Р Е Ш Е Н И Е

№  27, гр. Добрич, 11. 02. 2016г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на единадесети февруари     през  две хиляди и шестнадесета   година, в състав:

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСЛАВА Н.                                          ЧЛЕНОВЕ :     АЛБЕНА ПЕЕВА

                                                             ЕЛИЦА С.      

при участието на секретаря П.П.  , разгледа докладваното от съдията Албена Пеева  в. гр. д. №576 по описа на Добричкия окръжен съд за 2015г. и за да се произнесе, взе  предвид следното :

Производството е по чл.258   и сл.  ГПК .

 Образувано е по въззивна жалба  от  И.М.Р. с ЕГН **********  и П.М.Д.  с ЕГН ********** *** п. „*  чрез пълномощник  адв.Д.К. АК –В.Т.  срещу решение №64 т.1 стр. 621 /22.06.2015г.  по гр.д.58/2014г. ТРС ,с което са отхвърлени предявените им искове по чл .108 от ЗС за осъждането на М.  Г.М. да предаде владението на селскостопанска сграда на един етаж  с идентификатор ************* , на жилищна еднофамилна сграда с идентификатор *************  ,селскостопанска сграда на един етаж с идентификатор************* *,построени в общинско дворно място  от 539 кв.м.  с отстъпено право на строеж с идентификатор************* и иск по чл.59 от ЗЗД за изплащането на обезщетение  за пропуснати ползи в размер на 400лв.,  вреди от неосъществено ползване на имота  за периода 31.10.2013г. до датата на депозиране на иска – 20.02.2014г., ведно със законната лихва ,начиная от исковата молба .

Решението било неправилно и незаконосъобразно , не съдържало мотиви.Игнорирани били доказателства като нот.акт №196 от 2013г. ,с който са признати за собственици по наследство  и давност на спорния имот.

Настоява за отмяна на решението и присъждане съдебните разноски .

Въззиваемата не представя отговор и не заема становище по жалбата .

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима .

Разгледана по същество е  основателна , а решението  отчасти правилно .

         Добричкият окръжен съд като обсъди   събраните по делото доказателства и становищата на страните  намира за установено следното : 

Първоинстанционното производство е  образувано по предявен от И.М.Р.   и П.М.Д. чрез адв. Д.К.  иск срещу М.  Г.М. за осъждането на М.  Г.М. да предаде владението на селскостопанска сграда на един етаж  с идентификатор ************* , на жилищна еднофамилна сграда с идентификатор *************  ,селскостопанска сграда на един етаж с идентификатор************* .3,построени в общинско дворно място  от 539 кв.м.  с отстъпено право на строеж с идентификатор************* и иск по чл.59 от ЗЗД за изплащането на обезщетение  за пропуснати ползи в размер на 400лв.,  вреди от неосъществено ползване на имота  за периода 31.10.2013г. до датата на депозиране на иска – 20.02.2014г., ведно със законната лихва ,начиная от исковата молба .

Твърдяно е , че с ответницата се договорили да бъде извършена покупко-продажба на имота . Преди подписване на предварителен договор последната помолила да бъде допусната в жилището .Предварителен договор не бил подписан ,а и след покана ответницата не напускала жилището.Считано от 31.10.2013г.,  ищците били лишени от ползване на имота ,за което претендират обезщетение  по 100лв. месечно или общо 400лв., ведно със законната лихва  от предявяване на иска до окончателно изплащане на задължението .

Претендирани са разноските по делото .

В отговор  ответницата оспорва иска . Сочи, че процесният имот не е изключителна собственост на ищците . Оспорва и нот.акт №16/2013г. Имотът бил закупен от съпрузите С. Д. С. и М. Д. М. –баща не ищците през 1993г.През 1998г. същите се развеждат  ,а преде две години съпругът почива.  Ищците са наследници на починалия –негови дъщери. Те никога не са живели в процесния имот.През 2014г. С. продала на ответницата собствената си ½ ид.част от имота.

Претендирани са съдебните разноски . 

Не се спори ,че С. Д. и М. М. са били съпрузи ,както и че последният е починал и е баща на ищците .

Установено по делото е със съпругата си по време на брака е закупил къща от 68  кв.м.,  изградена в   процесния имот обективирано в нот.акт №*/**./л.41/.

С нот.акт №16/2013г.  ищците установяват право на собственост по давност и наследство върху целия  процесен  имот /л.6/ .

С нот.акт №14/2014г. С. Д. продава на ответницата собствената си ½ ид.част от процесния имот,ведно с жилищната сграда и стопанските постройки  .

От показанията на св. Ст.Стоянов и В.Г. се установява, че ищците са дъщери на починалия М. М. за когото се грижили докато бил болен  . Те не са живели в процесния имот, защото имали собствени къщи .

Отправна страна съдът намира следното :

В иска по чл.108 от ЗС ищецът следва да докаже  ,че е собственик на вещта, предмет на иска ; че вещта се намира във владение или държане на ответника и че ответникът владее или държи без правно основание.

Ищците според твърдяното в исковата молба не доказват че са пълни собственици на вещта . Техният нотариален акт  по реда на обстоятелствената проверка е оспорен от ответницата . Същата ,което е в нейна тежест доказва ,че  ищците не са осъществявали владение върху вещта .Верно е ,че са полагали грижа за баща си ,но са живели в отделни къщи от процесната . Т.е. не са осъществявали владение върху имота . С оглед на това по силата на разпоредителната сделка С. С.  валидно е продала своята ½ ид.част от  имота на ответницата .Предвид на това  страните са станали съсобственици като  ответницата  притежава ½ ид.част ,а ищците всяка една по ¼ ид.част от вещта .

С оглед на това  ревандикационният иск се явява основателен до размера на посочените по-горе квоти  и следва да бъде уважен , а решението като неправилно отменено .

По делото не е представена покана ,от която да е видно ,че съгласно чл.31 от ЗС  ищците са отправили писмено поискване .С оглед на това искът се  явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен .В тази насока решението е правилно и  следва да бъде потвърдено .

 С оглед резултата от спора  ответницата следва да изплати направени съдебни разноски на ищците в размер на 234лв.в първоинстанционното производство .

Водим от горното Добричкият  окръжен съд

 

                                          Р Е Ш И   :

ОТМЕНЯ решение №64 т.1 стр. 621 /22.06.2015г.  по гр.д.58/2014г. ТРС И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО   по отношение на М.  Г.М. с ЕГН ********** *** ,че И.М.Р. с ЕГН **********  и П.М.Д.  с ЕГН ********** *** планина „83   са собственици на по ¼ ид.част от селскостопанска сграда на един етаж  с идентификатор ************* , на жилищна еднофамилна сграда с идентификатор *************  ,селскостопанска сграда на един етаж с идентификатор************* ,построени в общинско дворно място  от 539 кв.м.  с отстъпено право на строеж с идентификатор************* по кадастралната катра и кадастралните регистри на гр.Т.  одобрени със заповед № РД 18-91/19.12.2009г. на АГКК и  я осъжда да предаде владението им.

ПОТВЪРЖДАВА  решението в останалата част .

ОСЪЖДА М.  Г.М. с ЕГН ********** *** да заплати на И.М.Р. с ЕГН **********  и П.М.Д.  с ЕГН ********** *** п. „*  сторените съдебни разноски  в размер на 234лв.

Решението е окончателно и   не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ  :                        ЧЛЕНОВЕ  :1.

                                                                           2.