О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н  И   Е

 

№ 96

 

гр. Добрич,  11.02.2016 г.

 

                       В     И  М  Е  Т  О     Н  А      Н  А  Р  О  Д  А      

 

         ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД   ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АНГЕЛОВА      

          ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА 

                                                   ГЕОРГИ ПАВЛОВ

разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ В. ч. гр. д. № 32/2016 г.  по описа на Добричкия окръжен съд:

         Производството е по  чл. 407, ал. 1 във вр. с чл. 279 във вр. с 274 и сл. ГПК.

         Въззивно частно гражданско дело № 32/2016 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по частни  жалби на В.Й.Й. срещу разпореждане от 19.11.2015 г. по гр. д. № 58/2011 г. по описа на Тервелския районен съд.

С атакувания съдебен акт, на осн. чл. 404, т. 1  ГПК първоинстанционният съд по повод молба вх. рег. № 2232/28.10.2015 г. на Я.С.Ж. и Н.С.С. е разпоредил издаване на изпълнителен лист за присъдените им от първоинстанционния и от въззивния съд  разноски по делото.

В частната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на съдопроизводствените правила, като се претендира се отмяна на атакувания съдебен акт.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на осн. чл. 407, ал. 1 във вр. с чл. 279 във вр. с 274 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и отговаряща на изискванията на  чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 - 261 ГПК.

Въззивната инстанция съобразно разпоредбата на чл. 269 във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК следва да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалвания в цялост първоинстанционен съдебен акт, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в частната жалба по отношение на пороците, водещи до неправилност на определението.

Постановеното определение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебния акт, обуславя неговата допустимост.  

Относно правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция приема следното:

Първоинстанционният съд, на осн. чл. 406, ал. 1 във вр. чл. 405, ал. 6 във вр. ал. 2 във вр. с чл. 404, т. 1 ГПК, като констатирал редовността от външна страна на акта, подлежащ на принудително изпълнение и удостовереното от него подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, е и съобразно чл. 408, ал. 2 ГПК разпоредил издаването на три броя изпълнителни листове за присъдените в полза на ответниците разноски за първа и въззивна инстанция.

Атакуваният съдебен акт се явява правилен и законосъобразен и като съвпадащ с приетото от въззивната инстанция следва да се потвърди.

В производството по издаване на изпълнителен лист ( чл. 404 и сл. ГПК ) не следва да се разглеждат спорове по тълкуването на влязло в сила решение. Тълкуване на решението на въззивната инстанция относно присъдените в полза на ответниците разноски следва да се осъществи по реда на чл. 251 ГПК.

С оглед гореизложените съображения и на осн. чл. 278 ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 19.11.2015 г. по гр. д. № 58/2011 г. по описа на Тервелския районен съд.

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:

1.            2.