О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 92

 

гр.Добрич     09.02.2016 год.

 

В      И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

Добричкият окръжен съд                                  гражданско отделение

На девети февруари                                           2016 год.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

                                ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                                   АЛБЕНА ПЕЕВА                                                   

 

Секретар:………………………

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

частно гражданско дело №57 по описа за 2016 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с чл.279 от ГПК във връзка с чл.274-278 от ГПК.Подадена е частна жалба от Етажната собственост в сграда,находяща се в гр.Б.,ул.”А. п.” №*,вх.* и *-комплекс „С.Д.”,срещу разпореждане №9/04.01.2016 г. по ч.гр.д.№640/2015 г. на Балчишкия районен съд,с което е отхвърлено заявление на УС на посочената ЕС за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника М. Л.-поданик на О.к. В. и С.И. с посочен в заявлението по чл.410 от ГПК адрес в гр.Б.,ул.А. п. № *,вх.*,ет.*,ап.* за сумата от 1 729 лв,представляваща общо незаплатено задължение за вноски за поддръжка на общите части и управление на Етажната собственост за 2014 г. и за периода 01.01.2015 г.-20.02.2015 г.,както и неплатени вноски за фонд «Ремонт и обновяване» към Етажната собственост.Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане,като се сочи неправилно приложение на разпоредбите на чл.411 ал.2 т.3 и т.4 от ГПК.Изтъква се,че районният съд неправилно приел липсата на доказателства,приложени към заявлението,относно известен адрес на длъжника на територията на страната /за обичайно местопребиваване/ като предпоставка за отхвърляне на заявлението.Законът не задължавал заявителя да прилага към молбата си такива доказателства,удостоверяващи съответствие между посочения в заявлението адрес с адреса на обичайното пребиваване на длъжника.Заявителят бил длъжен единствено да посочи в заявлението си адрес на длъжника на територията на страната,а съдът бил длъжен да издаде исканата заповед за изпълнение,като проверката на предпоставките по чл.411 ал.2 т.3 и т.4 от ГПК можело да се извърши едва след издаване на заповедта при връчване същата на длъжника.Едва тогава,ако се установяло,че същият няма постоянен адрес на територията на страната или обичайно местопребиваване в Р.България,заповедният съд можел да обезсили заповедта и да прекрати заповедното производство.Освен това дори и при приемане тезата на районния съд за нуждата от представяне на доказателства в посочената насока ведно със заявлението заповедният съд също действал незаконосъобразно.Последният следвало да укаже на заявителя да отстрани нередовността на заявлението в определен срок,а не директно да отхвърля заявлението.Настоява се за отмяна на обжалваното разпореждане и за издаване на претендираната заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Като постави на разглеждане депозираната частна жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

При данни,че частният жалбоподател е уведомен за атакуваното разпореждане чрез пълномощника си адв.Х.Х. на 14.01.2015 г.,частна жалба вх.№159/15.01.2016 г. е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК и като изхождаща от активно легитимирано лице-заявителя в заповедното производство с правен интерес от обжалване на неизгодното за него разпореждане,респ. като насочена срещу акт,подлежащ на самостоятелен контрол за законосъобразност по смисъла на чл.413 ал.2 от ГПК,е процесуално допустима.Разгледана по същество,жалбата е основателна.

Ч.гр.д.№640/2015 г. на БРС е образувано по повод заявление по чл.410 от ГПК,подадено от Етажната собственост в сграда,находяща се в гр.Б.,ул.”А. п.” №*,вх.* и *-комплекс „С.Д.”,чрез УС на ЕС с председател М. Б.,гражданка на Финландия,за издаване заповед за изпълнение срещу длъжника М. Л.-поданик на О.к. В. и С.И. за сумата от 1 729,61 лв,включваща неплатени задължения за вноски за поддръжка на общите части и управление на етажната собственост за 2014 г. и за периода 01.01.2015 г.-20.02.2015 г.,както и неплатени задължения за вноски за фонд „Ремонт и обновяване” към етажната собственост,ведно със законната лихва върху главницата от 1 729,61 лв,считано от датата на подаване на заявлението-18.12.2015 г.,до окончателното й изплащане,респ. сторени в заповедното производство разноски от 34,59 лв държавна такса и 300 лв адвокатско възнаграждение.За длъжника е посочен в заявлението адрес в гр.Б..Районният съд е отхвърлил заявлението поради наличие на негативните предпоставки по чл.411 ал.2 т.3 и 4 от ГПК,а именно поради липса на регистриран постоянен адрес на длъжника и липса на доказателства за обичайно местопребиваване на длъжника на територията на Република България.

Въвеждането на горните негативни предпоставки по чл.411 ал.2 т.3 и т.4 от ГПК като пречка за издаване на заповед за изпълнение е продиктувано от целта да се избегне безкрайна висящност на образуваното заповедно производство и неприключването му поради невъзможността за връчване на заповедта.Според цитираните разпоредби предпоставка за издаване на заповедта за изпълнение е длъжникът да има формална или фактическа връзка с територията на Р.България,която при физическите лица се изразява в наличието на постоянен адрес или обичайно местопребиваване в страната.Постоянен адрес по смисъла на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК могат да имат само местните лица,поради което обяснимо справката в НБД „Население”,извършена от районния съд в рамките на задължението му по чл.411 ал.1 от ГПК,е приключила с резултат,че за длъжницата М. Л. няма данни в базата и последната няма регистриран постоянен адрес на територията на РБ.Последното е резонно,тъй като тя е чужда гражданка.При чуждестранните лица следва да се търси друга връзка с територията на страната и това е предвидената в чл.411 ал.2 т.4 от ГПК-обичайно местопребиваване на територията на страната.За тези длъжници-чужди граждани определящ критерий при определяне на местната подсъдност е не постоянният адрес,а това дали имат обичайно местопребиваване в България.Местопребиваването на чужди граждани от страни в Европейския съюз не се регистрира и няма как да се извърши предварително при постъпване на заявлението справка от заповедния съд дали посоченият от заявителя адрес на длъжника на територията на страната действително съответства на адреса на обичайното местопребиваване на последния.Липсата на предпоставката по чл.411 ал.2 т.4 от ГПК може да се установи едва при връчване на заповедта на посочения в заявлението адрес в гр.Б..Едва тогава,ако връчването на заповедта за изпълнение стане невъзможно,вкл. по реда на чл.47 ал.1-5 от ГПК,когато длъжникът не бъде намерен на посочения адрес и заявителят не представи справка за регистриран постоянен и настоящ адрес на същия на територията на РБ,респ. от такава справка се установи липсата на регистриран постоянен адрес на територията на РБ,заповедният съд ще бъде в правомощията си да приключи заповедното производство чрез обезсилване на издадената заповед и прекратяване на производството.В този смисъл не може да се откаже директно търсената от заявителя защита на формалното основание,посочено от районния съд.Заповедният съд следва да уважи заявлението и да издаде исканата заповед за изпълнение срещу длъжник със сочено от заявителя обичайно местопребиваване в страната,като едва при последваща невъзможност за връчване на заповедта на посочения адрес в гр.Б. да предприеме обезсилването й на основание чл.411 ал.2 т.3 от ГПК /поради липса на постоянен адрес в РБ/.Ако длъжникът бъде намерен на посочения в заявлението адрес и му се връчи заповедта,то производството ще може да продължи по законоустановения ред в зависимост от това дали длъжникът ще подаде в срок възражение срещу заповедта,което ще обуслови нуждата от предявяване срещу него на иска по чл.415 ал.1 от ГПК,или при липса на възражение заповедта ще се стабилизира и ще влезе в сила,а заявителят ще може да се снабди с изпълнителен лист.За да се стигне до цялостна проверка дали длъжникът М. Л. действително има обичайно пребиваване на адреса в гр.Б.,е нужно районният съд да издаде исканата заповед.Не е нужно и няма такова законово изискване предварително да се искат от заявителя доказателства,че лицето действително живее на този адрес.Проверката ще се извърши при връчване на заповедта,като в зависимост от резултата заповедният съд ще може да процедира по начините,визирани по-горе.

Предвид изложеното атакуваното разпореждане като незаконосъобразно следва да бъде отменено.Заявлението е редовно-в съответния образец и отговарящо на изискванията на чл.127 ал.1 и 3 от ГПК и чл.128 т.1 и 2 от ГПК,като с него в съответствие с разпоредбата на чл.410 ал.1 т.1 от ГПК се претендира издаване на заповед за парична сума предвид принципната родова подсъдност на исково производство с предмет претенция с такава цена на районен съд като първа инстанция.Подаденото заявление по чл.410 от ГПК подлежи на уважаване,като следва да се разпореди издаване на исканата заповед за изпълнение за претендираната главница и обезщетение по чл.86 ал.1 от ЗЗД за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва върху нея,считано от датата на подаване на заявлението,до окончателното й изплащане.На основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на заявителя следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски,за които са депозирани доказателства-вносна бележка от 18.12.2015 г. и договор за правна защита и съдействие от 17.12.2015 г.Делото следва да се върне на районния съд за издаване на заповедта.Частният жалбоподател и заявител в производството не е претендирал изрично присъждане в негова полза и на разноските,сторени в настоящото производство пред ДОС,поради което такива не следва да му се присъждат.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТМЕНЯ разпореждане №9/04.01.2016 г. по ч.гр.д.№640/2015 г. на Балчишкия районен съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

РАЗПОРЕЖДА длъжникът М. Л.,поданик на О.к. В. и С.И.,родена на *** г.,с адрес *** да заплати на кредитора Етажна собственост в сграда,находяща се в гр.Б.,ул.”А. п.” №*,вх.* и *-комплекс „С.Д.”,сумата от 1 729,61 лв /хиляда седемстотин двадесет и девет лева и шестдесет и една стотинки/,включваща неплатени задължения за вноски за поддръжка на общите части и управление на етажната собственост за 2014 г. и за периода 01.01.2015 г.-20.02.2015 г.,както и неплатени задължения за вноски за фонд „Ремонт и обновяване” към етажната собственост,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението-18.12.2015 г.,до окончателното й изплащане,както и сторени в заповедното производство разноски от 34,59 лв /тридесет и четири лева и 59 стотинки/ държавна такса и 300 лв /триста лева/ адвокатско възнаграждение.

ВРЪЩА делото на Балчишкия районен съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                          2.