О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   

 

№ 105,12.02.2016 година, град Добрич

                                    

          ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

  На дванадесети февруари две хиляди и шестнадесета година

  В закрито заседание в следния състав :

 

                                        Председател   : ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

Членове  : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

                 ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно част-но гражданско дело номер 69 по описа за 2016 година, намира следното :

 

 

                   Производството е образувано по частна жалба с вх.№ 22205/ 10.12.2015 г. ( изпратена по пощата на 9.12.2015 г.) на „ Е. – П. П.” АД, град В. срещу определение № 335 от 23.11.2015 г. на Добричкия районен съд по гр.д.№ 3479/2015 г. за прекратяване на производството по иска за главница на основание член 299,ал.2 от ГПК .

В частната жалба се поддържа оплакване за неправилност на преценката на първоинстанционния съд,че с решението по гр.д.№ 17430/ 2012 г. по описа на ВРС е формирана сила на присъдено нещо по същото право, вместо по друго ( на друго основание ) право. Поддържа се още, че обрат-но на посоченото в мотивите на обжалваното определение ищецът ( ответник по разрешения отрицателен установителен иск ) можел да претендира правото на непредявени ( и следователно непреклудирани ) основания .

В отговор на частната жалба Г.Г.Я. *** оспорва чрез  упълномощения си адвокат основателността й по подробни съображения. Иска присъждане на разноски за това производство .

Частната жалба изхожда от процесуално легитимирано лице с правен интерес да иска отмяна на неизгодно за него, обжалваемо в съгласие с член 274,ал.1,т.1 от ГПК определение. Правото си на частна жалба е упражнило редовно, в срока по член 275,ал.1 от ГПК, считан от 4.12.2015 г.

С обжалваното определение ,постановено преди размяната на книжа (без отговор от ответника) ,районният съд е приел, че с влязло в сила решение № 1988/25.04.2013 г. по гр.д. № 17430/2012 г. по описа на Варненския районен съд е уважен предявен между същите страни иск за несъществуване вземане на дружеството в размер от 974,19 лева – стойност на потребена в периода 12.04.2012 – 2.10.2012 г. от ответника ( по прекратеното дело) Я. като потребител на електрическа енергия в енергоснабден имот в град Добрич. Приел е също, че макар вземането да е заявено с положи-телен установителен иск на друго основание, той е недопустим съгласно член 299,ал.1 и ал.2 от ГПК .

В разрешения спор ( по гр.д.№ 17430/2012 г. по описа на ВРС и по в.гр.д.№2100/2013 г. по описа на ВОС ) е отречено паричното вземане в по-сочения размер на „ Е. – П. П.”АД, град В. ,респ. съответстващото му задължение на ищеца потребител въз основа на договор, сключен при Общи условия за заплащане стойността на електрическа енергия, потребена от него в енергоснабден имот в град Добрич. Основание на отреченото вземане е наличието на облигационно правоотношение, доставяне на съответното количество енергия през посочения период и неизпълнението на задължението на потребителя за заплащане на стойността на това количество енергия. Корекционната процедура по член 38,ал.3 от ОУ , на която ответникът се е позовал в този спор, не е елемент на основанието, а способ за доказване на размера на вземането, доколкото при липса на измерване или при неточно измерване от средството за техническо измерване, доставената енергия не е била отчетена или е отчетена в по – малко .

Фактите, твърдяни от дружеството като ответник по гр.д.№ 17430/ 2012 г. като основание на отричаното вземане, се посочват отново и по се-га заявения положителен установителен иск като основание за възникване на същото по размер и по период вземане. Уважаването на отрицателния установителен иск за вземането е отрицателна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск –положителен установителен - за това вземане . Законосъобразно ( макар при неправилно констатация за различие в основанието на отреченото със СПН парично вземане и на претенди-раното такова по новото дело ) съдът е приложил правилото на член 299, ал.2 от ГПК и е прекратил производството по иска за главницата .

Ответникът по частната жалба има право на сторените за частното производство разноски – заплатеното адвокатско възнаграждение в размер от 250 лева на основание член 78,ал.4 от ГПК .

Воден от горните съображения,ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

 

                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л   И   :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 335 от 23.11.2015 г. на Добричкия районен съд по гр.д.№ 3479/2015 г. за частично прекратяване на производството.

ОСЪЖДА „ Е. – П. П.” АД, град В., В. Т.- Г,бул. „ В.В.“ №* да заплати на Г.Г.Я., ЕГН: ********** *** сумата от 250 ( двеста и петдесет) лева, сторени в производството по частната жалба, разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО на основание член 274,ал.4 от ГПК.

         ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ: 1.    

                                                                                      2.