ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 139

гр.Добрич, 23.02.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в закрито заседание на двадесет и трети февруари през 2016г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ЕЛИЦА С.

                  ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря ………………………….. в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА Ч.гр.дело №80 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

              Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано по частна жалба вх.№819/18.01.2016Г. ОТ Л.В.А. с ЕГН **********,ответник по гр.д.№3706/2015г.на ДРС, чрез адв.Д.А.-ВАК, срещу определение №45/11.01.2016г. по същото дело, в частта на осъждането му при условията на чл.78, ал.2 от ГПК да заплати на ищеца Д.С.Г. сумата от 350лева сторени по делото разноски.

С доводи за неправилност и незаконосъобразност се настоява за отмяна на определението в обжалваната част. Признал иска за сумата от 940.70лева и представил платежно за плащането и. Не бил дал повод за предявяване на иска, тъй като многократно се опитвал да върне сумата, но ищцата отказвала да я приеме с твърдения, че и дължи повече, а именно 6000лева.банковата и сметка узнал от документите към исковата молба. С исковата молба не било заявено искане за присъждане на разноски, а с молба от 18.12.2015г.   след внасяне на отговора му на 09.12.2015г. С молба от 04.01.2016г. искът бил оттеглен.Счита за приложима хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК разноските да останат за сметка на ищцата, тъй като признал иска и с поведението си не дал повод за завеждане на делото.

Ответната страна  е изразила становище за неоснователност на жалбата поради наличието на предпоставките за възлагане отговорността за сторените от нея разноски по делото на ответника.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК и е допустима. Разгледана по същество се явява неснователна по следните съображения:

Гр.д. №3706/2015г. на ДРС е образувано по предявен с искова молба вх.№18861/20.10.2015г.от Д.С.Г. срещу Л.В.А. осъдителен иск за сумата от 940.70лева, платени от ищцата за погасяване задължения на ответника за здравни осигуровки/138.70лева/ и кредитни задължения /802лева/.

В исковата молба са изложени обстоятелства за извършено от ищцата плащане на претендираната сума за погасяване на задължения на ответника, с който са съдружници в дружество с ограничена отговорност във връзка с предприети действия за получаване на кредит за нуждите на дружеството. Условие за отпускане на кредита било липсата на задължения на съдружниците. Поради липса на средства у ответника с преводно нареждане от 31.07.2015г. извършила плащане на сумата от 138.70лева по сметка на ТД на НАП за погасяване на здравни осигуровки на ответника. Внесла и сумата от 802лева за погасяване на кредита му в Ю. Б. АД.Към исковата молба са представени и двата платежни документа. С отговора си на исковата молба, депозиран на 09.12.2015г. ответникът признал иска и удостоверил извършено в хода на исковото производство, а именно на 09.12.2015г. плащане на исковата сума ведно със заявеното акцесорно вземане за лихви от датата на исковата молба до плащането. С молба вх.№2377/18.02.2015г., преди  първото по делото съдебно заседание, съобразно правилата на чл.232 от ГПК, ищецът е оттеглил исковата молба, като със същата е заявил искане да му бъдат присъдени сторени разноски, такива в размер на 300лв. платено адвокатско възнаграждение, удостоверени с представения договор за правна защита и съдействие, и 50лева държавна такса.

С определение №45/11.01.2016г. производството е прекратено и искането на ищеца за присъждане на разноски уважено. В частта на прекратяването определението не е обжалвано и е влязло в сила. В обжалваната част относно отговорността за разноските определение е правилно. Производството по делото е приключило с определение за прекратяване поради оттегляне на иска след извършено в хода на производството/след връчване препис от исковата молба и преди насрочване на открито съдебно заседание/ плащане. При липса на каквото и да е оспорване на правопораждащите съдебно предявеното вземане факти и извършеното след сезирането на съда плащане от трето лице, Р.В.А., за погасяване на задължението на ответника, очевидно е налице поведение на ответника/неплащане до подаване на исковата молба/, дало повод за завеждане на делото. В случай, че ответникът е дал повод за предявяването на иска и този повод отпадне в хода на исковия процес/платежното нареждане е от 19.12.2015г., на която дата изтича срока за отговор на исковата молба/, ищецът има право на разноски и при прекратяване на делото поради оттегляне на иска или отказ от иска -така постановените от ВКС определения №№ № 277 / 14.05.2014 г. по ч.гр.д.№ 2432/ 2014 г. на І г.о.; 518 / 15.06.2012 г. по ч.т.д.№ 156/ 2011 г. на ІІ т.о. на ВКС; 1176 от 28.12.2012 г. по ч.т.д.№ 560/ 2012 г. на ІІ т.о. на ВКС.

В хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, приложима в случая, законът предпоставя правото на разноски на ищеца в зависимост от поведението на ответника по прекратения спор, а в случая се разкрива такова, обуславящо възлагането на ответника на отговорността за разноските  на ищеца, както правилно е преценил и районния съд.

С оглед изхода от настоящото производство право на разноски има насрещната по жалбата страна, но същата не е заявила такова искане и не е удостоверила извършването на разноски за настоящото производство.

С гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА  определение №45/11.01.2016г.  по гр.д.№3706/2015г.на ДРС,  в частта на осъждането на Л.В.А. от гр.Добрич да заплати на Д.С.Г. *** сумата от 350лева сторени по делото разноски.

          Определението не подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.4 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:1.                                                                                                                                    

                                                                        2.