М О Т И В И   към  присъда  № 9  от  29.02.2016г.  по

 

н.о.х.д.   33/2016г.  по  описа  на  Окръжен  съд - гр.Д.

 

Производството пред съда е образувано по обвинителен акт, внесен от Окръжна прокуратура – гр.Д., който е изготвен след запознаване с материалите  по  д.п.  № 136/2015г. по описа на Второ РУ на МВР– гр.Д.. С този обвинителен акт е повдигнато обвинение срещу Н.Х.К. с ЕГН - **********  за  извършено  от  него  престъпление  по  чл.124  ал.1  пр.3-то  от  НК.

С разпореждане съдът служебно е насрочил делото за предварително изслушване  на  страните  съобразно  чл.370  ал.1  от  НПК.

С  молба  рег.  с  вх.  № 752  от  08.02.2016г. подс.Н. Хр.К., чрез  неговия  защитник е пожелал делото пред първата инстанция да бъде разгледано  по  реда  на  глава  27  от  НПК – съкратено  съдебно  следствие.

В  съдебно  заседание, след  даване  ход  на  делото  подсъдимият  заяви, че желае съкратено съдебно следствие съгласно  глава  27  от  НПК. След разясняване  на  правата  и  последиците  по  чл.372  ал.1  от  НПК  подсъдимият отново  заяви, че  е  съгласен  и  желае  предварително  изслушване  по  чл.371  т.2  от  НПК, като  заяви, че  признава  изцяло  фактите  изложени  в  обстоятелствената част  на  обвинителния  акт  и  е  съгласен  да  не  се  събират  доказателства за тези факти.

            Съдът като намери, че са налице предпоставките за това, допусна провеждането на съкратено съдебно следствие, като след изслушване самопризнанията на подсъдимия  констатира, че  същите се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства и с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства  за  фактите  изложени  в  обстоятелствената  част  на  ОА.

По делото е предявен граждански иск от А.А.А., като майка и законен представител /представлявана от адв. А.А. - ДАК и адв.И.Ц. - ДАК/ на  наследниците  на  пострадалия – С.  С.  С., С.  С.С. и  К.  С.  С.,  срещу  подс.Н.К.  в  размер  на  по  84 000лв.  за всяко  едно от децата  -  обезщетение за  причинените им неимуществени вреди, ведно  със  законната  лихва  за  забава.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - гр.Д.  поддържа  обвинението  така, както  е  повдигнато, като  излага  становище  за неговата  доказаност  и  предлага  наказанието, предвидено  в  закона  да  се определи при  условията  на  чл.58а  ал.1  от  НК  в  размер  на  три  години  лишаване  от свобода  с  пет  години  изпитателен  срок.

Подсъдимият  се  явява  лично, признава  се  за  виновен, а  също  признава  и фактите  и  обстоятелствата, посочени  в  обвинителния  акт.

Процесуалните  представители  на  пострадалите лица пледират за виновността на подс.К., но искат да бъде наложено ефективно наказание, както  и  да  бъдат  уважени  в  цялост  гражданските  искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, доводите  на  страните  събрани  по  реда  на  чл.14  и  чл.18  от  НПК  намира  за  установено  следното:

На 14.03.2015г. подс.Н.К. с прозвище „Гогото“ и други лица от с.*** обл.Д.ка, един от които бил и С.С.С. с ЕГН - **********, /пострадало лице по настоящото дело/, се намирали в землището на с.*** общ.*** където работели, като подреждали на кубове и товарели  на  товарни  автомобили  дърва  за  огрев  за  местното  горско  стопанство. До мястото където осъществявали труд и обратно до с.***, същите били превозени с микробус, управляван от лице на име Боян, /останал неустановен и неразпитан в хода на досъдебното производство/. След приключване на работния ден, около 19,00ч. на 14.03.2015г., споменатият по-горе Боян взел с микробуса си подс.К., пострадалия С., както и свидетелите С.М.М., Д.  А.  М., И.  М.  М., познат  с  прозвище  „Урко“  и М.  Р.  М.,***/  от  мястото  където  лицата работили, за да ги превози до с.*** където живеели. По време на движението подс.К. който седял в задната част на микробуса, взел празен пластмасов съд /според  К.  това  било  празно пластмасово шише, а според свидетелите Д. М., И. М. и М. М. това била празна пластмасова туба  с  вместимост  от  5 л., предназначена  за  нафта/, който  намерил  в  микробуса и  с  него  хвърляйки  го, ударил  по гърба седящия на предна седалка С.С.С.. В обясненията си на д. п. подс.К. заявил, че хвърлил пластмасовия  съд  по  С.  на  майтап, а  не  за  да  го  нарани. След  като  бил ударен по гърба с пластмасовия съд  хвърлен от подс.К., пострадалият С. напсувал последния използвайки израз, засягащ сексуалната ориентация и родителя от женски пол на подсъдимия. Подс.К. отвърнал по сходен начин, като също използвал ругателен израз/изрази. Около 19,30ч. на 14.03.2015г. микробусът, превозващ общи работници от землището на с.*** общ.***, пристигнал  в  с.***, като  бил  спрян  от  шофьора  в  близост  до магазин за хранителни стоки, намиращ се до местното училище /по ул.„***“ в близост до кръстовището, образувано между нея  и ул.„Черно море“/. Лицата които били превозвани с микробуса слезли от него, а водачът на моторното превозно средство потеглил. Слизайки от микробуса подс.Н.К. и пострадалият  С.  отново  влезли  в  словесен  конфликт, псувайки  се  един - друг. В  този  момент  подсъдимият  решил, че  конфликтната  ситуация  между него и С., в  чиято  основа  била  очевидно  непремерената  постъпка  на  единия  от  тях, би могла да бъде „разрешена“ посредством физическо стълкновение. Подс.К. ударил  пострадалия  С.  в  областта  на  корема със свита в юмрук длан на дясната  си  ръка. След  като  понесъл  удара, нанесен  му  от  К. ***, пострадалият С. се присвил. Подсъдимият нанесъл втори удар  с  юмрук, който  попаднал  в  областта  на  главата  на пострадалия. Получавайки два бързи удара от подсъдимия, пострадалият С. се опитал да отвърне, но  дясната  му  ръка  свита  в  юмрук, не  достигнала  до  подсъдимия, тъй като  последният  успял  своевременно  да  се  отдръпне. Подсъдимият  нанесъл  още два удара с юмрука на дясната си ръка, които попаднали в или около коремната област на пострадалия. След последния, четвърти поред удар, пострадалият С. клекнал и държейки се за корема паднал/седнал на задните си части на земята. Физическият  сблъсък между подс.К. и пострадалия С. бил наблюдаван от  свидетелите  С.  М.  и  И.  М., а  свидетелите  Д.М. и М.М. узнали впоследствие за него, непосредствено след приключването му, тъй като през това време били влезли в магазина за хранителни стоки, за да пазаруват. Свидетелите С. М. и И. М., които  не  се  намесили  по  начин, че да предотвратят или да преустановят навреме конфликта, приближили до падналия на земята пострадал С. и се опитали да го вдигнат на крака, като навлажнили с вода лицето на последния, който повърнал. В това време подс.К. напуснал местопроизшествието и се прибрал у дома си. Пострадалият  С.  направил  опит  да  се  изправи  на  краката  си, но  не  успял  и помолил свидетеля С.М. да го отведе до дома му. Тогава свидетелят С. М.  се  обадил  по  мобилния  си  телефон  на  съпругата  на  пострадалия   А.  А.  А., като  й  казал, че  съпругът  й  се  сбил  с  подс.К.  и вследствие на получените от последния удари „... лежал на земята и не мърдал ...“ Пристигайки на местопроизшествието, до което достигнала с автомобил управляван от свидетеля О.З.С., племенник на пострадалия С., св.А.А. заварила съпруга си да лежи на земята неадекватен, защото не говорел, от  устата  му  излизала бяла пяна и хълцал. Свидетелите С. М., О.С. и А.А. вдигнали пострадалия С. и го качили в автомобила на втория от тях, като го поставили да лежи на задната седалка на моторното превозно средство. Свидетелят О.С. транспортирал пострадалия С. ***, като в автомобила му на задната седалка седнали и  свидетелите М.А.А., сестра на свидетелката А.А., която държала  главата  на пострадалия С. в скута си и Зекимюрен О.С., друг  племенник  на  пострадалото  лице. При  транспортирането  му  от  с.***  до  гр.Д.  пострадалият  не  помръдвал, не издавал звуци, а от устата му изтичала  бяла  пяна. Св.А.А. *** малко по-късно с друг автомобил, като там отишла и св.Н.С.С. - сестра на пострадалия. Пострадалият  С.  бил  приет  в  20,15ч.  на  14.03.2015г.  в  отделение  „Спешно“  при  МБАЛ  гр.Д.  по  време  на  дежурство  на  св.Б.Я.Б., явяващ се и началник на това отделение. При постъпването си в болничното заведение пострадалият бил в безсъзнателно състояние, без сърдечна дейност  и  собствено  дишане, с  пулс  нула  и  кръвно  налягане  нула,  т.е.  в клинична смърт по медицински стандарт. Независимо от това, били предприети и извършени реанимационни мероприятия в пълен обем, но в 20,40ч. на 14.03.2015г. била  отбелязана  смъртта  на  пострадалия  С.  С.  С..

По  делото  са  изготвени  няколко  експертизи  от  които  се  установява  следното:

Видно от изготвената при разследването съдебно медицинска експертиза за аутопсия на труп № 33/2015г., при огледа и аутопсията върху трупа на С.С.С. са установени РУПТУРА /РАЗКЪСВАНЕ/ НА ЕХИНОКОКОВА КИСТА НА ЧЕРНИЯ ДРОБ, С ИЗЛИВ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА КИСТАТА В КОРЕМНАТА КУХИНА, както и паренхиматозни кръвоизливи и фибринови микротромби на белия дроб, огнищни кръвоизливи в медулата и единични микротромби на надбъбречната жлеза, остър  венозен  застой  на  вътрешните  органи, белодробен  и  мозъчен  оток  и  ожулване  по  дясната  вежда  и  лявата  ръка.

Като  причина  за  смъртта  на  пострадалия  С.  била  посочена  РУПТУРАТА НА ЕХИНОКОКОВАТА КИСТА НА ЧЕРНИЯ ДРОБ, която е довела до РАЗВИТИЕ  НА  АНАФИЛАКТИЧЕН  ШОК.

От заключението на изготвената съдебно химическа експертиза  I - 31/2015г. се установява, че в изпратена в лаборатория „Съдебна химия“ в УНС по съдебна медицина  и  деонтология  при МУ *** проба от кръв, взета от трупа на пострадалия С.С.С. не са били установени наличие на алкалоиди, барбитурати, фенотиазинови производни, бензодиазепинови производнни, дибензодиазепинови производни, наркотици, амфетамини, метамфитамини, трициклични  антидепресанти  и фенциклидин. Извършените в лабораторията скрининг - тестове  за  морфин, амфетамин, метамфетамин, кокаин  и  марихуана били  отрицателни.

От  заключението  на  химическата  експертиза  за  определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта на пострадалия С.С.С. № 74/01.04.2015г., се установява, че в кръвната проба взета от трупа на пострадалото  лице, не  се  доказва  наличие  на  етилов  алкохол  или  присъствие  на други  летливи  вещества, изразени  като  етилов  алкохол.

Видно от заключението на изготвената съдебно медицинска експертиза по писмени данни № 92/2015 г., за нуждите на която са били ползвани всички гласни и писмени доказателства, събрани при разследването, както и извършен на 18.03.2015г. следствен експеримент с участието на подс.К. и на св.С.М., освен че са били потвърдени уврежданията, установени по трупа на пострадалия С.  със  съдебно  медицинска  експертиза  за  аутопсия  на  труп  № 33/2015г. /описани  по-горе/  е  било  установено  и  следното:

-                      установено било наличие у пострадалото лице на хроничен неактивен хепатит;

-                      не е установено засягане на жизнено важни органи или центрове от травматичен  характер  на  пострадалия  С., които  да  са  несъвместими  с  живота или  да  водят  неминуемо  до  смърт;

-                      Установените  у пострадалия С. ожулвания по дясна вежда и по гърба  на  лява  китка  били  резултат  от  удари  с  или  върху  твърди, тъпи  предмети с не голяма сила, а ожулването по веждата би могло да е било причинено и от нанесен  с  юмрук  удар;

-                      пукването на ехинококовата киста на черния дроб било резултат от нанесен удар със значителна сила в областта на дясната коремна половина, като общият брой на ударите бил най-малко три, а в областта на дясната коремна половина  ударът  бил  най - малко  един;

-                      причината за смъртта на С.С.С. била РУПТУРАТА /ПУКВАНЕТО/ НА ЕХИНОКОКОВАТА КИСТА НА ЧЕРНИЯ ДРОБ, което е довело до РАЗВИТИЕ НА АЛЕРГИЧЕН ШОК И ДО НАСТЪПВАНЕ НА СМЪРТ, а вследствие на разкъсването на външната обвивка на ехинококовата киста е последвал излив на нейното  съдържимо  /течност  и  сколекси - ларви/  в  коремната  кухина;

-                      смъртта на С.С.С. била бърза и неизбежна, като е била налице и причинно-следствена връзка между нанесения удар в областта на корема, спукването  на  кистата  и  настъпването  на  смъртта;

-                      до  спукване  на  ехинококовата  киста  на  черния  дроб  е  било възможно  да  доведе  и  един  удар  в  областта  на  корема;

-                     ожулванията по лицето и по лявата ръка на пострадалия С. обусловили  болка  и  страдание  без  разстройство  на  здравето, като  не  е  била налице  причинна  връзка  между  настъпването  на  смъртта  и  тези  увреждания;

-                     При  здрав  човек  /без  наличие  на  ехинококова  киста/, удар  в областта на  корема не  би  причинил смърт, поради което и по принцип е било прието, че такъв  удар  би  обусловил  чувство  на  болка  и  страдание, но  в  конкретния  случай  е  настъпила  смърт, тъй  като  у  пострадалото  лице  е  била  налице  ехинококова  киста  и  е  последвало  разкъсване  на  същата;

-                     най-вероятно пострадалият С. и подс.К. са били един срещу  друг в изправено положение в момента, в който са били причинени увреждания  по  първия  от  тях;

-                     смъртта на С. е настъпила около половин час след нанасянето на ударите  по  него;

-                     на пострадалия С. била оказана своевременно и правилно спешна реанимационна помощ и то, в сравнително кратък порядък след изпадането му в тежко  състояние, но  въпреки  това  е  настъпил  смъртен  изход;

-                     травматичните  увреждания, установени по пострадалия С. са довели  до  БОЛКА  И  СТРАДАНИЕ  БЕЗ  РАЗСТРОЙСТВО  НА  ЗДРАВЕТО, поради наличието  на  ехинококова киста на черния дроб, която вследствие на удар в областта  на  корема  се  е  пукнала  и  е  последвал  анафилактичен  шок  от излялата  се  в  коремната  кухина  и  в  кръвния  ток  течност  на  кистата  и вследствие  на  това  е  настъпила  смъртта  на  пострадалото  лице.

 

 

 

 

 

 

Описаната  фактическа обстановка безспорно се доказва от самопризнанията на подсъдимия, които се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, които  съдът  директно  може  да  ползва  съобразно  разпоредбата  на чл.373 ал.3 от НПК – в  подкрепа  на  самопризнанията  на  подсъдимия  са  показанията  на  разпитаните  по  делото  свидетели, заключенията  на  вещите  лица  по  всички  експертизи, протоколи  за  оглед, фотоалбуми, следствени  експерименти  и  др.  писмени  доказателства.

Съдебният състав кредитира обясненията на подс.Н.К., който възпроизвеждайки  престъпното  си  поведение внася яснота по повод  инкриминалната ситуация. Обясненията на подсъдимия  се  явяват  като  база  за  анализ  и  сравнение  с  извършените  по  делото  оперативни  действия  и  събрани  по надлежния ред  доказателства, които  кореспондират  изцяло  с  дадените  от  подсъдимия обяснения. Може да се каже, че подсъдимият демонстрира лоялно  отношение  към  воденото  срещу него  наказателно  производство  поради  изброените  вече  по-горе  причини  и  спомага  за  изясняване  на  фактическата  обстановка, както  и  за  установяване на обективната  действителност  по  повод  извършеното  деяние.

При така установената фактическа обстановка, след преценка на всички релевантни  за  делото  доказателства  поотделно и в тяхната взаимна връзка съгласно  чл.14  от  НПК  съдът  прие, че с действията подс.К. е осъществил от  обективна  и  субективна  страна  престъпния състав  на  чл.124 ал.1 пр.3-то от НК, като - На 14.03.2015г. в с.*** обл.Д.ка, причинил по непредпазливост смъртта  на  С.  С.  С., ЕГН - **********,***, вследствие на  умишлено  нанесена лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без  разстройство  на  здравето.

От обективна страна, на 14.03.2015г. подс.К. е причинил на пострадалия  С.  С.  С.  лека  телесна  повреда  по  смисъла  на  чл.130 ал.2 от НК, изразяваща  се  в  болка  и  страдание  без  разстройство  на  здравето, при  което  обаче  се  е  стигнало  и  до  смъртта  на  пострадалото  лице. Действията на подсъдимия обективно  са  били  насочени  към  причиняване  на  телесна  повреда, като  са  били  причинени  наранявания, които  представляват  лека  телесна повреда, но  в  конкретния  случай  се е стигнало до причиняването и на допълнителен  престъпен  резултат - смъртта  на  пострадалия  С., която  смърт  от  своя  страна  се  е  намирала  в  причинна  връзка  с  нанесената  преди  настъпването й  лека  телесна  повреда.

  От субективна страна подс.К. е действал с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1-во от НК - съзнавал е наказуемостта и запретеностга на извършеното  и  въпреки  това е искал да го извърши, а и го е извършил, по отношение на телесната повреда, която е причинил на пострадалия С., но по отношение на причинената смърт на пострадалия е действал непредпазливо по смисъла  на  чл.11  ал.3  пр.1-во  от  НК – не  е  предвиждал  настъпването  на смъртта  на  пострадалия, но  е  бил  длъжен  и  е  могъл  да  я  предвиди. Субективното  отношение  на  подсъдимия  към  извършеното  от  него  деяние – умисъл  за причиняване на конкретната телесна повреда от която по непредпазливост е последвала смърт е видно от поведението му в конкретната ситуация — интензивността на нападението върху пострадалото лице не е била голяма; подс.К.  е  нападнал  пострадалия  с  юмруци, а  не  с  предмет  който  би бил  годен  обективно  да  причини  по-тежък  резултат; броят  на  ударите  нанесени на пострадалия не е бил голям; силата на ударите също не е била голяма /с изключение на един от тях, онзи който е причинил спукването на наличната у пострадалото  лице  ехинококова киста/; повечето удари са били нанесени в коремната  област  и  по  принцип  биха  довели  единствено  до  причиняване  на болка  и  страдание, ако  у  пострадалия  не  е  била  налична  кистата.

Съгласно нормата на чл.373 ал.2 от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно  следствие  по  реда  на  чл.371  т.2  във  вр.  с  чл.372  ал.4  от  НПК, то  съдът е длъжен да определи наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление  съобразявайки  се  с  разпоредбата  на  чл.5  от  НК. За  извършеното от подс.К. престъпление по чл.124 ал.1 пр.3-то от НК, предвиденото наказание  е  лишаване  от  свобода  до  пет  години.

При  определяне  на  наказанието  съдът  прецени  всички  правно  релевантни за  това  обстоятелства – от  една страна настъпилия краен резултат, а именно смъртта на пострадалия С.. Като смекчаващи вината обстоятелства по отношение на подс.К. съдът прие чистото му съдебно минало, направените от него  самопризнания, същият  дава  обяснения  и  съдейства за  разкриване  на  обективната  истина както по време на предварителното разследване, така и по време на  съдебното  следствие, т.е.  по време  на  целия  наказателен  процес воден срещу него, изразената самокритичност, изказаното му искрено съжаление в съдебно заседание  за извършеното. При това положение съдът  намери, че  следва  да  намери  приложение  разпоредбата  на  чл.58а  от НК и наказанието да бъде  намалено  с  1/3. 

С оглед изложеното, съдът определи на подс.К. наказание лишаване от свобода в размер на четири години и шест месеца, което на осн. чл.58а ал.1 от НК намали с 1/3 и наложи крайно наказание лишаване от свобода в размер на три години. Съдът счете, че в случая са налице и обстоятелствата които обосновават приложението  на  чл.66  ал.1  от  НК, поради  което отложи така наложеното наказание  с  изпитателен  срок  от  пет  години.

Така  индивидуализираното  наказание  съдът  намира, че  съответства  изцяло на тежестта на самото престъпление, обществената опасност на извършителя и ще изпълни  целите, предвидени  в  чл.36  от  НК.

По  гражданския  иск: по делото е предявен и приет за съвместно разглеждане  в  съдебното  производство граждански иск от А.А.А., като майка и законен представител на трите деца на пострадалия срещу подсъдимия, за претърпени  в  резултат  на  извършеното  престъпление  неимуществени  вреди  в размер на по 84 000лв. за всяко едно от децата, заедно с произтичащите му от уважаването  му  законни  последици. Съдът  счете, че  предявеният  граждански  иск  с правно основание чл.45 от ЗЗД за претърпени от тях неимуществени вреди е доказан, но размерът му е завишен. Налице са предпоставките на цитираната разпоредба за ангажиране отговорността на подс.К. – виновно и противоправно поведение, причинени вреди и причинна връзка между тях. При определяне размера на обезщетението и с оглед принципа за справедливост, прокламиран в чл.52 от ЗЗД, съдът взе предвид, че в резултат на извършеното от подсъдимия  деяние, трите  деца  са загубили безвъзвратно своя баща. Съобразявайки се с болките и страданията, които децата са претърпели, търпят и ще продължават да търпят до края на своя живот, обстоятелството, че те са лишени от родител на когото са разчитали да бъде тяхна опора и с когото са били в добри отношения, съдът определи обезщетенията в размер на по 40 000 лв. за всяко едно от трите деца, за причинените неимуществени вреди, дължимо от подс.К. ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, като отхвърли иска в останалата  част  за  разликата  до  предявения  размер  като  недоказан.

В тежест на подсъдимия и съобразно правилото на чл.189 ал.3 от НПК се възложиха да заплати сторените по делото разноски; по сметка на Второ РУ на МВР гр.Д., както  и  ДТ  върху  уважения  размер  на  гражданските  искове.

Предвид  изложените  съображения, съдът  постанови  присъдата  си.

                          

                                                             Председател: