Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                      

                                                          21

 

                                         Гр.Д. 26.02.2015г.

                                      

                                        В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

  Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ ФЕВРУАРИ                       2016г. в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА                            ЧЛЕНОВЕ: ЕВА И.

                                                                                             мл.с.М.Г.

 

  При участието на секретаря Б.М. - Юсуф  като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева И. вз.т.д.№ 9/2016г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

  Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

  Образувано е по подадена от ЗК „ Л. И.“ АД,ЕИК **,със седалище и адрес на управление:гр.С.,бул.  „Ч. В.“ № ** Д,представлявано от Изпълнителния директор М. С. М. Г.,чрез Адвокатско дружество „ М. Г. и партньори“,БУЛСТАТ ***,адрес:гр.С.,ул.“ Т.у.“ № **,ет.*,представлявано от Г.А.В.,чрез адв.Й.В.,въззивна жалба срещу постановеното по гр.д.№ 1537/2015г.по описа на Д.ки районен съд Решение № 17/18.11.2015г.,с което е отхвърлен,като погасен по давност,предявеният от дружеството иск с правно основание чл.415,ал.1,вр. с чл.422,ал.1 от ГПК,вр. с чл.213,ал.1 от Кодекса за застраховането,за признаване за установено по отношение на ответницата С.Г.Ц.,ЕГН:**********,***,че последната дължи на ищеца сумата от 182.78 лв.,представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по рамков договор за застраховка № *** от 06.12.2007г.,за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 794/2015г.по описа на ДРС.

  Като твърди,че обжалваното решение е неправилно,въззивникът претендира за отмяната му и постановяване на друго от настоящата инстанция,с което предявеният  иск да бъде изцяло уважен,ведно с произтичащите от това последици,а именно-присъждане на законна лихва върху главницата,считано от 28.01.2015г.,до окончателното й изплащане,както и на сторените разноски,както тези в двете съдебни инстанции,така и тези,направени в заповедното производство.

  В подкрепа на искането за отмяна на решението се навеждат следните доводи:

  Първоинстанционният съд правилно е обсъдил събраните по делото доказателства,които безспорно са установили твърдяните от ищеца факти,а именно:Ответникът е сключил договор за издаване на кредитна карта с АД „***“,възползвал се е от отпуснатия кредит,като е останала невъзстановена сума в размер на 182.78 лв.Тази сума е била платена от ищеца на АД „ ***“ на основание сключения помежду им застрахователен договор по застраховка „ Кредити“,като плащането е станало на 01.02.2010г. 

  Съгласно чл.213,ал.1 от Кодекса за застраховането,“ след плащане на застрахователното обезщетение,застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата,до размера на платеното обезщетение…“.След извършване на плащането,застрахователят има право на регрес срещу застрахования/чл.227 от КЗ/.Това означава,че петгодишната давност започва да тече от 01.02.2010г.При това положение,възражението на ответницата за изтекъл давностен срок е неоснователно,поради което уважаването на това възражение от първоинстанционния съд е довело до постановяване на неправилно решение.ДРС неправилно е приложил чл.116,б.“б“ от ЗЗД по отношение на прекъсването на давността.Заявлението за  издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено на 28.01.2015г.пред  РС,гр.Б.,т.е преди изтичане на давностния срок,като впоследствие,след установяване адрес на длъжника,искът е препратен служебно по подсъдност на РС,гр.Д..

  В законоустановения в чл.263,ал.1 от ГПК двуседмичен срок от получаване на въззивната жалба,въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор по жалбата.В съдебно заседание,чрез процесуалния си представител-адв.И.Ж.,С.Ц. оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно.

  Д.кият окръжен съд,като взе предвид постъпилата въззивна жалби,изразените становища на страните по нея,и прецени събраните по делото доказателства,намира,че жалбата е основателна.

  Въз основа на събраните доказателства първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото и е достигнал до законосъобразен и обоснован извод,че са налице законовите предпоставки по чл.213,ал.1 от КЗ за ангажиране регресната отговорност на ответницата.

  Между ищеца и АД „ ***“,гр.С. е налице  валидно сключен на 06.12.2007г.рамков договор за застраховка № ***,със срок на действие до 01.12.2009г.,по силата на който договор ЗК „ Л. И.“ АД се е задължило да застрахова вземанията на АД „ ***“ по договори за издаване на кредитни карти за закупуване на стоки при търговци,конкретно непогасените вземания на картодържателите.

  Между С.Г.Ц.   ,ЕГН:**********,и АД „ ***“ на 14.01.2008г.е сключен договор за издаване на кредитна карта,със срок на действие - две години,по силата на който договор Банката е издала на ответницата кредитна карта и е отпуснала кредитен лимит по тази карта в размер на 500.00 лв.

  По безспорен начин са установени обстоятелствата,породили правото на застрахования да получи обезщетение по сключения от него договор за имуществена застраховка.От неоспореното от страните и прието от съда като обективно и компетентно заключение по назначената СИЕ е видно,че в случая  действително е настъпило застрахователно събитие по смисъла на чл.12 от Рамков договор за застраховка №***/06.12.2007г. и Общи условия по застраховка кредити – неплащане на дължими вноски по кредитната карта.От заключението на СИЕ,както и от приетите като доказателства по делото заверен препис от преводно нареждане от 01.02.2010г.,както и  суброгационно писмо от АД  „***“ до ЗК „ Л. И.“ АД,се установява несъмнено и,че ищецът е заплатил на застрахованото лице обезщетение за претърпените от него имуществени вреди,като плащането е станало на 01.02.2010г.,а размерът на заплатената сума възлиза на 182.78 лв.С плащането на застрахователното обезщетение и на основание чл.213,ал.1 от КЗ,застрахователят е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата-до размера на платеното обезщетение.След като ищецът е платил на застрахованото лице обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер на общата сума от 182.78 лв.,то са налице законовите предпоставки на чл.213,ал.1 от КЗ ответницата да възстанови на ЗК „ Л. И.“ АД,гр.С. тази сума.

  За да отхвърли предявения  по гр.д.№ 1537/2015г. иск,първоинстанционният съд е приел,че това вземане е погасено по давност.

  Настоящата инстанция споделя изцяло,като съответстващо на цитираната в обжалваното решение задължителна съдебна практика,разбирането на ДРС,че в случая погасителната давност е общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД,както и че давността започва да тече от момента на плащане на застрахователното обезщетение на  правоимащото лице,в случая от 01.02.2010г.,и изтича на 01.02.2015г.

  ДОС обаче не споделя извода в атакувания съдебен акт,че процесното вземане се явява погасено по давност,тъй като искът по чл.422,ал.1 от ГПК,въз основа на който е образувано гр.д.№ 1537/2015г.по описа на ДРС,е  предявен на 29.04.2015г.,а с ТР № 2/2013г. от 26.06.2015г.по тълк.д.№ 2/2013г.на  ВКС - ОСГТК било прието,че подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността,доколкото заповедното производство се урежда като част от изпълнителния процес и давността се  прекъсва с предявяване на иск за съществуване на вземането по чл.422,ал.1 от ГПК и то в срока по чл.415,ал.1 от ГПК.

  С оглед съдържанието на направеното възражение за изтекла погасителна давност в писмения отговор на ответника,правилно решаващият съд е коментирал като приложим в случая чл.116,б.“б“ от ЗЗД.Не кореспондира със закона обаче разбирането на ДРС,че искът по чл.422,ал.1 от ГПК е предявен на 29.04.2015г.Изложените в т.14 от цитираното ТР № 2/2013г. от 26.06.2015г.по тълк.д.№ 2/2013г.на  ВКС – ОСГТК мотиви,на които се е позовал първоинстанционният съд,не представляват опора за направения от него извод,че във всички случаи на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение,то няма за последица прекъсване на давността. Съгласно пълните мотиви в цитираното ТР,давността не се счита прекъсната със заявлението,само в случаите,когато искът по чл.422,ал.1 от ГПК не е предявен или ако е  предявен след изтичане на срока по чл.415,ал.1 от ГПК.Ако обаче е спазен срока по чл.415,ал.1 от ГПК и съгласно изричната норма чл.422,ал.1 от ГПК,искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,т.е предявяването на този иск има обратно действие.В производството по реда на чл.422,ал.1,във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК,ако кредиторът спази едномесечния срок за предявяване на иска,какъвто е процесния случай,по силата на чл.422,ал.1 от ГПК,искът ще се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,като към този момент ще се считат за настъпили както материално-правните,така и процесуално-правните последици от предявяването му,т.е ефектът на прекъсване на давността по чл.116,б.“б“ ЗЗД е настъпил със задна дата,считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,в случая -  28.01.2015г.  пред  РС,гр.Б.,след което искът е препратен служебно по подсъдност на РС,гр.Д..При положение,че в случая петгодишната давност е започнала да тече от 01.02.2010г.- момента на плащане на застрахователното обезщетение на  правоимащото лице,и изтича на 01.02.2015г.,с предявяване на   28.01.2015г.  на установителния иск по чл.422,ал.1,вр. с чл.415,ал.1 от ГПК течението на давностния срок е прекъснато,давност не тече и по време на съдебното производство/чл.115,б.“ж“ ГПК/,поради което възражението за изтекла погасителна давност се явява неоснователно.Като го е уважил ДРС е постановил неправилен съдебен акт,който следва да се отмени,а предявеният иск да се уважи изцяло,като основателен и доказан.В полза на заявителя в заповедното производство се следва и законната лихва върху главното задължение,начиная от датата на подаване на заявлението-28.01.2015г.,до окончателното му изплащане.

  На основание т.12 от ТР № 4/18.06.2014г.по тълк.д.№ 4/2013г.на ВКС,ОСГТК,съдът следва да се  произнесе и по дължимостта на разноските в заповедното производство.При това,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса в размер на  25.00 лв.и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 180.00 лв.

  На основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца се следват и разноските в исковото производство,за двете съдебни инстанции,съответно:общо 465.00 лв.-разноски по гр.д.№ 1537/2015г.по описа на ДРС,от които:25.00 лв.-заплатена държавна такса за образуване на делото;360.00 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение; 80.00 лв.- заплатено възнаграждение на вещо лице и 25.00 лв.-разноски по вз.т.д.№ 9/2016г.по описа на ДОС,представляващи внесена държавна такса по въззивната жалба.

  Воден от горното,Д.кият окръжен съд

 

                                                 Р     Е     Ш     И  :

 

  ОТМЕНЯ изцяло Решение № 17/18.11.2015г. по гр.д.№ 1537/2015г.по описа на Д.ки районен съд,като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

  ПРИЗНАВА за установено,че С.Г.Ц.,ЕГН:**********,***,дължи на ЗК „ Л. И.“ АД,ЕИК **,със седалище и адрес на управление:гр.С.,бул.  „Ч. В.“ № ** Д,представлявано от Изпълнителния директор М. С. М. Г.,сумата от 182.78 лв./сто осемдесет и два лева и седемдесет и осем стотинки/,която сума  представлява регресно вземане по чл.213,ал.1 от КЗ  за изплатено застрахователно обезщетение по рамков договор за застраховка №*** от 06.12.2007г.,за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 794/2015г.по описа на Д.ки районен съд,ведно със законната лихва върху главното задължение,от подаване на заявлението - 28.01.2015г.,до окончателното му изплащане.

  ОСЪЖДА  С.Г.Ц.,ЕГН:**********,***,да заплати на  ЗК „ Л. И.“ АД,ЕИК **,със седалище и адрес на управление:гр.С.,бул.  „Ч. В.“ № ** Д,представлявано от Изпълнителния директор М. С. М. Г.,направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№794/2015г.по описа на Д.ки районен съд в размер на 25.00 лв./двадесет и пет лева/ - заплатена държавна такса и 180.00 лв./сто и осемдесет лева/ - заплатено адвокатско възнаграждение.

  ОСЪЖДА  С.Г.Ц.,ЕГН:**********,***,да заплати на  ЗК „ Л. И.“ АД,ЕИК **,със седалище и адрес на управление:гр.С.,бул.  „Ч. В.“ № ** Д,представлявано от Изпълнителния директор М. С. М. Г.,направените разноски в производството по  гр.д.№ 1537/2015г.по описа на ДРС,в общ размер от 465.00 лв.  /четиристотин шестдесет и пет лева/,от които:25.00 лв.-заплатена държавна такса за образуване на делото;360.00 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение; 80.00 лв.- заплатено възнаграждение на вещо лице и 25.00 лв./ двадесет и пет лева/-направени разноски по вз.т.д.№ 9/2016г.по описа на ДОС,представляващи внесена държавна такса по въззивната жалба.

  РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                 2.