Р Е Ш Е Н И Е
№ 7/09.01.2017 г.
град Добрич
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАД ДОБРИЧ в публично заседание от седми декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
мл.с. МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при секретаря П.П. разгледа докладваното от младши съдия МАРИНА ГЕОРГИЕВА въззивно гражданско дело № 453/2016 г. по описа на Окръжен съд, град Добрич.
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
С решение № 677/17.06.2016 г. по гр.д. № 1328/2015 г. по описа на Районен съд, град Добрич състав на съда: ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА НА СЛЕДНИТЕ ДВИЖИМИ ВЕЩИ: - домашно кино модел LX 3600А, пералня „Беко“; климатик „Беко“ ВК 261 , климатик ХАЕР 12HSU12 RF03/R2, климатик ХАЕР 12 HSU 12 HD03/R2, телевизор „Телетекст“, прахосмукачка „Делонги“, фризер голям „Електролукс“, хладилник –фризер „Електролукс” и миялна машина „Индезит“ м е ж д у Г.Н.Г. с ЕГН ********** и В.Й.Д., ЕГН ********** при квоти ½ идеална част за Г.Н.Г., ЕГН ********** и ½ идеална част за В.Й.Д., ЕГН ********** като движимите вещи са в държане на В.Й.Д. с ЕГН **********; ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Н.Г. с ЕГН ********** срещу В. Й.Д. ЕГН ********** искове за делба на следните движими вещи : кафемашина „Делонги“ и лек автомобил с марка „Тойота“, модел „Айго“, ДК № ********; ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Й.Д. с ЕГН ********** срещу Г.Н.Г. с ЕГН ********** искове за делба на недвижими имоти : -ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ № 1 , находящ се в град Добрич , ЖК „ Д.“, блок *, вход *, етаж * със застроена площ от 124.41 кв.м., състоящ се от две спални, хол, трапезария, бокс и сервизни помещения, представляващ имот с идентификатор № ****************6 по кадастралната карта на град Добрич, попадащ в сграда с идентификатор **************, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -****************; под обекта ****************, ****************, ****************; над обекта ****************, ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 3 с площ от 10.81 кв.м. и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 3 със застроена площ от 27.71 кв.м. и 6.91 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху общинско дворно място –поземлен имот с идентификатор *********** ; -ГАРАЖ № 3, находящ се в град Добрич, ЖК „Дружба“ ,бл. * със застроена площ от 17.30 кв.м., представляващ имот с идентификатор **************** по кадастралната карта на град Добрич, попадащ в сграда с идентификатор **************, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж -**************; ****************; над обекта ****************.
Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от В.Й.Д., ЕГН **********, адрес: ***, с която се обжалва постановеното решение от състав на Районен съд, град Добрич в частта, с която е отхвърлен искът за делба на по отношение на недвижимите имоти: ЖИЛИЩЕ - АПАРТАМЕНТ № 1, находящ се в град Добрич, ЖК „ Д.“, блок *, вход *, етаж * със застроена площ от 124.41 кв.м., състоящ се от две спални, хол, трапезария, бокс и сервизни помещения, представляващ имот с идентификатор № ****************6 по кадастралната карта на град Добрич, попадащ в сграда с идентификатор **************, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ****************7; под обекта ****************, ****************, ****************; над обекта ****************, ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 3 с площ от 10.81 кв.м. и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 3 със застроена площ от 27.71 кв.м. и 6.91 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху общинско дворно място –поземлен имот с идентификатор ***********; ГАРАЖ № 3, находящ се в град Добрич, ЖК „Д.“, бл. * със застроена площ от 17.30 кв.м., представляващ имот с идентификатор **************** по кадастралната карта на град Добрич, попадащ в сграда с идентификатор **************, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж **************; ****************; над обекта ****************. Счита решението в обжалваната част за неправилно, немотивирано, несъобразено със събраните по делото доказателства и моли за неговата отмяна в тази част като се постанови ново, с което се допуснат до делба гореописаните недвижими имоти. Претендира и сторените съдебно деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна депозира отговор, в който моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено по съображения подробно изложени в същия. Претендира разноски и за двете съдебни инстанции.
Пред Районен съд, град Добрич са предявени искове за делба от В.Й.Д., ЕГН ********** срещу Г.Н.Г., ЕГН ********** с правна квалификация чл.34 ЗС във връзка с чл. 21 СК по отношение на следните недвижими имоти: 1/ ЖИЛИЩЕ - АПАРТАМЕНТ № 1, находящ се в град Добрич, ЖК „ Д.“, блок *, вход *, етаж * със застроена площ от 124.41 кв.м., състоящ се от две спални, хол, трапезария, бокс и сервизни помещения, представляващ имот с идентификатор № **************** по кадастралната карта на град Добрич, попадащ в сграда с идентификатор **************, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ****************; под обекта ****************, ****************, ****************; над обекта ****************, ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 3 с площ от 10.81 кв.м. и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 3 със застроена площ от 27.71 кв.м. и 6.91 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху общинско дворно място –поземлен имот с идентификатор ***********; 2/ ГАРАЖ № 3, находящ се в град Добрич, ЖК „Д.“, бл. * със застроена площ от 17.30 кв.м., представляващ имот с идентификатор **************** по кадастралната карта на град Добрич, попадащ в сграда с идентификатор **************, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж **************.4; ****************; над обекта ****************6.
В срока по чл.131 ГПК Г.Н.Г., ЕГН ********** предявява срещу В.Й.Д., ЕГН ********** искове за делба с правна квалификация чл.34 ЗС във връзка с чл.21 СК на следните движими вещи: домашно кино модел LX 3600А, пералня „Беко“; климатик „Беко“ ВК 261, климатик ХАЕР 12HSU12 RF03/R2, климатик ХАЕР 12 HSU 12 HD03/R2, телевизор „Телетекст“, прахосмукачка „Делонги“, фризер голям „Електролукс“, хладилник –фризер „Електролукс” и миялна машина „Индезит“, кафемашина „Делонги“ и лек автомобил с марка „Тойота“, модел „Айго“, ДК № ********.
Състав на Районен съд, град Добрич допуска до делба част от движимите вещи при равни квоти и отхвърля исковете за делба по отношение на недвижимите имоти и по отношение на част от движимите вещи - кафемашина „Делонги“ и лек автомобил с марка „Тойота“, модел „Айго“, ДК № ********. Срещу първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете за делба на недвижимите имоти е депозирана въззивна жалба от страна на В.Й.Д., ЕГН **********. В останалата част решението по гр.д. № 1328/2015 г. по описа на Районен съд, град Добрич не е обжалвано и същото е влязло в сила.
Въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно решение не страда от порок, сочещ на нищожност. Решението на Районен съд, град Добрич, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК. Сезиран е надлежно родово компетентен съд, съобразно разпоредбата на чл.341 ГПК. Постановеното решение в обжалваната част се явява допустимо. При разглеждането на въззивната жалба настоящата инстанция е ограничена от посоченото в нея, по аргумент от чл.269, изр. 2 ГПК.
Въззивният съд след запознаване с материалите по делото и събраните доказателства констатира, от фактическа страна следното:
С решение № 61/21.01.2013 г. по гр.д. № 1913/2012 г. по описа на Районен съд, град Добрич е прекратен с развод сключения между В.Й.Д. – Георгиева, ЕГН ********** и Г.Н.Г., ЕГН ********** граждански брак от 26.08.1998 г.
С договор за доброволна делба от 09.02.2007 г., АКТ № *, том *, рег. № * Г.Н.Г., ЕГН **********, Д. А. Н., ЕГН **********; Д. И.Н., ЕГН ********** и Г. Д. Г., ЕГН ********** поделят доброволно и по взаимно съгласие като съсобственици на недвижим имот в групов строеж „Н.“ като в дял на Г.Н.Г. се разпределя АПАРТАМЕНТ № 1, находящ се в град Добрич, ЖК „ Д.“, блок *, вход *, етаж * със застроена площ от 124.41 кв.м., състоящ се от две спални, хол, трапезария, бокс и сервизни помещения, представляващ имот с идентификатор № ****************6 по кадастралната карта на град Добрич, попадащ в сграда с идентификатор **************, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ****************; под обекта ****************, ****************, ****************; над обекта ****************, ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 3 с площ от 10.81 кв.м. и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 3 със застроена площ от 27.71 кв.м. и 6.91 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху общинско дворно място –поземлен имот с идентификатор ***********; 2/ ГАРАЖ № 3, находящ се в град Добрич, ЖК „Д.“, бл. * със застроена площ от 17.30 кв.м., представляващ имот с идентификатор **************** по кадастралната карта на град Добрич, попадащ в сграда с идентификатор **************, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж **************; ****************; над обекта ****************.
Като писмено доказателство по делото е приет договор за отстъпено право на строеж върху общинска земя от 16.03.1994 г., от който е видно, че Община Добрич се задължава да предостави на Г.Н.Г. терена върху, който му е отстъпено право на строеж за строителство на апартамент № 1 в секция А на групов строеж в ж.к. „Д. -*“, възмездно срещу заплащането на сумата от 14628,97 лева, която е внесена в ДСК, „Фонд Жилищно строителство“ и сумата от 146,28 лева – режийни разноски, за които има вносни бележки № 431/19 от 23.07.1993 г. и № 177/08.03.1994 г.
Между Г.Н.Г., Д. А. Н., Н.И.Н., Д.Ж.Д., Г. В. П., С.Г.С., М. С. П., Д. Т. Д., Р. С. Х., В. П. В., И.Я. И., Х. Х. А., Г. С. А., С. М. Н., С. И. С. и А. Х. Е. като съсобственици, получили право на строеж върху земя в кв. * в ж.к. „Д. -*“, групов строеж „Н.“ по плана на град Добрич сключват договор за групов строеж, с предмет – изграждане на сграда, съгласно утвърдения архитектурен план върху дворно място в ж.к. „Д. -*“, групов строеж „Н.“. В сключеният договор от 22.04.1994 г. са разпределени жилищата, които всеки от съсобствениците ще получи както и правата и задълженията на всеки един от тях.
Като писмени доказателства по делото са приети и фактури за продадени стоки и извършени услуги, отнасящи се до периода 1994 до края на 1995 г. и протоколи за установяване завършеност и заплащане на строителни и монтажни работи от 24.06.1994 г., касаещи групов строеж „Н.“, секция А.
Във връзка с обстоятелството кога е изграден строежа на процесните недвижими имоти са разпитани свидетелите – Т.Ж. С., Г. П. Г., Д. И. Й., Д. А. Н. и Д. И.Н.. От разпита на свидетелката Т.Ж. С., майка на Г.Н.Г. се установява, че строителството на апартамента е започнало преди Г. да се ожени за В., както и че когато е казал, че ще строи апартамент цялото семейство се е организирало да работи и средствата са ги давали на Г.. Посочва, че преди да се ожени за В. дограмата на апартамента е била сложена. В показанията си пред съда свидетелката Г. П. Г., заявява, че строежът през 2000 г. е на тухла, нямало е дограма, нито входна врата на апартаментите, нито на входа, а ВиК и ел. инсталациите са правени в последствие. По – надолу в показанията си сочи, че процесният апартамент е имал дограма, но не е бил завършен и са имали входна врата, а след като са се нанесли са продължили да правят ремонт. Г. Г. заявява, че са съседи с В. и Г., като техният апартамент закупили от семейство, което се развеждало. От разпита на свидетелката Д. И. Й., приятелка на В.Й.Д., се установява, че знаела за процесния апартамент и от самата В. научила, че през 1997 г. преди да сключат с Г. граждански брак са поръчали дограма за апартамента от К.. В показанията си пред съда свидетелката Д. А. Н. посочва, че тя е собственик на апартамент на втория етаж и се запознала с Г. през 1992 г., когато се е сформирала групата за груповия строеж. Заявява, че строежът на сградата е бил разделен на 5 секции като всяка секция се е изграждала отделно като през 1995 г.-1996 г. са завършили грубия строеж, а през 1997 г. са направили външната мазилка. Заявява, че съпругът на Николова е ходел да помага при изграждането на таванските стаи през 1995-1996 г. Посочва, че докато завършат общите работи до 1997 г. жилището на Г. е било готово за живеене – дограмата е била направена, дюшемето инсталациите също. Свидетелят Д. И.Н. в показанията си посочва, че строежът на секция А е бил завършен 1997 г. Покривът и стълбището задължително са били завършени 1994-1995 г., а подът, дюшемето, ВиК и ел. инсталациите всеки ги е правил сам. Циглите също са слагани преди 1997 г. като те са закупени още преди това от С., където ходили заедно с Г..
С определението си, постановено по реда на чл.267 ГПК състав на Окръжен съд, град Добрич служебно при съобразяване на постановките на ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.3 назначава съдебно техническа експертиза. В заключението си вещото лице посочва, че сграда с идентификатор ************** е завършена до степен на груб строеж, когато са изпълнени следните работи: земни работи, стоманобетон, зидарски, покрив, замазки подови, железарски изделия и други неописани. В разпита си в съдебно заседание вещото лице пояснява, че доказателство за завършване на грубия строеж е акт 14, но в РДНСК и в Общината не е намерила такъв документ, а единствените документи, които съществуват по отношение на процесната сграда са разрешението за строеж, което е с № 223 от 13.04.1994 год., което се отнася само за секция А, където се намира и процесния апартамент и декларация от 13.04.1994 година на Д.Й.А., която декларира, че приема упражняването на техническия контрол на строежа до завършване на конструктивните работи или това е /грубия строеж/. За нито една секция до момента на проверката нямаше представен протокол 16, няма акт 14 и 16, защото не са завършени, нямат приемателни комисии и петте секции. Пояснява, че строежът е поделен на секции като доказателство за това е и подписаната декларация от упражняващата контрола, че това е само за секция А, където се намират и процесните недвижими имоти. Вещото лице при разпита си в с.з. заявява, че според нея към 1995-1996 г. процесната сграда е изградена до степен на груб стоеж.
На основание чл.266, ал.2, т.1 ГПК състав на съда допуска до разпит свидетеля Н.И.Н.. В показанията дадени в с.з. на 14.11.2016 г. посочва, че познава Г.Г., но категорично заявява, че никога не е виждал В.Д.. Груповият строеж се е осъществявал на секции, първата от която е била тяхната като са теглили жребий по отношение на това кой кой апартамент ще получи. Г.Г. е бил на първия етаж, Д. и М. - на втория и на третия – свидетеля Н., а първият гараж бил негов, с оглед на това, че е крайна секция. От процесната сграда е притежавал апартамент, маза, таванска стая и гараж, които прехвърля през ноември или декември 1996 г. След предявяване на нотариален акт № *, том *, дело № */* г. на нотариус при Районен съд, град Добрич свидетелят заявява, че извършената от него и бившата му съпруга сделка е за прехвърляне право на строеж върху гореописаните имоти. Посочва, че към 1996 г. процесната сграда е била завършена с покрив и дори са били поставени дограмите на всички етажи, с изключение на неговия – трети етаж, тъй като имал намерение да продава и затова не я е купувал. Твърди, че на покрива са поставени цигли, греди, ламперия като циглите са били най-отгоре, а също така и комините на покрива са били изградени. Участвал в изграждането на груповия строеж с пари и с труд като пояснява, че закупените тухли за груповия строеж Г. ***, тези на свидетеля Н. в авиограда, а на М. – в Х..
Като писмени доказателства са приети следните документи: нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж № *, том *, дело № */* г. на нотариус при Районен съд Добрич; разрешението за строеж с № 223 от 13.04.1994 г. и декларация от 13.04.1994 година на Д.Й.А.. От разрешение за строеж № 223/13.04.1994 г. се установява, че на Г.Н.Г., Д. А. Н. и Н. И.Н. се разрешава, съгласно одобрените проекти от 04.04.1994 г., групов строеж в ж.к. „Д.“ № * – секция А, в квартал № 7 по плана на град Добрич. От декларация на Д.Й.А. от 13.04.1994 г. е видно, че приема упражняването на технически контрол на групов строеж „Н. в ж.к. „Д.“ № * до завършване на конструктивните работи /груб строеж/. От нотариален акт № *, том *, дело № */*** г. на нотариус Ю. Д., нотариус при Районен съд, град Добрич се установява, че Н.И.Н., ЕГН ********** и Х. Д. Н., ********** продават на Г. Д. Г., ЕГН ********** собственото си отстъпено право на строеж върху общинска земя в размер на 166,24 кв.м. в парцел *, кв.* по плана на град Добрич за строеж на апартамент № 3 в групов строеж.
На основание чл.266, ал.2, т.1 ГПК състав на съда допуска до разпит свидетеля Д.Й.А., извършвала технически надзор при изграждането на груповия строеж, но с оглед извлечението от Акт за смърт, приет като писмено доказателство по делото, същата е починала на 23.04.2015 г., с оглед на което в с.з. състав на съда отменя определението си, с което е допусната до разпит.
С оглед гореизложената фактическа обстановка, настоящата инстанция, възприема следното от правна страна:
Съгласно чл. 344, ал.1 ГПК с решението по допускане на делбата съдът се произнася между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. Самото производство е особено исково производство, чрез което се установява и принудително се осъществява потестативното право за прекратяване на съсобствеността.
С оглед особения характер на производството и въпросите, които се разрешават в първата фаза, следва да се приеме, че релевантно между страните по делото е дали между тях е налице съсобственост върху процесните недвижими имоти. В доказателствена тежест на В.Й.Д., ЕГН ********** е да установи, че е налице съсобственост между нея и Г.Н.Г., ЕГН **********, възникнала в резултат на прекратяване на съществуващия между тях брак, върху следните недвижими имоти, които са придобити по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност: 1/ ЖИЛИЩЕ - АПАРТАМЕНТ № 1, находящ се в град Добрич, ЖК „ Д.“, блок *, вход *, етаж * със застроена площ от 124.41 кв.м., състоящ се от две спални, хол, трапезария, бокс и сервизни помещения, представляващ имот с идентификатор № **************** по кадастралната карта на град Добрич, попадащ в сграда с идентификатор **************, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ****************; под обекта ****************, ****************, ****************; над обекта ****************, ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 3 с площ от 10.81 кв.м. и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 3 със застроена площ от 27.71 кв.м. и 6.91 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху общинско дворно място –поземлен имот с идентификатор ***********; 2/ ГАРАЖ № * находящ се в град Добрич, ЖК „Д.“, бл. * със застроена площ от 17.30 кв.м., представляващ имот с идентификатор **************** по кадастралната карта на град Добрич, попадащ в сграда с идентификатор **************, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж **************; ****************; над обекта ****************.
С решение № 61/21.01.2013 г. по гр.д. № 1913/2012 г. по описа на Районен съд, град Добрич състав на съда прекратява с развод сключения с Акт за граждански брак № 362/26.08.1998 г. в град Добрич, брак между В.Й.Д. и Г.Н.Г. и утвърждава постигнатото между тях споразумение по чл.51 СК. Постановеното решение е влязло в сила на 21.01.2013 г.
На основание чл.27 СК съпружеската имуществена общност се прекратява с прекратяването на брака, в резултат на което същата преминава в обикновена съсобственост върху придобитите по време на брака вещни права, независимо на чие име са придобити. В настоящия процес спорен между страните е въпросът дали правата върху процесните недвижими имоти са придобити по време на брака или преди него.
Разпоредбата на чл.63 ЗС посочва, че собственикът може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху негова земя като стане собственик на постройката. Въз основа на тази разпоредба и трайната съдебна практика следва изводът, че лицето на което е учредено валидно право на строеж може да придобие собствеността върху сградата, когато тя е материализирана в определен минимален вид.
От приетите като писмени доказателства договор за отстъпено право на строеж върху общинска земя от 16.03.1994 г., сключен между кмета на община Добрич и Г.Н.Г. се установява, че в полза на последния е учредено валидно ограничено вещно право, а именно право на строеж на апартамент № 1 в секция А на групов строеж „Н.“ в ж.к. „Д. – *“. Договорът за групов строеж „Н.“ от 22.04.1994 г. е сключен съобразно изискванията на тогава действащия чл.192 ЗТСУ /отм./ - съставен в предвидената форма за действителност и с посочване на конкретните жилищата и другите обекти, които ще получат участващите в груповия строеж.
Юридическият момент на придобиването на процесните имоти е въз основа на договора за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 09.02.2007 г. По силата на този договор, апартамент № 1 с идентификатор **************** ведно с избено помещение № 3 ведно с таванско помещение № 3 и ведно с гараж № 3 с идентификатор на последния **************** се обособяват като самостоятелни обекти, но доколкото правото на съсобственост е възникнал в един по-ранен момент, то от съществено значение е установяването именно на този момент /дали същият е по време на съществуващият между В.Й.Д. и Г.Н.Г. брак или преди него/, в който фактическото изграждане на сградата е достигнало такъв етап, в който са били на лице обекти, върху които е било възможно да възникне годно право на собственост.
В разпоредбата на чл. 63 ЗС е прогласена трансформацията на правото на строеж в право на собственост върху построената сграда и в правото да се държи тя върху чуждо място. Суперфициарният собственик придобива правото на собственост върху постройката, построена въз основа на надлежно учредено право на строеж, когато тя бъде материализирана в определен минимален вид за самостоятелност. Единно е становището, установено в практиката и доктрината е, че собственост може да възникне върху обект, когато сградата е изградена в цялост до етап "груб строеж". В пар.5, т.46 от действащия ЗУТ е дадена легална дефиниция на понятието "груб строеж" - сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или с различна степен на изпълнени довършителни работи. Тази разпоредба не е действала към момента на изграждане на жилищната сграда, за която е сключен договор за групов строеж и в която се намират процесните недвижими имоти, тъй като към този момент е действал ЗТСУ, който предвижда разрешаването на етапно строителство.
Съгласно приетото като писмено доказателство разрешение за строеж № 223/13.04.1994 г. на Г.Н.Г., Д. А. Н. и Н. И.Н., изложеното от вещото лице в с.з. по назначената и приета СТЕ, която съдът цени като компетентно изготвена, и от показанията на свидетеля Н.Н. и свидетелката Д. А. Н., които настоящия състав на Окръжен съд, град Добрич кредитира като кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал, се установява, че изграждането на сградата е разделено на секции като всяка секция се е изграждала поотделно. С изграждането на стени и покрив на секция А, където се намират и процесните недвижими имоти, секция А придобива определен минимален вид за самостоятелност, т.е. завършеност до степен на груб строеж. Обратното би било ако груповия строеж „Н.“ съдържа само един обект - тогава правото на собственост върху нея би възникнало с извършването на грубия строеж "карабина", но ако тя съдържа отделни обекти-както е в настоящия случай, всеки от тях става годен обект на собственост с изграждането му в груб вид - стени и покривна плоча, без дограма, инсталации, замазки, мазилки и други довършителни работи.
С оглед изложеното, настоящият състав счита, че от съществено значение е установяването на момента, в който секция А е била изградена до степен на груб строеж – дали същото се е осъществило преди сключване на гражданския брак между В.Й.Д. и Г.Н.Г. на 26.08.1998 г. или по време на съществуване на гражданския брак между тях.
По отношение на този въпрос, с оглед липсата на изготвен Акт 14, настоящата инстанция следва да направи своя извод на база изготвената съдебно техническа експертиза и разпитана вещото лице в с.з., както и въз основа на събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на допуснатите свидетели. Съдът кредитира изцяло изготвената съдебно техническа експертиза както и заявеното от вещото лице по време на разпита му в съдебно заседание, че според нея процесната секция А към 1995-1996 г. е била завършена до степен на груб строеж. Кореспондиращи с тази констатация са и показанията на разпитания пред въззивната инстанция свидетел Н.И.Н., който заявява, че към 1996 г. процесната сграда е била завършена с покрив, върху който били поставени циглите. Тези показания съдът кредитира като обективно дадени, с оглед липсата на заинтересованост от крайния изход на делото на разпитания свидетел.
Разминавания и липса на точна конкретика относно годината на изграждане на секцията до степен на груб строеж действително се съдържат в показанията на свидетелката – Д. А. Н. и показанията на Д. И.Н.. Същите са както вътрешно противоречиви, но също така и не кореспондират помежду си, поради което въз основа на тях не може да се направи категоричен извод относно точната година на изграждане на секцията до степен на груб строеж. Изводът, който следва от съвкупния анализ на тези два разпита е, че още преди 1997 г. секцията А е била изградена до степен на груб строеж, а точната година съдът установява на база на съдебно техническата експертиза и гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля Н.Н..
Съдът не кредитира показанията на свидетелката Г. П. Г., тъй като същите не отразяват обстоятелства относно степента на изграждане на секцията, а относно това какво е било състоянието на процесния апартамент, за който свидетелства, че се е обитавал, но е продължавало извършването на ремонти в него. Настоящият състав не следва да възприема и показанията на свидетелката Д. И. Й., тъй като същата не е имала конкретни възприятия относно изграждането на процесната секция, където се намират и процесните недвижими имоти, а и в показанията си свидетелката заявява, че пътищата й със В.Й.Д. са се разделили, което допълнително обосновава и преценката на същите съобразно нормата на чл.172 ГПК. Не следва да се кредитират и показанията на свидетелката Т.Ж. С., тъй като същата е майка на Г.Н.Г. и е заинтересована от крайния изход на спора.
От съвкупния анализ на събраните доказателства следва изводът, че секция А, на групов строеж „Н.“, в която се намират и процесните недвижими имоти е била изградена до степен на груб строеж преди 26.08.1998 г., когато е сключен гражданския брак между В.Й.Д. и Г.Н.Г., поради което за Г.Н.Г. годен обект на съсобственост е възникнал преди брака, и обстоятелството, че делбата е извършена по време на брака не променя неговото право по отношение на процесните недвижими имоти, че същите са лична негова собственост.
Недоказан остава фактът на придобиване на вещни права върху процесните недвижими имоти по време на съществуващия граждански брак между В.Й.Д. и Г.Н.Г., с оглед на което и предявеният от Д. иск за делба на процесните недвижими имоти се явява неоснователен и като такъв правилно и законосъобразно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд.
Ирелевантно е възражението наведено във въззивната жалба относно отстъпеното право на строеж и неговото реализиране във връзка с прекратяването на предходния граждански брак на Г.Н.Г., а заявените възражения относно приетите като писмени доказателства фактури и платежни нареждания, че са само за периода 1994 – 1995 г. действително не установяват, че сградата е и изградена до степен на груб строеж 1996-1997 г., но са индиция, че именно в този период се е изграждал грубия строеж като същият е завършил 1996 г. до какъвто извод достига настоящата инстанция по изложените по-горе мотиви. Съобразно съвкупния анализ на събраните по делото доказателства грубият строеж е завършил преди сключването на гражданския брак между В.Й.Д. и Г.Н.Г., който факт е именно релевантния в настоящия процес. В настоящото решение мотиви, на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК, настоящия състав на Окръжен съд, град Добрич следва да потвърди решение № 677/17.06.2016 г. по гр.д. № 1328/2015 г. по описа на Районен съд, град Добрич в обжалваната пред въззивната инстанция част, а в останалата необжалвана част първоинстанционното решение е влязло в сила.
По отношение на разноските:
На основание чл.78 ГПК разноски в настоящото производство се следват само на въззиваемата страна, но същата не е представила доказателства за извършени такива в производството по в.гр.д. № 453/2016 г. по описа на Окръжен съд, град Добрич, с оглед на което и не следва да й бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 677/17.06.2016 г. по гр.д. № 1328/2015 г. по описа на Районен съд, град Добрич в частта, с която се ОТХВЪРЛЯТ предявените от В. Й.Д., ЕГН ********** срещу Г.Н.Г., ЕГН ********** искове за делба на недвижими имоти : 1/ ЖИЛИЩЕ - АПАРТАМЕНТ № 1, находящ се в град Добрич , ЖК „ Д.“, блок *, вход *, етаж *, представляващ имот с идентификатор № **************** по кадастралната карта на град Добрич, попадащ в сграда с идентификатор **************, ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 3 с площ от 10.81 кв.м. и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 3 със застроена площ от 27.71 кв.м. и 6.91 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху общинско дворно място – поземлен имот с идентификатор ***********; 2/ ГАРАЖ № 3, находящ се в град Добрич , ЖК „ Д.“, бл. * със застроена площ от 17.30 кв.м., представляващ имот с идентификатор **************** по кадастралната карта на град Добрич, попадащ в сграда с идентификатор **************
В останалата необжалвана част решение № 677/17.06.2016 г. по гр.д. № 1328/2015 г. по описа на Районен съд, град Добрич е влязло в сила
Настоящото решение на Окръжен съд, град Добрич подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, град София в едномесечен срок от връчването му на страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.