РЕШЕНИЕ
№18
гр.Добрич,24.01.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на осемнадесети
януари през 2017г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА
НИКОЛОВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря П.П. в присъствието
на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА
в.гр.дело №456 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№12243/13.07.2016г., подадена от адв.К.К.-ДАК, като
пълномощник на Р.Д.И. с ЕГН **********,*** /с определение №763 от 09.11.2016г. производството
по въззивната жалба, подадена от адвоката от името на М.Д.М. е прекратено/,
срещу решение №720/27.06.2016г. по гр.д.№2650/2014г.на ДРС, с което е извършена
делба на недвижим имот, находящ се в с.П. М. , общ.Д. - дворно място от 1862 кв.м., представляващо имот с планоснимачен
номер * в кв.* по регулационни план на село П. М. ,включващо
Излага се, че
решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на
материалния и процесуалния закон, тъй
като при постановяването му не били обсъдени всички представени и приети
доказателства, постановено било и при непълнота на доказателствата. Изразено е
несъгласие с извода на съда за липсата на предпоставките на закона за възлагане
на делбения имот в дял на М.Д.И.. Иска се отмяна на решението с присъждане на
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор
по жалбата е подаден от въззиваемата страна- И.М.И., който я счита за бланкетна, подадена с цел да
се забави изнасянето на имота на публична продан. Жалбата била и неоснователна,
тъй като ответниците проявили незаинтересованост във връзка с предложени от
вещото лице варианти за делба. Правилен бил извода на съда за липсата на
предпоставките на чл.349, ал.2 от ГПК по отношение на съделителя М.И.. Жилището
не е наследствено за него, не бил живял там, не установил и, че не притежава
друго жилище. Иска да бъде потвърдено решението и да му бъдат присъдени
разноски.
По повод жалбата Добричкият
окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната
страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното
решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:
Въззивната жалба е била
подадена от адв.К.К.-ДАК, като пълномощник на Р.Д.И. и М.Д.М., т.е. от името и на двамата
съделители, като в последствие жалбата от името на М.Д.М. е оттеглена. По повод
констатирани нередовности /липсата на посочени адреси, липсата на надлежно
овластяване на адвоката от страна на м.М. за извършване на действия по
разпореждане с предмета на делото/ на двамата е даден седмичен срок за посочване
на адресите, и същия срок само на М.Д.М. да потвърди извършеното от негово
име оттегляне на въззивната жалба. Въззивникът Р.Д.И. е отстранил
нередовностите на въззивната жалба с посочване на адреса си. Въззивникът М.Д.М.
не е предприел каквито и да е процесуални действия както за отстраняване на
нередовностите по сезирането, така и по десезирането на съда. При това положение, поради неизправяне
нередовностите на въззивната жалба, подадена от името на М.Д.М. в
срока по чл.262, ал.1 от ГПК, изтекъл на 25.10.2016г. , производството по нея
прекратено.
Поради това в предмета на въззивното
производство е жалбата на Р.Д.И.. Жалбата е допустима, но неоснователна.
Производството по гр.д.№2650/2014г.
на Добрички районен съд е за делба на недвижим имот във фазата на извършването
и. С влязло в сила на 22.10.2015 г. решение № 83/24.06.2015г. по същото дело е
допусната делба на недвижим имот,
находящ се в село П. М. , община Д. –дворно място от 1862 кв.м.,
представляващо имот №* в кв.* по регулационни план на селото, включващо
С обжалваното съдебно решение
делбата е извършена по реда на чл.348 от ГПК при преценка/ по повод искане за
възлагане/ за липсата на предпоставките на чл.349 ал. 2 от ГПК за възлагане на
неподеляемия апартамент. Решението е правилно.
Няма спор по
фактите относно произхода на съсобствеността - по силата на наследяване за И.М.
и по силата на правни сделки, извършени от втория сънаследник *** М. в полза на
М.Д.М. и Р.Д.М., както няма спор и относно неподеляемостта на имота, установена със
заключението на вещото лице арх.***, поради което не е необходимо повторно да
бъдат обсъждани всички доказателства във връзка с тези факти.
Пред въззивната инстанция се изтъкнава единствено неправилно приложение на
нормата на чл.349, ал.2 от ГПК, което по съществото си е оплакване във връзка
със способа за извършване на делбата.
Изборът на способ за извършване
на делбата е обусловен от поделяемостта на имота съобразно броя на съделителите.
Според разпоредбата
на чл.349, ал.2 от ГПК , при делба на неподеляем жилищен имот, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и
не притежава друго жилище, може да
поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с
друг имот или с пари. Този способ за делба на неподеляем жилищен имот е допустим само при
възникнала по наследяване съсобственост, т.е. при сънаследствен имот /така и постановките
на т.7 и 8 от ТР № 1 от 19.05.2004 год. по т.д.№ 1/2004 год. на ОСГК на ВКС ,
по приложението на чл.288 ал.3 от ГПКотм., аналогичен на чл.349 ал.2 от ГПК/.
Следователно, при неподеляем имот, приложимостта на способа
за делба по чл. 349 ал.2 от ГПК е
обусловена от кумулативната даденост на
следните предпоставки: предмет на делбата да е неподеляемо жилище;
съсобствеността върху неподеляемото жилище да е възникнала в резултат на
наследяване; съделителят, поискал възлагането, да е живял в жилището при
откриване на наследство; съделителят, поискал възлагането, да не притежава
друго жилище. При липса на
която и да е от предпоставките, правото на съделителя, направил възлагателна
претенция, следва да бъде отречено. Настоящият случай е именно такъв.
В срока по чл.349,
ал.4 от ГПК възлагателна претенция е отправена от съделителя М.М., но същият
няма качеството на наследник, което е достатъчно да се отрече приложимостта на
нормата на чл.349, ал.2 от ГПК. Същият не е установил и факта на живеене в
имота към момента на откриване на наследството /събраните гласни доказателства
чрез разпита на св.Стоян Атанасов Георгиев и св.Йордан Марков Георгиев са в
обратния смисъл/, както и липсата на друго жилище.
След като
възлагателната претенция на М.М. не отговаря на изискванията на чл.349, ал.2 от
ГПК, делбата следва да се извърши с изнасяне неподеляемия жилищен имот на
публична продан.
Поставеното по
реда на чл. 348 от ГПК решение е
законосъобразно и на основание чл.271
ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода
от спора пред въззивната инстанция, искането на въззиваемия И.М. за
присъждане на разноски е основателно и следва да му се присъдят такива под
формата на платено за въззивното производство адвокатско възнаграждение,
удостоверено в размер на 800лв.
По тия съображения,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№720/27.06.2016г. по гр.д.№2650/2014г.на Добрички районен съд.
ОСЪЖДА Р.Д.И. с ЕГН ********** ***, да заплати на И.М.И.
с ЕГН ********** ***, сторени във въззивното производство съдебно-деловодни
разноски в размер на 800лв. адвокатско възнаграждение
Решението
подлежи на обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.