Решение по Гражданско дело 471/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1

гр.Добрич 04.01.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На четиринадесети декември 2016 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

АЛБЕНА ПЕЕВА

Секретар:П.П.

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №471 по описа за 2016 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от А.М.А. *** срещу решение №75/30.06.2016 г.,вписано в публичния регистър под №75,т.І,стр.633/30.06.2016 г.,по гр.д.№317/2015 г. на Т.ския районен съд,с което е признато за установено по отношение на въззивника,че К.А. *** е собственик на недвижим имот-друг селскостопански терен-имот №* по КВС на с.Б.,общ.Т. с площ от 2,298 дка,и въззивникът А. М.А. е осъден да предаде на К. А.М. владението върху описания имот;отхвърлени са искове на въззивника А.М.А. и съпругата му С.И.А. срещу К.А.М. и М.А.А.,***,за установяване правото на собственост на двамата съпрузи върху описания по-горе имот,придобито по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност;въззивникът е осъден да заплати на К.А.М. обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот в размер на 500 лв за периода 02.05.2001 г.-17.09.2001 г.,респ. разноски в размер на 480 лв.Според въззивника атакуваното решение е неправилно,тъй като районният съд не преценил всички доказателства по делото.Настоява се за отмяната му и за уважаване исковете на А.М.А. и съпругата му С.И.А. по чл.124 ал.1 от ГПК за установяване правото им на собственост върху процения имот по давност,респ. за отхвърляне исковете на К.А.М. по чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД.На основание чл.265 ал.2 от ГПК с определение №766/10.11.2016 г. на ДОС е конституирана служебно като въззивник и съпругата на първоначалния въззивник С.И.А..

Отговор на жалбата не е подаден от въззиваемите К.А.М. и М.А.А..В хода на въззивното производство К.М. изразява становище за неоснователност на жалбата.

На разглеждане от ДОС подлежи и молба вх.№6764/04.11.2016 г. в частта й с характер на молба по чл.64 от ГПК за възстановяване на пропуснатия от ищеца по делото К.А.М. срок по чл.129 ал.2 от ГПК за изправяне нередовности на исковата му молба.Изложени са доводи за пропускане на срока поради особени непредвидени обстоятелства-здравословни проблеми на адвоката му Д.Ц.,влизане на същия в болница на 19.10.2016 г. и престой там до 27.10.2016 г.,респ. отпуск по болест до 31.10.2016 г.,за което са депозирани и доказателства.Настоява се съдът да зачете горните уважителни причини за пропускане на срока.

В отговор на горната молба ответникът А.М.А. по исковете,предявени срещу него от К.А.М.,изразява становище за основателност на молбата за възстановяване на пропуснатия срок.

Като постави на разглеждане депозираните въззивна жалба и молба за възстановяване на срок,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът А. М.А. е получил надлежно чрез упълномощения си адв.В.Д. препис от първоинстанционното решение на 28.07.2016 г.,а жалбата е подадена на 29.07.2016 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 11.08.2016 г.;предходното връчване на препис от решението на ТРС лично на страната на дата 30.06.2016 г. не се зачита от въззивния съд,тъй като е извършено в нарушение на процесуалните правила-чл.39 ал.1 от ГПК/.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,жалбата е частично основателна,за който извод ще се изложат мотиви по-долу.

По молбата за възстановяване на срок:

С определение №669/03.10.2016 г. ДОС констатира нередовности на исковата молба на К.А.М.,с която са предявени срещу А.М.А. обективно съединени искове на основание чл.108 от ЗС и чл.59 ал.1 от ЗЗД.Нередовностите са такива по смисъла на чл.128 т.2 от ГПК и чл.127 ал.1 т.4 и 5 от ГПК-недостиг на държавна такса по исковете в размер на 20 лв по сметка на ТРС и липса на изложени обстоятелства и прецизен петитум по иска по чл.59 ал.1 от ЗЗД.За горното определение ищецът по посочените искове К.А.М. е уведомен чрез процесуалния си представител адв.Д.Ц. на 18.10.2016 г. /съобщение на лист 19 от делото на ДОС/.Констатираните нередовности на исковата молба са изправени с молба вх.№6764/04.11.2016 г. при изтекъл за страната срок по чл.129 ал.2 от ГПК на 25.10.2016 г.,т.е. извън рамките на законоустановения едноседмичен срок.В цитираната молба се сочи,че процесуалният представител на страната е бил възпрепятстван по обективни причини да изпълни задълженията на К.М. в указания срок,и се отправя искане съдът да приеме,че срокът е пропуснат поради особени непредвидени обстоятелства,които страната не е могла да преодолее.

Видно от депозираната епикриза,издадена от УМБАЛ „Св.М.” ЕАД-гр.В.,още на 19.10.2016 г.,т.е. на другия ден след получаване на съобщението за определение №669/03.10.2016 г. ,адв.Дим.Ц. е бил приет в болницата с диагноза „Други серопозитивни ревматоидни артрити с множествена локализация,висока степен на активност,ІІ рентгенов стадий,ІІІ функционален клас двигателна недостатъчност.Двустранна гонартроза”.Постъпването в болница е в планов порядък заради болки и скованост в раменни,лакетни стави,в китки и малките стави на ръцете.Изписан е от болницата на 27.10.2016 г.,т.е. след изтичане на едноседмичния срок за изправяне нередовности на исковата молба.На практика в рамките на едноседмичния срок по чл.129 ал.2 от ГПК адв.Ц. е пребивавал в болница,което е било обективна,непреодолима пречка той да изпълни вменените на доверителя му задължения по изправяне нередовности на исковата молба.Съгласно болничен лист от 27.10.2016 г. /лист 23 от делото на ДОС/ адв.Ц. е ползвал отпуск за временна неработоспособност през периода 19.10.2016 г.-31.10.2016 г.Едва в началото на ноември 2016 г. същият вече е бил в състояние да изпълни задълженията,което е и сторено.

Молбата за изправяне нередовностите на исковата молба е подадена на 04.11.2016 г.,като същата има съдържание и на молба по чл.64 ал.2 от ГПК за възстановяване на пропуснатия срок по чл.129 ал.2 от ГПК.В случая страната не е получавала от съда изрично съобщение за пропускане на срока,поради което следва да се приеме,че молбата по чл.64 ал.2 от ГПК е депозирана в рамките на срока по чл.64 ал.3 изр.1 от ГПК.Същата предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице е процесуално допустима.Молбата е и основателна и следва да бъде уважена.От обсъдените по-горе писмени доказателства е видно,че в рамките на указания от съда едноседмичен срок процесуалният представител на К.М.,чрез когото е връчено съобщението за определението от 03.10.2016 г.,е бил възпрепятстван да съдейства на доверителя си да изпълни задълженията по внасяне на ДТ по сметка на ТРС и уточняване на обстоятелства и петитум по иска по чл.59 от ЗЗД,тъй като е бил приет в болница поради влошено здравословно състояние.Касае се за непреодолима пречка за изпълнение на цитираното определение в срок,поради което срокът по чл.129 ал.2 от ГПК следва да бъде възстановен.Определението за възстановяване на срока е необжалваемо по арг. от разпоредбата на чл.66 ал.2 от ГПК,т.е. е окончателно и влиза веднага в сила.

С възстановяване на горния срок се приема,че нередовностите на исковата молба на К.А.М. са отстранени в законоустановения срок по чл.129 ал.2 от ГПК и исковата молба се счита за редовна от деня на подаването й,респ. първоинстанционното решение като постановено по редовна искова молба е допустимо.Решението е допустимо и като постановено по предявените допустими искове.Същото е и валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо.Атакуваното решение на ТРС е частично правилно и частично неправилно,като съображенията за този извод са следните:

По същество на въззивната жалба:

Предмет на гр.д.№317/2015 г. по описа на ТРС са обективно кумулативно съединени вкл. при условията на чл.213 от ГПК искове,както следва:

1.ревандикационен иск на основание чл.108 от ЗС,предявен от К.А. *** срещу А.М.А. ***,за установяване правото на собственост на ищеца по силата на договор за дарение от 25.01.2013 г.,обективиран в нотариален акт №*,т.*,рег.№*,д.№*/*** г. на нотариуса Д.П. с район на действие ТРС,върху недвижим имот-друг селскостопански терен-имот №* по КВС на с.Б.,общ.Т. с площ от 2,298 дка и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху имота;

2.иск на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД,предявен от К.А. *** срещу А.М.А. ***,за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за лишаване от ползване на описания недвижим имот в размер на 500 лв за периода 25.01.2013 г./датата на придобиване на имота от ищеца по силата на договор за дарение/-10.07.2015 г. /датата на предявяване на иска/-забел.претенцията,формулирана в молба вх.№6764/04.11.2016 г.,за присъждане на обезщетение и за период след 10.07.2015 г. до 25.01.2016 г.,т.е. за период след предявяване на иска,представлява всъщност нов иск,чието предявяване в рамките на настоящото дело за пръв път пред въззивния съд е недопустимо,респ. по тази причина в тази част ДОС не дължи произнасяне,доколкото районният съд не е бил сезиран с иск за присъждане на обезщетение за период след датата 10.07.2015 г.;

3.установителни искове на основание чл.124 ал.1 от ГПК,предявени от А.М.А. *** срещу М.А.А. и К.А. ***,за установяване правото на собственост на ищците върху описания по-горе недвижим имот като придобито по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност.

Твърди се от К.А.М. в първоначалната искова молба,по повод на която е образувано делото,че същият е собственик на описания недвижим имот /имот №* по КВС на с.Б.,общ.Т. с площ от 2,298 дка/ по силата на договор за дарение от 25.01.2013 г.,като същият бил надарен с имота от своя дядо М.А.А..Ответникът А.М.А. неправомерно владеел имота,като го използвал за съхраняване на техниката си и селскостопански инвентар.Същият отказвал да освободи имота.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК самостоятелен отговор на горната искова молба не е постъпил от ответника А.М.А. и такъв няма приложен към делото.Подадена е била обаче „насрещна искова молба” вх.№2414/23.11.2015 г.,с която са предявени субективно съединени искове на основание чл.124 ал.1 от ГПК от ответника по първоначалните искове А.М.А. и съпругата му С.И.А. срещу ищеца по първоначалните искове К.А.М. и лицето М.А.А. за установяване правото на собственост на двамата съпрузи върху процесния недвижим имот по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност.Първоначално по повод на втората искова молба е образувано самостоятелно производство по гр.д.№480/2015 г. на ТРС,но впоследствие на основание чл.213 от ГПК исковете-предмет на гр.д.№480/2015 г. на ТРС са съединени за общо разглеждане с исковете-предмет на гр.д.№317/2015 г. на ТРС поради връзка между делата,като производството по гр.д.№480/2015 г. е прекратено /виж определение №41/08.03.2016 г. по гр.д.№480/2015 г. на ТРС/.Във втората искова молба е изложено,че А. М.А. и М. А. А. били първи братовчеди /бащите им били братя/.Бащата на М. починал млад и бащата на А. отгледал М. като свое дете,като му подарил и половината от притежавано от него дворно място извън регулация с обща площ от 4,800 дка,т.е. му дарил 2,400 дка от мястото,като този имот бил внесен в ТКЗС от М.,на когото бил и реституиран по реда на ЗСПЗЗ.Ищецът А. ползвал съседния двор /останалите 2,400 дка/ и се уговорил с М. последният да му продаде своите 2,400 дка за сума от 1 300 лв,която А. изплатил на М. в брой.Ищецът А. твърди,че ползвал процесния терен още от 1978 г. без прекъсване до настоящия момент.В дворното място били построени стопанските му постройки-сайвант и сушилни за тютюн.

В отговор вх.№508/01.03.2016 г. ответникът по горните искове К.А.М. оспорва исковете като неоснователни.Същият оспорва всички твърдения на съпрузите А. М.А. и С. Ир.А..В отговора е посочено,че се подава и от името на М.А.А. чрез адв.Дим.Ц.,но последният не е представил доказателства за представителната си власт спрямо М.,поради което следва да се приеме,че отговор от последния не е подаден.В хода на производството пред първата инстанция М.А.А. оспорва исковете.

Съгласно решение по гр.д.№35/2013 г. на ТРС /листи 8-12 от гр.д.№317/2015 г. на ТРС/ и решение по в.гр.д.№606/2013 г. на ДОС /листи 4-7 от цитираното дело на ТРС/ в предходен момент са били предявени искове на основание чл.124 ал.1 от ГПК от А.М.А. срещу М.А.А. и К.А.М. за установяване правото на собственост на първия върху процесния недвижим имот по силата на изтекла в негова полза придобивна давност.Районният съд е отхвърлил исковете,но по въззивна жалба на А. М.А. първоинстанционното решение е обезсилено и производството по делото е прекратено с влязлото в сила решение на ДОС.Така с оглед горния резултат от посоченото исково производство понастоящем влязло в сила решение по същество на спор за собственост между страните по настоящото дело относно процесния имот,имащо сила на пресъдено нещо спрямо тях,не съществува.Няма процесуални пречки за разглеждане на настоящите искове за собственост,които са допустими.

Процесният недвижим имот №* по КВС на землището на с.Б.,общ.Т. с площ от 2,298 дка /”друг селскостопански терен”/ е реституиран в полза на М.А.А. по реда на ЗСПЗЗ с решение №3/23.07.1992 г. по заявление вх.№2959/19.12.1991 г. на ПК-гр.Т. /лист 5 от гр.д.№480/2015 г. на ТРС/.Цитираното решение има конститутивно действие и възстановява правото на собственост върху полския имот в полза на правоимащото лице.Реституираният собственик М.А.А.,който се легитимира като такъв с цитираното решение и скицата-неразделна част от решението,се разпорежда с имота в полза на внука си К.А.М. чрез договор за дарение,сключен между М.А. в качеството на дарител и К.М. в качеството на надарен на 25.01.2013 г.,обективиран в нотариален акт №*,т.*,рег.№*,д.№*/*** г. на нотариуса Д.П. с район на действие ТРС /лист 25 от гр.д.№317/2015 г. на ТРС/.По силата на горния деривативен способ-визираната сделка-К.А.М. се легитимира като собственик на процесния полски имот в землището на с.Б.,общ.Т..Ответникът по ревандикационния иск на К.А.М.,а именно А.М.А.,въпреки изложените обстоятелства във втората искова молба,че имотът бил притежаван от неговия баща,а впоследствие внесен в ТКЗС от М.А.,не е оспорил изрично валидността и материалната законосъобразност на осъществената с цитираното решение на ПК-Т. реституция по реда на ЗСПЗЗ в полза на праводателя на ищеца М.А.,нито е навел възражения в насока,че процесният имот не е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ като дворно място извън регулация.При липса на такова оспорване съдът приема правата на праводателя М.А. по силата на реституция за надлежно удостоверени,поради което и процесното дарение е имало валиден вещно-прехвърлителен ефект в полза на надарения К.М..

Не е спорно по делото,че понастоящем именно ответникът по първоначалния ревандикационен иск А.М.А. упражнява фактическата власт върху имота,но последният твърди,че той и съпругата му С. Ир.А. стопанисват имота и го владеят на годно правно основание,тъй като са станали негови собственици по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност.

Твърдението,че двамата съпрузи А. и С.А. са в имота от 1978 г.,което означава,че са започнали да го стопанисват още докато същият е бил внесен в ТКЗС,не е подкрепено с убедителни доказателства.Двамата са сключили брак на 03.12.1972 г. според удостоверение за граждански брак,издадено на 25.01.2016 г. от Община-гр.Т.,приложено към гр.д.№480/2015 г. на ТРС.Докато имотът е бил включен в ТКЗС давност не е могла да тече,доколкото имотът с внасянето му в стопанството е загубил статута си на реално обособен обект на собственост,който да може да се владее в реалните си граници.Доколкото се касае за имот със статут на земеделска земя,подлежащ на реституция по реда на ЗСПЗЗ,давност спрямо него не е могла да тече до ноември 1997 г. предвид забраната на чл.5 ал.2 /нова,обн.ДВ,бр.107/18.11.1997 г.,изм.ДВ,бр.61 от 2015 г./ от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти /ЗВСОНИ/.Според последната разпоредба изтеклата придобивна давност за имоти,собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ,не се зачита и започва да тече от деня на влизане на тази разпоредба в сила.Последната е влязла в сила на 22.11.1997 г.,т.е. давността до последната дата не се зачита и едва от 22.11.1997 г. е могла да започне да тече придобивна давност спрямо процесния имот.Съпрузите А. и С.А. са могли да придобият собствеността по давност след непрекъснато,явно,несмущавано владение в продължение на десет години,при което е следвало да упражняват фактическата власт върху имота при манифестиране спрямо реституирания собственик М.А. на намерението си за своене на имота.

Липсват убедителни доказателства по делото А. М.А. и съпругата му С. Ир.А. да са владяли процесния имот в рамките на визирания 10-годишен давностен срок.Показанията на разпитаните свидетели са непълни поради липса на уточнение за конкретни дати и периоди.От същите се установява само,че през определен период от време М. е обработвал дворното място,след което го предоставил за стопанисване на братовчед си А. М.А..В него последният сеел тютюн,тикви,царевица /в тази насока свидетелите Ю. М.А. и М.И.Х./.Свидетелят Ю. М.А. /брат на А. М.А./ споделя,че брат му А. бил купил къщата на М.,но не става ясно дали тази къща се е намирала в процесното дворно място.За осъществена покупко-продажба в установената от закона форма за действителност /нотариална форма/ на къща,разположена в процесното дворно място,доказателства не са депозирани по делото.Липсват доказателства за съществуването на такава сграда в имота и изобщо за съществуването на каквито и да било сгради в процесния имот.Според свидетеля Ф.И.А. къща в дворното място,реституирано на М.,нямало.Според свидетеля Ю. А.-М. бил отстъпил на А. да обработва мястото,но свидетелят не уточнява кога е станало това.При липсата на конкретизация в свидетелските показания относно периода,през който А. М.А. е стопанисвал процесното дворно място,не може да се приеме за доказано,че последният и съпругата му са упражнявали фактическата власт върху имота в продължение на 10 години непрекъснато.Не е доказано и осъществяването на владение от тях-упражняване на фактическа власт с намерение за своене на имота.Предоставянето на имота от М. на А. за обработка може да е на различни основания-по роднински и морални съображения за подпомагане семейството на А.,временно по заем за послужване и пр.Доказателства съпрузите А. и С. да са демонстрирали спрямо М. намерение за своене на имота и да са отблъсвали владението му не са събрани по делото.Предвид изложеното не може да се приеме за доказано,че А. и С.А. са придобили правото на собственост по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност.Същите понастоящем са в имота без правно основание.Ответникът А. М.А. следва да предаде владението върху имота в полза на настоящия собственик К.А.М..Предявеният от К.А.М. срещу А.М.А. иск по чл.108 от ЗС е основателен и правилно е уважен от районния съд.Предявените от А.М.А. и С.И.А. срещу М.А.А. и К.А.М. установителни искове за собственост са неоснователни и подлежат на отхвърляне.Първоинстанционното решение в частта на произнасянето по горните искове е правилно и следва да бъде потвърдено.

Искът по чл.59 ал.1 от ЗЗД,предявен от К.А.М. срещу А.М.А.,е неоснователен и подлежи на отхвърляне.Ищецът К.М. е претендирал присъждане на обезщетение за неоснователното му лишаване от ползване на процесния имот през периода 25.01.2013 г.-10.07.2015 г.Видно от нотариален акт за дарение №*,т.*,рег.№*,д.№*/*** г. на нотариуса Д.П.,ищецът К.М.,макар и собственик на процесния имот през визирания период,не е активно материалноправно легитимиран да получи такова обезщетение,дължимо на базата на неоснователно обогатяване.При извършване на дарението в полза на К. дарителят М.А.А. си е запазил пожизнено право на ползване на имота и на доходите от него.В този смисъл надареният К. е получил само голата собственост върху имота без правото да го ползва и да получава доходи от него.Така същият по силата на сделката е лишен от възможността до смъртта на прехвърлителя М. да претендира каквито и да било доходи и добиви от вещта,вкл. и обезщетение за лишаване от ползване на имота,тъй като не е титуляр на правото на ползване върху него.В този смисъл невъзможността да получи доходи от вещта или да я ползва по предназначение през посочения период не е пряк резултат от отнемане на фактическата му власт от страна на ответника А. М.А.,а се дължи изначално на лишаването му от правото да ползва имота и да получава доходи от него по силата на договора за дарение.Активно легитимиран да претендира обезщетение за лишаване от ползване е запазилият си правото на ползване върху имота дарител М.А.А..В този смисъл искът по чл.59 от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Първоинстанционното решение в частта на произнасянето по този иск следва да бъде отменено.

При посочения изход от спора съдът следва да отмени решението на ТРС и в частта за разноските,като преразпредели отговорността за тях съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.Разноски са претендирани за първата инстанция от К.А.М. и от съпрузите А. и С.А..По правилата на чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК К.М. има право на разноски за уважения си иск по чл.108 от ЗС и за отхвърления срещу него иск на двамата съпрузи,а А. М.А. има право на разноски само за отхвърления срещу него иск по чл.59 от ЗЗД.К.М. е сторил разноски в първата инстанция,както следва:400 лв адвокатско възнаграждение,100 лв държавна такса за водене на делото по исковете му по чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД.А. М.А. е сторил разноски в първата инстанция в размер на 800 лв адвокатско възнаграждение,10 лв държавна такса за удостоверения във връзка с „насрещните” искове и 185 лв държавна такса по „насрещните” искове.На тази база за уважения си иск по чл.108 от ЗС и отхвърлените искове по чл.124 ал.1 от ГПК срещу него К.М. има право на разноски за първата инстанция,както следва:266,67 лв адвокатско възнаграждение и 50 лв ДТ по иска по чл.108 от ЗС /общо 316,67 лв/.За отхвърления срещу него иск по чл.59 от ЗЗД А.А. има право на разноски за първата инстанция в размер на 266,67 лв адвокатско възнаграждение.Не му се следват платените от него държавни такси по отхвърлените му насрещни искове /195 лв/ и остатъкът от адвокатското възнаграждение съразмерно на уважения срещу него иск по чл.108 от ЗС и отхвърлените му насрещни искове.

За въззивната инстанция разноски са претендирани изрично само от въззиваемия К.М.,като въззивниците А. и С.А. не са претендирали такива.Първият обаче е сторил разноски само по повод на иска си по чл.59 от ЗЗД /150 лв възнаграждение за вещо лице/,който е отхвърлен от въззивния съд,т.е. горните разноски при този изход от спора не следва да му се присъждат.Въззиваемият К.М. е останал задължен за разноски във въззивното производство,а именно не е довнесъл 53 лв от дължимото възнаграждение на вещото лице по допуснатата по повод иска му по чл.59 от ЗЗД съдебно-техническа експертиза.На основание чл.77 от ГПК същият следва да бъде осъден да заплати горния остатък от 53 лв по сметка на ДОС.В полза на въззивниците А. и С.А. разноски за въззивната инстанция не следва да се присъждат,тъй като не са поискани от тях.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ВЪЗСТАНОВЯВА едноседмичния срок по чл.129 ал.2 от ГПК за изправяне нередовности на исковата молба на К.А.М. с ЕГН ********** ***,предоставен с определение №669/03.10.2016 г. по в.гр.д.№471/2016 г. на Добричкия окръжен съд.

ПОТВЪРЖДАВА решение №75/30.06.2016 г.,вписано в публичния регистър под №75,т.І,стр.633/30.06.2016 г.,по гр.д.№317/2015 г. на Т. районен съд в частта,с която е признато за установено по отношение на А.М.А. с ЕГН ********** ***,че К.А.М. с ЕГН ********** *** е собственик на недвижим имот-друг селскостопански терен-имот №* по КВС на с.Б.,общ.Т. с площ от 2,298 дка,и А.М.А. е осъден да предаде на К.А.М. владението върху описания имот;отхвърлени са исковете на А.М.А. с ЕГН ********** и съпругата му С.И.А. с ЕГН **********,***,срещу К.А.М. с ЕГН ********** и М.А.А. с ЕГН ********** ***,за установяване правото на собственост на двамата съпрузи-ищци върху описания по-горе имот,придобито по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност.

ОТМЕНЯ решение №75/30.06.2016 г.,вписано в публичния регистър под №75,т.І,стр.633/30.06.2016 г.,по гр.д.№317/2015 г. на Т. районен съд в останалата му част,с която А.М.А. е осъден да заплати на К.А.М. обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот в размер на 500 лв,както и разноски в размер на 480 лв,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.А.М. с ЕГН ********** *** срещу А.М.А. с ЕГН ********** *** иск за осъждане на А.М.А. да заплати на К.А.М. сума в размер на 500 лв,представляваща обезщетение за неоснователното му лишаване от ползване на собствения му недвижим имот-друг селскостопански терен-имот №* по КВС на с.Б.,общ.Т. с площ от 2,298 дка-през периода 25.01.2013 г.-10.07.2015 г.

ОСЪЖДА А.М.А. с ЕГН ********** *** да заплати на К.А.М. с ЕГН ********** *** сума от 316,67 лв /триста и шестнадесет лева и 67 стотинки/ сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА К.А.М. с ЕГН ********** *** да заплати на А.М.А. с ЕГН ********** *** сума от 266,67 лв /двеста шестдесет и шест лева и 67 стотинки/ сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА К.А.М. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Добричкия окръжен съд сума от 53 лв /петдесет и три лева/,представляваща дължим остатък от възнаграждението за вещото лице по допуснатата от ДОС съдебно-техническа експертиза.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК,като само в частта с характер на определение за възстановяване на пропуснат срок е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.