Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 13 /18.01.2016 г.

град Добрич

 

            ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАД ДОБРИЧ в публично заседание от деветнадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:              ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

мл.с. МАРИНА ГЕОРГИЕВА

 

            при участието на секретаря С.Д. разгледа докладваното от младши съдия МАРИНА ГЕОРГИЕВА въззивно гражданско дело № 490/2016 г. по описа на Окръжен съд, град Добрич.

Производството по делото е по реда на чл.356 ГПК и сл. във връзка с чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 61/16.06.2016 г. по гр.д. № 361/2015 г. по описа на Районен съд, град Г. Т. състав на съда ОСЪЖДА 1/ „Т.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул. „ ***“ № 17, вх. А, ет. 4, ап.7; 2/ ***, ЧСИ с рег. № 739, с район на действие Окръжен съд, град Добрич, адрес: град Добрич, площад „***“ № 1, ет.2; 3/ Г.Т.Т., помощник ЧСИ, с рег. № 739, с район на действие Окръжен съд, град Добрич, адрес: град Добрич, площад „***“ № 1, ет.2 ДА ВЪРНАТ НА „Б.А.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. К., община Г. Т., представлявано от Г.А., отнетото държане върху 281,548 дка, част от имот № *** по КВС на с. ***, община Г. Т., целият имот с площ 350, 000 дка. На основание чл.361 ГПК е постановено предварително изпълнение на постановеното решение, което не подлежи на спиране. С първоинстанционното решение на *** като представител на „Т.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул. „ ***“ № 17, вх. А, ет. 4, ап.7 на основание чл.360 ГПК е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева.

Срещу така постановеното решение са депозирани в законоустановения срок три въззивни жалби от „Т.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул. „ ***“ № 17, вх. А, ет. 4, ап.7; ***, ЧСИ с рег. № 739, с район на действие Окръжен съд, град Добрич, адрес: град Добрич, площад „***“ № 1, ет.2 и Г.Т.Т., помощник ЧСИ, с рег. № 739, с район на действие Окръжен съд, град Добрич, адрес: град Добрич, площад „***“ № 1, ет.2.

Във въззивната жалба на „Т.“ ООД, ЕИК *** се излагат съображения за неправилност на първоинстанционното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, за необоснованост на същото, както и за това, че е постановено при непълнота на доказателствата. Моли да бъде отменено като се постанови ново, с което исковата претенция бъде отхвърлена. Претендира присъждане на сторените разноски и за двете съдебни инстанции.

Въззивни жалби са депозирани и от *** и Г.Т.Т. срещу решение по гр.д. № 361/2015 г. по описа на Районен съд, град Г. Т. като посочват на първо място, че не са пасивно легитимирани да отговарят по предявения иск, поради което постановеното решение се явява недопустимо спрямо тях. На следващо място се излагат подробни съображения за неправилност и необоснованост на постановеното решение на първоинстанционния съд, с оглед на което молят за неговата отмяна и претендират присъждане на сторените съдебно деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна депозира отговор, в който излага подробни съображения срещу подадените три въззивни жалби и моли същите да бъдат оставени без уважение като първоинстанционното решение бъде оставено в сила. Претендира присъждане и на сторените разноски за настоящата въззивна инстанция.

Състав на Районен съд, град Г. Т. е сезиран със субективно съединени искови претенции с правна квалификация чл.76 ЗС предявени от „Б.А.“ ООД, ЕИК *** срещу 1/ „Т.“ ООД, ЕИК ***; 2/ ***, ЧСИ с рег. № 739, с район на действие Окръжен съд, град Добрич; 3/ Г.Т.Т., помощник ЧСИ, с рег. № 739, с район на действие Окръжен съд, с които търси защита на отнетото му, чрез извършени действия на съдебен изпълнител, държане по отношение на 281,548 дка от имот № *** по КВС на с. ***, община Г. Т., целият имот с площ 350, 000 дка. Първоинстанционният съд уважава изцяло предявените от „Б.А.“ ООД, ЕИК *** искове.

Въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно решение не страда от порок, сочещ на нищожност. Решението на Районен съд, град Добрич, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК. Сезиран е надлежно родово компетентен съд. Постановеното решение се явява допустимо. Трите субективно съединени иска са предявени в предвидения от законодателя шестмесечен преклузивен срок.

Неоснователно е възражението изложено във въззивните жалби на *** и Г.Т.Т., че първоинстанционното решение е недопустимо по отношение на уважените спрямо тях искови претенции, тъй като същите не са пасивно легитимирани да отговарят по тях. Искът с правна квалификация чл.76 ЗС е вещен такъв. Същият защитава фактическата власт – владение или държане – упражнявана върху недвижим имот или движима вещ срещу отнемането й по насилствен или скрит начин. Последователно и непротиворечиво в теорията и съдебната практика е застъпено становището, че може да се търси защита срещу нарушено владение, респ. държане чрез иск по чл.76 ЗС, когато отнемането е станало с действия на съдебния изпълнител. В тази насока проф. Живко Сталев, "Българско гражданско процесуално право" изд. Сиела, 2012 г., както и решение № 45/03.02.2011г. по гр.д. № 242/2010г. по описа на ВКС, I ГО и решение № 53/11.06.2015 г. по гр.д. № 6031/2014 г. по описа на ВКС, І г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК. Искът е личен, като пасивно легитимиран по този иск е лицето, което лично или чрез другиго е извършило нарушението, т.е. участвало в отнемане на владението/държането. Ответник може да бъде както лице, което фактически извършва действие, с което пречи на владелеца, респ. държателя или го отстранява от осъществяване на фактическа власт върху имота, така и всяко лице, което поддържа това неправомерно отнемане. В този смисъл решение № 142/23.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 533/2012 г. на І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. С оглед на гореизложеното съдът приема, че исковете спрямо *** и Г.Т.Т. са допустими. 

 

 

 

ПорадиПор Поради неоснователността на възражението за липса на процесуална легитимация у *** и Г.Т.Т., настоящият състав следва да разгледа и трите депозирани въззивни жалби по същество при съобразяване на разпоредбата на чл.269, изр. 2 ГПК.

Състав на Окръжен съд, град Добрич, след запознаване с материалите по делото и събраните писмени и гласни доказателства, установява следната фактическа обстановка:

От договор за аренда на земеделска земя, сключен на 15.09.2014 г. се установява, че страни по същия са „Б.А.“ ООД, ЕИК *** като арендатор и ***, ЕГН ********** като арендодател. Същият е с предмет предоставяне за ползване на земеделска земя, представляваща имот № ***, от масив 180, парцел 003, с площ 350 дка, в землището на с. ***, община Г. Т., за срок от пет стопански години, считано от началото на стопанската 2014/2015 г. до края на стопанската 2018/2019 г. Договорът за аренда е съставен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, вписан е в службата по вписванията при Районен съд, град Г. Т. на 16.09.2014 г. под № 215, том 111 и е регистриран в съответната общинска служба по земеделие, видно от талон за регистрация на договор за аренда № 63094008943, приет като писмено доказателство по делото.

От договор за аренда от 08.01.2015 г. се установява, че той е със същият предмет като договор за аренда от 15.09.2014 г., а именно предоставяне за ползване на земеделска земя, представляваща поземлен имот с начин на трайно ползване нива с площ 350 дка, представляваща имот № ***, съставляващ парцел 3, от масив 180, в местността „***“, с. ***, община Г. Т., но с различен срок - от 6 стопански години, считано от началото на стопанската 2014 г. до края на стопанската 2020 г. Страните по договора от 08.01.2015 г. са  „Т.“ ООД, ЕИК *** като арендатор и 51 физически лица, съсобственици на договорната земеделска земя като арендодатели. Установява се още, че договорът за аренда от 08.01.2015 г. е вписан в службата по вписванията при Районен съд, град Г. Т., на 12.01.2015 г. с вх. рег. № 69.

Безспорно между страните в производството е, че и двата договора за аренда на земеделска земя, представляваща нива, имот № ***, от масив 180, парцел 003, с площ 350 дка, в землището на с. ***, община Г. Т. са сключени от съсобственици на същата.

От приложеното ч.гр.д. № 22/2015 г. по описа на Районен съд, град Г. Т. се установява, че „Т.“ ООД, ЕИК *** на 28.01.2015 г. депозира пред Районен съд, град Г. Т. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, с оглед сключения договор за аренда от 08.01.2015 г. С разпореждане № 105/29.01.2015 г. по ч.гр.д. № 22/2015 г. състав на съда разпорежда да се издаде заповед за незабавно изпълнение за предаване на недвижима вещ въз основа на документ по чл.417 ГПК, а именно договор за аренда, вписан с нотариална заверка на подписите с рег. № 160/08.01.2015 г. като разпорежда да се предадат на „Т.“ ООД 281,548 дка от нива с площ 350 дка, съставляващ имот № ***, находящ се в землището на с. ***, община Г. Т.. Състав на съда с горецитираното разпореждане постановява незабавно изпълнение, с оглед на което издава заповед № 9/29.01.2015 г. и издава в полза на „Т.“ ООД, ЕИК *** изпълнителен лист.

Въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 22/2015 г. по описа на Районен съд, град Г. Т. и депозираната молба от 09.02.2015 г. на „Т.“ ООД до Държавен съдебен изпълнител при СИС при Районен съд, град Г. Т., е образувано изпълнително дело № 10/2015 г.

С депозираната молба за образуване на изпълнителното дело е поискано и насрочване на въвод във владение на „Т.“ ООД, ЕИК *** върху 281,548 дка от нива, цялата с площ 350 дка, съставляваща имот № ***, обособен парцел 003 от масив 180 по КВС на с. ***, община Г. Т.. Въводът във владение не е осъществен като от разпореждане от 10.03.2015 г. на държавния съдебен изпълнител при СИС при Районен съд, град Г. Т. се установява, че съдебния изпълнител е констатирал право на държане върху имота по отношение на който се иска изпълнение да има и „Б.А.“ ООД, поради което е дал възможност на последните да поискат спиране на изпълнението на образуваното изпълнително дело 10/2015 г. по описа на СИС при Районен съд, град Г. Т., което е сторено с изрична молба с вх. рег. № 756/27.03.2015 г., депозирана от „Б.А.“ ООД до Районен съд, град Г. Т., която е уважена като е постановено определение № 147/15.05.2015 г. по гр.д. № 78/2015 г. по описа на Районен съд, град Г. Т., с което е спряно изпълнително дело № 10/2015 по описа на СИС при Районен съд, град Г. Т. и е даден едноседмичен срок на „Б.А.“ ООД от влизане в сила на определението да предявят установителен иск срещу „Т.“ ООД, ЕИК ***.

Предвид обстоятелството, че в указания срок не е предявен установителен иск, на основание чл.524 ГПК, с определение № 189/22.06.2015 г. по гр.д. № 78/2015 г. по описа на Районен съд, град Г. Т. състав на съда отменя постановеното спиране на изпълнително дело № 10/2015. С оглед отмяната на спирането на изпълнителното производство „Т.“ ООД, ЕИК *** с изрична молба, депозирана до съдебния изпълнител по изп.д. № 10/2015 г., е поискала насрочване на нов въвод, но преди предприемане на действия по извършването му, с молба от 10.09.2015 г. се прави искане за прехвърляне на изпълнителното дело, на основание пар.3 от ЗЧСИ, при ЧСИ С.С., с район на действие Окръжен съд, град Добрич. Искането е уважено, видно от разпореждане от 11.09.2015 г. на държавен съдебен изпълнител при СИС при Районен съд, град Г. Т.. С разпореждане от 15.09.2015 г., изпълнително дело № 10/2015 г. е преобразувано под номер 585/2015 г. по описа на ЧСИ С.С., рег. № 739, с район на действие Окръжен съд, град Добрич. Видно от приложеното изпълнително дело № 585/2015 г. на 06.10.2015 г. е извършен въвод във владение на „Т.“ ООД, ЕИК *** върху 281,548 дка от недвижим имот, представляващ земеделска земя, нива цялата с площ 350 дка, съставляваща имот № ***, обособен парцел 003 от масив 180 по КВС на с. ***, община Г. Т.. За това изпълнително действие е съставен протокол за въвод във владение от 06.10.2015 г.

Фактическата обстановка следва да се допълни и със следното обстоятелство, че по приложеното изпълнително дело № 10/2015 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при СИС при Районен съд, град Г. Т. се съдържа молба с вх. № 408/04.05.2015 г., депозирана от адвокат Б.К. като процесуален представител на „Б.А.“ ООД, ЕИК ***, с която се представя сключения от доверителите й договор за аренда от 15.09.2014 г.  

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите ***, *** и ***. От показанията на първия от тях се установява, че процесната земеделска земя, за която има сключен договор за аренда от 15.09.2014 г. е обработвана от „Б.А.“ ООД като същата е била засята с пшеница и ожъната през месец юли 2015 г. Заявява, че при изпълнение на вменените му задължения, е видял, че имота е трасиран, за което уведомил управителите на фирмата. Посочва, че от земята към октомври 2015 г. 60/70 дка са били изорани, а другата част е стърнище. От показанията на свидетеля *** се установява, че процесната нива е била засята с пшеница през 2015 г. Свидетелят *** заявява в показанията си пред съда, че е участвал като специалист геодезист в трасирането на имота. При разясненията си за начина на трасиране, посочва, че е оставен един имот, тъй като собственика имал договор с „Б.А.“. Посочва, че е възможно нивата да е била изорана.  

С оглед гореизложената фактическа обстановка, настоящата инстанция, възприема следното от правна страна:

Целта на защита чрез предявяване на посесорен иск е да се забрани и предотврати самоуправното изменение на фактическото положение като се възстанови отнетото държане върху имота като фактическо състояние. Разпоредбата на 76 ЗС посочва, че владелецът или държателят, комуто е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело.

При предявен иск по чл.76 ЗС съдът е ограничен да установи само факта на държание, факта на нарушение и кой владее, респ. държи имота към момента на разглеждане на спора. В този смисъл решение № 733/04.11.2010 по гр.д. № 1536/2009 г. по описа на ВКС, І г.о. и решение № 99/22.11.2016 г. по гр.д. № 4873/2015 г. по описа на ВКС, ІІ г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК. Съобразно нормата на чл.358 ГПК и изложените в исковата молба твърдения за извършване на незаконосъобразни действия от страна съдебния изпълнител, въпросът за тяхната законосъобразност подлежи на преценка от състава на съда, разглеждащ посесорния иск, независимо дали действието на съдебния изпълнител е обжалвано по реда на чл.435 ГПК или не.

Правна квалификация на всеки един от предявените искове се определя от съда като същата следва обективно от наведените твърдения и отправения петитум. Дали отнемането на владението, респ. държането е извършено по скрит начин или чрез насилие, е въпрос на правна квалификация, която се прави от съда, въз основа на изложените от ищеца твърдения за факти и отправения петитум, а не от страната. Страната е длъжна да изложи фактите, вкл. и да наведе твърдения за факти относно това по какъв начин и при какви обстоятелства е извършено нарушението /отнемането/ на държането и как и по какъв начин е узнала за това, а съдът въз основа на наведените твърдения за факти и отправения петитум, следва да квалифицира спорното право, чиято защита се търси от ищеца. С оглед гореизложеното, настоящата инстанция възприема, че правната квалификация на трите субективно съединени иска е чл.76 ЗС в хипотезата на отнемане на държането по насилствен начин, поради изложените твърдения, че отнемането е станало чрез извършване на незаконосъобразен въвод във владение, извършен от съдебния изпълнител. Незаконният въвод във владение на недвижим имот осъществява материалноправната предпоставка на чл.76 ЗС – отнемане чрез насилие. В този смисъл решение № 66/25.07.2016 г. по гр.д. № 5203/2015 г. по описа на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Неправилната квалификация на исковите претенции от първоинстанционния съд не се отразява на допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение, а на неговата правилност. Въпреки неправилната квалификация на исковете от страна на състав на Районен съд, град Г. Т. настоящата инстанция счита, че доказателствената тежест е разпределена правилно, а освен това липсват и наведени оплаквания в тази насока във въззивните жалби.

Предметът на доказване и при трите субективно съединени иска е един и същ – установяване наличието на държане; отнемане на същото, извършено чрез нарушение по насилствен начин, изразяващо се в незаконосъобразен въвод във владение, осъществен от съдебния изпълнител и констатиране на обстоятелството кой се намира в имота към момента на разглеждане на спора.

От договор за аренда на земеделска земя, сключен на 15.09.2014 г. се приема за доказано обстоятелството, че между „Б.А.“ ООД, ЕИК *** и ***, ЕГН ********** е възникнало валидно облигационно правоотношение, при което последният е предоставил за ползване на първия земеделска земя, представляваща имот № ***, от масив 180, парцел 003, с площ 350 дка, в землището на с. ***, община Г. Т., за срок от пет стопански години, считано от началото на стопанската 2014/2015 г. до края на стопанската 2018/2019 г. Договорът за аренда е сключен в предвидената от законодателя форма по аргумент от чл.3 ЗАЗ и е действителен такъв. Вписан е в службата по вписванията на 16.09.2014 г. под № 215, том 111 и е регистриран в съответната общинска служба по земеделие, видно от талон за регистрация на договор за аренда № 63094008943, с оглед на което са изпълнени всички изисквания на ЗАЗ, разписани в чл.3, ал.1, изр.2 от същия.

При сключването на валиден договор за аренда на арендатора се предоставя упражняването на фактическа власт върху земеделската земя, която той не държи като своя, а я държи за собствениците на земята, аргумент от чл.68, ал.2 ЗС, т.е. арендаторът се явява държател.

Безспорно между страните е, че имотът, за който е сключен договор за аренда с „Б.А.“ ООД, ЕИК *** е съсобствен като един от съсобствениците е ***. Обстоятелството, че договорът за аренда от 15.09.2014 г. е сключен само от един от съсобствениците не влияе върху валидността на същия и не го прави нищожен, тъй като това е договор на управление и същият може да бъде сключен само от един от съсобствениците, независимо от размера на дела му като има действие и по отношение на останалите съсобственици. Този извод на настоящия състав на Окръжен съд, град Добрич черпи правната си аргументация от разпоредбата на чл.3, ал. 4 ЗАЗ, която е ясна и не се нуждае от тълкуване. Неоснователни се явяват възраженията, изложени във въззивните жалби на *** и Г.Т.Т., че този договор от 15.09.2014 г. е нищожен и не е произвел действие.

 С оглед гореизложеното следва правния извод, че със сключването на договора за аренда от 15.09.2014 г. на „Б.А.“ ООД, ЕИК *** е предоставено упражняването на държане за срок от пет стопански години с начало 01.10.2014 г. до 30.10.2019 г. върху земеделска земя, представляваща поземлен имот с начин на трайно ползване нива с обща площ 350 дка, представляващ имот № ***, парцел 3 от масив 180 в с. ***, община Г. Т. и същият се явява държател по отношение на нея. Следователно първата предпоставка за уважаване на предявените искове е налице. „Б.А.“ ООД, ЕИК *** е упражнявал фактическа власт /държане/ към 06.10.2015 г. намирал се е в него, с оглед извършваните мероприятия. В подкрепа на достигнатия от съда извод за наличие държане върху процесния имот у „Б.А.“ ООД са и показанията на свидетелите Николай И. и ***, които са непротиворечиви и кореспондиращи помежду си и които съдът цени като обективни. Поради изложеното неоснователни са възраженията, изложени и в трите въззивни жалби относно липса на държане у „Б.А.“ ООД.

Сключеният в последствие договор за аренда от 08.01.2015 г. със същия предмет като договора за аренда от 15.09.2014 г., но за различен срок – от 6 стопански години, считано от началото на стопанската 2014 г. до края на стопанската 2020 г., и между различни страни, а именно „Т.“ ООД като арендатор и друга част от съсобствениците като арендодатели, е вписан в службата по вписванията при Районен съд, град Г. Т., на 12.01.2015 г. с вх. рег. № 69.

Съдът като съобрази датите на сключване на двата договора за аренда и датите на вписването им в Служба по вписванията при Районен съд, град Г. Т., счита че договорът от 08.01.2015 г. е непротивопоставим по отношение на „Б.А.“ ООД, които имат предходно сключен и вписан договор за аренда от 15.09.2014 г. по отношение на същата земеделска земя, като основание за този извод настоящата инстанция черпи от разпоредбата на чл.3, ал.5 ЗАЗ, поради което неоснователни се явяват възраженията в тази насока на „Т.“ ООД, ЕИК ***, изложени във въззивната жалба.

Извършеният от съдебния изпълнител въвод във владение е процесуално незаконосъобразен, тъй като е осъществен спрямо трето лице, което е в имота. Мотивите на настоящата инстанция за този извод са следните:

„Т.“ ООД, ЕИК *** се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с оглед уважено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, видно от ч.гр.д. № 22/2015 г. по описа на Районен съд, град Г. Т.. Въвод въз основа на заповед за изпълнение по представен договор с нотариална заверка на подписите може да бъде осъществен само срещу длъжника, респективно длъжниците, членовете на неговото семейство или неговите универсални правоприемници /арг. чл. 429, ал.2 от ГПК/, но не и срещу трето лице /държател на имота/, тъй като заповедта за изпълнение няма разпростираща се изпълнителна сила по отношение на третото лице. 

 

 

 

Принудителното отнемане и предаване на един недвижим имот съставлява въвод във владение. Чрез това изпълнително действие се изпълняват всички притезания за предаване на владение или държане на недвижим имот, независимо дали притезанието произтича от вещно или от облигационно правоотношение. За да се извърши въвод въз основа на заповед за незабавно изпълнение и издаден към нея изпълнителен лист, имотът трябва да се намира в деня на въвода във владение на длъжника. Ако съдебният изпълнител намери в имота едно трето лице, следва да откаже извършване на поисканото изпълнително действие, именно защото заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист нямат разпростираща се изпълнителна сила спрямо третото лице.

В настоящият случай по изпълнително дело 585/2015 г., по описа на ЧСИ С.С., рег. № 739, с район на действие Окръжен съд, град Добрич, съдебния изпълнител е следвало да откаже извършване на въвод във владение на „Т.“ ООД ЕИК ***, с оглед наличието на трето лице в имота по отношение, на който се иска въвод във владение, спрямо което заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист нямат разпростираща се изпълнителна сила, а също така и поради наличието на права, изключващи тези на взискателя, а именно държане, което е установено преди това на „Т.“ ООД, което се установява и от намиращия се в кориците на изпълнителното дело договор за аренда от 15.09.2014 г.

Съдебният изпълнител е следвало преди да пристъпи към въвод във владение да провери дали в процесната земя не се намират трети лица и дали върху процесната земя не са налице права на трети лица, които да препятстват извършването на въвода във владение. Само при извършване на проверка в Службата по вписванията или в Общинска служба земеделие може да се установи дали в имота се намира трето лице, тъй като житейски нелогично е да се очаква третото лице да е в земеделската земя, непрекъснато и непрестанно, за да бъде намерено от съдебния изпълнител, който ще извършва поискан въвод във владение на основание заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист към нея.

Действително в закона няма разписани задължения на съдебния изпълнител да извършва такава проверка, но с оглед гореизложеното, а и при конкретиката, установена в настоящия случай, е следвало да извърши такава. Отказът на предходния съдебен изпълнител да осъществи няколко месеца по-рано въвод във владение именно поради констатиране наличието на трето лице в имота, което има право на държане върху него, както и с оглед намиращия се, в кориците на изпълнителното дело № 10/2015 г., което е прехвърлено на ЧСИ С.С., договор за аренда от 15.09.2014 г., е следвало да насочи съдебния изпълнител към извършването на проверка, която е щяла да обуслови изводът му за отказ от извършване на изпълнителното действие, тъй като в имота се намира трето лице.

Липсата на проверка в службата по вписванията или в съответната общинска служба по земеделие при наличието на данни за необходимостта от такава обуславя и незаконосъобразността на извършения въвод във владение, осъществен спрямо трето лице, упражняващ към момента на въвода държане в процесния имот, което освен това е установено още преди завеждане на ч.гр.д. № 22/2015 г. по описа на Районен съд, град Г. Т.. Неоснователни са твърденията, изложени и в трите въззивни жалби, че въводът е извършен законосъобразно, тъй като в имота не е намерено трето лице. Житейски нелогично е да се очаква в земеделската земя непрекъснато да стои третото лице, което упражнява държане върху имота, с оглед заявяване на претенции по отношение на същия.

Неоснователни по гореизложените съображения са и твърденията, обективирани във въззивните жалби на С.С. и Г.Т., че при липсата на две от молбите, подадени по изпълнително дело № 10/2015 г. от страна на „Б.А.“ ООД, съдебният изпълнител не е можел да установи права на трето лице, поради което и извършенията въвод е законосъобразен такъв.

С оглед гореизложеното безспорно се установява отнемане чрез насилие на държането на „Б.А.“ ООД върху 281,548 дка от недвижим имот, представляващ земеделска земя, нива цялата с площ 350 дка, съставляваща имот № ***, обособен парцел 003 от масив 180 по КВС на с. ***, община Г. Т., осъществено чрез действие на съдебния изпълнител, изразяващо се в незаконосъобразен въвод във владение на „Т.“ ООД.  Незаконосъобразността на извършения въвод във владение, който съдебния изпълнител извършва, е акт на държавна принуда, която всякога е насилнически акт /пряко волята на лицето, спрямо което се прилага/. Държавната принуда е позволена, когато се упражнява законосъобразно, поради което незакосъобразният въвод във владение на недвижим имот, който съдебният изпълнител е провел е насилнически акт на отнемане на държането и предаването му на взискателя. Незаконният въвод във владение на недвижим имот, който съдебният изпълнител е извършил срещу трето лице, осъществява материалната предпоставка на чл.76 ЗС – владението, респективно държането е отнето чрез насилие. В този смисъл решение № 66/25.07.2016 г. по гр.д. № 5203/2015 г. по описа на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, което е задължително за съдилищата при постановяване на съдебното решение.

С оглед гореизложеното следва, че е доказано извършено отнемане на държането осъществено по насилствен начин, изразяващо се в незаконосъобразен въвод във владение осъществен от съдебния изпълнител върху 281,548 дка от недвижим имот, представляващ земеделска земя, нива цялата с площ 350 дка, съставляваща имот № ***, обособен парцел 003 от масив 180 по КВС на с. ***, община Г. Т..

Към момента на разглеждане на спора държане върху процесните  281,548 дка от недвижим имот, представляващ земеделска земя, нива цялата с площ 350 дка, съставляваща имот № ***, обособен парцел 003 от масив 180 по КВС на с. ***, община Г. Т. упражнява „Т.“ ООД. С оглед целта на защита, която се търси чрез предявяване на посесорен иск да се възстанови отнетото държане върху имота като фактическо състояние и при наличието на доказване на предмета на иска, същият се явява основателен по отношение на „Т.“ ООД, поради което същия следва да бъде осъден да върне отнетото чрез насилие държане върху 281,548 дка от недвижим имот, представляващ земеделска земя, нива цялата с площ 350 дка, съставляваща имот № ***, обособен парцел 003 от масив 180 по КВС на с. ***, община Г. Т. на „Б.А.“ ООД.

По отношение на *** и Г.Т.Т., ЧСИ и ПЧСИ предявените искове са неоснователни, тъй като към момента на разглеждане на спора процесните 281,548 дка от недвижим имот, представляващ земеделска земя, нива цялата с площ 350 дка, съставляваща имот № ***, обособен парцел 003 от масив 180 по КВС на с. ***, община Г. Т. не се намират в тяхна фактическа власт, а и същите не продължават да извършват действия, с които да поддържат нарушението на държането, поради което и с уважаване на предявените спрямо тях искове няма как да се постигне целта на предявените посесорни искове, а именно да се възстанови отнетото държане върху имота като фактическо състояние. Следва да се посочи, че по отношение на съдебните изпълнители и извършените от тях съдебно изпълнителни действия, законодателят е предвидил специален ред за защита, а именно този по чл. 441 ГПК. С оглед гореизложеното следва правният извод, че предявените искове по отношение на *** и Г.Т.Т. са неоснователни и като такива подлежат на отхвърляне.

Поради съвпадащите крайни изводи на настоящата инстанция по отношение на искът предявен срещу „Т.“ ООД, макар и при други мотиви, с тези на първоинстанционния съд, на основание чл.271, ал.1, пред. 1 ГПК въззивната инстанция следва да потвърди в тази част постановеното решение, а поради различните изводи, достигнати по отношение на исковете, предявени спрямо *** и Г.Т.Т., на основание чл.271, ал.1, пред. 3 ГПК - следва да отмени в тази част първоинстанционното решение като постанови друго, с което отхвърли като неоснователни заявените спрямо тях претенции.

По отношение на разноските:

Искане за присъждане на разноски са направили както въззивниците, така и въззиваемите. С оглед частичната отмяна на постановеното първоинстанционно решение и отхвърлянето на два от предявените иска като неоснователни и частичното потвърждаване на първоинстанционното решение, настоящата инстанция следва да отмени постановеното първоинстанционно решение и в частта за присъдените разноски като разпредели отговорността за същите и за двете съдебни инстанции, съобразно разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.

Извършените, от страна на „Б.А.“ ООД за двете съдебни инстанции, разноски възлизат на 2594,71 лева, като за същите има и представени доказателства, че са реално заплатени. Тези на „Т.“ ООД са в размер на 2207,36 лева, а на *** и Г.Т.Т. – в размер на по 1108,68 лева.

С оглед изхода на настоящото въззивно производство по предявените три субективно съединени иска право на разноски имат „Б.А.“ ООД, *** и Г.Т.Т.. Тези извършени от „Б.А.“, за двете съдебни инстанции, с оглед основателността на исковата им претенция спрямо „Т.“ ООД следва да бъдат възложени в тежест на последния, който да бъде осъден да заплати сумата от 1154,71 лева. Осъществените от *** и Г.Т.Т. разноски за двете съдебни инстанции, за които има представени доказателства за реалното им заплащане, с оглед неоснователността на исковите претенции спрямо тях следва да бъдат възложени в тежест на „Б.А.“ ООД като същите бъдат осъдени да заплатят на всеки от тях по 1108,68 лева.

Настоящата инстанция констатира, че при депозиране на въззивните жалби на *** и Г.Т.Т., същите вместо пълния размер от по 217, 36 лева държавна такса за въззивно обжалване са заплатили по 108,68 лева, с оглед на което следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на бюджета на Окръжен съд, град Добрич още по 108,68 лева за всеки от тях.

 

Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ решение № 61/16.06.2016 г. по гр.д. № 361/2015 г. по описа на Районен съд, град Г. Т. В ЧАСТТА, с която се осъждат ***, ЧСИ с рег. № 739, с район на действие Окръжен съд, град Добрич, адрес: град Добрич, площад „***“ № 1, ет.2 и Г.Т.Т., помощник ЧСИ, с рег. № 739, с район на действие Окръжен съд, град Добрич, адрес: град Добрич, площад „***“ № 1, ет.2 ДА ВЪРНАТ НА „Б.А.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. К., община Г. Т., представлявано от Г.А., отнетото държане върху 281,548 дка, част от имот № *** по КВС на с. ***, община Г. Т., целият имот с площ 350, 000 дка, както и в частта на присъдените разноски в първоинстанционното производство, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б.А.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. К., община Г. Т. спрямо ***, ЧСИ с рег. № 739, с район на действие Окръжен съд, град Добрич, адрес: град Добрич, площад „***“ № 1, ет.2 и Г.Т.Т., помощник ЧСИ, с рег. № 739, с район на действие Окръжен съд, град Добрич, адрес: град Добрич, площад „***“ № 1, ет.2 искове с правна квалификация чл.76 ЗС в хипотезата на отнето чрез насилие държане върху 281,548 дка, част от имот № *** по КВС на с. ***, община Г. Т., целият имот с площ 350, 000 дка

В останалата част ПОТВЪРЖДАВА решение № 61/16.06.2016 г. по гр.д. № 361/2015 г. по описа на Районен съд, град Г. Т.

            ОСЪЖДА „Б.А.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. К., община Г. Т. да заплатят на ***, ЧСИ с рег. № 739, с район на действие Окръжен съд, град Добрич, адрес: град Добрич, площад „***“ № 1, ет.2 и Г.Т.Т., помощник ЧСИ, с рег. № 739, с район на действие Окръжен съд, град Добрич, адрес: град Добрич, площад „***“ № 1, ет.2 по 1108,68 лева за всеки един от тях, представляващи сторени от всеки от тях в първоинстанционното и във въззивното производство разноски

            ОСЪЖДА „Т.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул. „ ***“ № 17, вх. А, ет. 4, ап.7 да заплатят на „Б.А.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. К., община Г. Т. сумата от 1154,71 лева, представляващи сторени от тях разноски в първоинстанционното и във въззивното производство

ОСЪЖДА ***, ЧСИ с рег. № 739, с район на действие Окръжен съд, град Добрич, адрес: град Добрич, площад „***“ № 1, ет.2 и Г.Т.Т., помощник ЧСИ, с рег. № 739, с район на действие Окръжен съд, град Добрич, адрес: град Добрич, площад „***“ № 1, ет.2 да заплатят по сметка на Окръжен съд, град Добрич по още 108,68 лева за всеки един от тях, представляващи дължими държавни такси за разглеждане на депозираните от тях въззивни жалби

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд, град София по реда на чл.280 ГПК

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              

ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                                                                     

2. мл.с.