Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 9 ,12.01.2017 година, град Добрич
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение
На дванадесети декември две хиляди и шестнадесета година
В публичното заседание в следния състав :
Председател : ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
Членове : ДИАНА ДЯКОВА
ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
секретар С.Д.
като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова
въззивно гражданско дело № 536 по описа за 2016 година, като намира следното:
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивните жалби на двете страни срещу неизгодните за тях части от решение № 830 от 22.07.2016 г., поправено с решение № 903 от 22.08.2016 г., постановени от Добричкия районен съд по гр.д.№ 761/2016 г
Въззивната жалба на „ *** ”ООД, град Добрич е насочена
срещу осъдителната част на решението и съдържа оплаквания за неправилно обсъждане на доказателствата
– автентичен платежен документ ( фиш за работна заплата ) и показанията на
свидетелката *** за поведението на ищцата при подписването му, водещо до
погрешния извод, че работододателят не й е заплатил обезщетението
за неизползван платен годишен от-пуск.
Въззивната жалба на Й.И.Й. е насочена срещу част-та от
решението, с която е отхвърлен искът й за горницата над 737,14 лева до 860
лева. Съдържа доводи за нищожност ( поради неяснота на волята на съда ) , недопустимост ( поради
несъобразяване с предмета на делото, въведен с иска и възраженията) и
неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати процесуални
нарушения ( възприемане на
„ неясно и противоречиво заключение на ССчЕ
“ и недопускане на поиска-ни от ищцата доказателства ) и при нарушения на
материалния закон.
В отговор на
първата жалба въззиваемата Й. я оспорва като
недопустима и неоснователна.
В становище от
откритото заседание въззиваемото дружество „ ***”
ООД, град Добрич оспорва жалбата на ищцата като неоснователна.
При проверката
на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбите и доводите на противната
страна и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд
намира, че то е валидно . Нищожността ( в случая на не-ясна, абсолютно
неразбираема воля ) е тежък порок на постановения диспозитив
. А такъв в първия диспозитив и в поправения с оглед
явна фактическа грешка отхвърлителен диспозитив за част от иска няма. Те съдържат ясно, надлежно
изразено волеизявление на съда, че ищцата има парично вземане, подлежащо на
удовлетворяване от ответника, на заявеното осно-вание
и с размер, по - нисък от претендирания ( 964,52 лева) от 737,14 лева. Твърдението за противоречие между фактически констатации
и правни из-води е относимо към мотивите на
решението, които не са част от решение-то по аргумент от член 236,ал.2 от ГПК и
може да съставлява основание за отмяната му като неправилно. Решението е
процесуално допустимо, защо-то е постановено съобразно определения от ищеца ( с
основанието и с искането на претенцията му ) предмет на делото съгласно член
6,ал.2 от ГПК. Решението е неправилно в обжалваната от ответника част и
правилно в обжалваната от ищцата част .
Искът на Й.Й. *** е по член 224,ал.1 от КТ за сумата ( след допуснато
увеличение на иска по член 214,ал.1 от ГПК с определение от 26.05.2016 г. ) от
964,52 лева , съставляваща неплатено обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск от 43 работни дни за времето на съществуване ( от 2.08.2013 г. до
8.02.2016 г.) на трудовото правоотношение . Не са спорни между страните
фактите, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание
член 325, т.1 от КТ на 8.02.2016 г.; неизползваният от ищцата Й. платен годишен
отпуск е 43 дни и последно полученото от нея месечно брутно трудово
възнаграждение по смисъла на член 228,ал.1 от КТ е 420 лева ( в сключения трудов
договор № 41 от 2.08.2013 г. е уговорено възнагражде-ние
от 360 лева , равно на тогава установения размер на минималната ра-ботна заплата ) . Единствено спорен е фактът, твърдян в
отговора, за из-вършено от работодателя плащане на това обезщетение.
При прекратяване на трудовия
договор ищцата е имала други две вземания от възнаграждения по член 177 от КТ
за използван през 2015 година платен годишен отпуск от 2 дена и за използван
през 2016 година платен годишен отпуск от 5 дена в размери от 42 лева и 120
лева ( с включени удръжки за осигурителни вноски и данъци ). По първото вземане
има плащане в размер от 32,93 лева (
след приспадане на удръжките), удостоверено във „ фиш за заплати ” за януари
Обстоятелствата, при които е
съставен фишът , са установени с показанията на свидетелката Радослава *** (
счетоводител ). На дата 8.02.2016 г. фишът бил подписан от ищцата пред свидетелката.
Свидетел-ката нито е извършвала плащането на ищцата, нито е присъствала на плащане от управителите
на дружеството – работодател в нейна полза. В същия ден тя връчила на Й. заповедта
за прекратяване на трудовия договор и оформената трудова книжка. Няколко дена
по – рано ( на 4 или 5.02.) в разговор между двете били съгласувани :
ползването от ищцата на отпуск за минало време, считано от 27.01.2016 г.,
основанието и момента на прекратяване на трудовия договор . Молбите на
работника Й. за разрешаване на отпуска и за „ освобождаване ” от работа ( на
типови бланки ) били съставени от свидетелката. Ищцата ги взела и след
консултация с трето лице ги върнала, подписани. Платежната ведомост за месец
февруари
Изпълнението на задължението за
изплащане от работодателя на обезщетението
се доказва с нарочен или случаен документ. Съдебната практика ( част от която е
Решение № 89 от 29.03.2013 г. по гр.д.№ 558/
Това налага извод ,че искът –
предмет на въззивното производство – в частта за
сумата от 860 лева е неоснователен. Обжалваното от ответника решение относно уважаването му до размера 737,14
лева и присъждането на ищцата на разноски в размер от 235,89 лева е неправилно
и следва да се отмени като искът за вземането в същия размер се отхвърли.
Обжалваното от ищцата решение относно отхвърлянето на иска за горницата над
737,14 лева до 860 лева е правилно и следва да се потвърди ,включително в
частта на присъдените на ответника ( въз основа на допълване ) съразмерно на
отхвърлената част разноски от 70,02 лева. Въззивникът
„ *** ” ООД, град Добрич има право на всички разноски : 211,48 лева ( 281,50
лева – 70,02 лева) за първоинстанционното
производство и 25 лева за въззивното производство (
платената ДТ ) . При този изход на делото дружеството – работодател не следва
да отговаря по член 78,ал.6 от ГПК за таксите и разноските за производството и въззивният съд отменя осъждането му за 131,50 лева ( 50
лева + 81,50 лева ).
Воден от
горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 830 от
22.07.2016 г., поправено с решение № 903 от 22.08.2016 г., постановени от
Добричкия районен съд по гр.д.№ 761/
ОТХВЪРЛЯ иска на Й.И.Й., ЕГН: **********
*** срещу „ ***” ООД, град Добрич ,ул. „***” № 11 за осъждането на дружеството
да за-плати сумата от 737,14
( седемстотин тридесет и седем лева и четиринадесет стотинки ) лева, представляваща
обезщетение по член 224,ал.1 от КТ за неизползван редовен платен годишен отпуск
от 43 дена за периода 2.08.2013 г. 8.02.2016 г. на времетраене на трудовото
правоотношение.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта на
отхвърляне на иска на Й. И.Й., ЕГН: ********** *** срещу „ ***” ООД,
град Добрич ,ул. „***” № 11 за осъждането на дружеството за заплати сумата в
размера на горницата над 737,14 лева до 860 лева , представляваща
обезщетение по член 224, ал.1 от КТ за неизползван редовен платен годишен
отпуск от 43 дена за периода 2.08.2013 г. 8.02.2016 г. на съществуване на
трудовото право-отношение и в частта на осъждането на Й.И.Й., ЕГН: **********
*** да заплати на „ ***” ООД, град Добрич разноски от 70,02 ( седемдесет лева и две стотинки )лева .
ОТМЕНЯ решението в частта на осъждането на „ ***” ООД, град Добрич да заплати по сметка на ДРС на основание член 78,ал.6 от ГПК сумата от 131,50 ( сто тридесет и един лева и петдесет стотинки ) лева, дължими за производството такса и разноски .
ОСЪЖДА Й.И.Й., ЕГН: ********** *** да заплати на „ ***” ООД, град Добрич ,ул. „***” № 11 сумата от 236,48 ( двеста тридесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки ) лева, разноски за двете производства .
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ на основание член 280,ал.2,т.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.