Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е      

 

                               9                ,12.01.2017 година, град Добрич

 

                                     В      ИМЕТО   НА     НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

  На дванадесети декември две хиляди и шестнадесета година

  В публичното заседание в следния състав :

 

                                       Председател : ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                              Членове : ДИАНА ДЯКОВА

                                                              ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА   

 

секретар С.Д.    

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова

въззивно гражданско дело № 536 по описа за 2016 година, като намира следното:

 

                   Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивните жалби на двете страни срещу неизгодните за тях части от решение № 830 от 22.07.2016 г., поправено с решение № 903 от 22.08.2016 г., постановени от Добричкия районен съд по гр.д.№ 761/2016 г

         Въззивната жалба на „ *** ”ООД, град Добрич е насочена срещу осъдителната част на решението и съдържа оплаквания за неправилно обсъждане на доказателствата – автентичен платежен документ ( фиш за работна заплата ) и показанията на свидетелката *** за поведението на ищцата при подписването му, водещо до погрешния извод, че работододателят не й е заплатил обезщетението за неизползван платен годишен от-пуск.

         Въззивната жалба на Й.И.Й. е насочена срещу част-та от решението, с която е отхвърлен искът й за горницата над 737,14 лева до 860 лева. Съдържа доводи за нищожност ( поради неяснота на волята на съда ) , недопустимост ( поради несъобразяване с предмета на делото, въведен с иска и възраженията) и неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати процесуални нарушения ( възприемане на

„ неясно и противоречиво заключение на ССчЕ “ и недопускане на поиска-ни от ищцата доказателства ) и при нарушения на материалния закон.

         В отговор на първата жалба въззиваемата Й. я оспорва като недопустима и неоснователна.

         В становище от откритото заседание въззиваемото дружество „ ***” ООД, град Добрич оспорва жалбата на ищцата като неоснователна.

         При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбите и доводите на противната страна и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно . Нищожността ( в случая на не-ясна, абсолютно неразбираема воля ) е тежък порок на постановения диспозитив . А такъв в първия диспозитив и в поправения с оглед явна фактическа грешка отхвърлителен диспозитив за част от иска няма. Те съдържат ясно, надлежно изразено волеизявление на съда, че ищцата има парично вземане, подлежащо на удовлетворяване от ответника, на заявеното осно-вание и с размер, по - нисък от претендирания ( 964,52 лева) от 737,14 лева.  Твърдението за противоречие между фактически констатации и правни из-води е относимо към мотивите на решението, които не са част от решение-то по аргумент от член 236,ал.2 от ГПК и може да съставлява основание за отмяната му като неправилно. Решението е процесуално допустимо, защо-то е постановено съобразно определения от ищеца ( с основанието и с искането на претенцията му ) предмет на делото съгласно член 6,ал.2 от ГПК. Решението е неправилно в обжалваната от ответника част и правилно в обжалваната от ищцата част .

         Искът на Й.Й. *** е по член 224,ал.1 от КТ за сумата ( след допуснато увеличение на иска по член 214,ал.1 от ГПК с определение от 26.05.2016 г. ) от 964,52 лева , съставляваща неплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 43 работни дни за времето на съществуване ( от 2.08.2013 г. до 8.02.2016 г.) на трудовото правоотношение . Не са спорни между страните фактите, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание член 325, т.1 от КТ на 8.02.2016 г.; неизползваният от ищцата Й. платен годишен отпуск е 43 дни и последно полученото от нея месечно брутно трудово възнаграждение по смисъла на член 228,ал.1 от КТ е 420 лева ( в сключения трудов договор № 41 от 2.08.2013 г. е уговорено възнагражде-ние от 360 лева , равно на тогава установения размер на минималната ра-ботна заплата ) . Единствено спорен е фактът, твърдян в отговора, за из-вършено от работодателя плащане на това обезщетение.

При прекратяване на трудовия договор ищцата е имала други две вземания от възнаграждения по член 177 от КТ за използван през 2015 година платен годишен отпуск от 2 дена и за използван през 2016 година платен годишен отпуск от 5 дена в размери от 42 лева и 120 лева ( с включени удръжки за осигурителни вноски и данъци ). По първото вземане има  плащане в размер от 32,93 лева ( след приспадане на удръжките), удостоверено във „ фиш за заплати ” за януари 2016 г. ( на л.17 ) . По второто взема-не ( в размер от 120 лева ) и по спорното по делото вземане от обезщетение по член 224,ал.1 от КТ ( в размер от 860 лева ) има плащане в размер от 868,07 лева ( след приспадане на удръжките ), удостоверено във „ фиш за заплати ” за февруари 2016 г. ( на л.18 ) с подпис на работника Й. за получаването на сумата в брой . Според заключение на съдебно – графи-ческата експертиза, изслушано с оглед оспорване истинността ( авторството ) на документа ,подписът в този фиш за заплати е на ищцата.

Обстоятелствата, при които е съставен фишът , са установени с показанията на свидетелката Радослава *** ( счетоводител ). На дата 8.02.2016 г. фишът бил подписан от ищцата пред свидетелката. Свидетел-ката нито е извършвала плащането на ищцата,  нито е присъствала на плащане от управителите на дружеството – работодател в нейна полза. В същия ден тя връчила на Й. заповедта за прекратяване на трудовия договор и оформената трудова книжка. Няколко дена по – рано ( на 4 или 5.02.) в разговор между двете били съгласувани : ползването от ищцата на отпуск за минало време, считано от 27.01.2016 г., основанието и момента на прекратяване на трудовия договор . Молбите на работника Й. за разрешаване на отпуска и за „ освобождаване ” от работа ( на типови бланки ) били съставени от свидетелката. Ищцата ги взела и след консултация с трето лице ги върнала, подписани. Платежната ведомост за месец февруари 2016 г. не била съставена към 8.02.2016 г. при уреждане на последиците от прекратения договор . Ето защо в нея ( на л.57 от делото на ДРС ) няма подпис на ищцата. Счетоводителката отразила във ведомостта факта на плащането с фиш. Съответни на тези показания са дадените в съдебно заседание от 23.06.2016 г. ( съдебен протокол на л. 66 и 67 от делото ) отговори на вещото лице *** и приложения към второто заключение вторичен счетоводен документ – „ аналитичен регистър – сметка 421 персонал от 1.01.2016 г. до 29.02.2016 г. ” В него отново е посочено ,че из-плащането на сумата от 868,07 лева е по „ фиш 02.2016 г.” ,както и по РКО № 66 , но по делото от името на ответника - работодател не е твърдяно съставянето на ордер .

Изпълнението на задължението за изплащане от работодателя на  обезщетението се доказва с нарочен или случаен документ. Съдебната практика ( част от която е Решение № 89 от 29.03.2013 г. по гр.д.№ 558/ 2012 г. на ІV г.о. на ГК на ВКС ) приема, че с еднаква доказателствена сила се ползват нарочно съставените свидетелстващи документи – разписка, ведомост, платежно нареждане . В случая е налице нарочен документ – фиш, в който е посочено основанието за плащането - „ сума на обезщетение по член 224 от КТ ” и има подпис на  ищцата за получател на плащането в брой. Удостоверено е нейното изявление, че е получила ( наред с възнаграждението за ползван отпуск от 5 дена ) обезщетението по член 224 от КТ за неизползван отпуск от 43 дена ( след приспадане на удръжката само за данък ). Документът е частен, има характер на разписка по член 270,ал.3 от КТ, удостоверява неизгодни за издателя му факти и има материална доказателствена сила. Неправилно първоинстанционният съд е придал на документа значение на уведомление. По делото не е твърдяно, че той е издаден по писмено искане на работника по член 128а,ал.1 от КТ. Работодателят не дължи да уведомява работниците си за размера на подлежащите на изплащане, но неизплатени още възнаграждения и обезщетения. Те са абсолютно определени в трудовия договор или са определяеми съобразно правила-та на закона ( например , член 228,ал.1 от КТ, член 177 от КТ ).  Защитата срещу материалната доказателствена сила на фиша е доказване на неговата невярност , а именно на отрицателния факт ( липса на плащане ) , тежестта за което е на ищцата в съгласие с член 193,ал.3 от ГПК.  Такова доказване ищцата не е провела. Във въззивното производство се е позовала за извършено от дружеството на 10.11.2016 г. плащане с банков превод на сумата от 32,93 лева по другото вземане срещу него - за възнаграждение за използван отпуск от 2 дена - предмет на „ фиша за заплата за януари 2016 г.”, но-сещ също подпис на работника Й..  Въззивният съд счита, че това плащане няма доказателствено значение за спора. Как и кога ( а дали не два пъти както се твърди от името на дружеството – въззивник )  работодателят е платил това друго свое задължение са странични на делото факти. Следва да се приеме, че работодателят е изпълнил задължението си за плащане на обезщетение по член 224,ал.1 от КТ за неизползвания до прекратяването на трудовото правоотношение платен годишен отпуск в размер от 860 лева. Въззивникът Й. е получила дължимата част от него, намалена със ставката от 10 на сто от дохода част. Последната е дължим от нея данък, който платецът -работодател е удържал и внесъл в съгласие с член 65 от ЗДДФЛ.

Това налага извод ,че искът – предмет на въззивното производство – в частта за сумата от 860 лева е неоснователен. Обжалваното от ответника  решение относно уважаването му до размера 737,14 лева и присъждането на ищцата на разноски в размер от 235,89 лева е неправилно и следва да се отмени като искът за вземането в същия размер се отхвърли. Обжалваното от ищцата решение относно отхвърлянето на иска за горницата над 737,14 лева до 860 лева е правилно и следва да се потвърди ,включително в частта на присъдените на ответника ( въз основа на допълване ) съразмерно на отхвърлената част разноски от 70,02 лева. Въззивникът „ *** ” ООД, град Добрич има право на всички разноски : 211,48 лева ( 281,50 лева – 70,02 лева) за първоинстанционното производство и 25 лева за въззивното производство ( платената ДТ ) . При този изход на делото дружеството – работодател не следва да отговаря по член 78,ал.6 от ГПК за таксите и разноските за производството и въззивният съд отменя осъждането му за 131,50 лева ( 50 лева + 81,50 лева ).

         Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

 

                                      Р       Е      Ш      И      :

ОТМЕНЯ решение № 830 от 22.07.2016 г., поправено с решение № 903 от 22.08.2016 г., постановени от Добричкия районен съд по гр.д.№ 761/ 2016 г. в частта, с която „ ***” ООД, град Добрич е осъдено да заплати на Й.И.Й. сумата от 737,14 лева, представляваща обезщетение за неизползван редовен платен годишен отпуск от 43 дена за периода 2.08.2013 г. 8.02.2016 г. на съществуване на трудовото правоотношение , както и сумата от 235,89 лева – разноски за адвокатско възнаграждение  КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ иска на Й.И.Й., ЕГН: ********** *** срещу „ ***” ООД, град Добрич ,ул. „***” № 11 за осъждането на дружеството да за-плати сумата от 737,14 ( седемстотин тридесет и седем лева и четиринадесет стотинки ) лева, представляваща обезщетение по член 224,ал.1 от КТ за неизползван редовен платен годишен отпуск от 43 дена за периода 2.08.2013 г. 8.02.2016 г. на времетраене на трудовото правоотношение.

ПОТВЪРЖДАВА решението в частта на отхвърляне на иска на Й. И.Й., ЕГН: ********** *** срещу „ ***” ООД, град Добрич ,ул. „***” № 11 за осъждането на дружеството за заплати сумата в размера на горницата над 737,14 лева до 860 лева ,  представляваща обезщетение по член 224, ал.1 от КТ за неизползван редовен платен годишен отпуск от 43 дена за периода 2.08.2013 г. 8.02.2016 г. на съществуване на трудовото право-отношение и в частта на осъждането на Й.И.Й., ЕГН: ********** *** да заплати на „ ***” ООД, град Добрич разноски от 70,02 ( седемдесет лева и две стотинки )лева .

ОТМЕНЯ решението в частта на осъждането на „ ***” ООД, град Добрич да заплати по сметка на ДРС на основание член 78,ал.6 от ГПК сумата от 131,50 ( сто тридесет и един лева и петдесет стотинки ) лева, дължими за производството такса и разноски .

ОСЪЖДА Й.И.Й., ЕГН: ********** *** да заплати на „ ***” ООД, град Добрич ,ул. „***” № 11 сумата от 236,48 ( двеста тридесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки ) лева, разноски за двете производства .

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ на основание член 280,ал.2,т.3 от ГПК.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                       2.