Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е      

 

                              2     , 5.01.2017 година, град Добрич

 

                                     В      ИМЕТО   НА     НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На седми декември две хиляди и шестнадесета година

В публичното заседание в следния състав :

 

                                       Председател : ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                              Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

                                                                  ЕЛИЦА СТОЯНОВА 

                                                                                                             

секретар П.П.       

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова

въззивно гражданско дело № 573 по описа за 2016 година, като намира следното:

 

                   Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивната жалба на М.С.Е. *** срещу решение № 62 от 8.06.2016 г. на Тервелския районен съд по гр.д.№ 484/2015 г.

В жалбата по оплакване ( подробно посочено в доклада на въззивния съд ) ,свеждащо се до неправилно установяване на факта на получено от ответника плащане по договор за аренда за съсобствения имот се иска отмяна на решението, отхвърляне на исковете и присъждане на разноските.

         Въззиваемите - Н.А., гражданин на Република Турция и А.Е.А. *** оспорват в общ отговор жалбата с доводи, че представеният по реда на член 192,ал.1 от ГПК документ не е оспорен от ответника и крайните изводи на съда съответстват на непроведеното от него доказване за опровергаване на твърдяните от ищците факти. Настоява се за потвърждаване на решението и присъждане на разноските.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите на въззиваемите в отговора и в писменото изявление на пълномощника им преди откритото заседание и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира,че то е валидно, процесуално допустимо, но неправилно.  

         Заявени са от въззиваемите Н. А. и А.А. искове с правно основание член 30,ал.3 във връзка с член 93 от ЗС за осъждане на въззивника Е. да заплати на всеки от тях сумата от 584 лева, която съставлява съответна на дела им ( по 1/3 за всеки един ) в съсобствения имот с № ** по плана за земеразделяне на землището на село Любен, община Ситово, с площ от 22,006 дка част от полученото от него за стопанската 2014 -2015 г. арендно плащане в общ размер от 1760 лева.  Фактическите изводи на първоинстанционния съд ,че ищците и ответникът са част от съсобствениците на нивата, като всеки от ищците притежава дял от 1/3,а ответникът и други лица от едно коляно притежават другата 1/3 ,че съсоб-ствеността не е прекратена и ответникът е сключил на 25.08.2014 г. с трето лице договор за аренда на същия имот не се оспорват с въззивната жалба.

Единствено оспорен е изводът на съда , че ответникът е получил пълния размер арендно възнаграждение за стопанската 2014 - 2015 година. Доказателствената тежест за този факт е на въззиваемите. За да го приеме за доказан, първоинстанционният съд се е позовал на представения по тяхно искане по реда на член 192,ал.1 от ГПК от третото лице – арендатор Ю. Р. Х. – земеделски производител от село Любен – документ-  заверено от него копие от „ първичен документ за изплатена рента ” за стопанската 2014-2015 година . Документът ( на л.21 от делото на ТРС ) е из-влечение от друг и съдържа записвания ( вероятно на арендатора ) на имената на различни лица и парични суми . Не носи подпис на никое от тези лица. Едно от тях е въззивникът  М.С.Е. , посочената срещу името му сума е 1 760 лева . Следователно касае се за извлечение от частен свидетелстващ документ, съдържащ изявление на издателя ( арендатор ) , че е извършил плащания на посочените в него лица . Такъв документ няма материална доказателствена сила, защото удостоверява изгодни за издателя му факти. Въззивникът, на когото документът се противопоставя ,може да оспорва документирания факт без да намира приложение редът по член 193 от ГПК. Неправилно районният съд е оценил доказателственото значение на „ извлечението” и без събрани по искане на въззиваемите други доказателства за получаване от въззивника на арендното възнаграждение го приел за доказан факт . Обратно на направената в обжалваното решение констатация, въззивният съд намира, че въззивникът не е събрал граждан-ските плодове от общия имот и не се е обогатил неоснователно за сметка на въззиваемите – съсобственици с припадащите им се съобразно дяловете части от полученото ,равняващи се на сумите от по 584 лева. Обжалваното решение е неправилно . Въззивният съд го отменя, като отхвърля исковете по член 93 от ЗС и присъжда на въззивника разноски – от 380 лева ( плате-но възнаграждение за адвокат) за първоинстанционното производство и от 50 лева ( заплатена държавна такса по обжалването ) или общо 430 лева .

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

 

                                      Р      Е     Ш       И        : 

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 62 от 8.06.2016 г. на Тервелския районен съд по гр.д.№ 484/2015 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете на Н. А., гражданин на Република Турция, с ЛН **** от град Чорлу, обл. Текирдар и А.Е.А., ЕГН: ********** ***,с адрес на общия им пълномощник – адвокат Д.Ч. *** срещу М.С.Е., ЕГН: ********** *** за осъждането му да за-плати на всеки един от тях сумата от 584 ( петстотин осемдесет и четири) лева, съставляваща припадаща им се съобразно дела част от полученото от него за стопанската 2014-2015 г. арендно възнаграждение за съсобствения имот с № ** по плана за земеразделяне на землището на село Любен, община Ситово, с площ от 22,006 дка.

ОСЪЖДА Н. А., гражданин на Република Турция, с ЛН **** от град Чорлу, обл. Текирдар и А.Е.А., ЕГН: ********** ***,с адрес на общия им пълномощник – адвокат Д.Ч. *** да заплатят на М.С.Е., ЕГН: ********** *** сумата от 430 ( в равни части от по 215 лева ) лева, разноски за двете производства .

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ на основание член 280,ал.2,т.1 от ГПК.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                       2.