РЕШЕНИЕ
№16
гр.Добрич,23.01.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на осемнадесети януари през 2017г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:АЛБЕНА ПЕЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря П.П. в присъствието
на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА
в.гр.дело №587 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№7244/22.04.2016г.
от К.И.И. с ЕГН **********
***, чрез адв.Е.Т.-ДАК, срещу решение №444/06.04.2016г. по гр.д.№3742/2015г. на
ДРС, допълнено с решение №957/30.09.2016г.,постановено при участието на трето
лице –помагач Г.Н.Г., с което е осъден ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.Г. с ЕГН ********** ***,
сумите от: 3 000 лева ,
представляващи не върната сума по сключен между страните през м. януари
Въззивникът счита
решението за неправилно като противоречащо на процесуалния и материалния закон,
немотивирано и необосновано поради неправилна преценка на събраните
доказателства. Изразява несъгласие с извода на съда за наличие на заемно правоотношение
за сумата от 5 000лева. Неправилно съдът приел, че представената от ищеца
разписка удостоверявала задължението му за връщане на парична сума. Анализира
се правния характер на договора за заем. Извежда се извод, че не е установено
предаване от ищеца на ответника на сумата от 5000лева. Представената разписка
била съставена от ищеца на 08.07.2014г. при твърдения от негова страна за
предаване на сумата м.януари 2014г. Същата не установявала поето от И.
задължение за връщане. От събраните гласни доказателства се установявало
получаването на парични средства по повод сключения между тях И. и третото
лице-помагач, дъщеря на ищеца, брак.
Вещото лице установило, че подписът в разписката срещу получател бил на И., но
не и едновременното изписване на текста и полагането на подписа. Излагат се
подробно обстоятелства за брачните отношения между И. и третото лице-помагач Г.Г.,
фактическата им раздяла от началото на 2015г., наличие на вещи и документи на И.
в семейното жилище, в което останала да живее Г.Г. и се извежда предположение за използване на
негов подпис върху празен лист. Всички доказателства по делото изключвали
съществуването на заемно правоотношение между И. и Г., а потвърждавали
правоизключващото му възражение за получаване на процесната сума като обичаен
дар с оглед на сключения брак с дъщерята на ищеца. Иска отмяна на решението и
отхвърляне на иска с присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор
по жалбата е подаден от Н.Г.Г. с доводи за неоснованелност. В жалбата били
заявени всички възможни пороци на решението, без да е посочено коя законова
норма не е приложена или е приложена неправилно. Нямало спор относно характера
на договора за заем и в случая било установено чрез подписания от ответника
документ даването на сумата от 5000лева в заем . Чрез проведената по делото
експертиза било установено че подписът е поставен от получателя на заема, а
самият текст на разписката установявал действителния характер на отношенията между
страните. С твърдението, че сумата от 5 000лева е дадена като дарение се
признавал факта на получаването и, а ответникът не опровергал и съдържанието на
подписания от него документ. Опровергано чрез официални документи било
твърдението на ответника, че поканата за връщане на заетата сума не е
достигнала до него. Изразява съгласие с крайния извод на съда и иска
потвърждаване на решението с присъждане на разноски.
При данни, че постановеното
неизгодно за въззивника решение му е съобщено на 13.04.2016г., въззивната жалба,
депозирана на 22.04.2012г. се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
процесуално легитимирано лице с правен интерес от обжалване на неизгодното за него
първоинстанционно решение, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд
разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с
оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си
по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете,
като приема за установено следното:
Атакуваното решението е постановено
от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на
правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е
изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено
е при надлежно упражнено от Н.Г.Г. с ЕГН ********** ***, чрез упълномощения
адвокат Н.Т. ***, с която срещу К.И.И. с ЕГН ********** ***, е предявен иск за сумата
от 3 000 лева, представляваща непогасена част от задължение по сключен между
страните през м. януари
Вземането
от 3000лева се индивидуализира от ищеца като част от предадена в заем сума от
5000лева с твърдения и за погасяване на разликата от 2000лева в резултат на
извършено извънсъдебно прихващане със задължение на ищеца към ответника.
Изложени са твърдения и за фактическо предаване в заем на сумата от 5000лева
през м.януари 2014г. и съставяне на разписка в по-късен момент, а именно на
08.07.2014г., за липсата на изрично уговорен падеж, за отправена от ищеца до
ответника по теле поща на 04.06.2015 г. покана за връщане на заема, получена от
последния на 08.06.2015 г. Излага се и, че към момента на възникване на
заемното правоотношение ответникът бил съпруг на дъщеря му и сумата му била
необходима за строеж на временен търговски обект.
Ответника
противопоставя възражение за липсата на заемно правоотношение между него и
ищеца, като излага и, че сума от 5000лева е предоставена от ищеца на ответника и
бившата му вече съпруга Г.Г., дъщеря на ищеца, по повод сключването на брака
им. Бракът им бил сключен на 21.09.2013г. и прекратен с развод с решение от
30.04.2015г. по г.д.№1746/2015г.на ВРС, като проблемите им датирали от юни-юли
2014г., а окончателната фактическа раздяла от януари2015г., от когато ответника
не живеел вече в жилището, но в него имал свои лични вещи, които факти излага
във връзка с оспорването на разписката с твърденията де не е подписвана от
него, да е съставена върху подписан от него празен лист, находящ се в жилището
на бившата му съпруга. Оспорва както авторството, така и съдържанието на същата
разписка.
Третото
лице-помагач на ответника Г.Г. не изразява становище.
Роднинските
и отношенията по сватовство за определен период не са спорни между страните.
Съвпадащи се явяват твърденията на ищеца и ответника за предаване от ищеца на
сума от 5000лева, но събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на
св. М. Б. Г. и св.П. Б. Т., писмени доказателства, съдебно-графическа
експертиза с в.л. М. Н., не установяват дарствения
характер на предаването, а заемно правоотношение, такова, каквото се твърди от
ищеца.
Обект на съдебно-графическа
експертиза е представената от ищеца Г. разписка, съставена върху страница от бележник, съдържаща
изявление за „дадени пари на заем 5000лева на К.И. от Н.Г. за строеж на
павилион”, носеща подпис на „дал” и „получател”, и дата на съставяне
08.07.2014г. Привлеченият като вещо лице експерт за изследване принадлежността
на подписа е категоричен, че същият е положен от К.И.И.. По отношение на времето
на полагане на подписа и изписването на такста на документа, вещото лице
докладва, че липсва методика, която да позволява датирането на мастило върху
определен документ, но и, че в случая целият документ е изпълнен с едно и също
мастило.
Разписката е частен свидетелстващ
документ, материализиращ удостоверителното изявление на своя издател за даден
факт. Подписаният частен документ се ползва с формална доказателствена сила
съгласно чл. 180 от ГПК, като съставлява доказателство, че обективираното в
него изявление изхожда от лицето, подписало документа. Щом съобразно
заключението на съдебно-графическа експертиза разписката носи подписа на
ответника, неоснователно е възражението му, че документа е неавтентичен/подправен
с оглед авторството/. Обстоятелството кой
и кога е изписал текста в документа е правноирелевантно. Авторството на едно
изявление не се установява от това кой е изписал текста, а от факта, чий е
подписа под него.Частният документ има материална доказателствена сила, ако
удостоверява неизгодни за издателя си факти. В случая подписаната от ответника
разписка е писмено потвърждение за получаването на сумата от 5000лева в заем,
т.е. със задължение за връщане, като няма изискване да е съставена едновременно
с даването, броенето на парите. Твърдението, че признатият от издателя на
документа факт относно даването на такава сума в заем всъщност не се е
осъществил, по съществото си е оспорване на съдържанието на документа по
смисъла на чл. 164 ал.1 т.6 от ГПК. Посочената разпоредба не допуска, лицето
подписало разписката, да опровергава собственото си изявление в подписания от
него частен документ, като установява със свидетели, освен със съгласието на
насрещната страна/чл.164 ал.2 от ГПК/, че не е получило сумата. В случая
насрещната страна се е противопоставила на разпита на свидетелите М. Б. Г. и П.
Б. Т. за опровергаване съдържанието на разписката и същите не могат да бъдат
съобразявани във връзка с получаването на заемната сума. Показанията на същите,
съобразно изрично мотивираното от процесуалния представител на ответника искане
за допускането им, са и събрани за установяване даването на 5000лева от
родителите на съпругата на ответника като подарък на сватбата им, който факт
сам по себе си не изключва съществуването на заемно правоотношение между
страните. Отделен е въпроса и, че свидетелските показания са неубедителни
относно осъществяването му. Не се
установява и ,че подписа в разписката е положен от ответника на празен
лист, както се е твърдяло от същия.
С оглед
изложеното правилен е извода на районния съд, който настоящата инстанция
напълно споделя, че сумата от 5 000 лв. е била предадена от ищеца и получена от
ответника, съобразно отразеното в
разписка, която документира обвързаността на страните от заемно
правоотношение по чл. 240 и сл. от ЗЗД. Ответникът, в качеството му на
заемател, не е доказал, че е изпълнил задължението си за връщане на заетата
сума, включително след получаване на писмената покана за това на 08.06.2015 г.
Предявеният иск като основателен и доказан следва и правилно е уважен в претендирания от ищеца
размер от 3 000 лв.
Атакуваното решение на основание
чл.271 от ГПК следва да бъде потвърдено и с мотивите на районни съд за
основателност на иска към които на основание чл.272 от ГПК настоящата инстанция
препраща.
Съобразно изхода от спора
въззиваемата има право на съдебни разноски сторени във въззивното производство под
формата на адвокатско възнаграждение, удостоверено в размер на 440лв.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№444/06.04.2016г. по гр.д.№3742/2015г. на ДРС, допълнено с решение
№957/30.09.2016г.,постановено при участието на трето лице –помагач Г.Н.Г..
ОСЪЖДА К.И.И. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ
на Н.Г.Г. с ЕГН ********** ***, сторени във въззивното производство съдебно-деловодни
разноски в размер на 440лв. адвокатско възнаграждение
Решението е окончателно на основание чл.280, ал.1, т.1
от ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.