Р Е Ш Е Н И Е

№ 11 ,16.01.2017 година, град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На четиринадесети декември две хиляди и шестнадесета година

В публичното заседание в следния състав :

Председател : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

Членове : ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

при секретаря П.П.

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова

въззивно гражданско дело № 590 по описа за 2016 година намира след-ното:

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 1953/7.09.2016 г. ( по регистратурата на ТРС), подадена от адвокат М.Д. ***, като пълномощник на Д.И.П., И.И.П., П.И.П., Т.Д.Р., И.К.И., Д.К.И., Т.А.Х., С.А.С., Г. Д. Я., Т.Д.Я., И.И.Д., Р. И. Н., Д.И.Д. и А.И.Д. срещу Решение № 95 от 5.08.2016 г. на Т.ския районен съд по гр.д.№ 126/ 2015 г. по допускане на делбата.

В жалбата се съдържат оплаквания ( посочени подробно в доклада на въззивната инстанция ) за допускане по преклудирано доказателствено искане на писмено доказателство ( акт за граждански брак ) и за неправилно обсъждане на същото и следваща от него необоснованост на извода на съда за сключен ( през 1923 година в община Р.,окръг К. ) граждански брак между Д.Т. К. и И.П. К.а. Иска се отмяна на решението и допускане на делбата при зачитане при-добиването по наследствено правоприемство на права в имотите от седемте деца на К., така както е констатирано в нотариален акт № *** / 22.09.1995 г. на СВ, град Т. и изключване от делбата на ищците – наследници по закон на двете деца на И. К.а от брака й с П. Х..

В отговор на адвокат П.П. – пълномощник на въззиваемите Е.Д.И. и М.Д.Д. се изразява становище за основателност на жалбата и извършеното с него оспорване на приетото от районния съд, че между праводателите на ищците и ответниците има сключен граждански брак.

В откритото заседание пред въззивния съд адвокат Х.Х. от ДАК ,като пълномощник на въззиваемите Г.В.Д. , Д. Г.И. и В.Г.В. , изразява становище за основателност на въззивната жалба също.

Въззиваемият А. К.М. оспорва чрез упълномощения си адвокат Д.Ц. основателността на въззивната жалба .

Въззиваемите Р.Д.Д. и М.Д. Д.а поддържат чрез общия си процесуален представител адвокат Ю.О. от ДАК становище за правилност на обжалваното реше-ние.

Въззиваемите И.К.Х. и И.К.П. заявяват иска-не за потвърждаване на решението като правилно.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговорите и в изразените в съдебното заседание становища на въззиваемите и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно .

С обжалваното решение по иск на П.К.Х., И.К.Х., С.К.И., А.К.М., П. К. М.,***; И. К. П. *** и Я.К.Г. *** е разрешен спор по член 34,ал.1 от ЗС за делба на два земеделски имота – нива с площ от 134,449 дка, заснета като имот с № ***** и нива с площ от 95,550 дка, заснета като имот с № ***** по плана за земеразделяне на землището на село Н.К., община град Т., съставляващи възстановени по реда на ЗСПЗЗ обекти от новооткритото наследство на Д.Т. К., починал на 5.03.1969 година. Първоинстанционният съд е приел, че имотите са общи между всички участници в производството за съдебна делба и определил обема на правата им съобразно правилата за наследяване по закон – член 5,ал.1 и член 9,ал.1 от ЗН.

Фактът на сключен граждански брак между Д.Т. К. и И.П. К.а е предмет на доказване по делото, защото е оспорен от ответниците чрез заявеното от тях в срока по член 342 от ГПК възражение срещу правото на ищците да участват в делбата. По делото има изготвен само проект за доклад , по който съдът е пропуснал да вземе становище в заседанието от 11.04.2016 г. Следователно по делото няма доклад, който да посочва изрично този факт ,като основание на съсобственост-та, съгласно член 146,ал.1,т.1 от ГПК ,да го възлага в доказателствена тежест на ищците и да съдържа указания до тях по член 146,ал.2 от ГПК . Преклузията на правото на страната да сочи доказателства за ползващ я юридически факт настъпва само след като съдът изпълни задълженията си по доклада . Щом като районният съд не е извършил дължимите процесуални действия по член 145,ал.3 от ГПК ( да направи доклад ) ,заявеното във второто заседание от 16.05.2016 г. искане за допускане на писмено доказателство (свидетелство за граждански брак) не следва да се счита за несвое-временно.

Представеният документ на румънски език – удостоверение за сключен граждански брак ,серия ** № *** от дата 13.04.2016 г. на службата по гражданско състояние на община К., окръг К., с превод на български език установява ,че длъжностно лице в община Р. е съставило акт № ** от 1.12.1923 година за сключен граждански брак между лицата Д. К. ( Д.К. ) и И. Ч. ( И. Ч. ) . Актът съдържа данни за родителите на сключващите брака лица: Т. К. и И. К.а ( баща и майка на съпруга ) и П. Д. и Д. Д.а ( баща и майка на съпругата ). Актът е за бракосъчетание , извършено в чужда държава ( Кралство Румъния ) от нейно длъжностно лице ( в община Р. ) по гражданско състояние в далечната 1923 година. Доколкото е безспорно, че към времеизвършване на акта съгласно действалия Румънския граждански закон, утвърден с Указ от 26.11.1864г., обн. на 04.12.1864г., в сила от 01.12.1865г , само извършеното пред длъжностно лице бракосъчетание в предписаната форма ( със съставяне на акт на граждански брак ) поражда последиците на брака , следва да се приеме, че бракът е сключен в изискуемата форма . Доколкото не е оспорено спазването на установените форма и ред за съставянето на акта ,следва да се приеме, че той съставлява официален документ ,ползващ се с материална доказателствена сила за удостоверения факт – за сключения между Д. К. и И. Ч. граждански брак.

Въззивниците не оспорват акта като неистински документ, а отричат, че се отнася до наследодателите на страните по липса на тъждественост с посочените в него лица – Д. К. и И. Ч.. Има пълно съвпадение между собственото и фамилното име на сключващия брак мъж и същите имена на наследодателя . Има съвпадение между собственото име на сключващата брак жена ( И. ) и същото име на праводателката на ищците. Не се отрича от въззивниците, че съобщеният при съставянето на акта за брак баща на жената П. Д. е родител на праводателката на ищците. Последната е именувана ( след преселването си от Северна Добруджа през 1940 г. ) като И.П. К.а ( въз основа на придобито българско поданство по Закона за уреждане на поданството в Добруджа, утвърден с Указ № 260/16.11.1940 год., обн. ДВ, бр. 263/21.11. 1940г. ). Следователно съдържащите се в акта данни за сключващите брака лица са достатъчни ,за да обосноват извод ,че тези лица са праводателите на страните . Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че бившият собственик Д.Т. К. е бил в брак с И.П. К.а и към смъртта си през 1969 година и че тя като преживяла съпруга

( починала през 1987 г. ) е наследила от имуществото му част, равна на частта на всяко негово дете ( синовете от първия брак : И. и Д. и общите на двамата пет деца : Д., Т., Р., М. и В. ) или 1/8 идеална част на основание член 9,ал.1 от ЗН . След смъртта й делът й се разпределя между посочените пет общи на двамата деца и двете й деца от първи брак ( К. П.Х. и П. П. В. ). Правилно при прилагане на правилата по член 5,ал.1 от ЗН първоинстанционният съд е установил обемът на правата , придобити от участниците в делбеното производство по наследяване по закон на преките наследници на двамата съпрузи. Съдът не е разгледал заявеното от ответниците ( въззиваеми ) Е.Д.И. и М.Д.Д. възражение за придобиване по давност на дяловете на ищците. Но по липса на жалба от тях давност в полза на праводателя им Д.Д. ( един от низходящите на сина от първия брак на К. Д.Д.Х., починал през 1983 година ) не може да бъде преценявана.

В обобщение, правилно съдът е установил, че съсобствеността върху заявените за делба две ниви не е прекратена ( несключеното във формата по член 35,ал.1 от ЗС споразумение за разпределяне на реални части от общите имоти няма правни последици съгласно член 26,ал.2 от ЗЗД ) и е допуснал делбата между 28 – те съделители при посочените квоти. Въззивният съд потвърждава решението изцяло.

Воден от горните съображения,ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 95 от 5.08.2016 г. на Т.ския районен съд по гр.д.№ 126/ 2015 г. по допускане на делбата. РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.