№ 8
, гр. Д., 10. 01. 2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито
заседание на деветнадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. ЖЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИЦА СТОЯНОВА
МАРИНА
Г.
При участието на секретаря С.Д.,
разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 603 по описа на Д.кия
окръжен съд за 2016г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е образувано по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК, по въззивна жалба, вх. № 3509/ 28. 09. 2016г., подадена от
процесуалния представител на ответника „Е.“ ЕАД със седалище и адрес на
управление с. Ц., общ. Б., с ЕИК *********, против решение № 87/ 22. 07. 2016г.
по гр. д. № 529/ 2015г. по описа на РС гр. Б. в частта му, с която претенцията
на ищеца А.Х.Б. е била удовлетворена и жалбоподателя е бил осъден да му заплати
сума в размер на 10 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени
вреди за претърпените от него болки и страдания, стрес и уплаха във връзка с
настъпилата на 22.10.2013 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху
сумата от 22.10.2013 г. до окончателното и изплащане, както и присъдените в
полза на ищеца съдебно – деловодни разноски.
Съобразно изложените в жалбата оплаквания решението е неправилно,
незаконосъобразно и постановено в разрез с материалния и процесуалния закон.
Първоинстанционният съд не взел предвид гласните доказателства, събрани чрез
разпита на ангажираните от ответника свидетели. Не били съобразени данните по
експертизата и писмените доказателства, които сочели в своята съвкупност, че
увреждането „счупване на улната кост“ за първи път е посочено на 13.12.2013 г.
и поради това няма връзка с трудовата злополука. Причиняването на последната
била в пряка връзка с поведението на ищеца, което съставлявало група небрежност.
Действията му не са били в интерес на работодателя. При превратно тълкуване на
ангажираните гласни доказателства и заключението по СМЕ Районният съд
неправилно достигнал до извода за основателност на ищцовите претенции. Настоява
се за отмяна на решението като незаконосъобразно и неправилно, като въззивният
съд, по съществото на спора, отхвърли като недоказани по основание и размер
заявените претенции. Претендирани са разноски, включително и платено адвокатско
възнаграждение за две съдебни инстанции.
С първоинстанционното решение
ищцовата претенция е била отхвърлена за размера над уважения от съда размер от
10 000 лв. до претендирания такъв от 15 000 лв. В тази му част
решението не е било обжалвано от ищеца, влязло е в законна сила и не подлежи на
въззивен контрол.
По реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК ответната по въззива страна „Е.“ ЕАД, чрез
процесуалния си представител, е депозирала писмен отговор, в който се
противопоставя на основателността на заявената въззивна жалба и моли за
потвърждаване на решението.
Препис от обжалваното решение е било
връчено на ответника на 12. 09. 2016г. Въззивната жалба е подадена на 28. 09.
2016г., попада в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, подадена е от легитимирано лице
срещу съдебен акт в неизгодната за него част, поради което е процесуално
допустима.
Първоинстанционното производство е
било образувано по предявена от А.Х.Б. ***, с ЕГН **********, чрез процесуалния
му представител, против „Е.“ ЕАД със седалище и адрес на управление с. Ц., общ.
Б., с ЕИК *********, претенция за осъждане на ответното дружество да му заплати
сума в размер на 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, стрес и уплаха във
връзка с настъпилата на 22.10.2013 г. трудова злополука, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на увреждането до окончателното и
изплащане. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, между страните
съществува трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал
длъжността „Началник смяна рудник“. На 22. 10. 2013 г., при изпълнение на
трудовите си задължения на работното си място в мината, кота – 223, фронт 64, е
предприел снаждане на скъсана верига на фронтови верижен транспортьор. В
процеса, избивайки последния свързващ болт на веригата, горната част на
лопатката отскочила, ударила ищеца в главата и в дясната ръка, при което
получил открита фрактура на втори пръст на дясната ръка, в резултат на което
изпаднал във временна нетрудоспособност. Злополуката била призната за трудова с
разпореждане № 59/ 28.10.2013 г. на НОИ – ТП гр. Д. въз основа на подадена от
работодателя – осигурител декларация от 25.10.2013 г. В резултат на причиненото
увреждане А.Х.Б. получил болки и страдания, което не били отшумели в период,
надвишаващ две години, движението на ръката било затруднено, изпитвал болки и
изтръпване в ръката и дланта. Това довело до нарушение в обичайната му
физическа активност, както и психологически дистрес, че не е пълноценен за себе
си и за семейството си. Така причинените неимуществени вреди ищецът намира, че
следва да бъдат справедлино репарирани посредством заплащането на обезщетение в
размер на 15 000 лв., ведно със следващата се върху главницата законна
лихва, считано от датата на увреждането до окончателното и изплащане.
Претендирани са разноски.
По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК
ответникът „Е.“ ЕАД с. Ц., чрез процесуалния си представител, е депозирал
писмен отговор, в който е изразил становище за допустимост, но неоснователност
на заявената претенция. Признавайки, че действително на 22. 10. 2013 г. е
настъпила трудова злополука, е релевирано възражение за съпричинителни действия
от страна на ищеца, тъй като е предприел сам ремонт на фронтовия
верижентранспортьор – задължение извън визираните в длъжностната му
характеристика. Всяко отстраняване на повреди в работното оборудване е било
необходимо да бъде предприето от присъстващите
на смяна електро – или механошлосери, които разполагат с необходимата
квалификация и производствен опит за провеждането на безопасен ремонт.
Предприемайки своеволно демонтаж на свързващия болт на лопатката на
транспортьора и предвид липсата на знания и опит за това, едната от съставните
части на лопатката отскочила и ударила пръста на ищеца, причинявайки открита
фрактура на втори пръст на дясната ръка. Липсват данни да му е бил причинен
удар в главата. Ответникът е оспорил данните, изложени в приложените към исковата
молба писмени доказателства, а именно болничен лист от 13.12.2013 г., в който е
посочен, че на 22.10.2013 г. е получил счупване на показалеца и травма на
предмишницата, която при рентгенография установява счупване на улната кост.
Това увреждане е извън трудовата злополука, поради което твърденията на ищеца за временна
нетрудоспособност до 12.03.2014 г. поради трудовата злополука на 22. 10. 2013
г., са неоснователни. Релевирано е и възражение за прекомерност на претендираните
неимуществени вреди. Настоява се за отхвърляне на ищцовата претенция,
евентуално – за съобразяване размера на обезщетението със съпричинителните
действия на самия ищец. Налице била злоупотреба с право на предявяване на иск
от страна на А.Б., тъй като се търси обезщетение от злополука, която не е
трудова, с цел да се увреди ищеца. Ответникът оспорва искът за лихва, доколкото
не била отправена покана, от която да е изпаднал в забава. Претендирани са
разноски и адвокатско възнаграждение.
С оглед релевираните в жалбата
оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса и
ангажираните по делото доказателства, Д.кият окръжен съд приема за установено
от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, че към
2013 г. помежду им е съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа
на сключен трудов договор № 255/ 08.12.2003 г., според допълнителното
споразумение № 38/ 21.08.2009 г. към който А.Х.Б. е изпълнявал длъжността
„началник смяна рудник“. Със Заповед № 3/ 13.10.2015 г. трудовия договор с
ищеца е прекратен от работодателя на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ. По
делото не е приложена длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност
„началник смяна рудник“.
На 25.10.2013 г. ответникът
представил декларация № 10 за трудова злополука в НОИ – ТП гр. Д.. Според
изложените в същата данни, пострадал е А.Х.Б.. Злополуката е настъпила на 22.
10. 2013 г. на обичайното стационарно работно място. Настъпила е при вид работа, при която
пострадалият е участвал в снаждане на скъсана верига на фронтови верижен
транспортьор, за което е било необходимо да се демонтира една от работните му
лопатки. За това е избивал от гнездата им свързващите болтове на лопатката,
която има две съставни части, свързани с тези болтове. При избиването на
последния свързващ болт, горната част на лопатката отскача и удря пострадалия в
дясната ръка, при което чупи показалеца и. Изрично е посочено, че пострадалият
не е бил в отклонение от нормалните действия при демонтажа на лопатката на транспортьора,
а също така е имал необходимата правоспособност за това. Злополуката е
квалифицирана от работодателя като такава по чл. 55 ал. 1 от КЗСО. Посочен е
видът на увреждането: счупен показалец на дясната ръка, което е довело до
временна нетрудоспособност.
Приложен като доказателство е
амбулаторен лист от 22.10.2013 г., в който като обективно състояние е посочена
открита фрактура на втори пръст на дясна ръка, обработен. За лечение на това
конкретно заболяване, с отметка за трудова злополука, са издадени два болнични
листи/ от 23.10.2013 г. за 30 дни и на 20.11.2013 г. – за десет дни.
С разпореждане № 59/ 28.10.2013 г.,
връчено на работодателя и на работника и не обжалвано от тях, НОИ, РУ „СО“ гр. Д., е приел злополуката,
станала на 22.10.2013 г. с А.Х.Б. и обявена с декларация, подадена от „Е.“ ЕАД
на 25.10.2013 г., за трудова. В мотивната част на разпореждането е посочено, че
внезапното увреждане на здравето на пострадалия, изразяващо се в счупване на
показалеца на дясната ръка, е настъпило по време и по повод на извършваната
работа.
Като доказателства към исковата
молба ищецът е представил амбулаторен лист № 638/ 13.12.2013 г., в който е
отбелязана анамнеза, снета по данни на болния, че преди 50 дни при травма е
получил счупване на показалеца и травма на предмишницата, лекуван оперативно,
без имобилизация. В последствие получил оток на предмишницата и силна болка при
движение, след рентгенография се е установило счупване на улната. Поставена е
била диагноза „счупване на лакътната кост“. За това заболяване му е бил издаден
болничен лист от 13.12.2013 г.за тридесет дни, продължен с два болнични листа:
от 13.01.2014 г. за 30 дни и от
13.02.2014 г. – за още 30 дни. Във всеки от тези болнични листи е посочена
диагноза „счупване на тяло на лакътната кост“ по причина „не трудова
злополука“.
Първоинстанционният съд е допуснал
гласни доказателства в подкрепа твърденията на всяка от страните по делото:
Св. Ц.П.П., живееща на семейни
начала с ищеца, е заявила, че в резултат на трудовата злополука, произтекла на
22.10.2013 г. А.Б. получил счупване на показалеца на дясната ръка, но и силни
болки и оток на дясната предмишница. Мислели, че болките и отокът ще затихнат.
Едва на 23. 12. 2013 г. станало ясно, че е счупена е лакътната кост.
Свидетелката изразява сигурност, че счупването на дясната предмишница е в
резултат на злополуката на 22.10.2013 г.
Св. Р.Р.П., колега на ищеца, го
посетил в дома му в деня след трудовата злополука, установил, че дясната му
ръка е подута, отекла, поради което предположил, че може да е счупена. А.Б.
потвърдил, че са му правили рентгенография, на която не са установили счупване
на ръката. В последствие, на 23. 12. 2013 г. се върнал на работа, но поради силни
болки и оток в дясната ръка отново посети лекарския кабинет. Тогава при
рентгенова снимка установили счупване на дясната ръка в областта на
предмишницата. Това наложило ново счупване на ръката, за да се намести костта.
Оплаквал се, че не може да спи от болки. Понастоящем не можел да си служи с
дясната ръка.
Св. П.М.П., инженер техническа
безопасност при ответника, е участвал при разследването и регистрирането на
трудовата злополука. Свидетелят е обяснил в детайли механизма на отстраняване
повредата във верижния транспортьор, като е посочил, че поради факта, че цялата
верига е подложена на напрежение от опън, при освобождаване на болта, задържащ
лопатката, нейната потенциална енергия се превръща в кинетична, поради което
отскача. В този случай е нанесла пряк удар и е причинила открито счупване на
показалеца на дясната ръка на ищеца. Друго увреждане той самият не съобщавал –
не е твърдял удар в главата или в областта на предмишницата на дясната ръка.
Невъзможно било, според свидетеля, отскачащата лопатка да нанесе два удара на
различни места в областта на дясната ръка. Според свидетеля, ремонтът на
веригата на транспортьора бил от основно значение за трудовия процес, тъй като
неснаждането и би довело до спирането му.
Районният съд назначил комплексна
СМЕ, от заключението по която се установява, че по делото са налице данни за
следните увреждания на А.Х.Б.: открито счупване на крайната фаланга на втори
пръст на дясната ръка със значителен оток на меките тъкани и счупване на лакътната
кост на дясната предмишница. Първото от уврежданията представлява временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, а второто обуславя затруднение
движението на горен десен крайник за период от около два – три месеца. Според
вещите лица движението на дясната ръка следва да е напълно възстановено, тъй
като няма данни за настъпили усложнения. Периодът на възстановяване от
откритото счупване на крайната фаланга на втори пръст е от порядъка на два
месеца. Вещите лица са посочили, че счупването на улната е придружено от болка,
оток и затруднение движението на ръката в лакътната и гривинната става,
лечението е оперативно с поставяне на имобилизираща плака или мануално с
гипсова имобилизация или имобилизираща шина, в противен случай би могло да не
настъпи консолидиране /зарастване/ на фрагментите. Вещите лица са приели, че е
налице причинно – следствена връзка между причинената травма и последвалите
болнични листи.
При така изложените фактически данни
Д.кият окръжен съд достига до следните правни изводи:
Предявената от А.Х.Б. против „Е.” ЕАД с. Ц. претенция черпи правното си
основание от нормата на чл. 200 ал. 3, вр. ал. 1 от КТ. Искът е допустим, страните
са легитимирана да участва в процеса. Решението е постановено от законен състав
в рамките на предоставените му от ГПК правомощия, поради което при извършената
служебна проверка въззивната инстанция намира решението за валидно и допустимо.
Относно правилността му, Окръжният
съд приема следното:
Първоинстанционният съд е удовлетворил
ищцовата претенция за обезщетение на причинени в резултат на трудова злополука
вреди, тъй като при ремонт на детайла от работното оборудване ищецът е получил
наранявания на дясната ръка, с последващи оток и зачервявания на дясната ръка, които
се установяват от показанията на ангажираните от ищеца свидетели, от анамнезите
при лекарските прегледи и показанията на вещите лица по делото относно не
добрата ренгенография. Районният съд е приел, че А.Х.Б. е претърпял увреждания
изразяващи се в открито счупване на крайната фаланга на втори пръст на дясна
ръка със значителен оток на меките тъкани и счупване на лакътна кост на дясната
предмишница. Отхвърлил е също така възражението на ответника за съпричиняване,
доколкото предприетата от ищеца ремонтна дейност е била в интерес на работата.
Така изложените мотиви се споделят
отчасти от настоящата съдебна инстанция.
Трудова злополука е всяко внезапно
увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт.
Фактически страните по делото не
спорят относно фактите, че на 22. 10. 2013 г. ищецът е предприел ремонт на
работна лопатка на фронтови верижен транспортьор; че по време на същия и при
избиване на последния свързващ болт горната част на лопатката е отскочила,
поради подложената на силата на опън верига, като е ударила ищеца в областта на
втория пръст на дясната ръка, причинявайки открита фрактура. Че това телесно
увреждане е получено в рамките на работното време, по време на работния процес
и на стационарното работно място на ищеца, също не е спорно между страните.
Самият работодател е подал декларация за трудова злополука, съответно за това
именно увреждане – счупване на показалеца на дясната ръка, НОИ РУ „СО“ гр. Д. е издал разпореждане № 59/
28.10.2013 г. за трудова злополука. Следователно ищецът е получил телесно
увреждане в резултат на трудова злополука, произтекла на 22.10.2013 г., но то е
единствено и само счупване на крайната фаланга на втори пръст на дясната ръка.
Твърдяното от ищеца счупване на
улната кост не съставлява увреждане в резултат на трудова злополука. За него
нито работодателят – ответник, нито работникът - ищец са подали декларация и
административният органи РУ „СО“ гр. Д. не е издал разпореждане, с което да
признае счупването на улната за трудова злополука.
Надлежният ред за установяване на
трудова злополука като елемент от фактическия състав на обективната и
безвиновна отговорност на работодателя на основание чл. 200 ал. 1 КТ е нормативно определен с
разпоредбите на чл. 57 и сл. КСО и Наредбата за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Съгласно този ред работодателят
/осигурител/, от една страна и пострадалият /осигурен/ или неговите наследници,
от друга страна, следва да декларират /първият в 3-дневен срок от настъпване на
злополуката, а вторият в 1-годишен срок/ пред съответното териториално
поделение на НОИ по регистрация на осигурителя настъпването на злополуката.
След извършване на проверка, по нормативно определен ред, длъжностното лице по
чл. 60, ал. 1 КСО издава разпореждане за приемане или за неприемане на
злополуката за трудова по утвърден от управителя на НОИ формуляр. Липсата на
проведена процедура по посочения нормативно установен ред обуславя
отхвърлителен резултат по предявени от пострадалия работник или служител, респ.
неговите наследници искове с правно основание
чл. 200, ал. 1 КТ / Решение № 728 от 28.01.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 1957/2009 г., III г. о./.
Разпореждането на органа по чл. 60 ал. 1 КСО представлява индивидуален
административен акт относно наличието или не на трудова злополука и е официален
удостоверителен документ за установените в него факти. Липсата на влязъл в сила
индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука е
пречка за уважаване на исковете по чл.
200, ал. 1 КТ, тъй като не е налице елемент от фактическия състав на имуществената
отговорност на работодателя по този текст. Установяването на факта на трудовата
злополука не може да се извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден специален
административен ред, който не може да бъде игнориран. Липсата на влязло в сила
разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 КСО не дава възможност на ищеца да
предизвика установяване на трудова злополука в рамките на съдебното исково производство
/ Решение № 374 от
23.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3766/2013 г., IV г. о./. Фактите, за които разпореждане № 59/ 28.10.2013 г. разполага с
материална доказателствена сила са, че на 22. 10. 2013 г. ищецът е претърпял
трудова злополука и че му е причинено едно телесно увреждане – счупване на
показалеца на дясната ръка. Следователно гласните доказателства, ангажирани от
ищеца, с които се стреми да установи, че в резултат на трудовата злополука на
22. 10. 2013 г. е получил и допълнително увреждане – счупване на улната кост,
не следва да бъдат ценени, тъй като касаят увреждане, което не е включено в
акта за трудова злополука. Тук следва да се отбележи, че разпореждането на
органа по чл. 60 ал. 1 от КСО има двойствено значение. От една страна, то
представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на
трудова злополука, а от друга страна, то е официален удостоверителен документ
за установените в него факти, и в частност за наличието на трудова злополука
като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на
имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на
правото /в този смисъл Решение № 410 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №
599/2009 г., III г. о./. Липсата на влязъл в сила индивидуален административен
акт относно наличието на трудова злополука – счупване на улната е пречка за
уважаване на иска по чл. 200 ал. 1
КТ, предявен от ищеца касателно това
увреждане, тъй като не е налице елемент от фактическия състав на имуществената
отговорност на работодателя по този законов текст. Установяването на този факт
не може да се извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден специален
административен ред, който не може да бъде игнориран. От своя страна, наличието
на влязъл в сила административен акт, в който се съдържа произнасяне по
спорните факти, е пречка за преразглеждането им в съдебния процес и тяхното опровергаване
по пътя на т.нар. косвен съдебен контрол, щом не са направени доводи и
възражения, свързани с валидността му и при служебната проверка не се установят
пороци, които имат за последица нищожност на акта /вж. Решение № 319 от
22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 204/2009 г., III г. о./.
Тези съображения водят въззивната
инстанция на извода, че счупването на улната кост не представлява трудова
злополука, поради което това увреждане не подлежи на обезщетяване по реда на
чл. 200 ал. 1 от КТ.
По отношение обезщетението за
трудовата злополука – счупването на последната фаланга на втория пръст на
дясната ръка, то такова е дължимо. Искът е доказан по основание, а касателно
размера му Окръжният съд намира, че следва да съобрази на първо място
въведеното от страна на ответника възражение за съпричиняване вредоносния
резултат от страна на ищеца – работник. Работодателят, въвел възражение за
съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, че трудовата злополука
е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на
работата, т.е. при условията на пълно и главно доказване работодателят следва
да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на
безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила
за безопасност. /Решение № 60 от 5.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г.,
IV г. о./. Работодателят не е представил като доказателство по делото
длъжностна характеристика за длъжността „началник смяна рудник“. Освен това, в
декларацията за трудова злополука е посочил сам, че пострадалият ищец не е бил
в отклонение от нормалните действия при демонтажа на работната лопатка на
фронтовия верижен транпортьор, а също така е разполагал с необходимата
правоспособност. Най – сетне, в показанията си св. Павлов твърди, че
предприетият от А.Х.Б. ремонт е бил от основно значение за продължаване на
работния в процес, т. е. е бил в интерес на работодателя. При тези съображения
се налага извода, че не е налице съпричиняване на трудовата злополука от страна
на работника.
Първоинстанционният съд е присъдил
обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпяната от ищеца трудова
злополука. Тъй като Окръжният съд, съобразно изложените по – горе съображения,
че А.Х.Б. е претърпял единствено счупване на втория пръст на дясната ръка,
което може да се квалифицира като трудова злополука, то следва да бъде
съобразен размера на обезщетение, което по справедливост ще репарира претърпените
от него неимуществени вреди.
Размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на
конкретните обективно установени факти и обстоятелства - характер и степен на
увреждането, обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението
и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, вкл.
козметични и др. външни дефекти, възраст на увреденото лице и възможност да
продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и социално
положение, икономическа конюнктура и др. Принципът за справедливост изисква в
най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените
и предвидими в бъдещето болки и страдания, настъпили в резултат от вредоносното
действие. Затова съдът има задължение да обсъди и съобрази всички
доказателства, които са относими към тези правно-релевантни факти и правилно да
оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението.
Справедливостта трябва да почива на анализа на фактите по делото, защото макар
и субективна, тя не е абстрактно понятие и има за цел да убеди страните и
обществото в наличието на съответствие между установената неимуществена вреда и
нейният имуществен еквивалент.
От заключението на вещите лица по
назначената СМЕ се установява, че периодът на възстановяване от счупването на
последната фаланга на десния показалец е от порядъка на два месеца. Няма данни
за настъпили усложнения, които да предпоставят по – дълъг период на
възстановяване. В тази връзка въззивната инстанция съобразява вида и характера
на счупването – открито счупване на показалец на водещата дясна ръка, което
затруднява хватателната, но не и двигателната и функция, продължителността на
възстановителния период – около два месеца, без данни за усложнения;
обстоятелството, че през този период ищецът не е бил в състояние да работи, но
от друга страна е в млада възраст и увреждането няма да затрудни трудовите му
функции занапред. Следва да се има предвид, че през периода на възстановяване А.Х.Б.
е търпял болки, страдания и дискомфорт, но ангажираните от него доказателства
не установяват душевни страдания, свързани с физическа непълноценност и
психологическа травма. Горните обстоятелства, преценени към обществено –
икономическите условия в страната, мотивират Окръжният съд да приеме, че
адекватно би било обезщетение в размер на две хиляди лева, което следва да се
присъди ведно с претендираната от ищеца законна лихва, считано от датата на
увреждането – 22.10.2013 г. до окончателното и изплащане.
Предвид факта, че
първоинстанционният съд е присъдил обезщетение в размер на десет хиляди лева,
без да може да се съобрази за кое от уврежданията каква сума се присъжда,
предвид факта, че счупването на улната не съставлява трудова злополука, то
Окръжният съд счита, че следва да отмени решението изцяло, като се произнесе по
съществото на спора в съгласие с горните мотиви.
В съответствие с разпоредбата на чл.
78 ал. 1 от ГПК Районният съд е присъдил на ищеца сторените от него разноски съобразно
уважената част от иска в размер на 534 лв. Съобразно уважената част на иска от
въззивната инстанция ответникът – въззивник следва да заплати на ищеца разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 106, 80 лв. Съответно и съобразно
отхвърлената част на иска А.Х.Б. следва да заплати на дружеството – ответник
припадащата се съразмерно на отхвърлената част на иска сума за сторените от
него разноски в първоинстанцинонното производство в размер на 667, 33 лв. Освен
Районният съд е задължил ответника – работодател да плати по негова сметка
сумата от 170 лв. възнаграждения за експертите, които вече са били внесени от
него. При разглеждането на спора във въззивната инстанция и съобразно изхода от
него, на въззивника – ответник следва да бъдат присъдени разноски в размер на
960 лв., а на въззиваемия – ищец – такива в размер на 166 лв.
Водим от горното и на основание чл.
271 и сл. от ГПК, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 87/ 22. 07.
2016г. по гр. д. № 529/ 2015г. по описа на РС гр. Б. изцяло в обжалваната му
част, с която „Е.“ ЕАД със седалище и адрес на управление с. Ц., общ. Б., с ЕИК
*********, е било осъдено да заплати на А.Х.Б. ***, с ЕГН **********, сумата в
размер на 10 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди за
претърпените от него болки и страдания, стрес и уплаха във връзка с настъпилата
на 22.10.2013г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху сумата от
22.10.2013г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта на присъдените
на страните съдебно – деловодни разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Е.“ ЕАД със седалище и адрес
на управление с. Ц., общ. Б., с ЕИК *********, да заплати на А.Х.Б. ***, с ЕГН **********,
сума в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/, представляващи обезщетение
за претърпените от него болки и страдания, стрес и дискомфорт в резултат на
настъпилата на 22.10.2013 г. трудова злополука, изразяваща се в открито
счупване на последна фаланга на втори пръст на дясната ръка, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 22.10.2013 г.,
до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Х.Б. ***, с
ЕГН **********, против „Е.“ ЕАД със седалище и адрес на управление с. Ц., общ. Б.,
с ЕИК *********, иск за заплащане на обезщетение за претърпените от него болки
и страдания, стрес и дискомфорт в резултат на настъпилата на 22.10.2013 г.
трудова злополука, изразяваща се в счупване на улната кост на дясната ръка, за
разликата над уважения от съда размер от 2 000 лв. /две хиляди лева/ до
предявения размер от 10 000 лв. /десет хиляди лева/.
ОСЪЖДА „Е.“ ЕАД със седалище и адрес
на управление с. Ц., общ. Б., с ЕИК *********, да заплати на А.Х.Б. ***, с ЕГН **********,
сума в размер на 272, 80 лв. /двеста седемдесет и два лева и осемдесет
стотинки/, представляващи припадаща се част от сторени от него разноски за
адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА А.Х.Б. ***, с ЕГН **********,
да заплати на „Е.“ ЕАД със седалище и адрес на управление с. Ц., общ. Б., с ЕИК
*********, сума в размер на 1 627, 33 лв. /хиляда шестстотин двадесет и седем
лева и тридесет и три стотинки/, представляващи припадаща се част сторени от
него съдебно – деловодни разноски и разноски за адвокатско възнаграждение за
две съдебни инстанции съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на касационно
обжалване при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.