О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1 ,3.01.2017 година, град Добрич

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На трети януари две хиляди и седемнадесета година

В закрито заседание в следния състав :

Председател : ДИАНА ДЯКОВА

Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно частно гражданско дело номер 627 по описа за 2016 година, намира след-ното :

Производството е образувано по реда на член 274 и сл. от ГПК, по частна жалба с вх.№ 18681/8.11.2016 г.( по регистратурата на ДРС ) на адвокат Ангел А. от ДАК, пълномощник на ищеца С.А.Д. срещу определение № 1832 от 25.10.2016 г. на Добричкия райо-нен съд за прекратяване на производството по гр.д.№ 1058/2016 г. поради недопустимост на иска.

В частната жалба се поддържа незаконосъобразност на обжалваното определение поради несъобразяване на указанията на горестоящия съд и поради възможността за промяна на основанието на иска в първото заседа-ние.

В отговор ответникът „ ***” АД, град Варна ос-порва основателността на частната жалба и иска присъждане на разноски по член 78,ал.8 от ГПК .

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице с пра-вен интерес да иска отмяна на обжалваем съдебен акт по член 274,ал.1,т.1 от ГПК. Правото на частна жалба е упражнено редовно в срока по член 275,ал.1 от ГПК, считан от 1.11.2016 г.

Когато се отрича относително субективно право ( както в случая па-рично вземане ), правопораждащите юридически факти се посочват от от-ветника, а ищецът може да твърди, че те не са се осъществили или са макар да се осъществили са настъпили други факти, които имат правократяващо / правопогасяващо действие ( например , вземането е погасено по давност, чрез изпълнение и т.н.). За допустимостта на иска има значение дали взе-мането е установено в заповедно производство ( член 424,ал.1 и ал.2 от ГПК ) или в исков процес ( член 439,ал.1 и ал.2 от ГПК ).

С искова молба с вх.№ 6703/14.04.2016 г. частният жалбоподател е предявил отрицателен установителен иск с предмет – парични вземания на ответника „ ***” АД, град Варна в общ размер от 2 946,21 лева при твърдения, че считано от повече от 6 години имотът му в град Добрич ,ул. „ ***” № 12 не е енергоснабден, след като служители на дружеството взели електромера и го оставили „ без ток ” .

Видно от отговора на исковата молба и уточняваща молба с вх.№ 1711 от 17.10.2016 г. ответникът твърди, че вземанията му са възникнали от потребяване на електрическа енергия в енегроснабден имот на ищеца – потребител - обект с абонатен № 01000525204 ,находящ се на адрес в град Добрич, ул. „ ***” № 12 в периода 12.11.2010 – 8.04.2013 г. и съставля-ват сбор ( 2 946,21 лева ) от стойностите за консумирана електрическа енергия , чието количество е установено с 25 броя отчети по средството за техническо измерване в съставени в периода 12.11.2010 г. – 12.04.2013 г. 25 броя фактури . Съпоставката между тези твърдения и заявление по ч.гр. д.№ 2745/ 2013 г. по описа на ДРС сочи ,че същите вземания са предмет на заповед № 28 от 21.06.2013 г. за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК и издаден въз основа на нея на 22.07.2013 г. изпълнителен лист. Поддържаното от ищеца ,че тази сума „ не е била искана по частно гражданско дело № 2745/2013 год. ”, е невярно.

Защитата на ищеца като длъжник по влязла в сила заповед за изпъл-нение е допустима при предпоставките по член 424,ал.1 от ГПК – ако ос-порва вземането въз основа на новооткрити обстоятелства ,които не са могли да му станат известни до изтичане на срока за подаване на възраже-нието. Обстоятелствата за демонтиране на електромера и спиране на елек-трозахранването в обекта в град Добрич ,които ищецът твърди да са настъ-пили преди повече от 6 години спрямо подаването на исковата молба през 2016г. ( т.е. през 2010 г.) не са новооткрити обстоятелства по смисъла на член 424,ал.1 от ГПК. Узнати са от него още през 2010 г. А това в съгласие с разясненията по т.16 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е пречка да претендира по исков ред несъществуване на вземанията . Прекратяването на производството макар по различни от изложените от първоинстанцион-ния съд съображения е законосъобразен резултат. Въззивният съд пот-върждава обжалваното определение и присъжда на ответника за осъщест-вената от юрисконсулт защита по частната жалба възнаграждение в размер от 300 лева.

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1832 от 25.10.2016 г. на Добрич-кия районен съд за прекратяване на производството по гр.д.№ 1058/2016 г. ОСЪЖДА С.А.Д., ЕГН: ********** ***-рич, с адрес на пълномощника – адвокат Ангел А. *** офис 2 да заплати на „ Енерго- Про Продажби ” АД, град Варна ,бул. „ Владислав Варненчик ” № 258 су-мата от 300 ( триста ) лева, възнаграждение по член 78,ал.8 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО на основание член 280,ал.2, т.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.