О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№ 31

гр.Добрич     11.01.2017 год.

В      И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд                                  гражданско отделение

На единадесети януари                                     2017 год.

В закрито заседание в следния състав:

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ:ЕЛИЦА СТОЯНОВА

                                                   ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:………………………

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от председателя

въззивно частно гражданско дело №673 по описа за 2016 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.213 и сл. от ГПК /отм./.Подадена е частна жалба от З.Д.,Л.Д.,Г.А.,С.Г.,Т.Д.,Н.И.,Н.К.,С.М. и М.А. /последните трима правоприемници на починалата в хода на делото ищца Н. А./,всички от Р.Т.,чрез адв.Ст.И. от ДАК срещу определение №498/03.11.2016 г. по гр.д.№467/2007 г. на Балчишкия районен съд,с което производството по делото е прекратено и ищците са осъдени да заплатят по сметка на БРС държавна такса в размер на 30 лв.Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение и се настоява за отмяната му.

Ответниците по частната жалба не изразяват становище по нейната допустимост и основателност.

Като постави на разглеждане депозираната частна жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

При данни,че частните жалбоподатели са уведомени са обжалваното определение на 21.11.2016 г.,частна жалба вх.№4679/29.11.2016 г.,подадена по пощата на 25.11.2016 г.,е депозирана по смисъла на чл.34 ал.2 от ГПК /отм./ в рамките на преклузивния срок по чл.214 ал.1 от ГПК /отм./ и като изхождаща от активно легитимирани лица с правен интерес от атакуване на неизгодното за тях определение,респ. насочена срещу определение от категорията по чл.213 ал.1 б.”а” от ГПК /отм./,е процесуално допустима.Разгледана по същество,жалбата е основателна.

Производството е за делба на земеделски земи,останали в наследство от М.Х.А.,б.ж. на с.С.,общ.Б.,и е във фазата по допускането й.Предявени са и обективно съединени искове за прогласяване нищожност на договор за доброволна делба и за обявяване относителна недействителност на сделки на разпореждане със сънаследствените имоти,извършени от отделни наследници /чл.76 от ЗН/.В рамките на продължителен период от време /9 години/ съдът и страните са положили значителни усилия по установяване кръга от наследници на общия наследодател,починал през 1945 г.,което е било затруднено поради изселването на по-голямата част от тях в Р.Т.,промяната в имената им и настъпилата на територията на друга държава тяхна смърт,както и поради липсата на съхранени пълни регистри за гражданското състояние на населението в кметство-с.С. и Община-Б. и липса на архиви за населението на с.С. преди 1900 г.

Преди постановяване на обжалваното определение районният съд с определение №623/05.11.2014 г. е конституирал като съделители и ответници по делото наследниците на починалия в хода на производството ответник Т.Л.А. /Т.Л.А./ и е разпоредил да им се връчат преписи от исковата молба и приложенията.На основание чл.182 ал.1 б.”г” от ГПК /отм./ е спрял производството по делото до приключване на друго дело №2011/128 на Първи Миров съд Г.,гр.И. и д.№2013/12374 на Касационен съд-А. с влязло в сила решение,което дело е инициирано от ищцата по делбеното производство З.Д. и има за предмет определяне кръга от наследници на лицето С. Д.,поч.1986 г. в Р.Т.,сочено също като наследник по закон на общия наследодател,който наследник до момента,респ. наследниците му поради смъртта му,не са конституирани като страни по делбения спор.До датата на постановяване на обжалваното прекратително определение производството по делото е спряно с определението от 05.11.2014 г. на визираното основание.Следващият съдебен акт след определението от 05.11.2014 г. е именно атакуваното определение №498/03.11.2016 г.,с което производството по делото е прекратено с неясни мотиви на първоинстанционния съд.В мотивите си съдът сочи,че с определение №623/05.11.2014 г. е спрял производството,като бил указал на процесуалния представител на ищците адв.Ст.И. да предприеме „съответните мерки”.Исковата молба била нередовна,а доверителите на адв.И. водели дългогодишни дела в Р.Т. с цел установяване на изселилите се в тази държава наследници на общия наследодател.Сочи се,че адв.И. не била предприела „необходимите мерки” и производството трябвало да се прекрати.

Не е ясно за какви необходими мерки става въпрос,доколкото с определение №623/05.11.2014 г. районният съд не е дал никакви конкретни указания на ищците,представлявани от адв.Ст.И..В диспозитива на определението указания по смисъла на чл.100 ал.1 от ГПК /отм./ за изправяне нередовности на исковата молба с предупреждение за последиците по чл.100 ал.2 от ГПК /отм./ при неизпълнение на задълженията в срок липсват и съделителите-частни жалбоподатели не са получавали съобщение за такива указания.Такива констатации липсват дори и в мотивите към цитираното определение,макар че наличието им само в мотивите като констатации без конкретни указания в диспозитива не би имало някакво процесуално значение и също не би могло да доведе до санкцията на чл.100 ал.2 от ГПК /отм./.При спряно на основание чл.182 ал.1 б.”г” от ГПК /отм./ с влязло в сила определение производство по делото единственият логичен ход на районния съд е бил да следи за движението на производството по цитираните дела на турски съдилища,който спор е преценен за преюдициален на настоящото делбено производство,като след окончателно приключване на производството по цитираните дела е могъл да възобнови производството по делото на БРС.Не е налице основание за прекратяване на спряното до приключване на друго дело делбено производство,доколкото районният съд не е констатирал междувременно след постановяване на определението за спиране конкретни нередовности на исковата молба,за които да е дал точни и прецизни указания на съделителите-ищци с предупреждение,че неизпълнението им в указания срок ще доведе до прекратяване на производството на основание чл.100 ал.2 от ГПК /отм./.Най-общата констатация в мотивите на атакуваното определение,че исковата молба е нередовна,не е достатъчна за прилагане на посочените санкционни последици.Не на последно място следва да се отбележи,че задължението за установяване кръга на наследниците на общия наследодател не е само на конституираните страни по делото,а е и преди всичко служебно задължение на съда в рамките на развиващото се по реда на ГПК /отм./ делбено производство.Съдът е длъжен да осигури валидност на съдебната делба,като организира служебно участието на всички наследници-задължителни необходими другари,като следва да прояви активност при издирването им,да съдейства на страните при установяването им,дори служебно да конституира установените от съда и непосочени от страните участници в съсобствеността и да осъществи призоваването им за задължителното им участие в процеса.В този смисъл съдът не може да прекрати делбеното производство само защото съделителите-ищци не са посочили всички наследници,тъй като установяването на пълния кръг от наследници е и негово служебно задължение при действието на ГПК /отм./.

Предвид изложеното обжалваното определение като незаконосъобразно следва да бъде отменено,а делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Искане за присъждане на разноски не е отправено от страните,поради което такива в настоящото производство не следва да се присъждат.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

                                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

ОТМЕНЯ определение №498/03.11.2016 г. по гр.д.№467/2007 г. на Балчишкия районен съд и

ВРЪЩА делото на Балчишкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                           2.