ОПРЕДЕЛЕНИЕ№60

гр.Добрич, 24.01.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през 2017г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                  ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря ………………………….. в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА Ч.гр.дело №11 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

              Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано по частна жалба вх.№4526/21.11.2016г. на О. Б., представлявана от кмета и, срещу определение №513/11.11.2016г. по гр.д.№408/2015г. на Балчишки районен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата и за изменение на решение № 110/12.10.2016г. по същото дело в частта за разноските.

          Излагат се подробно доводи за дължимост/с оглед изхода от спора/в полза на общината-ответник, представлявана в производството от юрисконсулт, на разноски за юрисконсултско възнаграждение , определени на основание чл.7, ал2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, без да е необходимо представяне на нарочен списък, а само искането да е своевременно заявено, като присъждането на такова в минимален размер счита да не зависи от явяването на юрисконсулта в открито съдебно заседание. Иска отмяна на определението и   присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 1598.55лева.

Ответната страна  е изразила становище за неоснователност на жалбата  с доводи, които най-общо се свеждат до липсата на процесуалните предпоставки за допустимост на молбата за изменение на решението в частта за разноските- списък по чл.80 от ГПК.

 Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК и е допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

С решение №110/12.1016г. по гр.д. №408/2015г. на БРС е отхвърлен като неоснователен предявен от “У.” ЕООД, гр.Варна, срещу Община гр.Балчик отрицателен установителен иск за собственост върху ПИ с идентификатор ** по кадастрална карта на гр.Балчик, м-ст”**”, като ищецът е осъден да заплати на ответника О. Б. „100 лева разноски по делото”. В диспозитива липса указание за вида на разноските, но с оглед съображенията на съда, изложени в мотивите и липсата на данни по делото за друг вид разноски, сторени от ответника, очевидно се касае именно за ю.к.възнаграждение. Искане за присъждане на разноски под формата на ю.к.възнаграждение, определено по правилата на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно цената на иска, ответникът е заявил своевременно.

С молба вх.№4057/21.10.2016г.ответникът О. Б. е поискал съдът да измени решението си в частта за разноските, като му присъди следващото се ю.к. възнаграждение в размер на 1598.55лв., изчислено по  правилото на чл.7, ал2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /цената на иска е 32285лева/.

Районният съд е отказал да се произнесе по същество на заявеното искане по причина, че до приключване на устните състезания ответникът не е представил списък за разноските по чл.80 от ГПК. Отказът на съда да се произнесе по същество на молбата за изменение, обективиран в опредление №513/11.11.2016г. е предмет на обжалване в настоящото производство.

Обжалваното определение е правилно. Въведеното с нормата на чл.80 от ГПК изискване за представяне на списък с разноските не рефлектира върху правото на страната да иска присъждането им, включително по правилата за допълване на решението в частта за разноските, но рефлектира върху правото и да иска изменение на решението в частта за разноските. В този смисъл и разрешението за недопустимост на такава молба, когато не е представила списък по чл.80 от ГПК, дадено в т.8 и т.9 от ТР №6/6.11.2013г. на ВКС по т.д.№6/2012г., ОСГТК. В случая е налице именно хипотезата на изменение на решението, тъй като съдът се е произнесъл по искането на О. Б. за присъждане на разноски, с присъждане на такива в размер на 100лева ю.к.възнаграждение при претендирано в размера, определен по правилата  чл.7, ал2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е. в по-висок размер .

Жалбата е неоснователна. Обжалваното определение следва да се потвърди.

С оглед изхода от настоящото производство право на разноски има насрещната по жалбата страна, но същата не е заявила такова искане и не е удостоверила извършването на разноски за настоящото производство.

С гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  определение №513/11.11.2016г. по гр.д.№408/2015г. на Балчишки районен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата на О. Б. за изменение на решение №110/12.10.2016г. по същото дело в частта за разноските.

          Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в седмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:1.                                                                                                                                    

                                                                        2.