О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 79

гр.Добрич 31.01.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На тридесет и първи януари 2017 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

Е. СТОЯНОВА

Секретар:………………………

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно частно гражданско дело №31 по описа за 2017 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК във връзка с чл.121 от ГПК.Подадена е частна жалба от М.С.Б. *** /забел.приложена към в.ч.гр.д.№649/2016 г. на ДОС/ срещу определение №1690/06.10.2016 г. по гр.д.№1306/2016 г. на Добричкия районен съд,с което е оставена без уважение молба на ищцата по делото М. Ст.Б. за изпращане делото по подсъдност на Районен съд-гр.Варна.Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт,а именно нарушение на правилата по чл.108 и чл.109 от ГПК.Настоява се за отмяна на обжалваното определение и изпращане делото по подсъдност на ВРС.

Ответниците по частната жалба Ж. Р. Я.,Н. Р. Р.,Р. И. И.,Г. З. Т.,Р. Л. Р.,С. Л. С. и „Б.” ООД-с.Къпиново,общ.Ген.Тошево изразяват в писмени отговори становище за неоснователност на жалбата и настояват за оставянето й без уважение,респ. за потвърждаване на атакуваното определение.Ответниците по жалбата И. Т. И. и И. Д. Т. не изразяват становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Като постави на разглеждане депозираната частна жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

При данни,че частната жалбоподателка е уведомена за обжалваното определение на 19.10.2016 г. /виж съобщението на лист 33 от делото на ДРС/,частна жалба вх.№17178/18.10.2016 г.,изпратена по пощата на 13.10.2016 г. съгласно пощенското клеймо върху плика на лист 7 от в.ч.гр.д.№649/2016 г. на ДОС,е депозирана дори преди датата на официално връчване на съобщение за съдебния акт на страната и в този случай следва да се приеме,че е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК.Предвид горното и като изхождаща от активно легитимирано лице с правен интерес от атакуване на неизгодното за него определение,респ. като насочена срещу акт от категорията по чл.274 ал.1 т.2 от ГПК във връзка с чл.121 от ГПК,подлежащ на самостоятелен контрол за законосъобразност,жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Исковата молба,по повод на която е образувано първоначално гр.д.№137/2015 г. на Районен съд-гр.Ген.Тошево,е подадена от М.С.Б. *** срещу С. Р. Б. от гр.Добрич,Я. Р. К. от гр.Добрич,В. Р. П. от гр.Добрич,С. Г. С. от гр.Варна,Р. Л. М. от гр.Добрич,С. Л. С. от гр.Ген.Тошево,Б. Г. И. от гр.Варна,С. Г. Т. от гр.Добрич,Ж. И. П. от гр.Добрич,Р. И. Р. от гр.Добрич,Н. Р. И. от гр.Добрич и Ж. Р. Я. от гр.Добрич.С нея са предявени искове за делба на 11 ниви в землището на с.Изворово,общ.Ген.Тошево.От изложеното в исковата молба става ясно,че се твърди съсобственост върху делбените имоти между ищцата и ответниците,като ищцата навежда да е придобила права върху ид.части от тях като правоприемник на един от съсобствениците П. Д. Г.,б.ж. на с.Водица,общ.Аксаково,обл.Варна според удостоверението за наследници на лист 14 от делото на ГТРС,по силата на извършено от последния в нейна полза универсално завещателно разпореждане /саморъчно завещание/.От представеното решение №31/27.03.1995 г. на ПК-гр.Ген.Тошево /лист 15 от делото на ГТРС/ е видно,че първоначално съсобствеността върху процесните ниви е възникнала между наследници на Р. И. Н.,б.ж. на с.Красен,общ.Ген.Тошево,обл.Добрич според удостоверението за наследници на листи 122-129 от делото на ГТРС,по силата на реституция в тяхна полза по реда на ЗСПЗЗ /първоначално е възстановена собствеността върху две ниви от 160,001 дка и 604,667 дка,които впоследствие са преобразувани в процесните имоти/.Завещателят и праводател на ищцата П. Д. Г. е посочен в цитираното по-горе удостоверение за наследници като един от наследниците на Р. И. Н..От уточнителна молба на листи 155-163 от делото на ГТРС става ясно,че част от процесните ниви са видоизменени и са преобразувани в други имоти вследствие извършени преди завеждане на делото за делба сделки на разпореждане от част от сънаследниците в полза на трети лица,каквито са И. Д. Т. от гр.Добрич и „Б.” ООД-с.Къпиново,общ.Ген.Тошево,обл.Добрич.Предвид наличието на такива сделки с молба на листи 240-241 от делото на ГТРС ищцата е уточнила,че поддържа исковете си срещу част от първоначалните ответници Р. Л. М. от гр.Добрич,С. Л. С. от гр.Ген.Тошево,Б. Г. И. от гр.Варна,Н. Р. И. от гр.Добрич,Ж. Р. Я. от гр.Добрич,като ги насочва и срещу ответниците Г. З. Т.,И. Т. И.,И. Д. Т. и „Б.” ООД.Очевидно се твърди смесена съсобственост,възникнала от повече от един юридически факта-наследство от Р. И. Н.,завещание на наследствен дял от наследството на Р. И. Н. от наследника П. Д. Г. в полза на ищцата М.Б.,сделки на разпореждане с част от наследствените имоти,останали в наследство от Р. И. Н..

Първоначално исковата молба е подадена в Районен съд-гр.Ген.Тошево и е образувано гр.д.№137/2015 г. на ГТРС,но след отводи на всички съдии от този съд по реда на чл.23 ал.3 от ГПК с определение на ДОС по в.ч.гр.д.№240/2016 г. делото е изпратено за разглеждане в Районен съд-гр.Добрич.Образувано е гр.д.№1306/2016 г. на ДРС.В хода на производството пред ДРС с молба на листи 21-26 от делото на ДРС е извършено ново поредно уточнение на исковете от ищцата,като е посочено,че ответницата Б. Г. И. е починала преди завеждане на делото,поради което исковете се насочват и срещу единствения й наследник Р. И. И. от гр.Варна.Отново е уточнено,че съсобствеността е възникнала чрез различни правни способи-смесена съсобственост.

С молба вх.№14039/19.08.2016 г. /лист 19 от делото на ДРС/ ищцата М. Ст.Б. е поискала прекратяване на производството по делото на ДРС и изпращане на същото по подсъдност на Районен съд-гр.Варна по причина,че наследството на прекия й наследодател П. Д. Г. било открито в гр.Варна,където било последното му местожителство.С атакуваното определение от 06.10.2016 г. районният съд е приел,че исковете не са за делба на открито наследство,доколкото се твърди съсобственост,произтичаща от различни юридически факти,вкл. договори за продажба,договори за прехвърляне на предприятие и за доброволна делба,поради което искането на ищцата е прието за неоснователно.Горните изводи на първоинстанционния съд са законосъобразни,а обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Правилото за местна подсъдност по чл.110 ал.1 от ГПК /по местооткриване на наследството/ се прилага при делба на наследство,т.е. при делба на имоти,съсобствеността върху които произхожда единствено от наследяване.В случая съсобствеността се твърди да произхожда не само от наследяване ,а и от други способи /сделки на разпореждане/.При това положение следва да се приложи общата разпоредба на чл.109 от ГПК,която регламентира,че исковете за делба на съсобствени недвижими имоти се предявяват по мястото,където се намират имотите.При първоначалното предявяване на исковете в Районен съд-гр.Ген.Тошево подсъдността по чл.109 от ГПК е била спазена,тъй като делбените имоти се намират в с.Изворово,общ.Ген.Тошево.Изпращането на делото на ДРС е по причина на отстраняване на всички съдии от ГТРС от разглеждане на делото,при което Районен съд-гр.Добрич се явява съдът,който е най-близо до местонахождението на делбените имоти.Искането на съделителката М.Б. за изпращане делото на Варненски районен съд е неоснователно,доколкото специалното правило на чл.110 ал.1 от ГПК в случая е неприложимо-не се иска делба на чисто наследство,а делба на съсобствени имоти,съсобствеността върху които е възникнала по различни способи.

Предвид изложеното атакуваното определение следва да бъде потвърдено.Разноски за настоящото производство са претендирани само от ответниците по частната жалба Р. И. И.,Г. З. Т.,Р. Л. Р. и С. Л. С..Останалите не са претендирали разноски.Горните ответници имат право на разноски при този изход от производството,но такива не следва да им се присъждат поради липса на доказателства за реално сторени разноски от същите.Депозиран е договор за правна защита и съдействие /лист 15 от в.ч.гр.д. №649/2016 г. на ДОС/,който удостоверява платена от посочените лица в полза на адв.Д. П. сума от 1 200 лв за „процесуално представителство по гр.д.№137/2015 г. на ГТРС за делба”.Това очевидно е възнаграждението на адвоката за първоинстанционното производство по исковете за делба изобщо.По никакъв начин не става ясно,че в горния размер се включва и възнаграждение,изплатено на адвоката за процесуално представителство по настоящото в.ч.гр.д. на ДОС,респ. за изготвяне на отговор на настоящата частна жалба.При това положение в полза на посочените лица разноски за настоящото производство не следва да се присъждат.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №1690/06.10.2016 г. по гр.д.№1306/2016 г. на Добричкия районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.