Р Е Ш Е Н И Е

№ 3

гр.***, 18.01.2017г.

***ки окръжен съд, наказателно отделение, публично съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и шестнадесета година,

Председател: Петър Монев,

Членове: Атанас Каменски и Калиптен Алид,

Съдебен секретар: А.Н.,

Прокурор: Милена Любенова,

в.н.а.х.д.№495/2016г. на ДОС, докладвано от съдия Каменски

С решение №494/02.11.2016г. по н.а.х.д.№1182/2016г. РС-гр.*** е признал В.М.М. за виновен в това, че на 09.09.2014г. в гр.***, при управление на лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“ с К№*** е нарушил правилата за движение по пътищата-чл.20, ал.1 и ал.2, чл.116 и чл.123, ал.1, т.1 и т.2, б.“а“, б.“б“ и б.“в“ от ЗДвП, и по непредпазливост причинил на С.М.А. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване лъчевата кост на лявата ръка, обусловило затруднения в движението на крайника за период от два-три месеца, като деецът избягал от местопроизшествието-престъпление по чл.343, ал.3, пр.6, б.“а“, пр.2, във в-ка с ал.1 и чл.342, ал.1 от НК. На основание чл.78А от НК М. е освободен от наказателна отговорност с налагане на административни наказания глоба в размер на 1000лв. и лишаване от правоуправление за срок от шест месеца.

Присъдата е обжалвана от подсъдимия с претенции за незаконосъобразност и необоснованост, резултат от несъобразяване с всички доказателствени източници, повърхностно тълкуване на доказателствения материал и неправилно прилагане на материалния закон. Пледира се М. да бъдат признат за невиновен и оправдан по възведеното обвинение.

Представителят на ОП-гр.*** оспорва основателността на оплакванията и пледира за потвърждаване на първоинстанционния акт.

След като обсъди и прецени събрания в хода на разследването доказателствен материал, възраженията и доводите на страните, съдът извърши цялостна проверка на проведеното наказателно производство. В хода на проведеното следствие районният съд е възприел следната фактическа обстановка:

На 09.09.2014г., около 17:30 часа, по бул.“***“ в гр.*** М. управлявал лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“ с К№***, като на пасажерската седалка до него пътувала съпругата му С.Б.. Движели се от бившия „Пени маркет“ към автогарата. На кръстовището с ул.“***“ жалбоподателят се преустроил в лявата лента, за да предприеме ляв завои, изчаквайки на светофара. На зелен сигнал потеглил, завивайки в ляво и продължил по дясното платно, водещо към кв.“***“. По същото време в съседното платно изчаквали зелена светлина няколко насрещно разположени автомобила. Зад един от тях, на около 18м. от кръстовището, пострадалата Садет А.-84-годишна, трудно движеща се с помощта на бастун, започнала да пресича пътното платно на ул.“***“ от лявата страна на задаващия се автомобил на М.. Въпреки, че съпругата му изрично го предупредила за пресичащата старица, жалбоподателят не предприел никакви действия, при което ударил пострадалата с областта на левия преден калник в момента, в който същата достигнала почти средата на лентата му за движение. Старицата паднала на земята, но след кратко изчакване на място М. продължил движението си, напускайки произшествието.

Очевидци на случая станали С.М. и Г. Ю., които по същото време изчаквали зелена светлина на кръстовището, намирайки с в дясната лента на булеварда, считано от автогарата, за да завият надясно по ул.“***“. Свидетелите възприели предприетото от М. завиване, придвижването на пострадалата и последвалото произшествие. След като навлезли по „***“ двамата спрели до жената на пътното платно, качили я в автомобила и я откарали в болницата.

Вследствие на произшествието А. претърпяла средна телесна повреда, изразяваща се в счупване лъчевата кост на лявата ръка, обусловило затруднения в движението на крайника за период от два-три месеца. Съпътстващите увреждания са контузия на главата и тялото, сътресение на мозъка, оток и кръвонасядане на лява лицева половина и разкъсно-контузна рана на клепачите на лявото око. В съвкупност същите съставляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

При огледа на процесния автомобил са били констатирани четири протривания в областта на предния ляв калник, страничната колонка и лявата врата-под страничното огледало. Установено и е мястото на удара-на 18м. от кръстовището и на 1,80м. в ляво от десния край на лентата в което се е движел М.. При широчина на платното 7,20м., това е около средата на въпросната лента към кв.“***“.

Скоростта на автомобила е възлизала на около 23км/ч, при което опасната зона за спиране е била с дължина 12м. В момента, в който пострадалата е започнала да пресича платното, колата е отстояла на около 34м. Съгласно приложеното експертно заключение, при своевременно реагиране водачът е имал техническата възможност да предотврати произшествието, спирайки преди мястото на удара.

Така възприетите от първоинстанционния съд фактически констатации изцяло се споделят и от настоящия състав. В тази насока са показанията на очевидците С.М. и Г. Ю., констатациите по протокола за оглед, заключенията по СМЕ и АТЕ, становищата на експертите, че както травмите на пострадалата, така и следите по автомобила съответстват на установения механизъм на произшествието. От съществено значение са и показанията на Севие Бекри относно момента, в който е забелязала пострадалата и е предупредила съпруга си.

В противовес са твърденията на подсъдимия, че старицата внезапно се появила на пътното платно и се блъснала в лявата част на автомобила, при което паднала на земята. Станала сама и се извинила за причиненото неудобство, поради което и водачът не счел за нужно да остане на място. След внимателен анализ на целия наличен доказателствен материал, обосновано и правилно районният съд е определил тезата на М., както и обслужващите я твърдения на съпругата му като нелогични, преднамерени и очевидно недостоверни на фона на показанията на двамата безпристрастни очевидци на случая. В този аспект възраженията на защитата са изцяло неоснователни. Първоинстанционният съд обстойно е прегледал и преценил източниците на доказателства, излагайки убедителни и логически издържани съображения досежно достоверността на всеки от тях, съотношението му с останалите такива и годността на кредитираната съвкупност да преодолее констатираното противоречие, в пълно съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 от НПК.

Относно приложението на материалния закон:

На 09.09.2014г. в гр.***, при управление на лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“ с К№***, М. е възприел от около 34м. пресичащата платното старица, подпираща се на бастун. Пострадалата е лице по чл.116 от ЗДвП, чието поведение изисква от участниците в движението особено внимание и повишена предпазливост. Присъствието и на пътното платно, на необозначено за пресичане от пешеходци място, очевидно е съставлявало пряка и непосредствена опасност за движението по чл.20, ал.2, пр.2 от ЗДвП, безусловно вменяваща на водача да спре. Неизпълнението на тези задължения е довело до произшествието, вследствие на което С.М.А. е претърпяла средна телесна повреда, изразяваща се в счупване лъчевата кост на лявата ръка, обусловило затруднения в движението на крайника за период от два-три месеца. Въпреки причинената катастрофа с явно пострадало лице, в противоречие с разпоредбите на чл.123, ал.1, т.1 и т.2б.“а“, б.“б“ и б.“в“ от ЗДвП, М. не е спрял, за да установи последиците от действията си, не е уведомил компетентните органи на МВР и е напуснал местопроизшествието без да окаже помощ на жертвата. Преценявайки обективната и субективната съставомерност на извършеното районният съд законосъобразно и обосновано е квалифицирал извършеното като престъпление по чл.343, ал.3, пр.6, б.“а“, пр.2, във в-ка с ал.1 и чл.342, ал.1 от НК. Същевременно, механично и немотивирано е възприета тезата на обвинението досежно твърдяно допуснато от водача нарушение по чл.20, ал.1 и ал.2, пр.1 от ЗДвП, което и с оглед установените факти, е напълно е напълно неотносимо към казуса. В случая не е налице нито загуба на конрол над управляваното превозно средство, нито движение с несъобразена скорост. Това налага и съответното служебно изменение на първоинстанционния акт.

По отношение на санкциите:

При индивидуализиране наказанието на М., първата инстанция изрично е очертала кръга на приетите за релевантни за отговорността обстоятелства, акцентирайки на невисоката обществена опасност на извършеното и ниската обществена опасност на дееца, изведена от възрастта на лицето, характеристичните данни и липсата на предходни или последващи противообществени прояви, в т.ч. нарушения по ЗДвП. При наличието на формалноправните предпоставки по чл.78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност и санкциониране с административно наказание, тези обстоятелства са мотивирали районния съд да определи имуществената санкция в размер на законоустановения минимум, а лишаването от правоуправление-над минималния, под средния предел, т.е. за срок от шест месеца. Така индивидуализираните наказания са снизходителни в достатъчна степен, за да не са налице основания за намаляване предвид неотчетеното частично съпричиняване от страна на пострадалата, предприела пресичане на необозначено за това място и въпреки наличието на намираща се в близост пешеходна пътека. По-съществени в тази връзка са, макар и лаконично изложените съображения относно реалните последици от травмите за пострадалата, произтичащи от значително по-трудното възстановяване при тази напреднала възраст. Това мотивира настоящия състав да приеме постановените от първата инстанция санкции за съответни на тежестта на извършеното, личността на дееца и целите на наказването.

Воден от изложените фактически констатации и правни съображения настоящият състав счете жалбата на М. за неоснователна. Въпреки това, служебно констатираното нарушение на материалния закон налага частично изменение на първоинстанционния акт, поради което и на основание чл.337, ал.1, т.2, пр.1 от НПК, съдът

Р Е Ш И:

Изменя решение №494/02.11.2016г. по н.а.х.д.№1182/2016г. на РС-гр.***, като признава В.М.М. за невиновен и го оправдава досежно вмененото нарушаване разпоредбите на чл.20, ал.1 и ал.2, пр.1 от ЗДвП и потвърждава първоинстанционния акт в останалата част.

Решението е окончателно.

Председател: ……… Членове: ……..….. …………..