Р Е Ш Е Н И Е

№ 4

гр.***, 18.01.2017г.

***ки окръжен съд, наказателно отделение, публично съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и шестнадесета година,

Председател: Петър Монев,

Членове: Атанас Каменски и Калиптен Алид,

Съдебен секретар: А.Н.,

Прокурор: Милена Любенова,

в.н.о.х.д.№496/2016г. на ДОС, докладвано от съдия Каменски

С присъда №55/04.11.2016г. по н.о.х.д.№740/2016г. РС-гр.*** е признал Ж.Т.Г. за виновен в това, че на 12.01.2016г. в гр.***, при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство отнел от владението на Б.Г. 12 буркана кисели краставички и от владението на М.Т.-три туби по 20л. домашна ракия и три буркана кисели краставички, всичко на стойност 385,35лв, без съответно съгласие и с намерение противозаконно да присвои отнетото имущество, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2, във в-ка с чл.195, ал.1, т.3 и т.4, във в-ка с чл.194, ал.1 и чл.54 от НК на подсъдимия е наложено лишаване от свобода за срок от три години, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Присъдата е обжалвана от подсъдимия с претенции за необоснованост и явна несправедливост на постановената санкция. Пледира се за отмяна на първоинстанционния акт и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно-за намаляване размера на наложеното наказание.

Представителят на ОП-гр.*** оспорва основателността на оплакванията и пледира за потвърждаване на първоинстанционния акт.

След като обсъди и прецени събрания в хода на разследването доказателствен материал, възраженията и доводите на страните, съдът извърши цялостна проверка на проведеното наказателно производство. В хода на проведеното следствие районният съд е възприел следната фактическа обстановка:

На 12.01.2016г. свидетелите Б.Г. и М.Т., живущи в гр.***, ул.“***“ №3, установили, че избените им помещения са отворени чрез строшаване на секретните патрони на вратите. От мазата на първия свидетел липсвали шест буркана домашно приготвени кисели краставички, а от тази на втория-три туби домашна ракия от по 20л. и три буркана краставички. При извършен оглед на местопрестъплението била открита и иззета трасологична следа от обувка, открита на балатумния под в една от избите. Съгласно оценъчната експертиза стойността на отнетото имущество е възлизала на 375,21лв.

Впоследствие подсъдимият бил задържан във връзка с друго посегателство и пред свидетеля Н. признал, че е извършил инцидентно кражбата от посочените избени помещения, след като разбил с „мокс“ патроните на мазетата. Обяснил, че пренесъл ракията до гр.Варна, където я продал на познат, занимаващ се с крадени вещи. Г. предал доброволно чифт обувки, които предполагаемо носел при процесното деяние. Съгласно изготвената трасологическа експертиза, откритата на местопрестъплението следа съответства на спецификите на предадените от лицето обувки.

Въз основа на изложените фактически констатации, градени върху показанията на двамата потърпевши, резултатите от извършения оглед, показанията на оперативния работник Н. и заключението на трасолога, обосновано първоинстанционният съд е приел за доказано, че кражбата на инкриминираните вещи е осъществена именно от подсъдимия. Самият Г. се е възползвал от правото си да не дава обяснения и по начало не отрича извършването на деянието, но на практика оспорва вида и количеството на отнетите вещи. В този аспект, лисата на обяснения е равнозначна на липсата на доказателствено средство, годно да бъде противопоставено на изричните показания на пострадалите, както и на тези на полицейския служител, косвено пресъздаващ извънпроцесуални признания. Що се касае до това дали поради обема на отнетото подсъдимият е действал сам и на етапи или в съучастие с неустановено лице, касае се за неустановени и поради това ирелевантни за предмета на делото обстоятелства. По същество заявените щети са факт, неоспорен по надлежния ред и поради това, задължаващ съда, поради което законосъобразно и обосновано извършеното е квалифицирано като престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във в-ка с чл.195, ал.1, т.3 и т.4, във в-ка с чл.194, ал.1 и чл.20, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК. Единственият пропуск на районния съд в тази насока е неотчитане промяната в показанията на св.Г., който пред съда е заявил, че фактически са липсвали не дванадесет, а само шест броя буркани с краставички. Това налага и съответното изменение на първоинстанционната присъда.

По отношение на санкцията:

При индивидуализиране наказанието на Г., първата инстанция е акцентирала върху лошите характеристични данни, завишената обществена опасност на дееца, извеждана от предходните осъждания, многократно надхвърлящи изискуемото за квалификация опасен рецидив, демонстрираната от дееца упорита престъпна воля и явна неподатливост към превъзпитателната роля на досегашните санкции. В противовес са разгледани установеното мозъчно-съдово заболяване на лицето и самопризнания, каквито фактически не са налице. В резултат на подсъдимия е наложено наказание в размер на законоустановения минимум от три години, което същият намира за явно несправедливо.

Уважаването на претенцията в тази насока предполага констатираното заболяване, което е единствено смекчаващо отговорността обстоятелство, да бъде окачествено като „изключително“-по смисъла на чл.55 от НК и създаващо явен дисбаланс между извършеното и законоустановения минимум на наказанието. Същевременно, видно от приложената СМЕ, подсъдимият страда от мозъчно-съдова болест, установена през м.август 2016г., като страданието е хронично. При прегледите здравословното състояние на лицето е определено като задоволително и не е изключвало престояване в условията на МЛС, въпреки необходимостта от продължителен прием на определени медикаменти с цел вторична профилактика. Т.е. касае се за хронично страдание, неподлежащо на пълно изцеление, което при съответна медикаментозна терапия не съставлява особен риск за живота на подсъдимия и не би повлияло съществено на общото му поведение, а в това число и на утвърдените му престъпни навици. Това е едно от основанията заболяването да не бъде разглеждано като „изключително“ смекчаващо отговорността обстоятелство.

От друга страна, видно от приложената справка за съдимост, при всяко от санкционираните до момента посегателства са били допускани както фрапиращ брой условно отложени наказания, така и санкции, определяни към и под минималните размери, като това безусловно е създало у дееца утвърдено чувство за безнаказаност и неоснователни претенции за още една неоправдана проява на снизходителност. Този пореден процес е очевидно доказателство, че предприетата до момента наказателна принуда спрямо лицето не е изпълнила целите на превенцията, поради което отнемането на възможността за извършване на ново посегателство, съставлява единствена гаранция за правата и законните интереси на останалите членове на обществото. Принудителното изолиране в местата за лишаване от свобода не е несъвместимо с констатираното страдание и с необходимостта от поддържаща терапия, не изключва и достъп до адекватна медицинска помощ при евентуална необходимост.

Воден от изложените констатации и съображения настоящият състав счете и оплакването за явна несправедливост на наказанието за неоснователно. Първата инстанция е проявила достатъчно снизходителност, определяйки минималната по размер санкция. Допълнителното занижаване на същата би противоречало на целите по чл.54 от НК и в частност би изложило на неоправдан риск от посегателства останалите граждани. Въпреки това, служебно констатираното несъответствие налага частично изменение на първоинстанционния акт, поради което и на основание чл.337, ал.1, т.2, пр.1 от НПК, съдът

Р Е Ш И:

Изменя присъда №55/04.11.2016г. по н.о.х.д.№740/2016г. на РС-гр.***, като признава Ж.Т.Г. за невиновен и го оправдава за сумата от 10,14лв, представляваща половината от стойността на отнетите от владението на Б.Г. вещи, и потвърждава първоинстанционния акт в останалите части.

Решението е окончателно.

Председател: ……… Членове: ……..….. …………..