О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 6

 

 

            ***КИ ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно отделение, в закрито заседание на единадесети януари две хиляди и седемнадесета  година в състав :

                                                                       

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Милена Хараламбиева

в присъствието на прокурора

и секретаря

изслуша докладваното от съдия - докладчик Хараламбиева ч.н.д. № 2/2017 година   по описа на ***ки окръжен съд, и за да се произнесе взе предвид следното :

 

            Производството е по реда на чл.  243,  ал. 4 от НПК .

            Постъпила е жалба от М.И.С. ***, чрез адв.С.Л. от АК – гр.***, с която се настоява за отмяна на Постановление от 16.12.2016г. на  прокурор при  Окръжна прокуратура гр. ***,  с което се прекратява  наказателното производство по  досъдебно производство № 48/2014г. по описа на Второ РУ на МВР – гр.***.

            Жалбата е допустима  - постъпила в срок и от лице с правен интерес .

            След като прецени събраните по досъдебното производство доказателства, атакуваното постановление и доводите на страната, съдът намери следното: 

            Досъдебно производство № 48/2014г. по описа на Второ РУ на МВР–гр.*** е било образувано на 06.02.2014 срещу Неизвестен извършител за това, че за времето от 16,20 часа на 05.02.2014г. до 07,40 часа на 06.02.2014г. в с.***, обл.***  причинил поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, смъртта на С.Й.С. – престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК .

            Приетата от ДОП фактическа обстановка съдържа следните констатации:

            С.Й.С. с трудов договор № 34/12.09.2008г. бил назначен на длъжност „пазач-невъоръжена охрана” в зърнобаза–с.***, собственост на „***” ООД–гр.София. С допълнително споразумение от 2011г. С. бил преназначен на длъжност „общ работник”, но продължил да изпълнява и функциите на пазач-невъоръжена охрана. Съгласно длъжностната характеристика С. е имал задължение да извършва товаро-разтоварни и преносни работи, да почиства складове и дворни площи и да изпълнява други конкретно възложени задачи, произтичащи от длъжността. На С. бил проведен начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на 15.09.2008г. Видно от книгата за инструктаж на 06.01.2014г. на С. бил извършен и  периодичен инструктаж по безопасност и здраве на труда.

            На 05.02.2014г. С. започнал работа в 08,00 часа, смяната му била с продължителност 24 часа и следвало да приключи в 08,00 часа на 06.02.2014г., като обектът се е охранявал само от един пазач. След края на работния ден на 05.02.2014г., след като всички служители и работници в зърнобазата си тръгнали, С. С. останал сам в обекта. Част от трудовите задължения на С. била преди да настъпи тъмната част от денонощието, да включи външното осветление в базата. Ключовете за външното осветление са намирали вътре отдясно на входа на елеваторната кула на зърнобазата. Входът на кулата представлявал ниска /около 1,20 м/ метална врата, пред която имало стъпало с височина около 15 см. Подът бил заледен. Непосредствено след входа се намирала метална стълба, която водела надолу към бетонен под, на който имало отвор на открита шахта с дълбочина 2,20 м. Надвечер на 05.02.2015г., отивайки да включи външното осветление, С. се подхлъзнал по заледения под, изгубил равновесие, паднал по гръб на металното стълбище на елеваторната кула, свличайки се по гръб надолу, като тялото му, достигайки края на стълбището, паднало върху ламаринената плоча в шахтата. В резултат на това пострадалият С. С. получил черепно-мозъчна травма - контузия на главния мозък, от която последвала смъртта му. Сутринта на 06.02.2014г. свидетелите Апостолова и Станков отишли на работа в зърнобазата около 07,45 часа, малко след това пристигнал и св.Н.П.. След като изчакали известно време и С. С. не се появил, тръгнали да го търсят. Св.Станков открил С. лежащ безжизнен в шахтата на елеваторната кула. Кратко време след това в зърнобазата пристигнал екип на Бърза помощ, както и полицейски служители.

            Заключението на изготвената СМЕ за аутопсия на труп сочи, че при огледа и аутопсията върху трупа на С.Й.С. са установени следните увреждания: черепно-мозъчна травма, контузия на главен мозък, ограничен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, счупване на основата на черепа, ожулване и кръвонасядане на меките черепни обвивки, остър венозен застой изразен оток и огнищни кръвоизливи в меки мозъчни обвивки, счупване на множество ребрени дъги двустранно с кръвонасядане на меките тъкани, хипертонична болест, хронична исхемична болест на сърцето, мозъчен оток. Причината за смъртта на С. е контузията на главния мозък, довела до мозъчен оток и остра сърдечна и дихателна недостатъчност.

            Заключението на инженерно-техническата експертиза сочи, че от работодателя са допуснати следните нарушения: неосигурени здравословни и безопасни условия на труд, изразяващи се в необезопасяване срещу падане на хора в шахта на елеваторна кула, намираща се непосредствено под метално стълбище. Отворът на шахтата е трябвало да бъде обезопасен против падане с парапет или капаци. Неосигуравяне на безопасно преминаване през вратата на входа на елеваторната кула: самите размери на височината й /1,2 м/, както и наличието на праг, висок 10 см създават опасност от спъване и падане на преминаващите през нея. Заключението по експертизата сочи, че от страна на пострадалия са допуснати следните нарушения: невнимание, липса на концентрация и подценяване на опасността от спъване, подхлъзване и падане при изпълнение на служебните му задължения, употреба на алкохол в работно време, вследствие на което са се получили забавени реакции, намалена концентрация и невъзможност за адекватно реагиране на опасността от спъване, подхлъзване и падане.

            От заключението по допълнителната инженерно-техническа експертиза се установява, че обезопасяването на шахтата за да се избегне падането в нея е следвало да стане по дава начина: чрез използване на капаци и използване на парапети.  Изборът на който и да е от двата начина е взависимост от ремонта на съоръженията, намиращи се в най-долното ниво на елеваторната кула – вдигането и спускането на двигателите за ремонта им. То се извършва през този отвор, който се явява технологичен за обслужването им.

            Заключението по комплексната съдебно-медицинска и техническа експертиза по писмени данни сочи, че установените увреждания на С. в областта на гръдния кош – множество счупвания на ребра двустранно са по линии, разположени в областта на гърба на тялото на пострадалия. Черепно-мозъчната травма, състояща се от ожулване на меки черепни обвивки по външната им повърхност, кръвонасядане на същите по вътрешната им повърхност, подлежащата фрактура на тилната кост и контузията на мозъка, довела до смъртта на С., също са разположени по задната тилно-теменна област на главата. Тези увреждания не дават основание по медицински път на тяхното причиняване да се приеме дали се касае за подхлъзване или спъване, но дават основание да се приеме, че са в резултат на падане по гръб, свличайки се по стъпалата. С. преди спъването или подхлъзването се е намирал с лице към входа на стълбището, след което е паднал по гръб по стъпалата и по-вероятния механизъм, за да се стигне до това падане е подхлъзване, отколкото спъване. Вещите лица са пояснили, че при евентуално спъване с последващо падане уврежданията биха били локализирани по предните и предлежащи части на лицето, гръдния кош или крайниците. Установените увреждания отговарят да са се получили при падане от стъпала. Установената концентрация на етилов алкохол в кръвта на С. 0,99% отговаря на лека степен на алкохолно опиване, при която са налице умерено изразени координационни нарушения, забавени реакции, съобразителност и внимание. Не може да се приеме, че установената степен на алкохолно опиване е причина за настъпването на трудовата злополука, но е фактор, който е оказал влияние за настъпването й.  От страна на пострадалия е допуснато следното: невнимание, недостатъчна концентрация и подценяване на опасността от спъване, подхлъзване и падане, както и употреба на алкохол през работно време. От страна на работодателя е допуснато следното: необезопасена  срещу падане на хора от височина шахта в елеваторната кула, намираща непосредствено под металното стълбище. Вратата на елеваторната кула не осигурява безопасно преминаване на работещите през нея. За да се влезе в кулата се преминава през ниска около 1,2 м метална врата, на която има метална правоъгълна предпазна конструкция с височина 15 см и широчина 20 см. С оглед на това, че врата на кулата не е за преминаване на човек с нормален човешки ръст, а за да се мине през нея човек трябва да се наведе- сам по себе си и този факт, говори за това, че тази врата не осигурява безопасното преминаване през нея. В същото време има праг, в който може да се спъне човек и всичко това като обективни обстоятелства е рисков фактор. Вещите лица са заявили още, че в зърнобазата като цяло има добри условия на труд и се вземат мерки за осигуряване безопасността на работниците и служителите, работещи там. Осигурено е отопление, почиства се двора на базата, има осветление на всички места, извършват се инструктажите, които са е необходими, като цяло са обезопасени всички работни места и е създадена добра организация по отношение условията на труд в базата.

            От заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 68/2015г. се установява, че уврежданията, които е получил пострадалия са резултат от падане по гръб, свличайки се по стъпала.

            Заключението по изготвената съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 134/2015г. сочи следното: като причина за смъртта на пострадалия е приета черепно- мозъчната травма, състояща се от ожулване на меки черепни обвивки по външната им повърхност тилно, кръвонасядане на същите по вътрешната им повърхност, подлежаща фрактура на тилната кост и контузия на мозъка, довела до смъртта на С.. Тази травма по принцип е резултат на удар с или върху твърд предмет високо тилно в дясно от срединната линия на главата. В конкретния случай тази травма, съобразявайки се с останалите травматични увреждания /счупване на ребра/ и конкретни данни от проведения оглед на местопроизшествие – наличие на метални стъпала, както и установеното ожулване високо тилно /което говори  за тангенциално действие на удрящата повърхност/, дава основание да се приеме с голяма вероятност, че черепно-мозъчната травма е резултат от удар или удари в стъпалата при падане по тях по гръб, т.е., че смъртта на С. би настъпила и при наличието на предпазен капак между стъпалата и шахтата.

            От заключението по назначената комплексна  съдебно-медицинска, техническа и строително–техническа експертиза по писмени данни № 169/16г. се установява следното: пострадалият многократно е извършвал действията, които е трябвало да направи вечерта на злополуката с него - да включи районното осветление с ключа в предверието на елеваторната кула. Следователно може да се твърди, че той добре е познавал обстановката. Вратата на елеваторната кула, която не осигурява безопасно преминаване, както и прага, който тя има, са му добре известни и многократно ползвани от него. Не може да се твърди с 100% сигурност, че те нямат отношение към злополуката, но практически и технически погледнато по-вероятния начин за падането му е подхлъзване по заледения под. Пострадалият преди инцидента се е намирал с лице към входа на стълбището, след което паднал по гръб по стъпалата и по- вероятния механизъм, за да достигне до това падане е подхлъзване, отколкото спъване. При евентуално спъване с последващо падане уврежданията биха били локализирани по предните и предлежащите части на лицето, гръдния кош или крайниците. Локализираните по гръбната повърхност на тялото  и тилната област на главата увреждания на пострадалия са резултат най-вероятно при падането по гръб по металните стъпала, но по медицински път не може да се определи точния момент на настъпването смъртта. Съдейки по тежестта на черепно-мозъчната травма експертите са приели, че смъртта не е настъпила веднага. Също така не можело да се изключи, че при свободно падане от последното стъпало до пода на шахтата не са настъпили допълнителни увреждания на мозъчното вещество вследствие на мозъчното сътресение  при удар на главата в пода на шахтата – дифузно увреждане на мозъчното вещество, което да е допринесло за настъпването на смъртта. Смъртта му би могла да настъпи и при наличието на предпазен капак.

            От заключението по химическата експертиза се установява, че в кръвната проба взета от тялото на С. С. се доказва наличие на алкохол  - 0,99%.

При така възприетата фактическа обстановка, представителят на държавното обвинение е достигнал до напълно обоснован извод, че не са налице признаците от обективна и субективна страна на престъпление по  чл. 123, ал. 1 от НК, тъй като за да е осъществен този престъпен състав от обективна страна, е необходимо да бъдат събрани по категоричен начин данни, че конкретно наказателно отговорно лице е причинило смърт поради незнание или немарливо изпълнение на дейност, представляваща източник на повишена опасност. Безспорно по делото е установено, че пострадалият С. се е подхлъзнал по заледения под на елеваторната кула, изгубил равновесие, паднал и се свлякъл по гръб по металното стълбище, като достигайки края на стълбището тялото му се озовало върху ламаринената плоча в шахтата и в резултат на това получил несъвместимо с живота увреждане: черепно-мозъчна травма- контузия на главния мозък. Черепно-мозъчната травма е последица от удари в стъпалата при падане по тях по гръб. Тук е мястото и по повод наведеното във жалбата възражение да се подчертае категоричното становище на вещите лица  по назначените съдебно-медицински експертизи, че смъртта на пострадалия би настъпила и при наличие на предпазен капак между стъпалата и шахта. Нещо повече, този извод изкристализира и в заключението по комплексната съдебно–медицинска, техническа и строително–техническа експертиза №169/16г., в което експертите допълнително са пояснили, че вземайки предвид локализираните по гръбната повърхност  на тялото и тилната област на главата увреждания на пострадалия, то същите са резултат най-вероятно от падането по гръб по металните стъпала. Действително експертите са заявили, че по медицински път не могат да определят точния момент на настъпването на смъртта, както и че съобразно тежестта на черепно-мозъчната травма, смъртта не е настъпила веднага. Обсъдената обаче в отговора на въпрос № 2 от цитираната експертиза хипотетична възможност: „…не може да се изключи факта, че при „свободното”  падане от последното стъпало до пода на шахтата  не са настъпили допълнителни увреждания на мозъчното вещество в следствие на мозъчното сътресение при удара на главата в пода на шахтата – дифузно увреждане на мозъчното вещество, което да е допринесло за настъпването на смъртта.”, по никакъв начин не разколебава категоричното им заключение, че смъртта би настъпила и при наличието на предпазен капак. Липсват каквито и да е било основания заключенията на експертите да не се кредитират. Същите са изготвени въз основа на събраните доказателства, след обстойното им изследване и съпоставка  и при наличие на високи научни, медицински, технически  и практически познания. Не се пораждат каквито и да е било съмнения в обективността и безпристрастността на показаното от вещите лица. 

Самият пострадал, като работник в зърнобазата е допуснал нарушения при изпълнение на служебните си задължения, като не е проявил необходимото внимание, подценявайки опасността от евентуално спъване, подхлъзване и падане. Отделно от това и употребения през работно време алкохол допълнително е ограничил възможността му за адекватна и своевременна реакция при създадената опасност. Нещо повече следва да се отбележи, че част  от задълженията на пострадалия С. е била почистването на складовете и дворните площи. Или почистването на пода от заледяване е било изцяло трудова повинност на С..

Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че допуснатите нарушения от страна на работодателя във връзка със здравословните и безопасни условия на труд са в пряка причинно–следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Констатираните обстоятелства относно входа на елеваторната кула - врата с нестандартни размери, с височина около 1,2 м  и наличието на праг, сами по себе си не са в пряко причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие. Следва да се отбележи, че пострадалият като дългогодишен работник в базата е бил добре запознат с обстановката  в зърнобазата, нееднократно е преодолявал прага, преминавал през въпросната врата, както и многократно е извършвал действията по включване и изключване на осветлението от елеваторната кула.

В заключение съдът намира, че в пределите на своята компетентност прокуратурата е предприела всички необходими и възможни мерки, за да осигури разкриването на обективната истина, като законосъобразно и обосновано е приела, че липсват доказателства, които да водят на извод за немарливо изпълнение на занятие или друга правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, а е налице единствено пряка причинно-следствена връзка между подхлъзването, падането на пострадалия по металните стъпала  и настъпилата смърт.

            С оглед изложеното, съдът на основание чл. 243,  ал. 5, т. 1 от НПК

 

                                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л И  :

            ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 16.12.2016г. на прокурор в Окръжна прокуратура-гр.*** за прекратяване на предварително производство № 48/2014г. по описа на  Второ РУ на МВР - гр.*** .

Определението  подлежи на обжалване и протест в седмодневен срок пред АС-гр.***.

За същото да се уведомят заинтересованите страни.

                                                                                                            СЪДИЯ :