Р Е Ш Е Н И Е

№ 4

Гр.ДОБРИЧ 16.01.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ДВАНАДЕСЕТИ ЯНУАРИ 2017г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.АНГЕЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

Г.ПАВЛОВ

При участието на секретаря Б.М.-Юсуф като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.т.д.№ 262/2016г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена от адв.В.К.,в качеството му на процесуален представител на ищеца по гр.д.№ 427/2016г.по описа на ДРС – З. И. М.,ЕГН:**********,от гр.Добрич,и като ЕТ „Я. С. З. М.“,ЕИК ****,гр.Добрич,въззивна жалба срещу постановеното по делото Решение 1006/14.10.2016г.,с което предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК за недължимост на сумата от 2254.84 лв.,претендирана от АД „ Е. П. П.“,ЕИК ****,гр.Варна,по фактура № ****. ,е изцяло отхвърлен,а ищецът е осъден да заплати на ответника сторените по делото разноски,в размер на 200.00 лв.-хонорар на вещо лице и 775.68 лв.-адвокатско възнаграждение.

Като твърди,че обжалваното решение е неправилно,въззивникът претендира за отмяната му и постановяване на друго от настоящата инстанция,с което предявеният иск да бъде изцяло уважен,ведно с произтичащите от това последици,а именно-присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител –адв.В.К.,оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.От своя страна претендира присъждане на сторените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.Ако се установи,че възнаграждението на адвоката на ищцовата страна е прекомерно,прави възражение на основание чл.78,ал.5 от ГПК.

Добричкият окръжен съд,като взе предвид постъпилата въззивна жалба и прецени събраните по делото доказателства,намира,че като подадена от надлежна страна,в законовия срок по чл.259,ал.1 от ГПК,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество,жалбата е основателна.

Предявеният по гр.д.№ 427/2016г.по описа на ДРС отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК има за предмет установяване недължимост на сума,начислена от ответника за електроенергия,след едностранно коригиране сметката на ищеца.По общото правило на чл.154,ал.1 от ГПК,в тежест на ответника е да докаже основанието,от което произлиза вземането му,т.е основанието,поради което е коригирал сумата,дължима от ищеца за доставената му през процесния период електроенергия.

В случая за установяване на основанието на вземането си ответникът по гр.д.№ 427/2016г.по описа на ДРС – АД „Е. П. П.“,ЕИК ****,гр.Варна,се позовава на съставен от негови служители констативен протокол № **** от 22.01.2016г.,като твърди,че с този документ е установено“ наличие на неправомерно въздействие върху функцията на ползваното от ищеца СТИ и измервателната система като цяло.Напреженията L2 и L3 не се визуализират на дисплея,пластините/реперите/ на напреженията на втора и трета системи са в горно/изключено/положение след разпломбиране на СТИ в присъствието на абонат.Консумираната по този начин енергия не се отчита от СТИ и не се заплаща.“Издадена е фактура № **** от 26.01.2016г.,с която на ЕТ „ Я. С. З. М.“,клиент с абонатен № ****,клиентски № ****,електромер с фабричен № ****,е начислена корекция на електроенергия за периода от 25.10.2015г.до 22.01.2016г. за сумата от 2 254.84 лв. Корекцията е начислена на основание чл.24,ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на АД „ Е. П. П.“/с предишно наименование „ ****/съгласно Справка за корекция № ****/25.01.2016г.и в съответствие с чл.48,ал.1,т.2,б.“б“ от ПИКЕЕ - при наличие на СТИ,но липса на конкретен измерител на отклонението.

За да отхвърли предявения от по гр.д.№ 427/2016г. от ЕТ „Я. С. З. М.“,ЕИК ****,гр.Добрич отрицателен установителен иск,в мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд се е позовал на изготвеното по делото заключение по назначената съдебно-техническа експертиза,като е приел,че едностранната корекция на количеството доставена на ищцата електроенергия е извършена на правно основание чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ,във вр. с чл.48,ал.1,т.1 от ПИКЕЕ.

Този извод на ДРС е неправилен и необоснован с оглед събраните по делото доказателства.

На първо място,основанието според ответника за извършената от него в случая едностранна корекция на количеството доставена на ищцата електроенергия е не чл.48,ал.1,т.1 от ПИКЕЕ,на което се е позовал решаващия съд,а чл.48,ал.1,т.2,б.“б“ от ПИКЕЕ.При преценяване основателността на претенцията съдът е обвързан от соченото от ответника основание на вземането му,поради което не може да отхвърли иска с мотив,че е доказано наличието на друго,различно от соченото от ответника,правно основание за извършената корекция.

В случая, ответникът по гр.д.№ 427/2016г.по описа на ДРС не е установил при условията на пълно и главно доказване,че има вземане от ищеца по фактура № **** от 26.01.2016г,в размер на 2 254.84 лв.,на соченото от него основание.

В писмения си отговор ответникът твърди,че корекцията е начислена на основание чл.24,ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на АД „ Е. П. П.“/с предишно наименование „ ****/,без да конкретизира от кога са в сила тези условия и без да ги прилага като доказателство по делото.

Периодът,за който е коригирана сметката на ищцата,е след 17.07.2012г.,когато е влязло в сила изменението на разпоредбите на чл.98а,ал.2,т.6 и чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ.Разпоредбата на чл.98а,ал.,т.6 от ЗЕ предвижда,че крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия,които трябва да съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата на чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ.Приемането на горните изменения в ЗЕ и на ПИКЕЕ,обн.ДВ,бр.98/12.11.2013г.не е достатъчно законово основание за извършване на едностранна корекция от страна на ответника.Наред с това законодателят е вменил задължение за крайния снабдител с електрическа енергия,в общите условия на договорите,да посочи ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка по чл.98а,ал.2,т.6 от ЗЕ и да създаде правила по чл.83,ал.1,т.6.В този смисъл е Решение № 111 от 17.07.2015г.на ВКС по т.д.№ 1650/2014г.,I т.о.,ТК,в което касационната инстанция приема,че :“ С изменението в Закона за енергетиката с ДВ,бр.54/12г.съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиента при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия,ако е изпълнил задължението си по чл.98а,ал.2,т.6 и по чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия,регламентиращи принципите на измерване,начините и местата на измерване,условията и реда за тяхното обслужване,вкл.за установяване случаите на неизмерена,неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия“.

Следователно,за да може да извършва едностранно коригиращи сметки,крайният снабдител следва да приведе своите Общи условия в съответствие с новоприетата и вече действаща нормативна уредба,като инкорпорира в тях така приетите правила и по този начин ги направи част от договорите,сключени с клиентите.

В настоящия казус,макар периодът,за който е съставена едностранната коригираща сметка,да се обхваща от действието на законовите изменения и новите ПИКЕЕ,по делото не са ангажирани писмени доказателства,които да удостоверяват публикуването по предвидения в закона ред на Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на АД „Е. П. П.“,гр.Варна/ с предишно наименование „ ****,гр.Варна/,съгласно изискванията на чл.98а от Закона за енергетиката.Фактът спазено ли е или не законовото изискване на чл.98а,ал.3 от ЗЕ,не е от кръга на общоизвестните на съда факти,поради което в тежест на ответника е да го докаже в процеса,доколкото основава вземането си именно на тези ОУ.При липсата на доказателства в тази насока,съдът приема,че в случая ответното дружество не може да се позовава на ОУ,за да извърши претендираната от него корекция на сметката на ищеца.

Параграф 199,ал.2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвижда до приемането на подзаконови нормативни актове и общи административни актове по приложението на новата уредба или до привеждането им в съответствие с нея,да се прилагат действащите,доколкото не противоречат на закона.Действалите до изменението на чл.98а от ЗЕ,в сила от 17.07.2012г.,Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ответното дружество не представляват подзаконов нормативен акт или общ административен акт,поради което посоченият параграф 199,ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ не намира приложение по отношение на тях.По въпроса за правото на доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл.98а,ал.2,т.6 и чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ,при условие,че корекцията се извършва при действието на заварените Общи условия,е налице задължителна съдебна практика.Ето защо и с оглед задължителните разяснения,дадени с Решение на ВКС № 111/17.07.2015г.по т.д.№ 1650/2014г.,I т.о.,ТК и Решение № 173/16.12.2015г.по т.д.№ 3262/2014г. на ВКС,ТК,II т.о.,постановени по реда на чл.290 от ГПК,следва да се приеме,че в случая не е осъществен фактическия състав,пораждащ правото на ответника да коригира сметката на ищеца,тъй като ответното дружество не е изпълнило задълженията си по чл.98а,ал.2,т.6 от ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия,чието съдържание да отговоря на изискванията в посочената норма.

Констативният протокол също не съставлява основание за коригиране на сметката на абоната по реда на чл.48,ал.1,т.2,б.“б“ от ПИКЕЕ,доколкото същият е частен свидетелстващ документ,и с оглед критериите на чл.180 от ГПК удостоверява изгодни за издателя му факти и не се ползва с доказателствена стойност,а само с формална доказателствена сила относно авторството му.Съдът не е обвързан от съдържанието на констативния протокол,а го преценява наред с другите доказателства по делото.

Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза,съществуват данни за промяна правилната система на свързване на процесното СТИ към електроразпределителната мрежа,има външна намеса в схемата на свързване на напреженовите измервателни вериги при две от системите,поради което е налице неотчитане на СТИ на част от преминалата от захранващия кабел към абоната електроенергия. Съгласно констативния протокол и експертизата,установеното при проверката неточно измерване,грешка в измерването е 44.97%.

Констативният протокол не е надлежно съставен и връчен на ищеца съгласно ПИКЕЕ норми,на които се позовава ответника.

Съгласно чл.48,ал.1-ал.4 от ПИКЕЕ при извършване на проверка се съставя протокол,който се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител,а в с случай,че клиентът отсъства или откаже да го подпише-от поне двама свидетели,които не са служители на оператора на съответната мрежа.В последния случай,какъвто е и процесния,протоколът се изпраща на клиента с писмо с обратна разписка.Възражението на ищеца,че едва при подаване на жалбата е получил копие от констативен протокол № **** от 22.01.2016г.и от Справка № **** не е оспорено и опровергано от ответника.

В чл.48,ал.2 от ПИКЕЕ е предвидено,че когато при проверка се установи промяна на схемата на свързване,констативният протокол следва да бъде съставен в присъствието на органите на полицията и да е подписан от тях.В случая,въпреки,че е налице хипотезата на чл.48,ал.2 от ПИКЕЕ,констативният протокол не е съставен в присъствието на органите на полицията и не е подписан от тях.

Изрично посочените в раздел IХ,чл.48,ал.1 от ПИКЕЕ случаи,в които операторът на съответната мрежа има право да преизчислява количеството ел.енергия са: липса на СТИ или извършена метрологична проверка,която да е установила,че СТИ не измерва или измерва с грешка извън допустимата.

В случая съгласно констативния протокол е установено неточно измерване,грешка в измерването - 44.97%.При това положение и в съответствие с нормата на чл.48,ал.1 ответникът е следвало да предаде електромера за метрологична експертиза.Безспорно е,че ответникът не е сторил това.Съшият не е представил протокол за извършена метрологична експертиза на процесния електромер от оторизирана лаборатория.Липсата на метрологична проверка изцяло лишава ответника от възможността да преизчислява количеството ел.енергия по правилата на чл.48 от ПИКЕЕ.

Извършената проверка от служители на ответното дружество и съставянето на констативния протокол,доказват технически действия,но не и задължение за плащане на електрическа енергия,възникнало от виновно поведение на ищеца.

Според разпоредбите на чл.120,ал.1 от ЗЕ и чл.28,ал.8 от Наредба № 6/09.06.2004г.,средствата за търговско измерване,както и електромерните табла,са собственост на електроразпределителното дружество,което е длъжно да ги поддържа в изправност за своя сметка,да обезпечава правилното им функциониране и да следи за отклонения в измерването.Следователно,за да се ангажира отговорността на абоната,в тежест на ответното дружество е да установи обстоятелството,че същият е осъществил нерегламентиран достъп до електромера.Нито в чл.98а от ЗЕ,нито в чл.83 от ЗЕ,се съдържа законова делегация за ДКЕВР чрез приемане на ПИКЕЕ да въвежда безвиновно основание за ангажиране на отговорността на потребител на електрическа енергия.Изложеното обосновава извода,че и при действието на чл.98а от ЗЕ в редакцията му към датата на извършване на процесната корекция и на приетите въз основа на чл.98а и чл.83 от ЗЕ ПИКЕЕ на ДКЕВР,продължава да намира приложение задължителната практика на ВКС,приемаща,че е нищожна клауза от ОУ,която предвижда възможност за едностранна корекция на сметките на потребителите на електрическа енергия,без да се отчитат принципите за виновен характер на гражданската отговорност и за заплащане на обезщетение до размера на действително нанесените вреди.

Съгласно трайно установената съдебна практика,едностранна корекция на сметката на потребител от страна на електроразпределително дружество е допустима при наличие на следните предпоставки:Неправилно отчитане на потребеното количество електроенергия от измервателното устройство;Неправомерно и виновно поведение на потребителя на електрическа енергия;Причинна връзка между неправилното отчитане и неправомерното поведение на потребителя на електрическа енергия;Точна установеност на потребеното и неотчетено количество електрическа енергия;Точна установеност на периода на неправилното отчитане на измервателното устройство.Тежестта за установяване кумулативното наличие на посочените предпоставки е върху електроснабдителното дружество.

По настоящото дело не са ангажирани доказателства,въз основа на които да се приеме,че неправомерното въздействие върху средството за техническо измерване се дължи именно на виновното поведение на ищеца или негов представител.Липсват и данни,които да навеждат на единствено възможния извод,че именно ищецът е автор на неправомерното въздействие,каквито например биха били налице в случай,че само и единствено потребителят има достъп до техническото средство,като е изключен достъпът на трети лица.Ответникът дори и не твърди да е било налице виновно поведение на потребителя при осъществяване на твърдяната манипулация на СТЕ.Нещо повече,в отговора на исковата молба подчертава,че чл.48 от ПИКЕЕ не предвиждал нито установяване на причината за неточното измерване,като било възможно същата да е обективна,нито лицето,въздействало по някакъв начин върху СТЕ.

По делото не е установен и периода на грешното отчитане на потребената електроенергия и реално консумираното през този период количество,доказателства в каквато насока от страна на ответника не са събрани по делото,въпреки обстоятелството,че съгласно обясненията на вещото лице,изготвило назначената по делото СТЕ паметта на електромера позволява разчитането на тази информация.

Гореизложените мотиви обосновават извода на настоящата инстанция,че сумата по процесната фактура е недължима от ищцата.Като е приел обратното,първоинстанционният съд е постановил неправилно решение,което следва да се отмени изцяло и вместо него да се постанови друго,с което предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК за недължимост на сумата от 2254.84 лв.,претендирана от АД „ Е. П. П.“,ЕИК ****,гр.Варна,по фактура № ****.,да бъде уважен,ведно с произтичащите от това последици,а именно-присъждане на З. И. М.,ЕГН:**********,от гр.Добрич,като ЕТ „Я. С. З. М.“,ЕИК ****,гр.Добрич сторените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.Същите възлизат на общата сума от 445.20 лв. по гр.д.№ 427/2016г.по описа на ДРС,от която:95.20-платени държавни такси за образуване на делото и за издаване на удостоверение;350.00 лв.-внесено в брой възнаграждение на един адвокат и на общата сума от 395.10 лв. по вз.т.д.№ 262/2016г.,от която:45.10 лв.-заплатена държавна такса за образуване на делото;350.00 лв.- внесено в брой възнаграждение на един адвокат.

Относно направеното от пълномощника на АД „Е. П. П.“,ЕИК ****,гр.Варна,възражение по чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна,съдът намира същото за неоснователно.Минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение,изчислено по реда на чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения,възлиза на 387.84 лв.за всяка инстанция.В случая,договореното и платено възнаграждение е 350.00 лв.,т.е под този минимум.

Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Решение 1006/14.10.2016г .по гр.д.№ 427/2016г.по описа на ДРС,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на АД „ Е. П. П.“,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление:гр.Варна,район “ ****“,бул.

„В. В.“ № 258,че З. И. М.,ЕГН:**********,от гр.Добрич,като ЕТ „Я. С. З. М.“,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление: гр.Добрич,ул.“ Л.“ № 6А НЕ ДЪЛЖИ на АД „ Е. П. П.“,ЕИК ****,гр.Варна,сумата от 2254.84 лв./две хиляди двеста петдесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки/,представляваща коригирана стойност по фактура № ****.на електрическа енергия за периода от 25.10.2015г.до 22.01.2016г.за обект,находящ се в гр.Добрич,жк.“Д.“,бл.*,вх.*,с клиентски № **** и абонатен № ****.

ОСЪЖДА АД „ Е. П. П.“,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление:гр.Варна,район “ ****“,бул.„В. В.“ № 258,да заплати на З. И. М.,ЕГН:**********,от гр.Добрич,като ЕТ „Я. С. З. М.“,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление: гр.Добрич,ул.“ Л.“ № 6А сторените по делото разноски,в размер на общата сума от 445.20 лв./четиристотин четиридесет и пет лева и двадесет стотинки/ по гр.д.№ 427/2016г.по описа на ДРС,от която:95.20-платени държавни такси за образуване на делото и за издаване на удостоверение;350.00 лв.-внесено в брой възнаграждение на един адвокат и в размер на общата сума от 395.10 лв./триста деветдесет и пет лева и десет стотинки/ по вз.т.д.№ 262/2016г.,от която:45.10 лв.-заплатена държавна такса за образуване на делото;350.00 лв.- внесено в брой възнаграждение на един адвокат.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280,ал.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.