О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3

Гр.Добрич ,03.01.2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИ окръжен съд,Търговско отделение,в закрито съдебно заседание,проведено на трети януари ,две хиляди и седемнадесета година,в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

т. дело № 162 по описа за 2016 година

и за да се произнесе,взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на искова молба от ЕТ»А. Г. Л.»,гр.Добрич ЕИК-**** ,с която срещу „***“ ЕООД,ЕИК-*** е предявена частична осъдителна искова претенция от 35 000 лв. от цялата сума от 1 096 482,06 лв.,с която се е увеличила стойността на имот на ответника,вследствие извършените от ищеца подобрения по развален договор за суперфиция от 08.08.2008 г.

В хода на размяната на книжата по делото,се представи Решение №275 от 22.10.2014 г.,постановено от Варненски апелативен съд по вз.т.д.245/2014 г.,с което е отхвърлен предявения от „***“ ЕООД срещу ЕТ»А. Г. Л.»,гр.Добрич иск за заплащане на сумата от 2 000 евро,като част от 18 000 евро договорна неустойка по договор за учредяване право на строеж от 08.08.2008 г. ,поради осъществено прихващане с предявено насрещно вземане за сторените в имота подобрения.

В хода на цитираното дело ответникът ЕТ»А. Г. Л.» е предявил насрещно възражение за заплащане на подобрения,осъществени до разваляне на учредената суперфиция.Претенцията му е била стойността от 1 096 482,06 лв. за извършени подобрения в имота на ищеца ,с който той се обогатява.При съпоставка на вложените средства и увеличената стойност на вещта,съставляваща обогатяването на ищеца,съдът е приел,че насрещното вземане на ответника възлиза на 103 000 лв.

При така очертания предмет на делото исковата молба е процесуално недопустима за разглеждане, поради следните мотиви:

Предмет на настоящият иск е същото материално право,претендирано от ЕТ»А. Г. Л.» и въведено от него като ответник в предходния процес по т.дело № 30/2013 г. по описа на ДОС под формата на възражение за прихващане.Това материално право е потвърдено в мотивите и диспозитива на въззивното съдебно решение по делото.

Разпоредбата на чл.299 от ГПК въвежда забрана за пререшаване на правен спор, решен с влязло в сила съдебно решение.

Безспорно е правилото в съдебната доктрина и практика,че със сила на пресъдено нещо се ползува само диспозитива на решението,но не и мотивите.Единственото изключение от принципа,че само спорното право е предмет на СПН, законът е предвидил с разпоредбата на чл.298,ал.1 от ГПК за възраженията за подобрения и прихващания.

Със сила на пресъдено нещо се смята признатото или отречено, цялото насрещно вземане на ответника,предявено за прихващане,а не само тази негова част,която е равна на вземането,предявено с иска.Затова относно разликата е недопустим нов процес.Само ако възражението е било отхвърлено поради неизискуемост или некомпенсируемост на вземането,СПН относно това вземане,не се формира./Ж.Сталев,“Българско гражданско процесуално право“;Решение № 3/27.04.2016 по дело №3999/2015 на ВКС,II г.о. в производство по чл.290 от ГПК/.

Силата на пресъдено нещо е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за повторен процес между същите страни относно същия спор,за която съдът следи служебно и е длъжен да констатира,независимо в кой етеп се намира производството по делото,което го задължава да го прекрати и върне исковата молба.

Като се води от гореизложеното,Добрички окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по т.дело №162/2016 г. по описа на ДОС поради недопустимост на иска.

ВРЪЩА исковата молба.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Окръжен съдия: