О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№
42 /23.01.2017
г.,
град Добрич
ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАД ДОБРИЧ, в закрито заседание от двадесет и трети януари две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАВЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИЦА
СТОЯНОВА
мл.с. МАРИНА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от младши съдия
МАРИНА ГЕОРГИЕВА, в.ч.т.д. № 288/2016
г., по описа на Окръжен съд, град Добрич.
Производството е образувано по частна жалба
на „П.“ ЕООД, ЕИК ***, П.Й.И. с ЕГН ********** и К.Г.И. срещу определение №
1946/11.11.2016 г. по ч.гр.д. № 493/2014 г. по описа на Районен съд, град
Добрич, с което състав на съда ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане, обективирано във
възражение с вх.рег. № 14164/22.08.2016г. на „П.” ЕООД, ЕИК ***, П.Й.И. с ЕГН ********** и К.Г.И. за спиране незабавното изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение №42/18.02.2014г., издадена по ч.гр.д.№ 493/2014 година по описа на
Районен съд, град Добрич, въз основа на която е образувано из.д. № *** на ЧСИ ***,
вписан в регистъра на КЧСИ с рег.№ ***, с район на действие Окръжен съд, град Добрич.
Производството
е по реда на чл.420, ал.3 ГПК.
В частната жалба се излагат подробни съображения
срещу атакуваното определение, което считат за недопустимо, поради което искат
неговото обезсилване, а в условията на евентуалност неговата отмяна като неправилно
и незаконосъобразно. Твърдят, че първоинстанционният съд не е съобразил
обстоятелството, че взискателят изначално разполага с обезпечение – ипотека на
недвижим имот. Посочват още, че постановеният акт на състав на Районен съд,
град Добрич не е съобразен с практиката на Европейският съд, по решение на съда
от 14.03.2013 г. Твърди, че е следвало да бъде съобразено, че банката не е
имала основание да обяви кредита за предсрочно изискуем и че към датата на
първите покани не е имала основание, но е събирала 100 % дължимата лихва като
по този начин получената от банката сума до 21.02.2013 г. е покривала сумата от
75% от лихвата дължима до 21.06.2013 г.
Отговор срещу депозираната частна жалба е
подаден, в срок, от „***“,
ЕИК 00069479, със съдебен адрес:***, офис 9, в който се излагат съображения за
правилност и законосъобразност на постановеното определение на състав на
Районен съд, град Добрич. Моли се настоящата инстанция да остави частната жалба
без уважение.
Съдът след като се запозна с материалите по
делото, намира депозираната частна жалба за допустима, подадена срещу съдебен
акт, който подлежи на въззивен контрол, но разгледана по същество същата е
неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл.
420 ГПК възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното
изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 - 8
, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на
чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите.
Когато в срока за възражение е направено искане за спиране, подкрепено с
убедителни писмени доказателства, съдът, постановил незабавно изпълнение, може
да го спре, аргумент от чл.420, ал.2 ГПК. В случая заповедта за изпълнение е
издадена на основание чл.417, т.2 ГПК – извлечение от счетоводни книги.
Основанията
за спиране на изпълнението са предвидени в две хипотези, посочени в чл.420,
ал.1 и 2 ГПК: първата - в случай, че длъжникът представи надлежно обезпечение
за кредитора по реда на чл.180 и чл.181 ЗЗД, спирането настъпва ex lege и втората при направено искане за спиране в срока за
възражение, подкрепено с убедителни писмени доказателства съдът постановил
незабавното изпълнение може да го спре, т.е. предвидена е възможност във
втората хипотеза, а не задължение за спиране, като преценката е изцяло на съда
с оглед представените доказателства. Формалното тълкувание на понятието
"убедителни писмени доказателства" сочи, че следва да бъдат представени
документи, от които да е видно, че задължението е погасено или не е възникнало,
и които най-често са извън основанието, от което е възникнало задължението.
Въззивната инстанция при проверка на
обжалваното определение № 1946/11.11.2016 г. по ч.гр.д. № 493/2014 г. по описа
на Районен съд, град Добрич е ограничена до преценката относно това дали
действително искането е своевременно направено, както и до това дали е
представено надлежно обезпечение или става въпрос за убедителни доказателства,
представени с искането, въз основа на които да се допусне спиране на
принудителното изпълнение, които две предпоставки следва да са кумулативно
налице. Не следва да взема становище по същество на правния спор.
Компетентен да се произнесе по искането за
спиране на изпълнението по реда на чл.420 ГПК е съдът постановил заповедта за незабавното
изпълнение като постановения от него съдебен акт подлежи на контрол от страна
на въззивната инстанция. Искането за спиране се приема за своевременно
направено, когато е депозирано в срока за възражение срещу издадената заповед. В
този смисъл Българско гражданско процесуално права, проф. Живко Сталев, изд.
Сиела, стр.895.
В настоящия случай с оглед влязлото в сила
определение № 447/27.10.2016 г. по в.ч.т.д. № 253/2016 г. по описа на Окръжен
съд, град Добрич /приложено към настоящото производство/, с което е отменено
постановеното разпореждане от 01.09.2016 г. по ч.гр.д. № 493/2014 г. по описа
на Районен съд, град Добрич и са дадени указания на съда за изпълнение на
процедурата по чл.415 ГПК, следва изводът, че възражението срещу заповед за
изпълнение № 42/18.02.2014 г., издадена по ч.гр.д. № 493/2014 г. по описа на
Районен съд, град Добрич, е подадено в срок като предвид и обективираното в
същото възражение искане за спиране на производството по чл.420 ГПК, следва че
и последното е направено в срок, поради което и е разгледано по същество от
компетентния съд - Районен съд, град Добрич, постановил допустим съдебен акт.
Неоснователни се явяват възраженията, изложени в частната жалба за недопустимост
на изготвеното определение.
Не са налице процесуални пречки за
разглеждане на настоящата частна жалба с рег. № 19586/23.11.2016 г., с оглед и
на постановеното определение № 34/16.01.2017 г. по в.ч.т.д. № 289/2016 г. по
описа на Окръжен съд, град Добрич, с което се потвърждава заповед №
42/18.02.2014 г. по ч.гр.д. № 493/2014 г. по описа на Районен съд, град Добрич
в частта относно разпореждането, с което е уважена молбата за незабавно
изпълнение.
Нормата
на чл.
420 ГПК предвижда, че за да бъде спряно принудителното изпълнение,
длъжникът следва да представи надлежно обезпечение
за кредитора по реда на чл. 180
и 181
от ЗЗД или убедителни писмени доказателства, че не дължи.
По смисъла на чл. 180
от ЗЗД, когато законът постановява да се представи обезпечение пред съд, то може да бъде залог на парична сума или
на държавни ценни книжа или ипотека.
Според чл.
181 от ЗЗД залогът се учредява чрез влагане на сумата или на ценните книжа
в банка, ипотеката се учредява чрез
вписване на нотариално завереното съгласие на собственика на недвижимия имот за
учредяването й. Обезпечението по чл. 180
от ЗЗД трябва да е в размер на дължимата сума, ведно с лихвите до датата на
депозиране на възражението. Към възражението по чл. 414
от ГПК и към искането по чл. 420
ГПК липсват доказателства, че е представено надлежно обезпечение по чл. 180
и чл.
181 от ЗЗД.
Неоснователно е
възражението, изложено в частната жалба, че взискателят изначално разполага с
обезпечение – ипотека на недвижим имот. Целта на обезпечението по чл. 180
и чл.
181 от ЗЗД е защита интересите на кредитора. Предоставеното вече на същия обезпечение (ипотеки, учредени преди образуване
на заповедното производство) не може да послужи като основание по чл.
420, ал.1 от ГПК за спиране на принудителното изпълнение като е необходимо
длъжникът да представи ново обезпечение
по чл.
180 и чл.
181 от ЗЗД, различно от това, което вече е послужило за обезпечаване на задължението му при сключване
на договора. В този смисъл определение № 453 от 25.06.2010 г. на ВКС по ч.т.д.№
478/2010 г., ІІ т.о., определение № 375 от 18.07.2011 г. на ВКС по ч.гр.д.№
340/2011 г., ІІІ г.о. Ипотеката по
смисъла на чл.
181, ал.2 от ЗЗД се извършва чрез вписване на нотариално заверено съгласие
на собственика на недвижим имот за учредяването й, респективно заличаването на
която се извършва по нареждане на съда, пред който е представено обезпечението. В настоящия случай жалбоподателите
не представят и не твърдят по повод на искането си за спиране изпълнението на
заповедта, да са учредили обезпечение
пред съд - ипотека, чрез вписване на
нотариално заверено съгласие. В този смисъл Определение № 14от 06.01.2011 г. по
ч.гр.д.№ 685/2010 г. на ВКС, ІV г.о.
Неоснователно се явява и позоваването на Решение по дело №
С-415/11 г. на СЕС (първи състав) от 14.03.2013 г., което е задължително за
българския съд, Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април
С
депозиране на искането за спиране са представени следните писмени доказателства
– погасителен план за кредит от 25.02.2013 г. и извлечение от счетоводните
книги на „***“ АД, което е представено и към заявлението по чл.417 ГПК,
представено от самия заявител. Тези писмени доказателства преценени поотделно и
в тяхната съвкупност заедно с представените със заявлението писмени
доказателства, не разколебават извода за дължимост на вземането, поради което
същите не могат да се приемат като убедителни. Освен това следва да се отбележи,
че направените възражения, че банката не е имала основание да обяви кредита за
предсрочно изискуем и че към датата на първите покани не е имала основание, но
е събирала 100 % дължимата лихва като по този начин получената от банката сума
до 21.02.2013 г. е покривала сумата от 75% от лихвата дължима до 21.06.2013 г.
са такива по съществото на правния спор и по тях в настоящото производство не
следва да се произнася настоящата инстанция, същите следва да бъдат направени и
подлежат на разглеждане в исковото производство по реда на чл.422.
С оглед съвпадащите изводи на Районен съд,
град Добрич и на настоящия състав на Окръжен съд, град Добрич, обжалваното
определение следва да бъде потвърдено, а частната жалба оставена без уважение,
поради нейната неоснователност.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1946/11.11.2016
г. по ч.гр.д. № 493/2014 г. по описа на Районен съд, град Добрич
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл. с.