О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 34

гр. Добрич, 16.01.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на шестнадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ ч. т. д. № 289/2016 г. по описа на Добричкия окръжен съд:

Производството е по чл. 419, ал. 1 ГПК.

Частно търговско дело № 289/2016 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по частна жалба на „П.“ ЕООД, П.Й.И. и К.Г.И. срещу Заповед № 42/18.02.2014 г. по ч. гр. д. № 493/2014 г. по описа на Добричкия районен съд в частта относно разпореждането, с което е уважена молбата за незабавно изпълнение.

В частната жалба са инвокирани доводи относно нередовността от външна страна на извлечението от счетоводните книги, с които „****“ АД установява вземанията си към длъжниците и относно отсъствието на удостоверителна сила по чл. 418, ал. 2 ГПК на документа. Жалбоподателите претендират отмяна на атакувания съдебен акт и обезсилване на издадения изпълнителен лист.

Ответникът „****“ оспорва частната жалба, като излага съображения относно редовността от външна страна на представеното извлечение от счетоводните книги, установяващо наличието на вземания към длъжниците, произтичащи от договор за банков кредит. В отговора на частната жалба се съдържа искане за присъждане на сторените по делото разноски. Процесуалният представител на „****“ адв. Делян Манчев е отправил обидни за Добричкия окръжен съд квалификации по см. на чл. 89, т. 3 ГПК, които са неотносими към предмета на правния спор и не следва да се обсъждат от настоящия състав на Съда в това производство.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на осн. чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 ГПК, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в срок и отговаряща на изискванията на чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 - 261 ГПК, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съображенията на Съда са следните:

„****“ АД гр. София е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 с вх. рег. № 2790/17.02.2014 г., с дата на пощенското клеймо 12.02.2014 г. срещу „П.“ ЕООД гр. Добрич, П.Й.И. и К.Г.И., за следните суми: 54 214.57 лв. лв., представляваща главница за периода 21.09.2013 г. – 12.02.2014 г. по договор за банков кредит–продукт „Бизнес револвираща линия–плюс“ № **********.; 6 753.68 лв., представляваща договорна лихва, начислена за периода 21.02.2013 г. – 12.02.2014 г.; 435.39 лв., , представляваща такса за периода 14.07.2009 г. – 12.02.2014 г.; 1 228.07 лв., представляващи разноски и 1 276.84 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, както и законната лихва върху главницата, начиная от 12.02.2014 г. до окончателното й изплащане.

По повод подаденото заявление е образувано ч. гр. д. № 493/2014 г. по описа на Добричкия районен съд.

Добричкият районен съд, на осн. чл. 411, ал. 2 ГПК, разгледал заявлението в разпоредително заседание и издал Заповед № 42/18.02.2014 г., с която е разпоредил на длъжниците да заплатят солидарно на банката горепосочените суми.

Производството по чл. 418, ал. 1 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е специално, строго формално, едностепенно и едностранно. Разпоредбата на чл. 418, ал. 2 ГПК очертава рамките на проверката, която съдът извършва в заповедното производство – дали документът по чл. 417 ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Подаденото от молителя заявление отговаря на изискванията на утвърдения образец съгласно Наредба № 6/20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, издадена от министъра на правосъдието ( обн. ДВ, бр. 22/28.02.2008 г., в сила от 01.03.2008г., изм. и доп., бр. 52/10.07.2009 г. ).

Банката е от кръга на правните субекти, посочени в разпоредбата на чл. 417, т. 2 ГПК, за които законодателят е предвидил възможността за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводни книги, които установяват съответните вземания.

В настоящия случай, подаденото от банката заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжниците е основано на извлечение от счетоводните книги по партидата на посочените длъжници за поетите задължения по договор за банков кредит. Документът по см. на чл. 417, т. 2 ГПК в конкретната хипотеза е извлечението от счетоводните книги. Този извод следва от граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 417, т. 2 ГПК. Употребата на съюза „или“ сочи на проведено от законодателя разграничение между „документ“ и „извлечение от счетоводните книги“ и на възможността извлечението от счетоводните книги да бъде самостоятелно основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Наличието на предпоставките за допускане на незабавно изпълнение следва да се преценяват с оглед редовността на извлечението от счетоводните сметки.

Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.02.2014 г., нито чл. 60, ал. 2 ЗКИ, нито разпоредбите на ГПК, ЗСч. и МСС, съдържат специфични изисквания към съдържанието и реквизитите на извлечението от счетоводните книги, поради което следва да се приеме, такъв характер има всеки документ, който съдържа информация, базирана на записванията в счетоводните регистри. За да бъде извлечението от счетоводните книги основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение, необходимо е същото да е издадено от компетентен орган и да съдържа достатъчно информация за претендираното вземане – длъжник, основание за възникване на вземането, размер на главницата, размер и период на лихвите.

В процесния казус, представеният от банката документ отговаря на посочените изисквания, тъй като съдържа всички необходими данни, индивидуализиращи претендираното вземане.

Приложеният към заявлението документ – извлечение от счетоводни книги по чл. 417, т. 2 ГПК във вр. с чл. 60 ЗКИ ( в редакцията към 12.02.2014 г. ) - е редовен от външна страна и въз основа на него може да се издаде заповед за незабавно изпълнение.

В заявлението кредиторът се е позовал на предсрочна изискуемост по см. на чл. 60, ал. 2 ЗКИ на задълженията по договора за банков кредит. Надлежното обявяване на предсрочна изискуемост по договор за банков кредит изисква наличието на следните два кумулативни елемента: 1. обективен ( неизпълнение от страна на длъжника на задължението за плащане на съответния брой вноски ) и 2. субективен ( волеизявление на кредитора за предсрочната изискуемост на дължимите суми по договора за банков кредит ).

Наличието на обективният елемент се установява от редовността на извлечението от счетоводните книги, което се ползва с формална доказателствена сила – чл. 55, ал. 1 ТЗ, чл. 182 ГПК.

Правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжниците за обявяване на предсрочната изискуемост. Приложените към заявлението покани съдържат изрично изявление, че банката обявява кредита за предсрочно изискуем, считано от 23.07.2013 г., като е посочен размерът на неплатените вноски. Според Решение по дело С – 327/10 от 17.11.2011 г. на Съда на ЕС, при прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд трябва да изследва дали са предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността. Поканите са изпратени на посочените от длъжниците адреси и надлежно връчени на адресатите. Упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем изисква уведомлението да е достигнало до длъжника. В случая кредиторът е положил необходимите усилия да изпълни задължението си за уведомяване на длъжника за упражненото си правомощие да обяви предсрочната изискуемост на задълженията по договора за банков кредит. В процесния казус е налице и субективният елемент на обявяването на предсрочната изискуемост.

При така установената фактическа и правна обстановка, се налага изводът, че приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги съставлява редовен от външна страна документ, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане на банката срещу длъжниците и въз основа на него следва да се издаде заповед за незабавно изпълнение.

С оглед на така изложените съображения, атакуваният съдебен акт на първоинстанционния съд, постановен в заповедното производство, се явява правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.

Ответникът по частната жалба е поискал присъждане разноски, но по делото липсва списък на разноските по чл. 80 ГПК, както и доказателства за тяхното извършване. С оглед на тези съображения, Съдът не следва да присъжда разноски в полза на ответника.

С оглед гореизложените съображения и на осн. чл. 278 във вр. с чл. 419 ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Заповед № 42/18.02.2014 г. по ч. гр. д. № 493/2014 г. по описа на Добричкия районен съд в частта относно разпореждането, с което е уважена молбата за незабавно изпълнение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.