О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 31

 

Гр. ДОБРИЧ 13.01.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на тринадесети януари през……….. 2017г. в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Т. СТОЕВА             ЧЛЕНОВЕ : Е. ИВАНОВА

                                                                                А. ПАНАЙОТОВА

 

         Като разгледа докладваното от съдия-докладчика Теменуга Стоева в.ч.т.д. № 301/2016г- по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното :

 

         Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

         Образувано е по подадено от В.Х.Г., ЕГН **********, чрез пълномощника й – адв. Д.Я.Г., възражение по реда на чл. 423, ал. 1 от ГПК, придружено с писмени доказателства срещу издадената срещу нея заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Във възражението се заявява, че издадената заповед следва да се обезсили от въззивния съд, той като при издаването на същата не са били налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т.4 от ГПК, а именно длъжникът – физическо лице, да има обичайно местопребиваване на територията на Република България. Прави се искане и за присъждане на направените в настоящото производство разноски.

         Ответната страна – „***” ЕАД, чрез пълномощника си юрисконсулт ***, в депозиран отговор на възражението оспорва същото като неоснователно. Твърди се, че длъжницата не е била лишена от възможността да оспори вземането по реда на чл. 414 от ГПК. С оглед редовното връчване на заповедта  на постоянния и настоящ адрес на длъжницата и пропускане на срока по чл. 414 от ГПК считат издадената заповед за изпълнение за стабилна. По отношение направеното искане за заплащане на разноските в настоящото производство се изразява мнение, че в случай, че издадената заповед не бъде обезсилена, а  делото бъде изпратено на РС – Добрич за даване на указания на заявителя по чл. 415 от ГПК, спорът няма да бъде решен по същество и при това положение няма да са налице предпоставките за възлагане на разноски. В случай, че въззивният съд уважи искането за присъждане на разноски ответната страна възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

         Добричкият окръжен съд, като взе предвид постъпилото възражение, становищата на страните и представените от тях доказателства, намира за установено следното :

         По допустимостта на производството :

         Във възражението се твърди, че В.Х.Г. е узнала за издадената заповед за изпълнение на парично задължение на датата 11.10.2016г. от своята майка, която е получила процесната заповед от  ЧСИ *** по реда на чл. 46 от ГПК на 10.10.2016г.

         При липса на доказателства за по-ранно узнаване за заповедта, съдът намира, че подаденото в регистратура на ДРС на 08.11.2016г. възражение , въз основа на което е образувано настоящото производство, е подадено в преклузивния едномесечен срок по чл. 423, ал. 1 от ГПК, поради което и като подадено от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес, се явява процесуално допустимо.

         По основателността на възражението :

         От представените по делото доказателства се установява, че В.Х.Г. е живяла и работила в Германия през последните четири години. Налице е адресна регистрация от 01.09.2012г. на адрес в гр. Берлин. Представен е легализиран превод на 2 бр. срочни трудови договори, а от удостоверение, издадено от Здравната каса, Хамбург, е видно, че Г. е била осигурявана без прекъсване от 01.01.2014г. до датата на издаване на удостоверението – 26.10.2016г., включително.

         Съгласно чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането  по издадената срещу него и влязла в сила заповед за изпълнение, има правната възможност да подаде възражение пред въззивния съд, ако заповедта не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България.

В случая, с оглед събраните доказателства, безспорно е установено, че издадената заповед не е връчена лично на В.Г., като връчването й е извършено чрез нейната майка по реда на чл. 46 от ГПК.

Що се касае до втората кумулативно дадена предпоставка – в деня на връчването длъжникът да не е имал своето обичайно местопребиваване на територията на РБ, въззивната инстанция намира, че тази предпоставка безспорно е налице. Видно от Удостоверение от Здравната каса към датата на връчване на заповедта В.Г. е била осигурявана от работодател, което предполага наличието на трудово-правни отношения  и от там – пребиваване на територията на РГермания.

         Легалната дефиниция на понятието „обичайно местопребиваване” се съдържа в разпоредбата на чл.  48, ал. 7 от КМЧП, съгласно която това е мястото, в което физическото лице се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или намерението му да създаде такива връзки.

         От представените по делото писмени доказателства в техния легализиран превод на български език може да се направи обоснования и безспорен извод, че към датата на връчване на заповедта за изпълнение – 10.10.2016г., В.Г. е имала своето обичайно местопребиваване извън пределите на Република България, а именно – на територията на Република Германия.           

Въз основа на изложеното, Въззивната инстанция намира, че подаденото възражение следва да бъде прието, а заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист  - обезсилени.    

         По отношение направеното искане за присъждане на разноски : Общият размер на дължимата по заповед за изпълнение парична сума е 911,12лв. /деветстотин и единадесет лева и дванадесет стотинки/. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1000лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде 300лв. Въззивната инстанция счита, че в случая се касае за казус с повишена правна сложност. А Наредбата от своя страна регламентира минималната стойност на авдокатското възнаграждение, което означава, че процесуалният защитник има право да определи размер на своето възнаграждение, надвишаващ посочения в Наредбата. Следователно не са налице процесуални пречки за присъждане на посоченото в депозираното възражение и в представения списък с разноски  адвокатско възнаграждение в размер на 460лв.  

 

По гореизложените мотиви Добричкият окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И

 

         ПРИЕМА  възражение с вх. рег. № 18620/08.11.2016г., подадено по реда на чл. 423,ал. 1 от ГПК от В.Х.Г., ЕГН **********, чрез пълномощника й – адв. Д.Я.Г., срещу издадената в полза на „***” ЕАД, ЕИК ***, гр. София по ч.гр.д. № 112/2016г. по описа на Добрички районен съд Заповед № 49/20.01.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.

         ОБЕЗСИЛВА Заповед № 49/20.01.2016г., издадена по ч.гр.д. № 112/2016г. по описа на Добрички районен съд и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

         ОСЪЖДА „***” ЕАД, ЕИК ***, гр. София да заплати на В.Х.Г., ЕГН **********,***,  сумата от 460лв., представляваща адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция,както и сумата от 90,25 лв.за превод от немски на представените доказателства.

 

         Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                      ЧЛЕНОВЕ : 1.                 2.