Р     Е   Ш    Е   Н   И   Е

№ 45                                         20.02.2017 год.                               гр.Добрич                 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд                                        гражданско отделение

На двадесети февруари                                                                    2017 год.

В открито заседание в следния състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:      ДИАНА ДЯКОВА        

                                                              ЧЛЕНОВЕ:       ЖЕЧКА МАРГЕНОВА               

                                                                                         МАРИНА ГЕОРГИЕВА                                             

Секретар:С.Д.

като разгледа докладваното от председателя

въззивно гражданско дело       № 257          по   описа   за         2013 год.

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК ,въз основа на подадената от  “Ч.И.Б.” ЕООД,ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.В.,ул.”В. А.” № 1 ,офис * жалба срещу решение № 133/29.11.2012 год. по гр.д.№ 285/2011 год. на Каварненския районен съд, вписано под № 130/29.11.2012 год.,т.ІІ ,стр.369-373 в регистъра по чл. 235 ал.5 от ГПК,поправено с решение № 55/13.05.2014 год. по гр.д.№ 285/2011 год. на Каварненския районен съд, вписано под № 53/13.05.2014 год. т.І стр.155  в регистъра по чл. 235 ал.5 от ГПК, с което са отхвърлени   предявените от дружеството срещу М.В.П., ЕГН **********,*** искове :

1./по  чл.40, във вр. с чл.26, ал.1 пр.3 и

2./по чл. 29 ал.2, във вр. с чл.27 пр.4 ЗЗД ,

за прогласяване нищожността, респективно унищожаемостта на договор за покупко-продажба,сключен на дата 28.06.2007 год.  с нотариален акт № *, том *, рег.№ ***, дело №***/*** год. по описа на Нотариус Й. П., вписан под № * в регистъра на НК,между Й.Г.И. в качеството му на пълномощник на “Ч.И.Б.” ЕООД,ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.В.,ул.”В. А.” № 1 ,офис *    и  М.В.П., с предмет поземлен имот: нива с площ 11.581 дка., VІІ категория, в землището на с.Б., общ.К., съставляваща поземлен имот №***** по плана за земеразделяне на землището на с.Б. , общ.К., със стар идентификатор № ***, съгл. нот.акт № * т.* ,рег.№* н.д.№ */*** год. на РС Каварна за сумата от 405 335.00 евро, поради извършено споразумяване на представляващия дружеството Й.Г.И. и продавача М.В.П. във вреда на купувача, чрез предоставянето му на една напълно безполезна за него престация – земеделска земя, чието предназначение на може да бъде променено за нуждите на планираното инвестиционно намерение, респ. поради сключването му с измама, чрез умишлено въвеждане в заблуждение на ищеца относно възможността за промяна на предназначението на имота и осъществяване на инвестиционните намерения на дружеството;

3./по  чл.34, във вр. с чл.55 ал.1 ЗЗД за връщане обратно на част от получената цена  по договор за покупко-продажба, сключен на 28.06.2007 год., между Й.Г.И. в качеството му на пълномощник на “Ч.И.Б.” ЕООД,ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.В.,ул.”В. А.” № 1 ,офис *    и  М.В.П. в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане ,както и  

4./ по чл.86, във  вр. с чл.84 ал.2 ЗЗД за сумата от 95.90 лв.,съставляваща изтекли  законни лихви  за периода от 26.05.2010 год. до 29.04.2011 год.

С доводи за неправилност на обжалваното решение се настоява за отмяната му,като от въззивният съд бъде постановено ново по съществото на спора за уважаване на една от алтернативно заявените претенциите за недействителност на договора за продажба на недвижим имот,а като последица и обективно съединените такива по чл.55 ал.1 от ЗЗД и чл. 86,във връзка с чл. 84 ал.2 от ЗЗД.

Посочено е,че първоинстанционният съд е направил правните си изводи без да разгледа детайлно и въз основа на всички събрани доказателства  фактическата обстановка по конкретния казус.Всички действия на продавача и пълномощника на купувача  сочели на информираността им ,че въвеждат ищеца  в заблуждение да сключи сделка за придобиване на недвижим имот,който не може да бъде използван за целите,за които се закупува и по този начин му причиняват вреди.

Въззиваемата страна М.В.П.,от гр.В. и третото лице нейн помагач-Й.Г.И.,*** считат подадената жалба за неоснователна и настояват да не бъде уважавана,което свое становище са изразили в депозирани отговори рег.№№ 1402/15.03.2013 год. и 1471/20.03.2013 год.

Производството по делото е било спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК с определение от проведено на дата 03.09.2014 год. съдебно заседание,респективно възобновено с определение № 20/09.01.2017 год.

По повод възобновяване на производството са извършени служебни справки в търговския регистър   относно актуалното състояние на търговското дружество -ищец и в НБД“Население“   относно данни за смърт на ответника.

Гр.д.№285/2011 год. на Каварненския районен съд  е било образувано въз основа на искова молба рег.№ 1735/15.05.2011 год. подадена от “Ч.И.Б.” ЕООД,ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.В.,ул.”В. А.” № 1 ,офис *,с която  дружеството е предявило срещу ответника М.В.П.,ЕГН **********,*** искове по  чл.40, във вр. с чл.26, ал.1 пр.3 и  по чл. 29 ал.2, във вр. с чл.27 пр.4 ЗЗД  за прогласяване нищожността, респективно унищожаемостта на договор за покупко-продажба,сключен на дата 28.06.2007 год.  с нотариален акт № *, том *, рег.№ ***, дело №***/*** год. по описа на Нотариус Й. П., вписан под № * в регистъра на НК ,както и осъдителни по  чл.34, във вр. с чл.55 ал.1 ЗЗД за връщане обратно на сумата от 1000 лв.,съставляваща част от получената цена  по договор за покупко-продажба, сключен на 28.06.2007 год.  ,ведно със сумата от 95.90 лв. изтекли лихви за забава    за периода от 26.05.2010 год. до 29.04.2011 год.  

Препис от исковата молба е бил връчен на ответника М.В.П.,ЕГН **********,***.07.2011 год.

На дата  14.07.2011 год.,ответникът М.В.П.,ЕГН **********,*** е упълномощила за процесуално представителство по делото адв.И.К.З.,подал от нейно име отговор рег.№ 2762/01.08.2011 год.

С отговора е отправено искане   да й бъде конституирано трето лице- помагач Й.Г.И. .

С отговора  и с допълнителна искова молба вх.№ 3058/01.09.2011 год. ,ответницата е предявила срещу третото лице –помагач,обратен  иск по чл. 42 ал.1 пр.1-во,във връзка с чл. 55 ал.1 от ЗЗД , да й заплати обезщетение в размер на присъденото на “Ч.И.Б.” ЕООД.

Устните състезания по делото са приключени в съдебно заседание от 30.10.2012 год., а първоначалното решение ,респ.това за поправката му са постановени съответно на дати № 29.11.2012 год. и 13.05.2014 год.

Съобразно Пълни данни СОДЧ03/06.01.2017 год.  от НБД“Население“, М.В.П. е починала на дата  23.07.2011 год.,като за смъртта й е бил издаден АКТ за смърт № 102/24.07.2011 год.В справката е посочено,че съпругът й Я.Т.П.  е починал,както и че има две дъщери С.Я.С. и В.Я.П.-М..Каварненският районен съд не е бил известен за настъпилата смърт на страна по делото,така също и въззивният съд,пред който адв.И.К.З.  се е легитимирал като пълномощник на ответника  по силата на извършено на дата 10.07.2014 год. упълномощаване /л.96/ за процесуално представителство  от починалата преди три години  М.В.П..

Участието на правосубектни и процесуално правоспособни страни (съществуващи в правния мир правни субекти - физически или юридически лица) в исковото производство е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните (за нея съдът следи служебно) за процесуалната допустимост на предявения иск, на образуваното по него производство и на постановеното по него съдебно решение. Поради това, в случай на смърт на някоя от страните по делото, настъпила след подаването на исковата молба в съда и преди влизането в сила на съдебното решение, съдът спира производството на основание чл. 229 ал. 1 т. 2 от ГПК и предприема процесуалните действия по чл. 230 от ГПК, за да конституира на мястото на починалата страна нейните процесуални правоприемници, и по този начин да обезпечи тяхното по-нататъшно реално участие в процеса, макар това универсално процесуално правоприемство, уредено в чл. 227 от ГПК, поначало да следва материалното такова и да настъпва по силата на закона (ex lege). В случаите, когато страната е починала (юридическото лице е престанало да съществува) след приключването на съдебното дирене пред съответната съдебна инстанция, съгласно изричната разпоредба на чл. 229 ал. 2 изреч. 2 от ГПК съдът следва най-напред да постанови решението си и едва след това - ако решението му подлежи на обжалване, следва да спре производството по делото и да предприеме процесуалните действия по чл. 230 от ГПК. Макар в тези случаи съдебното решение да е постановено след смъртта на страната и преди на нейно място да са конституирани процесуалните й правоприемници, то - именно предвид изричната разпоредба на чл. 229 ал. 2 изреч. 2 от ГПК, същото е процесуално допустимо. Целта на това изключение е бързина и процесуална икономия - да се обезпечи участието на процесуалните правоприемници на починалата страна направо в производството по обжалването на решението пред горната съдебна инстанция, след като е било обезпечено участието приживе на самата първоначална страна в процеса - в събирането на доказателствата по делото, а и в устните състезания, които се провеждат непосредствено след приключването на съдебното дирене (чл. 149 ал. 1 от ГПК).Във всички останали случаи - когато страната е починала /юридическото лице е престанало да съществува в течение на производството, но преди приключването на съдебното дирене пред съответната съдебна инстанция  и съдът е постановил решението си преди да е конституирал и обезпечил участието на нейните процесуални правоприемници в производството (независимо от причините за това, включително - когато съдът не е узнал своевременно за смъртта на страната), такова съдебно решение е процесуално недопустимо, като постановено при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата допустимост. При обжалване пред по-горната съдебна инстанция, такова процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото - на връщане за ново разглеждане от долната инстанция, която следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на страната,  вече с участието на процесуалните й правоприемници-така решение № 622/24.10.2002 год. по гр.д.№ 110/2002 год. на І-во г.о. на ВКС и  постановените по реда на чл. 290 от ГПК решение № 166/28.03.2011 год. по гр.д.№ 306/2010 год. на І-во г.о. на ВКС,решение № 48/28.03.2014 год. по гр.д.№ 14/2012 год. на ІІ г.о. на ВКС, решение № 16/21.02.2014 год. по гр.д.№ 4682/2013 год. на ІІ г.о. на ВКС,решение № 86/03.04.2015 год. по гр.д.№ 55632/2014 год. на ІV г.о. на ВКС.

Смъртта на ответника е настъпила преди да изтече срока по чл. 131 от ГПК за отговор на исковата молба .Съобразно разпоредбата на чл. 41 от ЗЗД,пълномощието се прекратява със смъртта на упълномощителя,т.е.  при данни за настъпила смърт на ответника на 23.07.2011 год.,на тази дата са прекратени пълномощията на процесуалния й представител адв. И.К.З..С оглед на горното,новото разглеждане на делото следва да започне от етапа на конституиране  на правоприемниците на ответника по реда на чл. 227,във връзка с чл. 229  и 230 от ГПК,на които се връчи препис от исковата молба за отговор по реда на чл. 131 от ГПК.

По тия съображения,съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОБЕЗСИЛВА  решение № 133/29.11.2012 год. по гр.д.№ 285/2011 год. на Каварненския районен съд, вписано под № 130/29.11.2012 год.,т.ІІ ,стр.369-373 в регистъра по чл. 235 ал.5 от ГПК,поправено с решение № 55/13.05.2014 год. по гр.д.№ 285/2011 год. на Каварненския районен съд, вписано под № 53/13.05.2014 год. т.І стр.155  в регистъра по чл. 235 ал.5 от ГПК .

ВРЪЩА  делото за ново разглеждане от друг   състав на Каварненския районен съд , като  процесуалните действия, извършени след смъртта на М.В.П.,ЕГН **********,*** , бъдат повторени   с участието на законните й наследници.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                              2.