№ 39 , гр. Добрич, 14. 02.
2017
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на първи февруари две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИЦА
СТОЯНОВА
МАРИНА Г.
При участието на секретаря П.П.,
разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 227 по описа на
Добричкия окръжен съд за 2016 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е
образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба, подадена от ответниците
М.Г.С. и А.Г.С., чрез процесуалния им представител, против решение № 1/ 11. 01.
2016г., постановено по гр. д. № 57/ 2015г. по описа на РС гр. К., с което е
било разпределено ползването на недвижим имот в град К., ул.”И.В.” №*,
урегулиран в УПИ **-****, в кв.** по действащия регулационен план на гр.К., с
площ от 490 кв.м., с идентификатор № *****.***.**** по кадастралната карта на
гр.К., съобразно вариант 10 /десет/ на експертното заключение от 30.11.2015 г.
на вещото лице арх. А.Е., скицата (приложение 15 на л. 116 от делото),
приподписано от съда и представляващо неразделна част от решението, като на
ищеца Ю.Г.С. е предоставено ползването на 266. 00 кв. м. от цялата площ на
поземления имот, обозначени от вещото лице като зони И 1 с площ 169 кв.м., в това число жилищна сграда „3”,
входно преддверие „3а” и част от стопанска сграда „2+2а” /с дължина 4. 25 м. и
широчина 3. 00 м./, и зона И 2 с площ 97 кв. м., оцветени в бледозелен цвят на
приложение № 15 към СТЕ, както и обособените за общо ползване зони К 1 с площ
4. 50 кв. м. и К 2 с площ 6. 50 кв. м., оцветени в жълт цвят на приложение № 15
към СТЕ, а в на ответниците и настоящи въззивници А.Г.С. и М.Г.С. е било
предоставено ползването на общо 213. 00 кв. м. от цялата площ на поземления
имот, обозначени от вещото лице като зони О 1 с площ 117 кв. м., в това число жилищна сграда „1”,
входно преддверие „1 а”, вход за полуподземния етаж „1 б” и надстройка над
входа „1 в”, и зона О 2 с площ 96 кв. м., в това число гълъбарник „4 а” и „4 б”,
външна тоалетна „4 в”, барбекю „5”, стопанска сграда „2 б” и част от стопанска
сграда „2+2а”, оцветени в оранжев цвят на приложение № 15 към СТЕ, како и
обособените за общо ползване зони К 1 с площ 4. 50 кв. м. и К 2 с площ 6. 50
кв.м., оцветени в жълт цвят на приложение № 15 към СТЕ. Настоява се за отмяна
на решението. В допълнителна молба от 27.12.2016 г. са изразили становище, че
първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, а производството по
делото – прекратено поради липса на предмет, с оглед влизането в сила на
решение по гр. д. № 176/ 2013 г. на РС гр. К. по извършването на делбата, с
което съсобствеността върху спорния имот е прекратена.
По реда на чл. 263 ал. 1 от
ГПК ответната по въззива страна Ю.Г.С., чрез процесуалния му представител, е
депозирала писмен отговор, в който се противопоставя на релевираните в жалбата
оплаквания. Настоява за потвърждаване на решението.
Въззивната жалба е
депозирана в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, от легитимирани лица, поради което
е процесуално допустима.
Първоинстанционното
производство е образувано по предявена от Ю.Г.С. ***, с ЕГН *********, против А.Г.С., с ЕГН **********,
и М.Г.С., с ЕГН **********, с. а., претенция за разпределение ползването на
съсобствения между страните недвижим имот, представляващ дворно място с площ от
452 кв. м., по н. а. № ***, т. *, н. д. № ***/ 1969 г. на БРС, а по скица - с
площ от **7 кв. м., поземлен имот с идентификатор № *****.***.**** по кад.
карта на гр. К.. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, страните
притежават съвместно право на собственост върху горния недвижим имот, ведно с
построените в него постройки: жилищна сграда с идентификатор *****.***.****.*,
със застроена площ от 82 кв. м., селскостопанска сграда с идентификатор *****.***.****.*
с площ от 23 кв. м. Според ищцовите твърдения, в дворното място ималоизградена
и жилищна сграда с идентификатор *****.***.****.*, с площ от 49 кв. м., представляваща негова лична
собственост. Поради непрекъснатите спорове относно ползването на съсобственото дворно
място, включително поради завземането му почти напълно от ответниците, Ю.Г.С.
настоява съдът да определи начин на ползването му, ответстващ на правата в
съсобствеността на всяка от страните.
По реда на чл. 131 ал. 1 от
ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, в който са се противопоставили на
допустимостта и основателността на заявената претенция. Настояват за
отхвърлянето и.
Предявената претенция е с
правно основание чл. 32 ал. 2 от ЗС, съгласно която разпоредба предвижда
възможност, ако не може да се образува мнозинство от съсобствениците,
притежаващи повече от половината от съсобствената вещ или ако решението на
мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е
от съсобствениците, да реши въпроса, да вземе необходимите мерки и ако е нужно,
да назначи управител на общата вещ.
Условие за допустимост на
производството по чл. 32 ал. 2 от ЗС е наличието на съсобственост, защото само
в тази хипотеза и при липса на съгласие между съсобствениците относно
ползването на общата вещ, съдът разглежда искането по спорна съдебна
администрация.
Между страните в настоящото
производство е било образувано гр. д. № 176/ 2013 г. по описа на РС гр. К., с
предмет – делба на дворно място с площ от 452 кв. м., по н. а. № ***, т. *, н.
д. № ***/ 1969 г. на БРС, а по скица - с площ от **7 кв. м., поземлен имот с
идентификатор № *****.***.**** по кад. карта на гр. К..
С решение № 59/ 25.06.2015 г.
по гр. д. № 176/ 2013 г., потвърдено с решение № 55/ 11.03.2016 г. по в. гр. д.
№ 8/ 2016 г. по описа на ДОС, влязло в сила поради недопускането му до
касационно обжалване с определение № 371/ 26.10.2016 г. по гр. д. № 2660/ 2016
г. по описа на ВКС, II г. о., делбата е била извършена. Съсобствеността
върху дворното място е била прекратена, като в дял и в изключителна собственост
на съделителката А.Г.С. е било поставено дворното място с административен адрес
гр. К., ул. „И.В.“ № *, съставляващо поземлен имот с идентификатор *****.***.****
по кад. карта на гр. К., с площ от 452 кв. м. по н. а. и с площ от **7 кв. м.
по скица.
Следователно към момента на
приключване на съдебното дирене пред въззивния съд съсобствеността върху
дворното място вече е била прекратена. Липсата на съсобственост лишава
производството по спорна съдебна администрация по чл. 32 ал. 2 от ЗС от
предмет. В този смисъл постановеното първоинстанционно решение е процесуално
недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото –
прекратено.
Въззивната инстанция не
споделя възведените от въззиваемата страна оплаквания за недопустимост при
образуването на въззивното производство предвид късното представяне на
доказателства за внесената по сметка на ДОС държавна такса. От представените по
делото доказателства става ясно, че държавната такса е внесена в указания от
Районния съд срок и той не се е възползвал от предоставените му в чл. 262 от
ГПК правомощия да върне жалбата. В тази връзка оплакванията на въззиваемия са
неоснователни.
С оглед изхода на спора и
на основание чл. 78 ал. 2 от ГПК на всеки от въззивниците – ответници следва да
бъдат присъдени сторените в първоинстанционното производство разноски: по 400
лв. адвокатски хонорар, и по 300 лв. – възнаграждение за един адвокат във
въззивното производство, което следва да бъде редуциран до минималния, визиран
в чл. 7 ал. 1 т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размер по направеното от процесуалния представител на
въззиваемия възражение за прекомерност. Същото е основателно, с оглед
развитието на второинстанционното производство и изхода по спора. Дължима от
ищеца – въззиваем е държавната такса за въззивното производство, платена от
въззивниците – ответници.
Предвид изложените
съображения и на основание чл. 270 и сл. от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 1/ 11.
01. 2016г., постановено по гр. д. № 57/ 2015г. по описа на РС гр. К. и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА Ю.Г.С. ***, с ЕГН *********, да заплати на А.Г.С., с ЕГН **********,
с. а., сторените от нея разноски пред две съдебни инстанции в общ размер на 720
/седемстотин и двадесет/ лв.
ОСЪЖДА Ю.Г.С. ***, с ЕГН *********, да заплати на М.Г.С., с ЕГН **********,
с. а., сторените от него разноски пред две съдебни инстанции в общ размер на
720 /седемстотин и двадесет/ лв.
На основание чл. 280 ал. 2
т. 2 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.