РЕШЕНИЕ

№51

гр.Добрич,23.02.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на двадесет и трети януари през 2017г. в състав:

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

        ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                         ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря С.Д. в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №557 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№14673/02.09.2016Г. на Д.И.Д. с ЕГН ********** ***, срещу решение №857/29.07.2016г. по гр.д.№1400/2015г., с което се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В.И.С. с ЕГН ********** и Д.И.Д. с ЕГН **********   по предявения от В.И.С. с ЕГН ********** срещу  Д.И.Д. с ЕГН **********  иск , че В.И.С. с ЕГН ********** е собственик на недвижим имот – апартамент № 4, находящ се в град Добрич, ЖК „Д.“ бл. *, вх. *, ет. *, състоящ се от три стаи, кухненска ниша, сервизни помещения и балкони със застроена площ 136,20 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор ****************, намиращ се в сграда № 1, ведно с изба № 14с площ от 18.80 кв.м. , както и съответните  идеални части от общите части на сграда с идентификатор **************   и отстъпеното право на строеж  върху поземлен имот с идентификатор ******* ; ОСЪЖДА  се Д.И.Д. с ЕГН **********   да предаде на В.И.С. с ЕГН ********** владението върху недвижим имот – апартамент № 4, находящ се в град Добрич, ЖК „Д.“ бл. *, вх. *, ет. *, състоящ се от три стаи, кухненска ниша, сервизни помещения и балкони със застроена площ 136,20 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор ****************, намиращ се в сграда № 1, ведно с изба № 14с площ от 18.80 кв.м. и се ОТМЕНЯ  на основание чл. 537 , ал.2 от ГПК нотариален акт № *,том * ,рег. № *,дело № * от *** г. на нотариус Е. С. ,вписан под № * в регистъра на НК ,с който Д.И.Д. с ЕГН ********** е признат за собственик по давностно владение върху недвижим имот – апартамент № *, находящ се в град Добрич, ЖК „Д.“ бл. *, вх. *, ет. *, състоящ се от три стаи, кухненска ниша, сервизни помещения и балкони със застроена площ 136,20 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор ****************, намиращ се в сграда № 1, ведно с изба № 14с площ от 18.80 кв.м. , както и съответните  идеални части от общите части на сграда с идентификатор **************   и отстъпеното право на строеж  върху поземлен имот с идентификатор *******.

Въззивникът счита решението за незаконосъобразно и неправилно, постановено при нарушаване на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и в разрез със събраните доказателства. Излага доводи по съществото на спора, излагани и пред районния съд във връзка с липсата на надлежно придобити от праводателите на ищеца вещни права върху процесния имот. Анализира събраните доказателства и извежда извод , че праводателите на ищеца не са придобили чрез ЖСК право на собственост, предвид на установяването, че значителна част от подписите в Протокол №101/30.11.2004г. и Протокол №102/18.12.2004г. на ОС на ЖСК „А.” са неистински. В тази връзка счита, че няма валидно взето решение от ОС на ЖСК за предоставянето на процесния апартамент на праводателя И. Д., придобивното основание на същия счита за нищожно. Съществено процесуално нарушение вижда в отказа на районния съд да събере като доказателства прокурорски преписки с №№880 и 881, както и досъдебно производство №3/2016г.на сектор ПИП при ОД на МВР-Д., в частта на съдържащите се в тях обяснения на лицата К. Г. и А. Е., във връзка с процесния апартамент.Необоснован намира извода на районния съд, че продажбата в полза на ищеца от 20.09.2012г. не е симулативна,  без да е обсъдил събраните и относими доказателства, в това число, че ищеца никога не е посещавал имота, не е живял в него, не е държал свои вещи в него, не е вземал собственически решения, не е платил цената. Неправилен намира извода на съда за прекъсване на владението му със смяната на патрона на вратата през м.април 2014г., при не отчитане на установеното с влязлото в сила на 14.03.2016г. решение по гр.д.№1558/2014г.на ДРС, че всички действия , насочени срещу владението му върху имота са незаконосъобразни и следва да бъдат преустановени, при неправилно приложение на чл.116 от ЗЗД във вр. с чл.84 от ЗС, при не отчитане на факта, че действията по смяна на патрона са извършени от трето лице. Подробно  анализара характера на действията по смяна на патрона на входната врата на апартамента и извежда извод за тяхната незаконност и невъзможността им предвид на това да доведат до смущаване на владението му, респ. прекъсване на давността. Пространно се анализират факти, обстоятелства и доказателства по делото, като се извежда извод за придобиването на апартамента от него по давност и се изразява несъгласие с извода на съда в обратния смисъл, респ. за уважаване на иска. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от В.И.С. с доводи за неоснователност. Счита изводите на съда за подробно мотивирани и правилни. Счита, че не се касае до нищожност като порок на колективно решение , а евентуално за неправилност, на която ответникът не може да се позовава преди решението на ЖСК да бъде отменено.Вън от това, участвалите в ОС на ЖСК лица били надлежно упълномощени от правоимащите, с оглед последващо потвърждаване на действията на пълномощниците. Счита да не е оборено членственото правоотношение на И. Д. в ЖСК, разпределянето на жилището на него. Не било доказано и сделката, от която черпи права да е нищожна като симулативна. Липсвал документ, който да съдържа изявление и на двете страни, че продажбата прикрива друго съглашение. Неплащането на цената било основание за облигационни претенции, било доказано и нейното плащане по банков път. Не било установено и владение от ответника от 18.06.2004г., а допускане да обитава апартамента, което обитаване дори не било продължило повече от десет години. Правилен бил извода на съда, че на 30.04.2014г. било настъпило прекъсване на владението. Иска потвърждаване на решението.

При данни, че постановеното неизгодно за Д.И.Д. решение му е съобщено на 22.08.2016г., въззивната жалба, депозирана на 02.09.2016г.,  се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК.

           По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата, провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното: 

 Атакуваното решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е по предявен от В.И.С. с ЕГН ********** срещу Д.И.Д. с ЕГН **********   по предявения от В.И.С. с ЕГН **********, иск по чл.108 от ЗС/съобразно изменение, допуснато в с.з. от 18.03.2016г./за ревендикация на недвижим имот – апартамент № *, находящ се в град Добрич, ЖК „Д.“ бл. *, вх. *, ет. *, състоящ се от три стаи, кухненска ниша, сервизни помещения и балкони със застроена площ 136,20 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор ****************, намиращ се в сграда № 1, ведно с изба № 14с площ от 18.80 кв.м. , както и съответните  идеални части от общите части на сграда с идентификатор **************   и отстъпеното право на строеж  върху поземлен имот с идентификатор *******. Заявено е искане за отмяна на констативен нотариален акт № **,том * ,рег. № *,дело № * от *** г. на нотариус Е. С. ,вписан под № * в регистъра на НК ,с който Д.И.Д. с ЕГН ********** е признат за собственик по давностно владение върху същия имот.

     Обосноваващите искането на В.И.С. обстоятелства, изложени в исковата молба, се свеждат до твърдения, че е собственик на апартамент № 4, находящ се в град Добрич, ЖК „Д.“ бл. *, вх. *, ет. *,  по силата на правна сделка- договор за покупко-продажба от 20.09.2012 г. ,обективиран в нотариален акт № *,том *,рег. № *,дело № */*** г. на нотариус Р.Г. ,вписан под № * в регистъра на НК, който имот е придобит от праводателите му чрез участие и членство в ЖСК”А.” и снабдяване с нотариален акт, прехвърлящ собствеността от кооперацията на член-кооператора И. И.Д. по време на брака му с Т. Й. Д.. С решение №3/27.01.2016г. по гр.д.№1558/2014г. на ДРС ищецът бил осъден да предаде владението върху така придобития имот на Д.И.Д., за изпълнение на което било образувано изп.д.№111/2015г.на ЧСИ Сл.С.. При справка в АП-Добрич В.С. констатирал ,че  Д.И.Д. се снабдил и с констативен нотариален акт № **,том * ,рег. № *,дело № * от *** г. на нотариус Е. С. ,вписан под № * в регистъра на НК, за собственост върху имота по давностно владение, който нотариален акт не бил представен във воденото съдебно производство. Иска установяване на правата му и предаване владението с отмяна на констативния нотариален акт на ответника.

Срещу претендираното от ищеца право на собственост, с писмения отговор на исковата молба, ответникът Д.И.Д. е противопоставил правозащитни възражения: за недействителност на договора за покупко-продажба, от който ищеца черпи права, като симулативен защото не е платена цена, а е сключен да създаде грешното впечатление у ответника, че собственик на имота е вече ищеца; за  липсата на валидно придобито право на собственост от ищеца поради придобиването му от несобственици; както и за придобиването на имота от него по силата на давностно владение, упражнявано от 18.06.2004г., когато владението му е предадено от тогавашните собственици П. Г. и К. Г. по силата на предварителен договор за замяна от същата дата. В част от документите касаещи собствеността било вписано името на неговия брат И. И.Д. поради постигната помежду им уговорка той да извърши нужното за придобиване на имота, тъй като вече бил член-кооператор, а това щяло да облекчи бюрократичната процедура по придобиване на имота, но в отношенията помежду им ответника бил собственик.

 Липсата на права у праводателите ответника обосновава с недействителност на решения на ОС на ЖСК, обективирани в протоколи № 101 от 30.11.2004 г., № 102 от 18.12.2004 г. и в  окончателен разделителен разпределителен протокол от 22.06.2005 г., поради участие във вземането им/подписването им/ от лица, които не са член-кооператори.

Не е било спорно, че процесният апартамент се намира в сграда, построена от учредена през 1989г ЖСК”А.”гр.Добрич въз основа на отстъпено право на строеж върху общинска земя. Не е било спорно и, че И. И.Д. е бил член-кооператор за построяването и придобиването на разпределен му обект в нея, различен от процесния. Не е било спорно и, че член-кооператор за построяване и придобиване на процесния апартамент №4 е бил К.Б.Г., който с молба с нотариална заверен на 23.112004г. подпис/л.170 от делото на ДРС/ е поискал да бъде освободен като член-кооператор. С протокол №101/30.11.2004г. ОС на ЖСК”А.” е взело решение за освобождаване на Г. като член –кооператор. Очевидно се касае за доброволното напускане на Г. сгласно  чл. 19 т.1 от ЗЖСК, с оглед отправеното до ЖСК волеизявление и доколкото липсват данни, относими към хипотезата на чл.19 т.2 във вр. с чл.20 или чл.19 т.3 във вр. с чл.21 от същия. Следва да се отбележи и, че при доброволното напускане, членственото правоотношение се прекратява от момента на достигане на волеизявлението на напускащия до ЖСК. Вземането на решение от ОС за освобождаване на напусналия не е елемент от фактическия състав на прекратяването, по аргумент  на чл.21 от ЗЖСК, поради което е ирелевантен въпроса дали във вземането на решението, обективирано в Протокол №101/30.11.2004г. са участвали, гласували и формирали кворум лица, които не са член-кооператори. Така, с доброволното напускане, Г. е изгубил правото си по чл. 17, т. 1 ЗЖСК да придобие в собственост разпределения му апартамент №4. Същият  придобил статута на „свободен имот” по смисъла на ЗЖСК и с протокол №102/18.12.2004г. ОС на ЖСК”А.” е взело решение за разпределяне на свободния апартамент №4 на член-кооператора И. И.Д., заявил желание да придобие правата на напусналия, допустимо съгласно чл.14, ал.2 от ЖСК. На 22.06.2005 г., е взето решение от ОС на ЖСК”А.” за приемане на окончателен разделителен разпределителен, с характер на решение по чл.35, ал.1 от ЗЖСК, необходима предпоставка за издаване на нотариален акт, въз основа на който се придобива правото на собственост /чл.35, ал.2 от ЗЖСК/, респ.елемент от фактическия състав на този придобивен способ. Няма данни нито решението за разпределяне на освободения от Г. апартамент №4 на член-кооператора И. И.Д., нито решението за приемане на окончателен разделителен протокол да са отменени по реда на чл.39 и чл.40 от ЗЖСК. Исковете за отмяна на решенията на ОС на ЖСК са конститутивни, а не установителни, поради което и не могат пороци на решението на ОС на ЖСК да се релевират по пътя на възражение /така решение №415 от 08.09.2010г. по гр.д.№513/2009г.на ВКС, първо г.о./, нито по пътя на инцидентния съдебен контрол,  съдът може да извършва проверка за валидността на решенията на ОС, тъй като те не представляват административен акт/така решение №424 от 25.03.2013г. по гр.д.№100/2012г.на ВКС, първо г.о./. Какъвто и порок, рефлектиращ върху законосъобразността на решенията на ОС на ЖСК да е налице, те са задължителни, щом са влезли в сила. На следващо място, оспорването на решенията като взети с участието, гласуването и формирането на кворум от лица, които не са член-кооператори, в който смисъл е възражението на ответника, не покрива нито една от изричните хипотезите за нищожност по чл.30 от ЗЖСК, противоречи и на защитната му теза, който не отрича членствените права, респ.правото на И. И.Д. по чл.17, т.1 от ЗЖСК, т.е. да придобие процесния апартамент, а твърди, че в отношенията помежду им  се счита собственик на имота, който брат му е придобил чрез ЖСК.

 До издаване на нотариални актове по чл.35, ал.2 от ЗЖСК на името на кооператорите, собственик на построените обекти е ЖСК, дори и да им е предадена фактическа власт върху разпределените им обекти. В случая въз основа на влязло в сила решение по чл.35, ал.1 от ЗЖСК от 22.06.2005г., на 03.08.2005г. е издаден конститувен нотариален акт №*,, т.*, рег.№*, н.д.№*/*г. на нотариус Р.Г., вписан с №* в регистъра на НК, с който собствеността на ЖСК”А.” върху апартамент №4 е прехвърлена на И. И.Д.. Последният, заедно със съпругата си, с договор за покупко-продажба от 20.09.2012 г., обективиран в нотариален акт № *,том *,рег. № *,дело № */*** г. на нотариус Р.Г. ,вписан с № * в регистъра на НК,  прехвърля същия имот на ищеца В.С.. Цената по договора от 78 980лева е уговорена общо за апартамент №4 и за още един жилищен имот-апартамент 17, също предмет на договора. Задължението на купувача за плащане на цената е изпълнено съобразно уговорения начин –чрез кредит от „Р. Б.”АД/н.а. за договорна ипотека л.79,164, преводни документи на л.310,311/. Твърденията на ответника в обратния смисъл, обосноваващи  отношения на привидност между продавачите и купувача В.С./сключване на договора с цел да се създаде впечатление у ответника, че ищеца, а не И. Д. е вече собственик/са неоснователни. От събраните по делото доказателства не се установяват такива отношения. Извод за такива не може да се изведе от установяването/св.И. П./, че ищецът не е живял в закупения апартамент. Извършваните управителни действията на И. Д. по отношения на имота след продажбата според св.М.А. са по възлагане от ищеца, който се бил установил по това време в гр.Ст.З., да се грижи за имота. Действителността на правното основание за придобиване на имота от ищеца не е опровергана.

Както беше посочено по-горе, до издаването на нотариален акт на И. Д., процесния апартамент №* е бил собственост на ЖСК”А.”, респ. е бил собственост на кооперацията и към сочената от ответника като начален момент на владението му дата 18.06.2004г., когато е сключен между него и напусналия член-кооператор Г. предварителен договор за замяна. От информацията относно завършеността на апартамента, съдържаща се в показанията на свидетелите  Д.Д., М.К., К. Г., Н.П., може да се изведе извод, че към сочената от ответника дата той е бил годен обект на владение, но не е бил годен за използване по предназначение-живеене. Няма данни на датата 18.06.2004г. апартамента да е предаден от Г. или от кооперацията на ответника. От събраните по делото доказателства не се и установяват датиращи от същата дата, с достатъчна според изискванията на закона продължителност и характеристики действия на ответника по завладяване и демонстриране  собственическото му отношение спрямо собственика тогава ЖСК”А.”, както и спрямо последващия, годни  да го направят собственик.

 Установява се, че през 2004г. държането на освободения от Г. апартамент е предадено от кооперацията на И. Д./св. Д.Д., св.Н.П./, комуто е бил разпределен. Към  2004г. апартамента не е бил годен за живеене /бил на тухла според св.Н.П., св.И. Д.,  на груба мазилка с вързана със сезал врата според св.М.К., с врата от шперплат с обикновен ключ според св. Д.Д./, както и, че довършителни работи за привеждането му във вид на жилище са извършвани и от праводателя на ищеца  и брат на ответника -И. Д., и от ответника Д.Д.. Към този момент ответникът Д.Д. е живеел заедно с брат си И. Д. в апартамента на последния/№*/на втория етаж, находящ се над процесния №4 на първия етаж/св.М.К., св.С.Р., св.И. Д./. Двамата братя са имали и общ бизнес/св.М.К./. Апартаментът е бил в това състояние/на тухла и неизмазан/ и към датата 15.06.2005г. когато са предприети действия по газифициране на кооперацията/св.Д.Д./. Двамата братя са живели в апартамента на И. Д. на втория етаж до към 2007-2008г./св.М.К., св.Н.П., св.М.А. /. В процесния апартамент се правели ремонти до към 2008г./св.Н.П./. Ответникът Д. възложил на св.М.К. да следи ремонта, отпочнал според същия свидетел през 2005г., по направа на газовата инсталация,  събаряне стената на терасата и иззиждане на нова, дограма. Представените РКО от м.юли 2006г./л.35/ установяват извършено от ответника плащане за закупуване на фаянс, теракота, фуга, комплект за баня, и при  съвкупната им преценка с гласните доказателства, може да се приеме, че същите материали за били предназначени за процесния апартамент. Извършил плащане за поставяне на дограма/св. А. М./. Предприел е действия за обзавеждане по проект/договор от 26.06.2006г., приемателен протокол от 25.08.2006г. РКО от 23.06.2006г./.  И. Д. наемал майстори за фаянс, теракота/св.Н.П./. Представен е и договор за изработка 01.06.2006г/л.61от делото на ДРС/, сключен от И. Д. с М. А. А. за извършване на ремонт в апартамент в бл.43, номерът на който апартамент не се чете. Безспорно е, че в блок 43 към него момент И. Д. е имал и друго жилище, но при данните, че към 2006г. двамата братя вече са живеели в притежаваното от И. Д. друго жилище, при информацията съдържаща се в показанията на св.М.К., че ремонта в процесния апартамент се е извършвал от лице на име М., на св. Н.П., че лице на име М. слагал фаянс и боядисвал, очевидно договора касае ремонта на процесния имот. И. Д. е сключил на 14.07.2005г. и договор с газоразпределителното предприятие „***”АД гр.В. за присъединяване към газоразпределителната мрежа на процесния апартамент, във връзка с което му е издадено и разрешение за строеж №832/12.12.2006г./л.74-76/. Приблизително по същото време, след като се снабдил с нотариален акт според св.Н.П., И. И. ипотекирал апартамента за обезпечаване кредит на свидетелката. Към 2008г. апартамента бил годен за използване по предназначение. Същата година, когато св.М.А. заживява с И. Д. в апартамента му на втория етаж, той предоставя на ответника за живеене жилището на първия етаж,т.е. процесния апартамент/св.М.А./, за което му дал ключа/св.С.Р./. Ответникът първоначално живял  сам, след това около 3-4години/св.Г. Г., св.М.К./ живял в него с приятелката си И.а. Разпитана като свидетел И. П. твърди да е живяла на семейни начала с ответника в периода 2004г.-2010г., като с колебание сочи 2005г. като момента, в който се нанесли в процесния апартамент, който знае като придобит от ответника през 2004г. чрез замяна с негов  апартамент на центъра. Твърденията и за този начален момент на обитаване на апартамента от ответника са в противоречие с останалите доказателства относно същия факт и относно продължителността на ремонта му с цел привеждането му във вид, годен за живеене.

Доказателствата по делото действително сочат на извършени от ответника към изследвания период от време ремонтни действия, но на чужд имот, очевидно със знанието и без противопоставянето на собственика му И. Д.. Последният е допуснал към 2008г.ответника да живее в имота, по който начин ответникът е получил държането му от титуляра на правото на собственост към този момент. Не е спорно и, че в периода от 2008г.до 2012г. ответникът  е живял в имота, като брат му е поемал разходите по подържане на припадащите се общи части, вкл. консумативните разходи/св. М.А./. Очевидно И. Д. е имал и ключ от апартамента, тъй като св.М.А. твърди, че двамата с него влизали да почистват и проветряват. Ответникът е живял в имота и към 20.09.2012г., според св.И.а П., когато И. Д. го продава на ищеца. Ищецът не се е нанасял в жилището, тогава работел в гр.Ст.З.. Според св.М.А., живуща на семейни начала с И. Д. в периода 2008г.- 2014г., т.е. и към този момент, след закупуването на апартамента ищецът възложил на И. Д. да се грижи за апартамента. Според същата свидетелка с лични възприятия за изследваните обстоятелства, след закупуването на апартамента от ищеца, в него е извършен обиск от органите на реда и във връзка със задържането под стража на ответника/на 26.11.2012г. според данните от постановлението на ДРП/, по повод на което по указание и съгласие на ищеца, И. Д. е сменил бравата на входната му врата. На следващата година, когато го „пуснали”/св.М.А./ответника  разбива входната врата и влиза в апартамента. Според св.С.Р. това е било април-май 2013г. Св. М.А. извикала полиция. Органите на реда изкарали ответника от апартамента и отвели всички в полицията, в това число и св.С.Р., живущ в същия вход.  В полицията поискали документ за собственост на ответника, но той нямал такъв и му съставили протокол. Няколко месеца след съставянето на протокола ответникът бил отново допуснат в апартамента със съгласието на ищеца и по молба на И. Д./св.М.А./. По време на това последвало обитаване на апартамента от ответника била извършена нова смяна на бравата, лишила очевидно от достъп до апартамента ищеца, защото на 30.04.2014 г. патронът на входната врата на процесния апартамент е сменен от него и ответника е лишен от достъп до жилището. Този факт е установен с  влязло в сила решение № 3/27.01.2015г. по гр.д. № 1558/2014г. на Добрички районен съд  , с което  на основание чл. 76 от ЗС В.И.С. с ЕГН ********** е осъден да предаде фактическата власт върху процесния апартамент на Д.И.Д. с ЕГН **********, отнета по насилствен и скрит начин. Решението е изпълнено на 15.05.2015г./протокол л.41/, респ.понастоящем имота е във владение на ответника. Следва да се отбележи, че в предмета на доказване по иска по чл.76 от ДС е факта, че ищеца има качеството на владелец или държател в конкретен момент,  в който ответникът е отнел имота чрез насилие или по-скрит начин, а принадлежността на правото на собственост е извън него. Обективните предели на силата на съдебното решение по иска по чл.76 от ЗС се разпростира върху факта на владението/държането към момента на отнемане на имота и в настоящия спор за собственост съдът е длъжен да зачете само установения факт на владение на настоящия ответник към този момент и отнемането му от настоящия ищец по насилствен и скрит начин.

Междувременно, на 07.11.2014г. ответникът се снабдил с нотариален акт № **,том * ,рег. № *,дело № * от *** г. на нотариус Е. С. ,вписан под № * в регистъра на НК ,с който е признат за собственик по давностно владение върху процесния  апартамент № 4. Констатациите в този нотариалния акт обаче се опровергават от събраните и обсъдени доказателства по делото. Единственият възможен извод въз основа на събраните доказателства е за валидно придобито право на собственост от ищеца с договора за покупко-продажба от 20.09.2012г., което понастоящем не е изгубил поради придобиването му от ответника по давност.

 Придобивната давност е способ за придобиване на права на собственост и други вещни права върху чужда вещ/имот/ чрез фактическо упражняване на тези права лично или чрез другиго в продължение на определен от закона срок от време. Неупражняването от страна на собственика на имота на постоянно, непрекъснато владение не е основание за придобиване на имота му от друг, само защото този друг живее в имота, ремонтира  и подобрява. За да се приеме, че в полза на едно лице тече придобивна давност, то трябва не просто да обитава, ползва по предназначение имота, но и да демонстрира поведение, израз и на двата признака на владението ”corpus” и „animus”. В случая ответникът  е бил допуснат в апартамента през 2008г. от собственика тогава И. Д., извършвал е преди това съвместно с него ремонтни дейности, предпоставящи възникването на облигационни претенции, но до смяната на патрона на входната врата  липсват данни за действия, израз на намерението му за своене, за трансформиране на  държането във владение. В унисон с установената липса на анимус са и обясненията на самия него пред други държавни органи/по данни от постановление от 27.08.2013г. на РП-Добрич за отказ за образуване на наказателно производство/, че апартамента е собственост на брат му, но закупен с негови парични средства, както и показанията на св.И.а П. за водени между братята разговори за прехвърляне на апартамента, сочещи наличието на очакване у ответника брат му да му прехвърли апартамента, придобит чрез ЖСК”А.”. В този смисъл и показанията на св.К. Г., който твърди да знае целта на заявеното от И. Д. към 2004г. желание за придобиване на освободения от него апартамент- да направи подарък на братчето си. За субективният елемент на придобивната давност е от значение намерението с което се владее, а не причините поради които владелеца счита имота за свой. Освен, че не се установява владение с намерение за своене в изискуемата от закона/ч.79 ЗС/продължителност, но и установеното такова не е било спокойно, тъй като с действията си, установени с решението по гр.д. № 1558/2014г. на Добрички районен съд, ищецът е смутил намерението на ответника да държи имота като свой, а преди това -с действията си по смяна на бравата към края на 2012г. Владението не е спокойно, когато е установено с насилствени действия по отношение на имота, но престава да бъде такова и когато е оспорено с насилствени действия, сочещи на противопоставяне на невладеещия собственик на поведението на владеещия несобственик/така решение №376/12.03.2013 по гр.д.№260/2012г.на ВКС, първо г.о/. Настъпване на правните последици на придобивната давност предполага осъществена в продължителност от 10 години непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно упражняване на фактическа власт с намерение за придобиване на фактически упражняваното вещно право на собственост.

Предявеният иск е основателен и правилно уважен с последиците по чл. 537 , ал.2 от ГПК. Решението на районния съд следва да бъде потвърдено.

При отчитане изхода от въззивното производство, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените съдебно деловодни разноски в удостоверения размер от 1300лева адвокатско възнаграждение за защита по делото.

С оглед гореизложеното, съдът

      РЕШИ

ПОТВЪРЖДАВА решение №857/29.07.2016г. по гр.д.№1400/2015г.,на Добричкия районен съд.

ОСЪЖДА Д.И.Д. с ЕГН ********** ***, да заплати на В.И.С. с ЕГН ********** ***, съдебно-деловодни разноски в размер на 1300лева адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на РБ при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.                    2.