Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 33 ,10.02.2017 година, град Добрич
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение
На шестнадесети януари две хиляди и седемнадесета година
В публичното заседание в следния състав :
Председател : ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
при секретаря С.Д.
като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова
въззивно гражданско дело № 592 по описа за 2016 година намира след-ното:
Производството
е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивната жалба на Община Т.
срещу частта от първоинстанци-онното решение № 102 от
15.08.2016 г. по гр.д.№ 244/
В жалбата по оплаквания, подробно посочени в доклада на въззивния съд ,свеждащи се до нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите на съда по факта за упражнено от наследодателя владение в изис-куемия за придобиване на имота по давност срок , се иска отмяна на реше-нието и постановяване на друго за отхвърляне на иска и присъждане на възнаграждение по член 78,ал.8 от ГПК .
Въззиваемият М.Х.С. *** оспорва чрез упъл-номощения си адвокат основателността на въззивната жалба.
При проверката на обжалваното решение с оглед оплаквания в жал-бата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд на-мира, че то е валидно, в една част - процесуално недопустимо и в другата част – процесуално допустимо и правилно. От исковата молба и от изявле-нието на пълномощника на въззиваемия ( ищец ) в съдебното заседание от дата 11.12.2014 г. следва, че искът срещу Община Т. ( за разлика от съединените искове за право на собственост върху друг имот срещу ответ-ниците - съпрузи М.М.А. и Х.И.А. ) е устано-вителен по член 124,ал.1 от ГПК за право на собственост . Извън предела на поисканата искова защита по член 6,ал.2 от ГПК първоинстанционният съд е осъдил въззивника за предаване на владението . Освен това искът е предявен от един съсобственик в защита на правата на всички съсобстве-ници / сънаследници без да има право на това в съгласие с член 26,ал.2 от ГПК. Следователно в частта на уважаване на установителния иск срещу Общината за право на собственост за 1/2 идеална част от имота и на поста-новената ревандикация обжалваното решение като недопустимо по член 270,ал.3 от ГПК подлежи на обезсилване .
Искът на въззиваемия е основан на твърдения, че като едно от деца-та на Х. Х.С., починал на *** година ,е получил по наследяване идеална част от имот с идентификатор *** по кадас-тралната карта на град Т. с площ от 1 642 кв.м, съответстващ на част от поземлената повърхност на дворно място с площ от 5 дка в местността
„ ***” на град Т., останала
неурегулирана при одобряването на първия дворищнорегулационен план . Реални
части от този двор с площ от 2 дка и 3 дка са придобити от наследодателя по
замени срещу земи от Държавния поземлен фонд, извършени с протоколи на ТПС
–комисия от 2.03.1956 г. и 10.06.
В
обжалваното решение съдът не е изложил мотиви по фактите за из-вършени от наследодателя
два акта за замяна. Направил извод, че той при-добил имота по давност, защото
частта от двора от 5 дка е останала извън регулация през 1969 година,
обработвал я в следващите години , без тя да е била фактическа отнемана от него
с оглед включване в масив на ТКЗС и срокът на давността е завършен преди
смъртта му ( през
Въззивният съд приема, че
основанието на претендираното право е наследствено правоприемство между Х. С. и
ищеца като негов сънаследник ( едно от двете негови деца ) по член 5,ал.1 от ЗН
. Фактите от придобивното основание на
наследодателя относно имота – предмет на правоприемството - са част от
основанието на иска. Но с обосноваването на различни придобивни основания за
наследодателя не се стига до обек-тивно съединяване на искове с различни
основания. Искът е един, на ос-нование - сънаследяване. Заради конкуриращите се
фактически състави , на които ищецът твърди ,че наследодателят му е собственик,
съдът дължи преценка въз основа на доказателствата за всеки от тях и за
правните му последици в поредност според естеството им. В този смисъл
задължител-ната съдебна практика, част от която е решение № 388 от 17.10.
В нарушение на
тези процесуални правила първоинстанционният съд не е обсъдил осъществени ли са
фактите за извършени през
Назначеното по
делото вещо лице е установило, че по първия кадас-трален план от 1969 година
имотът на наследодателя е заснет с пл.№ 123 в кв. 23 с площ от 2 500 кв.м.
и е урегулиран в четири парцела Х, ХІ, ХІІ и ХІІІ . Останалата повърхност от
двора не е заснета нито с плана от 1969 го-дина, нито с плана от
1,153 дка и 1,642 дка и
предназначение – земеделска земя . Те съответстват на имот с идентификатор №
72271.68.73 и на спорния имот с идентифика-тор № *** по кадастралната карта. Според свидетелствата на С. М., С. С. и Ю. С.
градината на С. била застроена с къща към 1962 година и била обработвана от
бащата на въззиваемия без прекъсване, посадени били овощни дървета ( сливи) .
От 1973 година по границите на градината от 5 - 6 дка имало ограда и мре-жа .
Едва в
Според
Решение № 249 от 4.07.2011 г. по гр.д.№ 621/2010 г. на І г.о. , ГК на ВКС по
член 291,т.1 от ГПК ,правилната съдебна практика е тази , която изключва от
приложното поле на ЗСПЗЗ имотите със селищен харак-тер ( извън регулационния
план ) , застроени с жилищни сгради ,притежа-ние на некооператори ,от които те
не са били юридически или фактически отнемани. Имотът – предмет на иска срещу
Общината – е със селищен ха-рактер, притежание на наследодателя – некооператор по
актове за замяна от
Въззивникът няма право на възнаграждение по член 78,ал.8 от ГПК
(а други разноски не се претендират ), защото не е представляван от юрис-консулт, а от адвокат, без доказателства за заплатено за него възнагражде-ние. Въззиваемият има право с оглед частичното потвърждаване на реше-нието на половината от разноските за адвокат – ½ . 500 лева или 250 лева.
Воден
от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
Р Е
Ш И
:
ОБЕЗСИЛВА Решение №
102 от 15.08.2016 г. на Т.ския райо-нен съд по гр.д.№ 244/
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която по отношение на Об-щина Т. е признато за установено правото на собственост на М.Х. С., ЕГН: ********** ***
( вместо посочените в диспозитива наследници на Х. И. С.- Х. Х.С., починал на 8.03.1987 г . ) върху 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на град Т. с площ от 1 642 кв.м ,на основание наследствено правоприем-ство .
ОСЪЖДА Община град Т. да заплати на М.Х. С., ЕГН: ********** *** сумата от 250 ле-ва, сторени във въззивното производство разноски .
ОПРЕДЕЛЯ на въззиваемия ( ищец ) шестмесечен ( вместо посоче-ния в обжалваното решение едномесечен ) срок, считан от влизането на ре-шението в сила за отбелязването му.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.