Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                              33                 ,10.02.2017 година, град Добрич

 

                                     В      ИМЕТО   НА     НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

  На шестнадесети януари две хиляди и седемнадесета година

  В публичното заседание в следния състав :

 

                                       Председател : ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                              Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

                                                             ГАЛИНА ЖЕЧЕВА               

 

при секретаря С.Д.   

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова

въззивно гражданско дело № 592 по описа за 2016 година намира след-ното:

                   Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивната жалба на Община Т. срещу частта от  първоинстанци-онното решение № 102 от 15.08.2016 г. по гр.д.№ 244/ 2014 г. по описа на ТРС, с която е признато правото на собственост на ищеца като наследник на Х. Х.С. върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на град Т.  с площ от 1 642 кв.м. и ответната община е осъдена да му предаде владението върху него на осно-вание член 108 от ЗС.

         В жалбата по оплаквания, подробно посочени в доклада на въззивния съд ,свеждащи се до нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите на съда по факта за упражнено от наследодателя владение в изис-куемия за придобиване на имота по давност срок , се иска отмяна на реше-нието и постановяване на друго за отхвърляне на иска и присъждане на възнаграждение по член 78,ал.8 от ГПК .

         Въззиваемият М.Х.С. *** оспорва чрез упъл-номощения си адвокат основателността на въззивната жалба.

         При проверката на обжалваното решение с оглед оплаквания в жал-бата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд на-мира, че то е валидно, в една част - процесуално недопустимо и в другата част – процесуално допустимо и правилно. От исковата молба и от изявле-нието на пълномощника на въззиваемия ( ищец ) в съдебното заседание от дата 11.12.2014 г. следва, че искът срещу Община Т. ( за разлика от съединените искове за право на собственост върху друг имот срещу ответ-ниците - съпрузи М.М.А. и Х.И.А. ) е устано-вителен по член 124,ал.1 от ГПК за право на собственост . Извън предела на поисканата искова защита по член 6,ал.2 от ГПК първоинстанционният съд е осъдил въззивника за предаване на владението . Освен това искът е предявен от един съсобственик в защита на правата на всички съсобстве-ници / сънаследници без да има право на това в съгласие с член 26,ал.2 от ГПК. Следователно в частта на уважаване на установителния иск срещу Общината за право на собственост за 1/2 идеална част от имота и на поста-новената ревандикация обжалваното решение като недопустимо по член 270,ал.3 от ГПК подлежи на обезсилване .

          Искът на въззиваемия е основан на твърдения, че като едно от деца-та на Х. Х.С., починал на *** година ,е получил по наследяване идеална част от имот с идентификатор *** по кадас-тралната карта на град Т.  с площ от 1 642 кв.м, съответстващ на част от поземлената повърхност на дворно място с площ от 5 дка в местността

„ ***” на град Т., останала неурегулирана при одобряването на първия дворищнорегулационен план . Реални части от този двор с площ от 2 дка и 3 дка са придобити от наследодателя по замени срещу земи от Държавния поземлен фонд, извършени с протоколи на ТПС –комисия от 2.03.1956 г. и 10.06. 1958 г. или по давностно владение, установено от него в 1956 г. и упражнявано до смъртта му. Въвеждането на факти за втори оригинерен придобивен способ в полза на наследодателя е преценено от съда като искане за изменение на основанието и с определение от съдебно заседание на 11.12.2014 година го допуснал .

         В обжалваното решение съдът не е изложил мотиви по фактите за из-вършени от наследодателя два акта за замяна. Направил извод, че той при-добил имота по давност, защото частта от двора от 5 дка е останала извън регулация през 1969 година, обработвал я в следващите години , без тя да е била фактическа отнемана от него с оглед включване в масив на ТКЗС и срокът на давността е завършен преди смъртта му ( през 1987 г.). Изводът е оспорен с въззивната жалба с оглед статута на имота – земеделска земя и забраната по ЗСГ ( отм.) за придобиване й по давност.

         Въззивният съд приема, че основанието на претендираното право е наследствено правоприемство между Х. С. и ищеца като негов сънаследник ( едно от двете негови деца ) по член 5,ал.1 от ЗН . Фактите  от придобивното основание на наследодателя относно имота – предмет на правоприемството - са част от основанието на иска. Но с обосноваването на различни придобивни основания за наследодателя не се стига до обек-тивно съединяване на искове с различни основания. Искът е един, на ос-нование - сънаследяване. Заради конкуриращите се фактически състави , на които ищецът твърди ,че наследодателят му е собственик, съдът дължи преценка въз основа на доказателствата за всеки от тях и за правните му последици в поредност според естеството им. В този смисъл задължител-ната съдебна практика, част от която е решение № 388 от 17.10. 2011 г. по гр.д.№ 1975/ 2010 г. на ІV г.о., ГК на ВКС, приема, че съдът трябва правил-но да определи предмета на спора и да прецени всички правнорелевантни факти по изискванията на член 12 и член 235 от ГПК .

В нарушение на тези процесуални правила първоинстанционният съд не е обсъдил осъществени ли са фактите за извършени през 1956 г1958 г. замени относно съответните две части от имота (  от 2 дка и от 3 дка ). Два-та протокола на ТПС -комисия имат правно действие по тогавашната уред-ба - Постановление на МС от 26.08.1954 г. за земеустрояването , групира-нето на земите и одворяването на ТКЗС, ДЗС, МТС и други обществени стопанства ( отм. ) на актове за замяна на земи на наследодателя – некоопе-ратор със земя от Държавния поземлен фонд. Въз основа на протокола от 1956 година е издаден констативен нотариален акт № 14,том І, нот.д.№ 30/1956 г. по описа на ТРС за право на собственост върху 2 дка „ градина – дворно място ” в град Т.. Следователно към периода на земеустроя-ването на ТКЗС наследодателят е придобил двор от 5 дка . С оглед възра-женията от отговора, че имотът е земеделска земя в приложното поле на ЗСПЗЗ , за която няма постановено решение по член 18ж от ППЗСПЗЗ  за възстановяване, съдът е следвало да прецени статута на спорния имот след 1958 г. и дали той е бил юридически или фактически отнет от собственика  С..

Назначеното по делото вещо лице е установило, че по първия кадас-трален план от 1969 година имотът на наследодателя е заснет с пл.№ 123 в кв. 23 с площ от 2 500 кв.м. и е урегулиран в четири парцела Х, ХІ, ХІІ и ХІІІ . Останалата повърхност от двора не е заснета нито с плана от 1969 го-дина, нито с плана от 1983 г., защото считано от 1969 година е останала е извън регулационния план, но в картата на възстановената собственост от 2009 година е заснета като два имота № 068.073 и № 058.072 с площи от

1,153 дка и 1,642 дка и предназначение – земеделска земя . Те съответстват на имот с идентификатор № 72271.68.73 и на спорния имот с идентифика-тор № *** по кадастралната карта.  Според свидетелствата на С. М., С. С. и Ю. С. градината на С. била застроена с къща към 1962 година и била обработвана от бащата на въззиваемия без прекъсване, посадени били овощни дървета ( сливи) . От 1973 година по границите на градината от 5 - 6 дка имало ограда и мре-жа . Едва в 2015 г. трето лице ( вероятно купувачът на другия имот № 72271.68.73 ) махнало мрежата и изкоренило сливите.

         Според Решение № 249 от 4.07.2011 г. по гр.д.№ 621/2010 г. на І г.о. , ГК на ВКС по член 291,т.1 от ГПК ,правилната съдебна практика е тази , която изключва от приложното поле на ЗСПЗЗ имотите със селищен харак-тер ( извън регулационния план ) , застроени с жилищни сгради ,притежа-ние на некооператори ,от които те не са били юридически или фактически отнемани. Имотът – предмет на иска срещу Общината – е със селищен ха-рактер, притежание на наследодателя – некооператор по актове за замяна от 1956 г. и 1958 г. и никога след придобиването му не е бил фактически отнеман или отчуждаван. Следователно той не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и като включен в наследството на Х. С. е на-следен от ищеца и другите двама сънаследника ( дъщеря и съпруга) в части от по 1/3 , а със смъртта на съпругата през 2004 година ищецът е придобил половината от нейния наследствен и се легитимира като съсобственик с дял от ½ идеална част. При това положение допустимият установителен иск за право на собственост върху ½ идеална част е основателен и диспо-зитивът за уважаването му ( след прецизиране с посочване на носителя на признатото вещно право ) следва да се потвърди.

         Въззивникът няма право на възнаграждение по член 78,ал.8 от ГПК

 (а други разноски не се претендират ), защото не е представляван от юрис-консулт, а от адвокат, без доказателства за заплатено за него възнагражде-ние. Въззиваемият има право с оглед частичното потвърждаване на реше-нието на половината от разноските за адвокат – ½ . 500 лева или 250 лева.

         Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

                                               Р        Е      Ш        И        :

         ОБЕЗСИЛВА Решение № 102 от 15.08.2016 г. на Т.ския райо-нен съд по гр.д.№ 244/ 2014 г. в частта , с която по отношение на Община Т. е признато за установено правото на наследниците на Х. И. С. ( Х. Х.С. ) ,бивш жител ***, почи-нал на 8.03.1987 г. на собственост върху ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на град Т. с площ от 1 642 кв.м и Общината е осъдена да предаде владението върху не-го.

         ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която по отношение на Об-щина Т. е признато за установено правото на собственост на М.Х. С., ЕГН: ********** ***

( вместо посочените в диспозитива наследници на Х. И. С.- Х. Х.С., починал на 8.03.1987 г . ) върху 1/2 идеална част от  поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на град Т.  с площ от 1 642 кв.м ,на основание наследствено правоприем-ство .

         ОСЪЖДА Община град Т. да заплати на М.Х. С., ЕГН: ********** *** сумата от 250 ле-ва, сторени във въззивното производство разноски .

         ОПРЕДЕЛЯ на въззиваемия ( ищец ) шестмесечен ( вместо посоче-ния в обжалваното решение едномесечен ) срок, считан от влизането на ре-шението в сила за отбелязването му.

         РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му.

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                                                2.