Р Е Ш Е Н И Е

№40

гр. Добрич, 15.02.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и трети януари година 2017

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

МАРИНА ГЕОРГИЕВА

Секретар С.Д.

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело номер 629 по описа за 2016 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по жалбата на В.Л.С., чрез упълномощения адвокат, срещу решение №59/03.06.2016г. по гр.д.№30/2015г. на Т.ския районен съд в частите, в които

- е отхвърлен предявеният от В.Л.С. срещу Ю.Н.Х. иск за установяване, че В.Л.С. е собственик на нива с площ 11.666дка, имот №*** в землището на с.Г., общ.Т., и за осъждане на ответника да предаде на собственичката владението върху имота;

- е признато за установено по предявения от Ю.Н.Х. срещу В.Л.С. иск съществуваването помежду им на арендно правоотношение спрямо описания недвижим имот въз основа на договор за аренда, вписан под №96 т.2 вх.рег.№1243/30.08.2010г.;

- е отменено по предявения от Ю.Н.Х. срещу В.Л.С. извършеното на 11.06.2013г. вписване на прекратяване на договора за аренда.

Съгласно посоченото в жалбата арендният договор между въззиваемия и предходния собственик на процесния имот бил прекратен поради неплащане на арендните вноски от насрещната страна. Обратно приетото от първоинстанционния съд било неправилно и несъответно на доказателствата по делото. Посочени са още и пороци на арендния договор, свързани със сключването му от мним пълномощник, договарял сам със себе си и без знанието на арендодателката. По тези съображения се счита, че арендно правоотношение, като основание въззиваемият да държи спорния имот, няма и се иска след отмяна на първоинстанционното решение предявеният от въззивницата иск да бъде удовлетворен, а насрещните искове да се отхвърлят

Жалбата е редовна, подадена в срок и допустима.

В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемият Ю.Н.Х., чрез пълномощника си оспорва жалбата В.Л.С. и настоява за потвърждаване първоинстанционното решение в атакуваните от нея части.

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на М.А.М. и В.Л.С., с която двете предявили срещу Ю.Н.Х. искове да бъде признато за установено, че В.Л.С. притежава правото на собственост върху недвижим имот, съставляващ нива с площ 11.666дка, имот №*** в землището на с.Г., общ.Т., и за осъждане на ответника да й предаде владението.

Исковете са обосновани с твърдения, че с договор по нотариален акт №40 т.3 рег.№2451 д.№340/2012г. М.А.М. продала на В.Л.С. правото на собственост върху имота. По-рано имотът бил предоставен на ответника по договор за аренда от М.А.М., но поради неплащане на дължимите за три поредни години арендни вноски от страна на ответника с уведомление от 31.05.2013г. М.М. прекратила договора. Въпреки това ответникът продължавал да упражнява фактическа власт върху имота и отказвал да го предаде на собственичката В.Л.С..

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Ю.Н.Х. оспорил предявения от М.А.М. иск като недопустим поради липса на правен интерес за защита на чужди права, а иска, предявен от В.Л.С. оспорил като неоснователен. Възразил, че по договор за аренда държи спорния имот от преди придобиването му от В.С. и договорът не е прекратен, в подкрепа на което изложил подробни обстоятелства и съображения.

С оглед последното по реда на чл.211 от ГПК предявил срещу В.Л.С. насрещни искове да бъде признато за установено, че въз основа на договор, вписан под №96 т.2 вх.рег.№1243/30.08.2010г., спрямо спорния имот съществува арендно правоотношение между него като арендатор и С. като арендодател, както и за отмяна вписването на прекратяването на този договор.

В отговора по предявения срещу нея насрещен иск В.Л.С. възразила, че арендно правоотношение не съществува, като отново се позовала на посоченото и в нейната искова молба обстоятелство, че арендният договор е едностранно прекратен поради неизпълнение задължението на арендатора за плащане на арендните вноски.

С постановеното по делото първоинстанционно решение производството по предявения от М.А.М. иск е прекратено и в тази част решението е влязло в сила.

По исковете между В.Л.С. и Ю.Н.Х. първоинстанционният съд е приел, че по посочения от нея договор за покупко-продажба В.Л.С. притежава правото на собственост върху спорния недвижим имот, но Ю.Н.Х. има правото на го държи по договор за аренда. Прието е, че договорът за аренда е срочен, следствие на което едностранното му прекратяване от арендодателката не било произвело действие. По тези съображения искът по чл.108 от ЗС на В.Л.С. е отхвърлен, а насрещните искове на Ю.Н.Х. са удовлетворени.

Въззивната жалба срещу така постановеното решение е частично основателна.

Правото на собственост върху недвижим имот, съставляващ нива с площ 11.666дка, имот №*** в землището на с.Г., общ.Т., като принадлежащо на В.Л.С. не е спорно по делото и следва от договора, сключен с нотариален акт №40 т.3 рег.№2451 д.№340/2012г. на нотариус с рег.№174 и район на действие ТРС. Въз основа на този договор за покупко-продажба В.Л.С. придобила от М.А.М. правото на собственост върху имота.

По-рано, а именно на 30.08.2010г. бил сключен договор за аренда, с който М.А.М. предоставила на Ю.Н.Х. за възмездно ползване за срок от десет години земеделския имот. Договорът е сключен в изискуемата по чл.3 ал.1 от ЗАЗ форма и е вписан.

За арендодателката М.А.М. договорът е сключен от пълномощник Ю.Н.Х.. Възражението, че за арендодателката договорът е сключен от пълномощник без представителна власт и без право да договаря сам със себе си, е въведено едва във въззивната жалба. В първоинстанцинното производство В.Л.С. се е противопоставяла на действието на арендния договор по съображения за прекратяването му, но не и по съображения за наличието на обстоятелства, препятстващи правопораждащия му ефект. Поради несвоевременното им въвеждане в спора посочените от въззивницата обстоятелства не подлежат на изследване и следва да се приеме, че арендният договор е породил действие между М.А.М. като арендодател и Ю.Н.Х. като арендатор.

В съответствие с чл.17 ал.2 от ЗАЗ продажбата на имота от М.А.М. на В.Л.С. е довела до това, че приобретателката С. е заместила праводателката си като страна - арендодател по договора.

На 31.05.2013г. М.А.М. отправила до Ю.Н.Х. уведомление, връчено му от нотариус на 06.06.2013г., че едностранно прекратява арендния договор поради неплащане на договореното арендно възнаграждение. Прекратяването е вписано под №166 т.2 вх.рег.№1247/11.06.2013г.

Към датата на уведомлението М.А.М. не е била страна по арендното правоотношение и извършеното от нея волеиязвление не е довело и не би могло да доведе до прекратяването му. След като придобила имота и в съответствие с чл.17 ал.2 от ЗАЗ само В.Л.С. е можела като арендодател да волеизявява за прекратяване на договора, но волеизявление в тази насока тя не е отправяла.

Следователно арендното правоотношение не е прекратено и ответникът държи имота на правно основание, противопоставимо на собственичката.

Последното не означава, че предявеният от нея иск по чл.108 от ЗС е изцяло неоснователен, както неправилно е приел първоинстанционният съд. Искът по чл.108 от ЗС е неоснователен и се отхвърля изцяло, когато ищецът не е собственик. Когато ищецът е собственик, но ответникът владее/държи имота на противопоставимо на собственика правно основание, се постановява решение, с което правата на ищеца се установяват, като искът се отхвърля само в осъдителната му за предаване на имота част.

В съответствие с изложеното следва да се постанови решение, с което искът по чл.108 от ЗС в установителната му част следва да се удовлетвори след съответна частична отмяна на решението на районния съд.

В останалата част решението е правилно и следва да се потвърди. Ю.Н.Х. не дължи да предаде на собственичката имота й, защото го държи на основание договор за аренда, който не е прекратен, както се е твърдяло от нейна страна. Следователно искът по чл.108 от ЗС в осъдителната част е неоснователен и правилно е отхвърлен. Искът по чл.124 ал.1 от ГПК за установяване съществуването на арендното правоотношение между страните като основателен правилно е удовлетворен, както и правилно и в съответствие с чл.537 ал.2 от ГПК е отменено извършеното вписване на несъществуващото прекратяване на арендния договор.

В съответствие с чл.78 ал.1 и 3 от ГПК страните имат право на разноските, които са сторили за водене на делото в двете инстанции, съразмерно на изгодния за всяка от тях резултат от спора.

На първо място В.Л.С. има право да получи от Ю.Н.Х. половината от платената държавна такса за иска по чл.108 от ЗС, а именно сумата 25.00 лева. Тя е платила и за адвокатска защита възнаграждение в размер на 800 лева. Плащането е при образуване на делото и, макар съответният адвокат да е бил упълномощен за процесуално представителство и от М.М., страна по договора за правна помощ е само В.Л.С. и само тя е платила възнаграждение на адвоката. Следователно платената от нея сума от 800 лева съставлява адвокатско възнаграждение за защитата на В.Л.С. само по нейния иск по чл.108 от ЗС и съответно на резултата по този иск тя има право да получи от другата страна сумата 400 лева.

За въззивното производство В.Л.С. има право да получи от въззиваемия половината от платената от нея държавна такса за иска по чл.108 от ЗС, а именно 12.50 лева. Друг вид разходи във въззивната инстанция тази страна няма.

По правилото на чл.78 ал.3 и 4 от ГПК Ю.Н.Х. има право да получи от М.М. всички разходи, които е сторил за защитата си по предявения от нея иск по чл.108 от ЗС, а от В.Л.С. има право на половината от разходите си по предявения от нея иск по чл.108 от ЗС и изцяло разходите по неговия насрещен иск. Това се отбелязва, защото той има разходи и за държавни такси, които в първоинстанционното решение не са присъдени и то не е изменено по реда на чл.248 от ГПК, следствие което те не биха могли да се присъдят и във въззивното производство.

С първоинстанционното решение на Ю.Н.Х. е присъдена сумата 1 356 лева, съставляваща адвокатско възнаграждение за защитата му по спора с двете насрещни страни М.М. и В.Л.С.. Двете са осъдени солидарно, но отговорността на лицата, участващи на едната страна в производството, за разноските на другата страна не е солидарна.

При справка с представените от Х. платежни документи се установява, че за спора с В.Л.С. той е платил на адвоката 825 лева. Останалите присъдени му от районния съд 531 лева са по спора с М.М., производството по който е прекратено.

В сумата 825 лева, платени от Х. за спора с В.С., се включват 300 лева, които той платил за своя си насрещен иск и, които, съответно на горепосоченото той има право изцяло да получи, и 525 лева за иска по чл.108 от ЗС, от които той има право да получи половината, а именно 262.50 лева. Или за първоинстанционното производство Ю.Н.Х. има право да получи от В.Л.С. общо 562.50 лева.

За въззивното производство разходите на Ю.Н.Х. се свеждат до платеното адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева, от които му се следват 360 лева – съразмерно на изцяло изгодния за него резултат по насрещния му иск и на половина изгодния за него резултат по иска по чл.108 от ЗС.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение №59/03.06.2016г. по гр.д.№30/2015г. на Т.ския районен съд в частта, в която е отхвърлен предявеният от В.Л.С. срещу Ю.Н.Х. иск по чл.108 от ЗС в частта за установяване на това, че В.Л.С. е собственик на нива с площ 11.666дка, имот №*** в землището на с.Г., общ.Т., като

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю.Н.Х. с ЕГН ********** ***, че В.Л.С. с ЕГН ********** ***, притежава правото на собственост върху недвижим имот - нива с площ 11.666дка, имот №*** в землището на с.Г., общ.Т..

ПОТВЪРЖДАВА решение №59/03.06.2016г. по гр.д.№30/2015г. на Т.ския районен съд в частите, в които е отхвърлен предявеният от В.Л.С. срещу Ю.Н.Х. иск по чл.108 от ЗС в частта за осъждане на ответника да предаде на ищцата владението върху собствения й недвижим имот - нива с площ 11.666дка, имот №*** в землището на с.Г., общ.Т., е признато за установено съществуването на арендно правоотношение между В.Л.С., като арендодател, и Ю.Н.Х., като арендатор, спрямо описания недвижим имот въз основа на договор за аренда, вписан под №96 т.2 вх.рег.№1243/30.08.2010г., и е отменено извършеното под №166 т.2 вх.рег.№1247/11.06.2013г. вписване на прекратяване на договора за аренда.

ОТМЕНЯ решение №59/03.06.2016г. по гр.д.№30/2015г. на Т.ския районен съд в частта, в която В.Л.С. и М.А.М. са осъдени солидарно да заплатят на Ю.Н.Х. адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 1 356 лева, а именно – в частта за размера над 531 лева, а до този размер – в частта на солидарното осъждане и на В.Л.С., като

ОСЪЖДА В.Л.С. с ЕГН ********** ***, да заплати на Ю.Н.Х. с ЕГН ********** ***, сумата 562.50 лева, съставляваща съразмерната на изгодния за него резултат по исковете помежду им част от платеното от него за първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение.

Осъждането на М.А.М. в полза на Ю.Н.Х. за адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 531 лева е влязло в сила.

ОСЪЖДА В.Л.С. с ЕГН ********** ***, да заплати на Ю.Н.Х. с ЕГН ********** ***, сумата 360 лева, съставляваща съразмерната на изгодния за него резултат от въззивното производство част от платеното от него адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Ю.Н.Х. с ЕГН ********** ***, да заплати на В.Л.С. с ЕГН ********** ***, сумите 400 лева, 25 лева и 12.50 лева, съставляващи съразмерна част от платените от нея адвокатско възнаграждение за първата инстанция и държавни такси за двете инстанции.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 от ГПК пред ВКС в месечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.