Решение по Гражданско дело 650/2016г.

РЕШЕНИЕ

№23

гр.Добрич, 02.02.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на осемнадесети януари през 2017г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ:1. ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

2.ЕЛИЦА С.А

при секретаря П. ПЕЕВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №650 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл.ХХ от ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх.№17805/26.10.2016Г. на Община К., представлявана от кмета Д. С., срещу решение №1008/14.10.2016г. по гр.д.№679/2016г. на Добрички районен съд, с което се разрешава спор по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, като се ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед №ЧР-12-001 от 11.01.2016г. на кмета на Община К., с която Д.Д.А., ЕГН **********,*** е уволнен от работа на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. ІІ от КТ, считано от 12.01.2016г. и се ВЪЗСТАНОВЯВА Д.Д.А., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор на лек автомобил” в „Местни дейности” – дейност „Други дейности на жилищно строителство” на Община К., и общината е осъдена за разноски.

Въззивникът счита решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и при неправилна преценка на събрания доказателствен материал. Изразява несъгласие с изводите на съда за липсата на реално съкращаване на длъжността „шофьор на лек автомобил” и на извършен подбор по чл.329, ал.1 от КТ. Излагат се подробно доводи обосноваващи тезата му за наличие на реално съкращаване на длъжността, заемана от ищеца, както и относно липсата на задължение на работодателя да извършва подбор в конкретния случая, в която връзка се анализират събраните доказателства и се позовава на практика на ВКС. Твърди се, че от 11.01.2016г. заеманата от ищеца длъжност „шофьор на лек автомобил” не фигурира нито в щатното, нито в поименното разписание на длъжностите в „Местни дейности” – дейност „Други дейности на жилищно строителство” на Община К.. Трудовите функции на ищеца не се осъществяват от друго лице. Неправилен намира извода на съда, че длъжността на „шофьор на автомобил” и длъжността „домакин” са „почти еднакви, еднородни, еднотипни или най-малкото имат сходни основни съществени и важни функции и задължения” . Счита, че заеманата от ищеца длъжност и длъжността „домакин” в „Местни дейности” – дейност „Други дейности на жилищно строителство”, заемана от Ат.С., както и длъжността „домакин” в „Местни дейности” – дейност „Домашен социален патронаж”, заемана от В В., не са еднородни, в която връзка анализира подробно трудовите функции на всяка от тях. Излага становище за липса на еднородност, както в основните задължения, така и в допълнителните задължения, в която връзка изразява и несъгласие с извода на съда, че ищецът е изпълнявал задължения и на „снабдител-домакин”. Неотносими към спора намира да са трудовите функции на служителите А.С. и В.В. към 23.12.2015г. при положение, че трудовата функция на ищеца е престанала да съществува с утвърденото от кмета щатно разписание от 11.01.2016г.

Съдът приел като фактическо основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца щатното разписание от 23.12.2015г., без да мотивира съображенията си за това и вменил на работодателя задължение за подбор между трима служители, изпълняващи към 23.12.2015г. длъжността „шофьор на л.а.”. Счита, че в случая работодателя не е имал задължение за подбор по причина, че се съкращава единствена щатна бройка за длъжността в съответното структурно звено. Иска отмяна на решението и отхвърляне на исковете с присъждане на разноски.

В писмен отговор насрещната страна е изразила становище за неоснователност на жалбата, правилност и законосъобразност на атакуваното решение, чието потвърждаване иска с присъждане на разноски. Излага и, че към момента на уволнението е заемал длъжността „шофьор на лек автомобил”, като основните му трудови задължения са включвали управление на автомобил и снабдителска дейност. Същите трудови функции се осъществявали и след уволнението му. Събраните по делото доказателства установявали съвпадение в трудовите задължения на В. М. и А. П. и тези на ищеца преди и след уволнението му. От посочените пътни листи се установявало , че и други лица извършвали управление на автомобил след 11.01.2016г. Всички трудови функции на ищеца продължили да се изпълняват от други лица след уволнението му. При наличието на еднородни трудови функции работодателя бил длъжен да извърши подбор. Когато се премахвала длъжността като наименование, но се запазвали трудовите и функции и се прехвърляли на сходна длъжност, съкращаването било фиктивно, респ.уволнението незаконно. И понастоящем трудовата функция на ищеца се изпълнявала от няколко служителя. Подборът бил задължителен и следвало да се осъществи между ищеца, Васил В. и Атанас С. и други служители, включени в заповед №РД-08-16707.04.2015г. и отменящата я от 2016г.

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК от страна/ответник/ в първоинстанционното производство, имаща право и интерес да обжалва с оглед изхода от спора, поради което е процесуално допустима.

Атакуваното решение е постановено по предявени от Д.Д.А., ЕГН **********,***, чрез упълномощения адвокат М.Г.,***, представлявана от кмета Д. С., искове по чл.344 ал.1, т.1, т.2 от КТ, а именно: за отмяна като незаконосъобразна на заповед №ЧР-12-001/11.01.2016г. на кмета на Община К., с която е освободен от работа, считано от 12.01.2016г., на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. 2 от КТ, т.е. поради съкращаване на щата; за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор лек автомобил” в „Местни дейности”, дейност: „Други дейности на жилищно строителство” при Община К..

Няма спор по фактите, установено е и от събраните по делото доказателства, че трудовото правоотношение между страните датира от 2007г., когато по силата на трудов договор №ЧР-03-036/13.11.2007г., сключен при условията на чл.68, ал.1, т.3 от КТ, Д.А. *** длъжността „шофьор”. С последващи допълнителни споразумения ищецът е заемал длъжността „шофьор на лек автомобил” в различни отдели, дирекции и дейности на общината/отдел „Регионално развитие и хуманитарни дейности”, дирекция „Финансово счетоводна дейност”, дирекция „Икономически дейности”/, като считано от 01.01.2015г., съгласно допълнително споразумение №ЧР-03-014/17.03.2015г., подписано от двете страни, ищецът е заел за неопределено време длъжността „шофьор на лек автомобил”, структурирана в щата на „Местни дейности”, в дейност: „Други дейности на жилищно строителство” при Община К..

На 11.01.2016г. на ищеца е връчено предизвестие изх.№ЧР-14-252/11.01.2016г. за прекратяване на трудовото правоотношение за длъжността „шофьор на лек автомобил” в дейност: „Други дейности на жилищно строителство” в „Местни дейности” при Община К., на основание чл.328, ал.1 т.2 от КТ -поради съкращаване на щата, мотивирано и с посочване на акта, с който е извършена промяната в щата – утвърденото със заповед РД-08-27/11.01.2016г. на кмета на общината ново щатно разписание на „Местни дейности”. Преди изтичане на тридесетдневния срок на предизвестието, със заповед №ЧР-12-001/11.01.2016г. на кмета на общината, с компетентност за това по силата на чл.44, ал.1, т.3 от ЗМСМА, трудовото правоотношение с ищеца е прекратено, считано от 12.01.2016г., на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 от КТ, т.е. поради съкращаване на щата, с изплащане на обезщетение за не спазен срок на предизвестие.

Следователно, упражнено е право на уволнение от страна на работодателя, с писмено волеизявление, обективирано в заповед №ЧР-12-001/11.01.2016г., достигнало до адресата на 11.01.2016г., когато същата му е връчена, за прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 12.01.2016г. поради съкращаване на щата.

Спорен в настоящото производство, чийто предмет е очертан с въззивната жалба /доколкото недоволството от атакуваното решение се свежда до несъгласие с извода на първоинстанционния съд относно липсата на реално съкращаване на щата и не извършване на подбор, съгл. чл.329, ал.1 от КТ между ищеца Д.А., А. П. С. и В. М. В./, е въпроса дали това право е упражнено при наличието на приложеното основание по чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ- съкращаване на щата, и при спазване изискванията за подбор по чл.329 от КТ.

Какъв е бил списъчния състав на длъжностите, разкрити в сектора „Местни дейности” /дейностите по организиране и предоставяне на публични услуги, финасирани чрез бюджета на общините са разделени на делегирани от държавата дейности, дефинирани с пар.1, т.11 от ЗПФ като дейностите по предоставяне на държавни публични услуги, до които населението следва да има осигурен равностоен достъп в съответствие с действащото законодателство и които се финансират изцяло или частично от държавния бюджет чрез бюджетите на общините, и местни дейности, дефинирани с пар.1, т.20 от ЗПФ като дейностите по предоставяне на публични и други услуги, които общините предоставят въз основа на закон и/или решение на общинския съвет и които не се финансират като делегирани от държавата дейности, при отчитане на което деление е организирана щатната структура на общината/, към момента на заемане от ищеца на длъжността „шофьор на лек автомобил” в дейност „Други дейности на жилищно строителство” от сектора „Местни дейности” се установя от утвърденото със заповед №РД-08-153/30.03.2015г. на кмета на Община К., считано от 01.05.2015г длъжностно разписание и документите във връзка с предходни промени в щата на „Местни дейности”.

От 01.05.2015г. в щата на звеното „Други дейности на жилищно строителство” от сектора „Местни дейности”, за длъжност „шофьор лек автомобил” съществуват две щатни бройки, заети от ищеца Д. А. и от А. П. С.. Такава длъжност фигурира и в дейност”Домашен социален патронаж”, за която е предвидена една бройка, заета от В. М. В.. До 01.05.2015г. за длъжност „шофьор лек автомобил” в сектора „Местни дейности” са съществували общо четири щатни бройки, три от тях структурирани в „Други дейности на жилищно строителство”, една от които съкратена от 01.05.2015г., и четвъртата в дейност ”Домашен социален патронаж.

Със заповед №РД-08-759/23.12.2015г., кметът на Община К., е утвърдил ново длъжностно разписание на „Местни дейности”, считано от 23.12.2015г., с което една от двете щатни бройки за длъжността „шофьор лек автомобил” в дейност „Други дейности на жилищното строителство” е премахната. Останала е една щатна бройка, заета според поименното разписание от ищеца Д. А.. Премахната е и щатната бройка за длъжност „шофьор лек автомобил” от списъчния състав на дейност ”Домашен социален патронаж”. Със щатното разписание от 23.12.2015г. е създадена длъжност „домакин” и в двете звена /дейност „Други дейности на жилищното строителство” и дейност”Домашен социален патронаж”/, за които е предвидена по една щатна бройка, заети от А. П. С. и В. М. В., изпълнявали до промяната на щата длъжностите „шофьор лек автомобил” първият в дейност „Други дейности на жилищното строителство”, вторият - в дейност”Домашен социален патронаж.

Следователно, преди 11.01.2016г., съобразно действащото щатно разписание от 23.12.2015г., списъчния състав на длъжностите в „Местни дейности” при Община К. включва една бройка за длъжността „шофьор лек автомобил” и една бройка за длъжността „домакин” в дейност „Други дейности на жилищното строителство”, както и една бройка за длъжността „домакин” в дейност ”Домашен социален патронаж”.

Спорен е въпроса налице ли е идентичност между заеманата от ищеца длъжност и длъжността „домакин” в дейност „Други дейности на жилищното строителство”, заета от А. П. С. при предходна промяна в щата, и длъжността „домакин” в дейност ”Домашен социален патронаж”, заета от В. М. В. също при предходна промяна в щата, т.е.от 23.12.2015г.

При съпоставка трудовите функции на заемащите длъжностните „шофьор лек автомобил” в дейност „Други дейности на жилищното строителство” и „домакин” в двете звена - дейност „Други дейности на жилищното строителство” и дейност”Домашен социален патронаж”, съгласно представените по делото длъжностни характеристики се установява, че основните трудовите задължения на заемащия длъжност „шофьор лек автомобил” в дейност „Други дейности на жилищното строителство”/ищеца/, най-общо са свързани с управление на лек автомобил за превоз на хора, техническа поддръжка/преглед на горивото, маслото, гумите, състоянието и работата на двигателя, скоростната кутия, осветление, спирачки, действието на контролните уреди/, участие в ремонта му, отчетност във връзка с управлението и ремонта на същия, а допълнителните - със снабдяването/закупуването и предаването ведно със съпровождащата документация/ на ДМА и СМЦ.

Заемащите длъжността „домакин” и в дейност „Други дейности на жилищното строителство”, и в дейност ”Домашен социален патронаж” са МОЛ за ДМА, СМЦ и МММ. Основните трудови задължения на заемащия длъжността „домакин” в дейност „Други дейности на жилищното строителство” най-общо са свързани с цялостната дейност по съхраняването, стопанисването, използването, отпускането, отчитането на ДМА и СМЦ в общината, а допълнителните – с извършване на превоз на хора. Основните трудови задължения на заемащия длъжността „домакин” в дейност ”Домашен социален патронаж” най-общо са свързани с получаване, заприходяване, съхраняване, отпускане на хранителни стоки, перилни и почистващи препарати, и други малоценни и малотрайни материали/МММ/, контрол върху качеството на хранителните продукти, а допълнителните – с управление на лек автомобил за превоз на храна.

Несъмнено има известно припокриване в задълженията на заемащите двата вида длъжности „шофьор лек автомобил” и „домакин” в съответните дейности. Това припокриване обаче не ги прави идентични в който само случай при прекратяване на трудово правоотношение при условията на чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ, т.е. поради съкращаване на щата, работодателя ще е длъжен да извърши подбор по критериите на чл.329 от КТ/така решение 07/01.04.2011г. по д.№954/2009г. на ВКС, IVг.о./.

С оглед предмета на трудовата дейност, който се определя от вида и естеството на типичните, логически свързани по своя характер с длъжността задължения, от който предмет и следва да се изхожда при преценка за идентичност на длъжностни с еднакво или различно наименование, е налице съществена разлика в естеството на възложената работа на заемащия длъжността „шофьор на лек автомобил и длъжността „домакин”, двете структурирани в дейност „Други дейности на жилищното строителство”, пряко подчинени на заместник-кмета по „Финанси и бюджет”, и длъжността „домакин” в дейност ”Домашен социален патронаж”, пряко подчинена на заместник –кмета по „Регионално развитие и хуманитарни дейности”.

При съпоставка на целите и естеството на работата на ищеца като шофьор на лек автомобил и работата на „домакин”-а в различните звена на сектора „Местни дейности” на общината, се налага извод за липсата на идентичност между тях, ако и на последните двама/заемащите длъжността „домакин” и в двете звена/ да е възложено и управление на автомобил за превоз на хора, респ. за превоз на храна, а на ищеца снабдителски функции. Типичните за работата на домакина в дейност ”Домашен социален патронаж”, задължения са свързани с дейността на общината по предоставяне на социални услуги, насочени към подпомагане на хора от третата възраст и др.нуждаещи се, във връзка с което му е възложено да приема, съхранява, отпуска стоки /хранителни, перилни и почистващи препарати, и др. МММ/ и оформя съпровождаща документация, участва в изготвянето на седмични менюта на потребителите, следи за качеството на стоките, изготвя калкулационни ведомости, требвателни листи, складови разписки, заявки за хранителни и други продукти. Управлението на автомобил за превоз на храна е само вид задължение, съпътстващо основните задължения на домакина във връзка с осъществяване на дейността на общината по предоставяне на социални услуги на населението. Структурирането на длъжността в звено с различен предмет на дейност от звеното, в което е структурирана заеманата от ищеца длъжност „шофьор на лек автомобил” само по себе си е показател за различие в целите на двете трудови функции, но определящ е предмета на трудовата дейност, който за двете длъжности е различен, даже в частна на задължението за управление на автомобил- на единия е възложено управление на автомобил за превоз на хора, а на другия – за превоз на храна. Следва да се отбележи, че превоза на пътници се отличава със своите особености/необходимостта от опазване на човешки права, живота и здравето на пътниците/ от превоза на стоки/необходимостта от доставянето на храната до потребителя на услугата при необходимите хигиенни условия/.

Типичните за работата на домакина в дейност „Други дейности на жилищното строителство” задължения са свързани със съхраняването, стопанисването и използването на ДМА и СМЦ в общината, в която връзка му е възложено да организира използването и съхранението на стоки, материали, инвентар, обзавеждане, работни облекла и др.ДМА и СМЦ, контролира качеството на доставените СМЦ, предоставени му за съхранение и разходване, да изготвя заявки за закупуване на материали, организира товаро-разтоварните и преносни работи и оформя съпровождащата документация, искания за отпускане на СМЦ, складови разписки за приемане/предаване на СМЦ, прави предложение за бракуване на ненужни материали, както и за продажба на излишните и др.. Управлението на автомобил за превоз на хора е допълнително, а не определящо за предмета на трудовата дейност на домакина, като нему не са възложени задължения по техническа поддръжка на автомобила/преглед на техническото състояние- горивото, маслото, гумите, състоянието и работата на двигателя, скоростната кутия, осветление, спирачки, действието на контролните уреди; участие в ремонта му/, каквито са възложени на „шофьора на лек автомобил”. Възложеното на последния допълнително задължение по снабдяване на ДМА и СМЦ също не прави двете длъжности идентични, тъй като не е определящо за предмета на трудовата дейност на шофьора. От заключението на вещото лице по изслушаната в първоинстанционното производство съдебно-документална експертиза се установява, и че снабдяването с ДМА и СМЦ се осъществява по утвърдени в общината „Вътрешни правила за изграждане функциите на система за финансово управление и контрол в общинската администрация” въз основа на заявки, които се изпълняват от определени доставчици, като само фактическото получаване на заявените ДМА и СМЦ се възлага устно от лицата, заемащи отговорни длъжности, на пътуващите до гр.Добрич шофьори, директори, юрисконсулти и др. При това, следва, че снабдителката дейност на заемащия длъжността „шофьор на лек автомобил” се е изразявала във фактическо получаване на заявеното, без да му е възложено задължение по приемане, съхраняване, отпускане, отчитане на материални запаси /ДМА и СМЦ/ на общината, с типичната за това материална отговорност на домакина. При всички положения обаче, функциите по управление на автомобил и снабдяване не са преминали към длъжността „домакин” след съкращаване на длъжността „шофьор на лек автомобил” с утвърждаването на новото щатно разписание от 11.01.2016г., а са съществували до този момент паралелно в предмета на дейност и на двете длъжности, без тези функции да ги правят идентични, еднакви длъжности.

Неоснователни са доводите на ищеца за злоупотреба с право по чл.8, ал.1 от КТ, аргументирани с твърденията, че другите служители, изпълняващи през 2015г. длъжността „шофьор на лек автомобил” са преназначени на други длъжности в един изключително кратък период от време преди прекратяване на трудовия договор на ищеца, с оглед възможността на посочената длъжност да остане една бройка, заемана от ищеца, при съкращаването на която да не се извършва подбор.

Работодателя разполага с правото да прецени към всеки един момент наличието на обективна необходимост от промяната в щатната структура и да предприеме действия по изменение на щата. Както беше изложено по-горе, при съпоставка на действащото щатно разписание и новото от 11.01.2016г. се установява, че длъжността „домакин” и в двете звена/дейност „Други дейности на жилищното строителство” и дейност ”Домашен социален патронаж”/ е нова, създадена с промяната на щата, считано от 23.11.2015г., по силата на която промяна са съкратени и двете щатни бройки за длъжността „шофьор на лек автомобил”/едната в дейност „Други дейности на жилищното строителство”, другата в дейност ”Домашен социален патронаж”/. Промяната на щата, считано от 11.01.2016г. се състои единствено в премахване на длъжността „шофьор на лек автомобил”. По-рано, в рамките на 2015г., а именно м.май 2015г, е извършено също съкращение на щата, засягащо отново длъжността „шофьор на лек автомобил”, като е съкратена една от общо четирите бройки за длъжността. С последвалите промени в щата м.декември 2015г. всъщност са съкратени две от бройките, и с последното м.януари 2016г.-единствената бройка, заета от ищеца. Сам по себе си факта, че в сравнително кратък период от време са извършени промени в щата на общината, касаещи заеманата от ищеца длъжност, не е достатъчен да обоснове извод за злоупотреба с право по смисъла на чл.8, ал.1 от КТ. Нещо повече, предприетото последователното съкращаване на всички бройки за заеманата от ищеца длъжност, установяването, че предмета на трудовата дейност на „домакин”-а е по-широк от предмета на трудовата дейност на „шофьор на лек автомобил”, като включва и типичното за последната задължение по управление на лек автомобил, без то да прави двете длъжности идентични, дава основание да се приеме, че промяната в щата двукратно през 2015г./м.май и м.декември/ и м.януари 2016г., в резултат на което са премахнати всички бройки за длъжността „шофьор на лек автомобил” в двете звена, цели по- скоро оптимизиране на работата на общината чрез преодоляване ненужното дублиране в част от задълженията. Ако ищеца твърди, че промяната в щата през 2015г. не е била обективно необходима, а е целяла оставането на една щатна бройка за длъжността „шофьор на лек автомобил”, при последващо премахване на която да бъде уволнен, без да се извършва подбор, негова е тежестта да установи тези обстоятелства съобразно разпоредбата на чл.8, ал.2 от КТ, установяваща презумпция за добросъвестност.

Неоснователни са и твърденията на ищеца за дискриминационно отношение по чл.8, ал.3 от КТ, изведено от факта, че на другите двама служители /А. П. С. и В. М. В./, заемащи длъжността „шофьор на лек автомобил” към м.декември 2015г. са предложени други длъжности, докато на ищеца не е предложена друга възможност. Липсата на основание да се приеме наличието на дискриминационно отношение, произтича от липсата на идентичност в обективните условия при преназначаването на служителите А. П. С. и В. М. В., заемащи длъжността „шофьор на лек автомобил” преди утвърждаването на предходното щатно разписание от 23.12.2015г., и при уволнението на ищеца след утвърждаване на новото щатното разписание от 11.01.2016г. по изложените по горе съображения - промяната на щата през 2015г. се е изразила в премахване на две бройки за длъжността „шофьор на лек автомобил” с присъщите и трудови функции, и създаване на две нови длъжности „домакин”. Би могло при тези твърдения на ищеца евентуално да се дири дискриминационен подход при промяната в щата през 2015г. и заемане на новосъздадените длъжности/което не е в предмета на настоящия спор, а и не се извежда дискриминационно отношение във връзка със заемането на новите длъжности/, но към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца обстоятелствата са други и не разкриват такъв. Промяната на щата, считано от 11.01.2016г. се състои единствено в премахване на длъжността „шофьор на лек автомобил”. Нито се твърди, нито се установява към този момент да е съществувала друга незаета длъжност, на изискванията за заемане на която ищецът да е отговарял, но по причина на някой от признаците по чл.8, ал.3 от КТ да е бил предпочетен друг, за да се приеме, че е налице дискриминационен подход спрямо ищеца.

При това положение, след като със заповед №РД-08-27/11.01.2016г., кметът на Община К. е утвърдил ново длъжностно разписание, с което единствената бройка за длъжността „шофьор на лек автомобил” в дейност „Други дейности на жилищното строителство” е премахната, считано от 11.01.2016г., трудовото правоотношение с ищеца, заемащ същата длъжност се явява прекратено след реално извършено съкращение на щата, предвид и на заключението на вещото лице, че след уволнението на ищеца няма разкрити работни места за длъжност „шофьор на лек автомобил” и при липсата на възложено от закона задължение на работодателя да извърши подбор, тъй като е съкратената единствена по рода си длъжност. Представените пътни листи, касаещи отчетността/маршрут, гориво/ на конкретни автомобили, както леки, така и автобуси, товарни автомобили, микробус, катафалка и тракторна техника/багери/, не дават основание за извод в обратния смисъл. При съвкупна преценка на данните от същите относно конкретните автомобили и техни водачи, със заповедите на кмета от 2015г./в която е включен и самият ищец като управляващ лек авт. ДК№ТХ3030ТХ, поверен му по повод заеманата длъжност със заповед от 21.04.2015г./л.126//, и от 2016г./л.131 и л.545 от делото на ДРС/, писмени доказателства по делото, се налага извод за управление по силата на служебно задължение съобразно конкретната трудова функция, от което управление не следва непременно идентичност в трудовите функции на ищеца с трудовите функции на лицата, посочени като водачи в пътните листи, включени и в кметските заповеди, вкл.шофьори на автобуси, катафалка, багери, сметосъбирачна техника, обосноваваща задължение за подбор на работодателя при уволнението на ищеца, какъвто довод, макар и несвоевременно се навежда от последния. И двете заповеди на кмета, в част издадената след уволнението на ищеца от 2016г., имат характер единствено на легитимиращи съответните лица като водачи на конкретните служебни автомобили.

При така установеното, съдът намира, че не са налице визираните от ищеца основания за незаконосъобразност на заповедта за уволнение, а предявеният иск по чл. чл.344 ал.1 т.1 от КТ, както и обусловения от него иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на предишната работа, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Атакуваното решение следва да бъде отменено и постановено ново съобразно установеното по.горе.

С оглед изхода от спора пред въззивна истанция и направеното искане, в полза на виззивника следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции-адвокатско възнаграждение, установерено в размер на 520лева/договор за правна защита и съдействие на л.553 от делото на ДРС/, и 50лева държавна такса за въззивно обжалване.

С оглед гореизложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №1008/14.10.2016г. по гр.д.№679/2016г. на Добрички районен съд, с което се ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед №ЧР-12-001 от 11.01.2016г. на кмета на Община К., с която Д.Д.А., ЕГН **********,***, е уволнен от работа на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. ІІ от КТ, считано от 12.01.2016г. и се ВЪЗСТАНОВЯВА Д.Д.А., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор на лек автомобил” в „Местни дейности” – дейност „Други дейности на жилищно строителство” на Община К., както и в частта относно разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Д.А., ЕГН **********,***, искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, за отмяна като незаконосъобразна на заповед №ЧР-12-001 от 11.01.2016г. на кмета на Община К., с която Д.Д.А., ЕГН **********, е уволнен от работа на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. ІІ от КТ, считано от 12.01.2016г. и за ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на Д.Д.А., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор на лек автомобил” в „Местни дейности” – дейност „Други дейности на жилищно строителство” на Община К..

ОСЪЖДА Д.Д.А., ЕГН **********,***, да заплати на Община К., с.К., ул.д. с.”№*, сумата от 520лева адвокатско възнаграждение и 50лева държавна такса за въззивно обжалване.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.