Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                        

 

                                                        № 30

  

                                    гр.Добрич     08.02.2017 год.      

 

                          В      И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

Добричкият окръжен съд                                  гражданско отделение

На тридесети януари                                         2017 год.

В публичното заседание в следния състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ:ЕЛИЦА СТОЯНОВА

                                                   МАРИНА ГЕОРГИЕВА

 

Секретар:С.Д.

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от председателя

въззивно гражданско дело №654 по описа за 2016 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

 

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от ЕТ „П.-С. К.”-гр.Добрич,представляван от С. А. К.,срещу решение №1076/28.10.2016 г. по гр.д.№3806/2015 г. на Добричкия районен съд,с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу „***” АД-гр.Добрич искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК и чл.109 от ЗС за установяване правото на собственост на въззивника върху недвижим имот-едноетажна сграда,находяща се в гр.Добрич,предназначена за енергопроизводство /трафопост/,със застроена площ 57 кв.м,съставляваща самостоятелен обект с идентификатор 72624.358.7.1,разположена в поземлен имот с идентификатор 72624.358.7 по кадастралната карта на гр.Добрич,придобито въз основа на правоприемство от ЕТ „***”,и за осъждане на ответното дружество да прекрати неоснователните си действия /неосигуряване на достъп/,които пречат на въззивника-ищец да упражнява безпрепятствено  правото си  на собственост върху движима вещ-дизелов агрегат за производство на електричество,находяща се в гореописаната сграда,като въззивникът-ЕТ е осъден да заплати на дружеството сторени по делото разноски в размер на 895 лв.Изложено е,че атакуваното решение е неправилно като постановено в противоречие на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Незаконосъобразен бил изводът на районния съд,че праводателят на въззивника-ищец по делото не е придобил правото на собственост върху процесната сграда по силата на покупко-продажба поради неспазване на изискуемата форма за валидност на сделката,като не било взето предвид,че с издадената фактура се отчита сделка,извършена от организация по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ по реда на отменената Наредба за търговете.Необосновани били изводите и в насока,че в полза на праводателя на ищеца и на самия ищец не е текла придобивна давност,тъй като същите не упражнявали владение,а се касаело за търпими действия.Не било преценено,че ответното дружество не е оборило презумпцията по чл.69 от ЗС.Необосновани били и изводите,че ответното дружество е собственик на трафопоста-в тази насока липсвали доказателства и като такива не можело да послужат представеният акт за държавна собственост и заключението по съдебно-икономическата експертиза.Незаконосъобразни били и изводите,довели до отхвърляне на негаторния иск.Изтъкнати са множество процесуални нарушения,допуснати от районния съд:непълнота на доклада по чл.146 от ГПК;безкритично приемане на заключението по допуснатата СИЕ,което не било оспорено от страните,но констатациите му не били задължителни за съда;неназначаване служебно от съда на повторна СИЕ,доколкото заключението по първата било непълно и имало необходимост от изследване на документите в Държавен архив,касаещи прекратената общинска фирма „***”;не били изследвани и други документи на последното предприятие-разделителни протоколи,такива за проведени търгове,доклади на ликвидационната комисия и др.;вещото лице не се било произнесло по редовността на водене на търговските книги на ответника.Районният съд се позовал на недопустимо доказателствено средство-акт за държавна собственост,съставен извън рамките на правомощията на областния управител,който акт бил отменен един ден след съставянето му.Предвид изложеното се настоява за отмяна на атакуваното решение и за уважаване на предявените искове.Претендирани са от въззивника сторените от него разноски в двете инстанции.

В отговор на жалбата въззиваемото дружество „***” АД-гр.Добрич изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното решение.Претендира за разноските в настоящата инстанция.Поддържа позицията си и в хода на въззивното производство.

Като постави на разглеждане депозираната въззивна жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 09.11.2016 г.,а жалбата е подадена на 21.11.2016 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 23.11.2016 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като постановено по предявените допустими искове-налице е правен интерес от търсената от ищеца защита,доколкото исковете са оспорени от ответното дружество,което претендира свои права на собственост върху процесните сграда и движима вещ.Решението на ДРС е и правилно като краен резултат поради следните съображения:

Гр.д.№3806/2015 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,уточнена с молба вх.№20585/16.11.2015 г. /лист 17 от делото на ДРС/,с която са предявени обективно съединени искове,както следва:

1.установителен иск на основание чл.124 ал.1 от ГПК от ЕТ „П.-С. К.”-гр.Добрич,представляван от С. А. К.,срещу „***” АД-гр.Добрич за установяване по отношение на ответното дружество,че ищецът-ЕТ е собственик на недвижим имот-едноетажна сграда,находяща се в гр.Добрич,предназначена за енергопроизводство /трафопост/,със застроена площ 57 кв.м,съставляваща самостоятелен обект /сграда/ с идентификатор 72624.358.7.1,разположена в поземлен имот с идентификатор 72624.358.7 по кадастралната карта на гр.Добрич,придобито по силата на правоприемство от ЕТ „***”-гр.Добрич;

2.негаторен иск на основание чл.109 от ЗС от ЕТ „П.-С. К.”-гр.Добрич,представляван от С. А. К.,срещу „***” АД-гр.Добрич за осъждане на ответното дружество да прекрати неоснователните си действия /неосигуряване на достъп през собствения си ПИ за изнасяне на вещта/,които пречат на ищеца-ЕТ да упражнява безпрепятствено  правото си на собственост върху движима вещ-дизелов агрегат за производство на електричество,находяща се в гореописаната сграда-собственост на ЕТ.

Изложено е в исковата молба,че праводателят на ищеца-ЕТ,а именно ЕТ „***” е придобил собствеността върху описаните сграда и дизелов агрегат чрез договори за покупко-продажба,сключени на 29.12.1995 г. с продавач ОФ „Добри-Ступ”-гр.Добрич,за което му били издадени фактури №7718/29.12.1995 г. и №8216/29.12.1995 г.Наведено е и евентуално придобивно основание за праводателя на ищеца-изтекла в негова полза придобивна давност,начиная от датата на издаване на горните фактури.Ищецът се снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давност върху трафопоста под №3,т.І,рег.№43,д.№3/2007 г. на нотариуса *** с район на действие ДРС.Поземленият имот,върху който е построена сградата,бил собственост на ответното дружество.Праводателят на ищеца и самият ищец упражнявали владение върху трафопоста,чрез който обектът на същите се снабдявал с ел.енергия.Имотът бил деклариран в служба МДТ при Община-Добрич на името на ищеца-ЕТ,който и заплащал данъци за него,респ. имал самостоятелна партида при електроснабдителното предприятие.Правния си интерес от установителния иск за собственост ищецът обосновава с факта,че ответното дружество е поискало вписването му като собственик на процесната сграда в кадастралните регистри,т.е. също заявява собственически права спрямо трафопоста.Неоснователните действия на ответника,които пречели на ищеца да упражнява правото си на собственост спрямо движимата вещ-дизелов агрегат,се изразявали във възпрепятстване на достъпа на ЕТ до агрегата и възможността последният да бъде изнесен от процесната сграда през терена на дружеството.

В отговора си ответното дружество оспорва основателността на исковете.Оспорва се ищецът-ЕТ или неговият праводател да са упражнявали владение върху трафопоста-те били допускани само с оглед измерване на потребената ел.енергия подобно на останалите абонати,обслужвани от трафопоста.Дизеловият агрегат в сградата не бил идентичен с описания в цитираната от ищцовата страна фактура.Агрегатът в процесната сграда винаги бил във владение на дружеството,което се легитимирало и като негов собственик.Праводателят на ищеца не бил придобил валидно собствеността върху сградата чрез представената фактура.Сградата била включена в баланса на ответника към момента на преобразуването му в търговско дружество и именно ответникът бил неин собственик.Същата била изградена върху терен-собственост на дружеството,който е ограден,и именно последното контролирало като собственик достъпа до нея.

Не е спорно по делото,че ищецът ЕТ „П.-С. К.”-гр.Добрич е правоприемник на ЕТ „***”-гр.Добрич.Представляващият втория Асен Стоянов Киров е починал и с решение №2777/11.12.2006 г. по ф.д.№1177/1991 г. на ДОС е вписана промяна в обстоятелствата по партидата му,като е регистрирано встъпване в правата на починалия търговец във фирмата му на неговия наследник С. А. К. /лист 86 от делото на ДРС/.Единственият писмен документ,чрез който праводателят на ищеца се легитимира като собственик на трафопост,е фактура №7718/29.12.1995 г. /лист 9 от делото на ДРС/.От тази фактура е видно,че ЕТ „***” е „закупил” от Общинска фирма /ОФ/ „***”-гр.Добрич „сграда трафопост в гр.Добрич”.Липсва каквато и да било индивидуализация /местоположение по план,адрес,площ и др. белези/ на горния трафопост в цитираната фактура,поради което не може да се приеме,че тя е относима именно спрямо процесния трафопост.Тази фактура даже няма формата и съдържанието на писмен договор за покупко-продажба на недвижим имот,сключен в обикновена писмена форма.А в случая договорът за продажба е следвало да е сключен в нотариална форма за действителност съгласно разпоредбата на чл.18 от ЗЗД.Дори и да се приеме за вярно според наведеното от ищеца във въззивната жалба,че продавачът ОФ „***”-гр.Добрич е била организация с характеристиките на такава по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ,доколкото в тази насока показания депозира и свидетелят Сашо Станев Маринов-бивш гл.счетоводител на т.нар. „Специализирана бригада за строителство и услуги”,чиито активи са били част от активите на АПК „Добруджа”,респ. имуществото на горната бригада послужило за учредяване на ОФ „***”,т.е. последната била учредена с имущество-кооперативна собственост,необходимата форма за сключване на сделки на разпореждане с недвижими имоти на такива организации към декември 1995 г. също е била нотариалната форма.Според съда препращането в чл.48 ал.8 от ППЗСПЗЗ към чл.43 ал.2 от ППЗСПЗЗ и към Наредбата за търговете,приета с ПМС №105/15.06.1992 г.,обн.ДВ,бр.50/19.06.1992 г.,отм.ДВ,бр.85/26.09.2003г.,е само що се касае до реда за провеждане на търговете с предмет такова имущество–така изрично „търгът се провежда”.Липсва препращане и за следващите търга действия.Договорите за прехвърляне правото на собственост се сключват след приключване на търга и въз основа на резултатите от него,без да са елемент от същия.Следователно горепосочените разпоредби от ППЗСПЗЗ не препращат и към чл.16 от Наредбата за търговете /отм./ във вр. с чл.18 от ЗС,предвиждащ обикновена писмена форма.Към датата 29.12.1995 г. изрично не е било предвидено друго,поради което приложимата относно формата на договора за продажба правна норма е чл.18 от ЗЗД и договорът е трябвало да бъде сключен в нотариална форма.Това не е изпълнено и поради липса на форма договорът между ЕТ „***” и ОФ „***” е нищожен и не е породил прехвърляне на правото на собственост върху процесния трафопост.По-късно въведената с §29 ал.1 /редакция от ДВ,бр.79/1996 г./ от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /обн.ДВ,бр.45/1995 г./ писмена форма с нотариална заверка на подписите е неотносима към случая,защото е въведена след датата 29.12.1995 г.Както вече бе посочено,между праводателя на ищеца и ОФ „***” не е бил сключен дори договор за продажба в обикновена писмена форма,а представената фактура дори не може да се свърже с процесния трафопост поради липса на индивидуализация на същия в нея.Следователно праводателят на ищеца ЕТ „***” не се легитимира като собственик на трафопоста по силата на валидно сключен договор за покупко-продажба.

Последният не е станал собственик на трафопоста и по силата на изтекла в негова полза придобивна давност.И двете страни по спора са се снабдили с констативни нотариални актове за право на собственост върху процесната сграда за енергопроизводство /виж нотариален акт №3,т.І,рег.№43,д.№3/2007 г. на нотариуса *** на лист 6 от делото на ДРС и нотариален акт №60,т.І,рег.№694,д.№47/2015 г. на нотариуса Юлияна Демирева-Кадикянова с район на действие ДРС на лист 32 от делото на ДРС/.От представените по делото оборотна ведомост и аналитичен регистър на „***” АД-гр.Добрич на листи 34-39,амортизационен план на листи 40-46 от делото на ДРС,счетоводно извлечение от сметка 203 на ищеца-ЕТ на лист 88 от делото на ДРС,както и съобразно заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза /листи 210-217 от делото на ДРС/,процесният трафопост е заведен като ДМА в баланса и на двете страни по спора.Имотът е включен в капитала на „***” ЕООД към датата на преобразуването му в търговско дружество,като по счетоводните книги на праводателя му ТК „МТОБЕ”-Добрич е заведен като ДМА от 1989 г.Сградата е включена в имуществото и на праводателя на ищеца-ЕТ,като е заведена счетоводно от 29.12.1995 г.Според заключението по СИЕ сградата е вписана в служба МДТ при Община-гр.Добрич като собственост на двете страни по спора-ЕТ „***” е вписан като собственик от 29.12.1995 г.,респ. от 11.12.2006 г. правоприемникът му ЕТ „П.-С. К.”,а „***” ЕООД/АД фигурира като собственик от 09.04.1996 г.От 1995-1996 г. до настоящия момент дължимите данъци и такси за имота се плащат едновременно и от двете страни по спора /преди декември 2006 г. от праводателя на ищеца-ЕТ и ответното дружество/.

Въпреки горното обаче съдът намира,че и двете страни не са титуляри на право на собственост върху процесния трафопост,като акцентът при изследването пада върху правата на ищеца-ЕТ,доколкото именно те са предмет на спора.

Както вече бе посочено,праводателят на ищеца не е станал собственик на трафопоста по силата на валиден договор за покупко-продажба поради неспазване на формата за действителност.Той и не би могъл да придобие собствеността от ОФ „***”,тъй като тази фирма също не е била собственик на процесния трафопост.Съображенията за горния извод са следните:

От заключението по допуснатата първоначална съдебно-техническа експертиза /листи 72-74 от делото на ДРС/ се установява,че процесният трафопост е изграден през периода 1965-1970 г.,който извод се базира на факта,че в сградата са монтирани съоръжения,произведени именно през горния период-така силов трансформатор тип ТМ 400/20 /мощност 400 кVA/,произведен през 1975 г. от завод „Васил Коларов”-София;табло ниско напрежение,произведено през 1965 г. от „Завод за комплектни електроустройства”-гр.Радомир;ел.генератор с мощност 100 кVA,задвижван от дизелов агрегат,който агрегат е произведен през 1970 г. в ЧССР.Както сочи вещото лице Веселин Чолаков,понастоящем трафопостът обслужва единствено ищеца по делото ЕТ „П.-С. К.” /монтираният електромер №1125091000964392 измерва потребената от ЕТ ел.енергия в обект с абонатен №0108142/.Ответното дружество се обслужва от друг трансформатор,разположен в ПИ с идентификатор ***.Че понастоящем именно ищецът-ЕТ е единственият захранван с ел.енергия абонат от процесния трафопост се установява и от писмата на „***” АД-гр.Варна на листи 87 и 145 от делото на ДРС.Според последните началната дата на регистрацията на ЕТ „П.-С. К.” като абонат е от 17.10.2006 г.,а СТИ е монтирано на 01.12.2005 г.Присъединяването на обекта към електроразпределителната мрежа от праводателя на ищеца /ЕТ „***”/ е отпреди 2000 г.Понастоящем трафопостът обслужва само един абонат-ищеца по делото,но към момента на изграждането си и впоследствие през годините същият е обслужвал повече от един потребители на ел.енергия,за което може да се съди от намерените в сградата от вещото лице ** монтирани още седем броя трифазни електромера,разположени на задната страна на табло ниско напрежение,служещи за контролно измерване на различни изводи.На предната страна на таблото е монтиран още един трифазен електромер също за контролно измерване.Изводите на вещото лице в заключението му на листи 72-74 от делото на ДРС,че трафопостът от въвеждането му в експлоатация е обслужвал първоначално единствено Централна бригада /ДЗС-Толбухин/,по-късно ОФ „***” до 1995 г.,а след 1995 г. ЕТ „***”,респ. правоприемника му ЕТ „П.-С. К.”,т.е. че винаги е обслужвал по един субект през годините,са произволни и не почиват на посочен от експерта източник на информация,поради което съдът не ги зачита като достоверни и отговарящи на действителното фактическо положение.С допълнителното заключение на листи 148-149 от делото на ДРС експертът е констатирал,че монтираните още 7-8 бр.електромера в сградата на трафопоста към настоящия момент не измерват ел.енергия /същите не са свързани с проводници към мрежата/.Това заключение за състоянието към настоящия момент не изяснява въпроса дали с въвеждането му в експлоатация и впоследствие през годините процесният трафопост е обслужвал само по един потребител или повече от един.Наличието на 7-8 бр. СТИ по-скоро навежда на извод,че трафопостът е обслужвал повече от един абонат.Последното се потвърждава специално за периода след 2001 г. и от разпитаните свидетели-така ** /счетоводител при ЕТ/ „Имаме с пасантни електромери-„Ремонтинженеринг”,”Агросервиз”,”Анимекс” и други”;** /на длъжност „монтьор зем.техника” при „***”АД от 2001 г./ „От стария трафопост се захранват ЕТ „Пряспа”,”Анимекс”,обувен цех и други фирми.”;Костадин Денев Стръпченков /технолог-инженер при „***” АД от 2001 г./ „Ток от трансформатора черпи ЕТ „Пряспа” и някои други предприятия…”.Според свидетеля *** преди 1990 г. по данни,получени от управителя на „***” АД и главния инженер на дружеството,процесният трафопост е захранвал с ел.енергия „цялото старо ДЗС”,”старото управление на АПК” и др.,като в началото при създаване на „***” ЕООД/АД през 90-те години на миналия век /в тази насока констатациите в заключението по СИЕ за правоприемство-праводател държавно предприятие ТК „**”,ДФ „***”,”***” ЕООД,регистрирано през 1992 г.,”***” ЕАД,регистрирано през 1997 г./ и ответното дружество се захранвало от този трафопост,т.е. през определени периоди трафопостът е захранвал едновременно праводател на ответното дружество и ОФ „***”,респ. след 1995 г. и ЕТ „***”,но впоследствие поради недостатъчната му мощност се наложило построяване на нов трафопост,който сега обслужвал дружеството.Както сочи и свидетелят Сашо Станев Маринов,гл.счетоводител на бивша „Специализирана бригада за строителство и услуги” и зам.счетоводител на АПК „Добруджа”,образувано след обединението на „АПК „Изток” и АПК „Запад”,процесният трафопост е обслужвал преди 1990 г. АПК и образуваните с негово имущество бригади,т.е. множество стопански субекти /забел. свидетелят греши годините на обединяване на АПК и създаване на бригади,като сочи 1995 и 1997 г.,което е невъзможно,доколкото към 1995-1997 г. повечето кооперативни организации са ликвидирани,а по-надолу заявява,че ОФ „***” е създадена през 1989 г. на база активи на тези специализирани бригади,което не кореспондира със сочената от свидетеля година на създаване на бригадите-1997 г./.Като обект,който е обслужвал повече от един потребители,процесният трафопост е имал статут на държавна собственост от момента на изграждането си през периода 1965-1970 г. до настоящия момент.Според чл.2 ал.1 от Закона за електростопанството /отм./,обн.ДВ,бр.71/27.03.1948 г.,действал през периода 1948-1976 г.,енергийните източници и всички съоръжения за производството,пренос и разпределение на енергията,както и електропромишлеността,са държавна общонародна собственост.Според чл.3 от горния ЗЕ /отм./ държавата е можела да преотстъпва на местни органи на държавната власт,държавни предприятия или обществени организации,вкл. кооперации,само строежа и експлоатацията на енергийни обекти от местно значение или за собствени нужди,но статутът на енергийните обекти на държавна собственост се запазва.Така още при действието на Закона за електростопанството от 1948 г. /действал през периода 1948-1976 г./ процесният трафопост е имал статут на държавна собственост.Според чл.2 ал.1 от следващия Закон за електростопанството /отм./,обн.ДВ,бр.95/12.12.1975 г.,в сила от 01.07.1976 г.,отм.ДВ,бр.64/16.07.1999 г.,действал през периода 1976-1999 г.,електрическите централи за производство на ел.енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на ел.енергия са държавна собственост.Процесният трафопост е електрическа уредба по смисъла на §2 от ДР на горния Закон за електростопанството /отм./ като устройство,в което се преобразува и разпределя ел.енергия.Трафопостът е съвкупност от помещение /сграда/ и енергийни съоръжения и именно като съвкупност представлява енергиен обект.Според чл.8 ал.1 от горния ЗЕ /отм./ ел.централи,уредби и мрежи за общо ползване се изграждат и поддържат от Асоциация „Енергетика”,а съгласно чл.2 ал.2 от същия закон кооперативни и други обществени организации с разрешение на Асоциация „Енергетика” са могли да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти по ал.1 за задоволяване на собствените си нужди от ел.енергия.По делото липсват доказателства процесният трафопост да е бил изграден и съответно придобит по реда на чл.2 ал.2 от горния ЗЕ /отм./ от кооперативна или друга обществена организация с разрешение на Асоциация „Енергетика” за задоволяване на собствени нужди.Това е било допустимо,ако съответната организация е задоволявала чрез трафопоста само свои нужди,т.е. ако трафопостът не е служел за снабдяване и на други потребители с ел.енергия.В случая се установи от свидетелските показания,че процесният трафопост е обслужвал множество стопански субекти-първо ДЗС-Толбухин,а впоследствие през 80-те години на миналия век АПК и сформираните в рамките на същото различни специализирани бригади,респ. и в по-ново време през 90-те години на миналия век е обслужвал няколко потребителя-ОФ „***”,респ. през определен период от време „***” ЕООД/АД,а след 1995 г. ЕТ „***” и други фирми.При липса на категорични доказателства,че трафопостът е придобит от кооперативна организация-праводател на ОФ „***” или от самата ОФ „***” по реда на чл.2 ал.2 от Закона за електростопанството от 1975 г. със съответно разрешение от Асоциация „Енергетика”,следва да се приеме,че процесният трафопост представлява държавна собственост.Като обект,обслужвал повече от един потребител през годините,трафопостът е останал държавна собственост и не е могъл да премине в собственост на дружество с държавно имущество при условията на чл.17а от ЗППДОбП /отм./-така решение №247/22.04.2010 г. по гр.д.№3868/2008 г.,ІІІ г.о.,ГК на ВКС и решение №130/11.02.2011 г. по т.д.№776/2009 г.,І т.о.,ТК на ВКС.В този смисъл и позоваването на ответното дружество „***” АД на последната разпоредба при аргументиране придобиване право на собственост върху процесния трафопост по силата на закона от същото е неоснователно.Без значение е дали към момента на преобразуването на праводателя му-държавно предприятие в еднолично търговско дружество с държавно имущество процесният трафопост е бил предоставен за стопанисване и управление на това предприятие,в каквато насока има индикации /записването на трафопоста в баланса на ответното дружество като ДМА и отразяването в представените по делото два АДС,че обектът е предоставен за стопанисване и управление на „***” ЕООД,респ. включен в капитала на „***”АД-виж актовете на листи 49 и 50 от делото на ДРС/.Трафопостът като обект със специален статут не може да премине в собственост на преобразуваното търговско дружество,а остава държавна собственост.Тези обекти по правило са изключени и от приватизационните сделки при действието на §67 ал.9 от ПЗР към ЗИД на Закона за енергетиката и енергийната ефективност /отм.//ДВ,бр.108/2001 г./ и §4 ал.11 от ПЗР на сега действащия Закон за енергетиката,съгласно които те следва да са собственост на юридическите лица,лицензирани да извършват дейности в енергетиката.За последните е предвиден срок да изкупят тези обекти от притежаващите ги частни лица,държавата или общините /така чл.58 ал.1 от ЗЕЕЕ-отм. и §67 ал.2 и ал.6 от ПЗР на ЗИДЗЕЕЕ /ДВ,бр.108 от 2001 г.-отм./.В този смисъл е и §4 ал.1 от ПЗР на сега действащия Закон за енергетиката.Процесният трафопост е актуван като държавна собственост с АДС №8770/09.04.1996 г. /трафопост от 58 кв.м/-лист 50 от делото на ДРС.Впоследствие е съставен и Акт №1645 от 21.05.2001 г. за частна държавна собственост,който правилно е отразявал правото на държавата,но този акт е анулиран на следващия ден /виж листи 49 и 189 от делото на ДРС/.

След като трафопостът е държавна собственост,правото на собственост върху него не може да бъде придобито по давност нито от праводателя на ищеца ЕТ „***”,нито от правоприемника му ЕТ „П.-С. К.”.Ищецът-ЕТ претендира той и праводателят му да са упражнявали владение /фактическа власт с намерение за своене/ през периода от декември 1995 г. до предявяване на исковете,т.е. почти 20 години.Необходимо е да бъдат разгледани законовите разпоредби относно придобиването на държавна собственост чрез давностно владение в тяхната хронологична последователност.Чл.86 от Закона за собствеността в първоначалната му редакция от 1951 г. е предвиждал,че не може да се придобива по давност вещ,която е социалистическа собственост.С изменението с ДВ,бр.31 от 1990 г. се предвижда,че не може да се придобие по давност вещ,която е държавна или общинска собственост.Настоящата редакция,приета с ДВ,бр.33 от 1996 г.,в сила от 01.06.1996 г.,е в смисъл,че не може да се придобие по давност вещ,която е публична държавна или общинска собственост.Разграничението между частна и публична държавна собственост се появява за първи път с приемането на Закона за държавната собственост,в сила от 01.06.1996 г.Тъй като не попада в обектите,изброени в чл.2 ал.2 от ЗДС,представляващи публична държавна собственост,трафопостът по смисъла на ал.3 от същия член представлява частна държавна собственост.ЗДС в чл.7 ал.1 също предвижда в първоначалната си редакция,че имотите и вещите-публична държавна собственост не могат да се придобиват по давност.По аргумент за противното имотите-частна държавна собственост могат да се придобиват по давност.За начало на давността за праводателя на ищеца-ЕТ се сочи датата на издаване на фактура №7718/29.12.1995 г.,но през периода 29.12.1995 г.-01.06.1996 г. давност не е могла да тече поради законовата забрана на чл.86 от ЗС да се придобиват по давност имоти държавна собственост.Давност би могла да започне да тече,считано от 01.06.1996 г.,когато е въведено разграничението между публична и частна държавна собственост,респ.възможността да се придобиват по давност имоти-частна държавна собственост.През периода от 01.06.1996 г. до датата на предявяване на настоящите искове обаче изискуемият давностен срок от 10 години не е изтекъл поради спирането на давността,въведено с ДВ,бр. 46 от 2006 г. и приетият §1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността,който първоначално постановява,че спира за срок от 7 месеца,считано от 31.05.2006 г.,давността за придобиване на държавни и общински имоти.Впоследствие тази разпоредба е изменяна многократно,като се посочва краен срок на спиране на давността понастоящем до 31.12.2017 г.Следователно от 01.06.1996 г. до 31.05.2006 г. не са изтекли пълни 10 години,необходими по смисъла на чл.79 ал.1 от ЗС за придобиване право на собственост на основание непрекъснато владение.След 31.05.2006 г. давността е спряна и не е текла и към момента на подаване на настоящата искова молба.

Предвид липсата на изискуемия срок не е необходимо да се обсъжда наличието на елементите на владението,които обуславят придобиване право на собственост по давност.Въпреки това следва да се отбележи,че ищецът по делото дори и не твърди да е демонстрирал владение спрямо действителния носител на правото на собственост върху процесния имот-държавата,а единствено се установява конкуренция между ЕТ и ответното дружество за придобиване на собствеността върху трафопоста.Предвид изложеното предявеният от ЕТ „П.-С. К.” срещу „***” АД установителен иск за собственост е неоснователен и подлежи на отхвърляне.Като краен резултат,макар при други мотиви,първоинстанционното решение е правилно в частта на произнасянето по този иск и следва да бъде потвърдено.

Неоснователен е и предявеният негаторен иск по чл.109 от ЗС.На първо място,за да е основателен,ищецът-ЕТ следва да докаже активната си материалноправна легитимация,а именно,че е собственик на процесния дизелов агрегат.Същият се легитимира като собственик с фактура №8216/29.12.1995 г. /на лист 8 от делото на ДРС/,съгласно която праводателят му ЕТ „***” е закупил от ОФ „***”-гр.Добрич „ел.дизелов агрегат”.В тази фактура обаче липсва индивидуализация на закупената вещ-напр.година на производство,производител,марка,идентификационен номер,чрез които индивидуализиращи белези би могло да се установи дали закупеният агрегат е идентичен с този,които се помещава понастоящем в процесния трафопост.При липса на такива белези,описани във фактурата,такава идентификация е невъзможна.В този смисъл ищецът-ЕТ не е доказал да е собственик на дизеловия агрегат,намиращ се в процесния трафопост.Горното обуславя неоснователност на предявения негаторен иск,с който се настоява ответното дружество да бъде осъдено да преустанови действията,с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху агрегата.Решението на районния съд и в тази част е правилно и следва да бъде потвърдено.

При отхвърляне на исковете на основание чл.78 ал.3 от ГПК право на сторени по делото разноски има ответникът по исковете,поради което решението на ДРС в частта за присъждане в полза на „***” АД на разноски в размер на 895 лв е също правилно и следва да бъде потвърдено.

И двете страни претендират разноски за въззивната инстанция.С оглед изхода от спора право на разноски има въззиваемото дружество „***” АД,а въззивникът-ЕТ няма право на разноски и такива не следва да му се присъждат.Преди приключване на устните състезания в настоящата инстанция въззиваемото дружество е депозирало договор за правна защита и съдействие /лист 34 от делото на ДОС/,съгласно който между дружеството и адв.Ж. е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв,платими по банков път.Не са представени своевременно обаче доказателства за извършено реално заплащане на горната сума по банков път според договореното.След приключване на устните състезания във въззивната инстанция на 31.01.2017 г. „***” АД чрез процесуалния си представител представя /молба вх.№611 от 31.01.2017 г./ фактура от 06.12.2016 г. и извлечение от банкова сметка ***ение от 500 лв.Горните доказателства за реално плащане са депозирани несвоевременно и не следва да бъдат зачетени от въззивния съд,поради което разноски в полза на въззиваемото дружество „***” АД не следва да се присъждат.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

 

                                                Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №1076/28.10.2016 г. по гр.д.№3806/2015 г. на Добричкия районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                        2.