Р Е Ш Е Н И Е

№ 42

гр. Добрич,16.02.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На тридесети януари година 2017

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА

АЛБЕНА ПЕЕВА

Секретар С.Д.

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело номер 657 по описа за 2016 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по жалба на „***“ АД – гр.Варна срещу решение №1086/*.10.2016г. по гр.д. №440/2016 г. на Добричкия районен съд, с което е признато за установено, че П.А.К. *** не дължи на въззивника сумите, представляващи цена на доставена електроенергия в обект на ищцата в гр.Добрич, ул. „***” № *, както следва: - 1021,94 лв. по фактура № *** от 14.10.2016 г. за отчетен период 02.09.2015 г. – 01.10.2015 г. и 1 172,74 лв. по фактура № *** от 13.11.2015 г. за отчетен период 02.10.2015 г. – *.10.2015 г.

В жалбата се възразява срещу приетото от първоинстанционния съд, че ищцата П.А.К. не дължи на въззивника /ответник по предявения иск/ сумите по посочените фактури, защото ответникът не е доказал реално да е доставил в обекта на ищцата електроенергия в начисленото по фактурите количество. В жалбата са изложени подробни доводи за наличието на облигационно отношение между страните, за констатирана повреда в средството за техническо измерване, като фактическо основание за извършване корекция в количеството доставена на насрещната страна електроенергия и за наличието на правно основание в действащата към момента за установяване на повредата нормативна уредба за извършване на корекцията. По тези съображения се застъпва становище, че отчетените и фактурирани количества електроенергия са реално доставени и другата страна дължи плащането на цената за тях.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемата П.А. Коларов, чрез пълномощника си, оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Обжалваното решение е постановено по предявен от П.А.К. срещу „***”АД иск за установяване на това, че ищцата не дължи на ответника сумата 1021.94 лева по фактура № ***/14.10.2016г. и сумата 1 172.74 лева по фактура № ***/13.11.2015г., съставляващи стойността на електроенергия, доставена от ответника в периода 02.09.2015г. - 01.10.2015г. и в периода 02.10.2015г. – *.10.2015г. в обект на ищцата в гр.Добрич, ул.“***“№*. Задълженията са оспорвани по съображения, че действително потребената от ищцата електроенергия е по-малко от начислената й за плащане, като средството за техническо измерване отчитало неточно, вкл. отчитало потребление дори и при липсата на такова, както и по съображения за неправилно и незаконосъобразно коригиране сметките на ищцата.

Ответникът оспорил иска с възражения, идентични на изложените във въззивната жалба.

Няма спор, че между страните съществува правоотношение по доставка от ответника на електроенергия в посочения имот на ищцата. Няма спор и от писмените доказателства по делото /л.6 - 9/ се установява и, че доставяната от ответника в обекта на ищцата електроенергия в процесния период е отчитана със средство за техническо измерване, монтирано през 2014г. и за първи път проверено за точност в отчитането на 12.11.2015г., като проверката е по искане на ищцата. При извършената на посочената дата проверка е установено, че капакът на средството за техническо измерване е счупен и, при липса на товар, средството отчита потребление /има „самоход“/. По този повод средството за техническо измерване е подложено на метрологична експертиза /л.73/, която е констатирала, че средството е манипулирано /добавен чужд елемент в шунтовата верига/, при подаване на електроенергия отчита с отклонение +29.80%, както и отчита електроенергия, и при положение, в което такава не се подава.

Фактурите, по повод които е спорът, са представени по делото и се установява, че начислените с тях задължения съставляват стойността на доставена от ответника в обекта на ищцата в процесните два периода електроенергия в обема, който е отчетен със средството за техническо измерване. Представена е и следваща фактура №0240761719/14.12.2015г. за сумата 499.52 лева, съставляваща стойността на доставена в обекта на ищцата в периода 01.11.2015г. – 01.12.2015г. електроенергия.

За да постанови горния резултат, първоинстанционният съд е приел, че спорните суми не съставляват корекция на сметките на ищцата следствие преизчисляване на доставеното й в процесните два месеца количество електроенергия. Прието е също, че установената неточност в отчитането от средството за техническо измерване не дава основание за извод, че отчетеното количество електроенергия е реално доставено и при липсата на други доказателства в подкрепа на такъв извод е прието, че ищцата не дължи стойността на отчетената електроенергия, за която са издадени фактурите.

Въззивната жалба срещу така постановеното решение е неоснователна.

Безспорно установеният факт на измерване на доставената в обекта на ищцата електроенергия с отклонение извън допустимото е предвидено в закона основание за преизчисляване на доставените количества електроенергия и за коригиране на сметките - чл.83 ал.1 т.6 и чл.98а ал.2 т.6 б.„а” от ЗЕ и чл.48 ал.1 т.1 от ПИКЕЕ, които са в сила за процесния период.

Изложеното в този смисъл във въззивната жалба е основателно, но е неотносимо към конкретния спор. Това е така, защото в случая преизчисляване на доставените количества електроенергия и корекция на сметките за стойността й не е извършвана.

Обратно твърдяното от въззивника е неоснователно. Очевидно е от самите фактури, които той е издал, че те са за стойност на отчетена, а не на преизчислена електроенергия. Също за стойност на отчетена през м.ноември 2015г., а не за корекция на стойностите за м.09.2015г. и м.10.2015г., е следващата фактура №0240761719/14.12.2015г. Не следва друго и от заключението на вещото лице, което е отбелязало наличието на основание за корекция на сметките и евентуалния резултат при извършване на такава, но не е направило констатация, както се твърди в жалбата, за реално осъществена корекция.

Потребителят дължи да заплати стойността на реално доставената му електроенергия, а при неточно измерване – стойността, установена по реда на чл.83 ал.1 т.6 и чл.98а ал.2 т.6 б.„а” от ЗЕ и чл.48 ал.1 т.1 от ПИКЕЕ.

Щом като в случая средството за техническо измерване не е отчитало точно, показанията му не са критерий за реално доставената на ищцата електроенергия. Трябвало е да се извърши преизчисляване по чл.83 ал.1 т.6 и чл.98а ал.2 т.6 б.„а” от ЗЕ и чл.48 ал.1 т.1 от ПИКЕЕ и тогава ищцата би дължала сумите по коригираните сметки. Преизчисляване и корекция обаче не са осъществени, а от нея се претендира стойността на погрешно отчетената електроенергия, която не е реално доставена и поради това не се дължи плащането й.

Изводите в същия смисъл на първоинстанционния съд са правилни и постановеното от него решение за удовлетворяване на иска следва да се потвърди.

Съответно на този резултат въззивникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата платеното от нея възнаграждение в размер на 350 лева за адвокатска защита във въззивната инстанция.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №1086/*.10.2016г. по гр.д. №440/2016 г. на Добричкия районен съд.

ОСЪЖДА „***”АД – гр.Варна, район *****, да заплати на П.А.К. с ЕГН ********** ***, сумата 350 лева, съставляваща платеното от нея адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

На осн.чл.280 ал.2 от ГПК решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.