Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                        

 

                                                        37

  

                                    гр.Д.     14.02.2017 год.      

 

                          В      И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

Д.кият окръжен съд                                  гражданско отделение

На шести февруари                                            2017 год.

В публичното заседание в следния състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

                                ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                                   ЕЛИЦА СТОЯНОВА

 

Секретар:С.Д.

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №668 по описа за 20** год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.435 ал.4 от ГПК.Подадена е жалба от И.С.И. с ЕГН ********** *** в качеството му на трето на изпълнението лице срещу извършен на 29.09.20** г. опис на движими вещи в жилище,находящо се в гр.Д.,ул.”А.С.” №*,вх.*,ет.*,ап.**,по изп.д.№201573704008** по описа на ЧСИ Л.Т. с район на действие ДОС.Атакува се описът на част от вещите.Изложени са доводи,че част от описаните вещи,а именно микровълнова печка,диван,секция,полюлей,килим и два фотьойла,посочени в т.1,2,3,4,7,8 и 9 от описа,не са собствени на длъжника по изпълнението,а на третото лице-жалбоподател,което ги било закупило,респ. владяло повече от 10 години.Настоява се за отмяна на описа на посочените движими вещи поради насочване на изпълнението върху чуждо имущество.

Взискателят по изпълнението Д.И.Д. с ЕГН ********** *** намира жалбата за неоснователна и настоява за оставянето й без уважение.

Длъжникът по изпълнението С.И.С. с ЕГН ********** *** изразява становище за основателност на жалбата и счита,че същата следва да бъде уважена.

Като постави на разглеждане депозираната жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:

Жалбата е подадена в рамките на срока по чл.436 ал.1 от ГПК.Жалбоподателят И.С.И. е трето на изпълнението лице,но е присъствал по време на описа,извършен на 29.09.2016 г.,т.е. е узнал за него в деня на осъществяването му.Същият е подписал и протокола за опис.В този случай срокът за обжалване по отношение на същия е изтекъл на 06.10.2016 г.Жалбата е подадена на 06.10.2016 г.,т.е. в рамките на законоустановения преклузивен срок /в последния ден от срока/.Третото лице-жалбоподател е заварено да упражнява фактическата власт върху описаните движимите вещи към датата на извършване на описа,когато е наложен по реда на чл.450 ал.1 от ГПК и запор върху вещите.Вещите са намерени именно в държане на третото лице,т.е. към деня на налагане на запора именно това трето лице упражнява фактическата власт върху описаните вещи и по смисъла на чл.435 ал.4 изр.1 от ГПК то е активно легитимирано да обжалва насочването на изпълнението към процесните вещи.Предвид изложеното жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е частично основателна.

Изп.д.№201573704008** по описа на ЧСИ Л.Т. е образувано по повод изпълнителен лист,издаден по гр.д.№184/2014 г. на ДОС,съгласно който С.И.С. е осъден да заплати на Д.И.Д. сума от 15 000 евро ведно със законната лихва,считано от 19.03.2014 г. до окончателното плащане,както и съдебно-деловодни разноски в размер на 1 235 лв.За събиране на горните суми са предприети и действия по принудително изпълнение,като на 29.09.2016 г. И.М.-помощник-ЧСИ при ЧСИ Л.Т. с район на действие ДОС извършва опис на движими вещи в дома на длъжника С. Ив.С. ***.Че жилището на горния адрес в гр.Д. е собственост на длъжника по изпълнението С. Ив.С.,не е спорно по делото.Описани са следните движими вещи:т.1-микровълнова фурна марка „Sharp” с посочен сериен номер;т.2-разтегателен диван;т.3-светлобежова секция ПДЧ;т.4-полюлей от 4 осветителни тела,с вентилатор;т.5-секция с бюро от ПДЧ,цвят черно и мръсно бяло,вкл. двукрилен гардероб и нощно шкафче в двата цвята-в комплект със секцията-посочени под т.7 и т.8 в протокола за опис;т.6-легло с матрак-бяло,ПДЧ;т.7-килим светло бежов,правоъгълен;т.9-2 бр.фотьойли-промазана дамаска в черно и светло кафяво;т.10-дървена ракла.В протокола за опис е посочено,че са изключени от описа следните несеквестируеми вещи на длъжника-хладилник,готварска печка,кухненска маса,столове,табуретка,една спалня-двойна и един разтегателен диван.Опис не е извършен и на други движими вещи като телевизор LG,секция „СИТИ 139”,холов ъгъл „Сантафе”,за които е представена фактура за собственост на третото лице И.С.И..Отразено е изявление на последния,че живее в имота.

Твърдението на жалбоподателя-трето лице И. Сп.И.,че също живее в жилището-собственост на длъжника,в което е извършен описът,се подкрепя от представеното от него удостоверение за настоящ адрес изх.№****/17.08.2016 г.,според което същият има заявен настоящ адрес ***,считано от 16.03.2009 г.Според представеното от взискателя извлечение от партидата на третото лице в СВ-гр.Д. /лист 27 от делото на ДОС/ И. Сп.И. и съпругата му В.Е.В. са закупили през септември 2013 г. жилище-апартамент в гр.Д.,ул.”Ген.С.” №*,вх.*,ет.*,ап.**,но според обясненията на жалбоподателя в съдебно заседание на 06.02.2017 г. и според показанията на разпитаната като свидетел по делото А. П. Н. синът на длъжника И. Сп.И. все още не живее в закупеното жилище,а продължава и до настоящия момент да живее заедно с бременната си съпруга в дома на родителите си на адреса на извършения опис,тъй като новозакупеното жилище било старо строителство,не било пригодно за живеене и се нуждаело от ремонт,какъвто се извършвал понастоящем.Според цитираната свидетелка И. Сп.И. до 2009-2010 г. учил в гр.Р.,след което се завърнал в гр.Д.,където заживял в жилището на родителите си в гр.Д.,ул.”Ал.С.” №*.Същият бил донесъл от гр.Р. свои движими вещи.Че в апартамента на длъжника са намерени движими вещи-собственост на третото лице И. Сп.И.,става ясно от изложеното в самия протокол за опис.Както бе посочено по-горе,пом.ЧСИ И.М. не е описала три движими вещи,за които са й били представени фактури на името на третото лице,а именно телевизор LG,секция „СИТИ 139” и холов ъгъл „Сантафе”.За последните две вещи /секция и холов ъгъл/ третото лице депозира доказателства и пред окръжния съд за собствеността си върху тях,придобита чрез покупко-продажба.На листи 15 и 16 от делото на ДОС са приложени касова бележка от 04.03.2015 г. и фискален бон за закупен от И. Сп.И. холов ъгъл „Сантафе”.На листи 17 и 18 от делото са депозирани фактура проформа от 16.03.2015 г. и фискален бон за закупена от И. Сп.И. секция „СИТИ 139”.Тези две вещи обаче не са описани от пом.ЧСИ М.,изрично са изключени от нея от описа според отразеното в протокола от 29.09.20** г. и очевидно не са идентични с вещите по т.3-светлобежова секция ПДЧ и т.5 секция с бюро,двукрилен гардероб и нощно шкафче,за които липсват писмени доказателства да са закупени от третото лице И. Сп.И..За процесната секция по т.3 от протокола за опис и за секцията по т.5,7 и 8 /в т.7 и 8 са описани мебели в комплект към секцията по т.5/ не са депозирани писмени доказателства да са закупени от И. Сп.И..Представената от него фактура проформа от **.03.2015 г. касае друга секция,която не е описана.Липсват писмени доказателства за закупени от третото лице разтегателен диван /диванът по т.2 от описа очевидно не е идентичен с холовия ъгъл „Сантафе”,за който е представена касова бележка от 04.03.2015 г./,полюлей по т.4 от описа,килим по т.7 от описа и 2 бр.фотьойли по т.9 от описа.Депозираните гаранционни карти и фискални бонове на листи 11,12,13 и 14 от делото на ДОС изобщо не касаят процесните вещи-предмет на жалбата.Така гаранционната карта на листи 11 и 12 от делото касае закупен от И.И. на **.01.2009 г. уред с марка „Индезит”,но не става ясно точно какъв по вид уред е бил закупен.Същото се отнася и до гаранционната карта на лист 13 от делото /касае неидентифициран уред с марка „Индезит”/.Уреди с марка „Индезит” не са предмет на жалбата и атакувания опис.Документът на чужд език на лист 14 /виж депозирания превод на листи 38 и 39 от делото/ касае закупуване от третото лице на пералня,която също не е предмет на процесната жалба,нито на атакувания опис.Разпитаната по делото свидетелка А. Н. не сочи изобщо жалбоподателят да е закупувал и поставял в дома на баща си полюлей с четири осветителни тела и вентилатор,бежов правоъгълен килим и 2 бр.фотьойли.Единствените конкретни вещи,за които свидетелката твърди,че са донесени от И. при завръщането му от гр.Р. през 2009-2010 г.,са диван и секция,но свидетелката не индивидуализира по никакъв начин горните две вещи,за да се установи идентичност на същите с някоя от вещите-предмет на процесния опис и в частност с вещите по т.2 /разтегателен диван/ и по т.3,5,7 и 8 /секции в комплект с бюро,гардероб и нощно шкафче/.Посочената свидетелка депозира твърде неубедителни показания.Така същата не може да посочи какви мебели е имало в отделните стаи на жилището и какво представляват тези мебели.От една страна уклончиво заявява,че донесените от И. вещи диван и секция били поставени в трапезарията на жилището,но същевременно сочи,че още при настаняване на родителите му в жилището в трапезарията е имало такива вещи.Свидетелката признава,че информацията й за донесени от И. вещи е опосредена-получена от неговата майка В..От уклончивите отговори на свидетелката става ясно,че същата не е много добре запозната с обзавеждането в отделните стаи на жилището,поради което и предвид факта,че предава споделена с нея информация от майката на жалбоподателя,а не свои преки впечатления,съдът не следва да кредитира показанията й в горната насока като достоверни.Както бе посочено,показанията й са недостатъчно обстоятелствени,за да послужат за категорични изводи относно това какви свои вещи жалбоподателят е донесъл в дома на своите родители.Предвид изложеното съдът намира,че липсват убедителни доказателства жалбоподателят И. да е собственик по силата на покупко-продажба на процесните вещи диван,секция,полюлей,килим и два фотьойла.Единствено за вещта микровълнова фурна има депозирани доказателства,които навеждат на извод,че същата е била собствена на жалбоподателя към деня на описа /датата на налагане на запора върху вещта/.Представени са гаранционна карта №***/20.12.2015 г. /листи 8,9 и 10/ и фискален бон на лист 7.В гаранционната карта,издадена от „Технополис” ЕАД,не е  посочено име на купувача,но в придружаващия фискален бон /фактура №***/20.12.2015 г./,е посочен като клиент И.С.И.,заплатил на дата 20.12.2015 г. сума от **9 лв-цена на микровълнова фурна „Sharp R 200 IN”.Следва да се приеме,че жалбата на третото лице е основателна само в частта й срещу описа на горната микровълнова фурна.В тази част следва да бъде уважена,тъй като се установява от представените писмени доказателства,че към датата на описа горната движима вещ е била собствена на жалбоподателя.

Не се удостоверява от жалбоподателя същият да е придобил преди описа останалите процесни движими вещи /диван,секция,полюлей,килим и два фотьойла/ чрез другия посочен способ-по давност.Според разпоредбата на чл.80 от ЗС движима вещ се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 5 години.В случая,ако се приеме,че жалбоподателят е живял без прекъсване в жилището на баща си-длъжника С. Ив.С. от 2009-2010 г. до датата на описа-29.09.20** г.,то очевидно са изтекли 5 години,през които същият непрекъснато е упражнявал фактическа власт върху процесните вещи.За да се придобият по давност процесните вещи обаче,следва упражняването на фактическата власт да е осъществено с намерение за своене на вещите,намиращи се в жилището.Няма и индикации третото лице И.С.И. да е имал субективно отношение към вещите в дома на баща си като към свои,при което не се твърди той да е демонстрирал пред действителния собственик това свое намерение,да е манифестирал владение чрез отблъсване владението на длъжника С. Ив.С..Напротив установява се от твърденията на самия жалбоподател в жалбата и от показанията на свидетелката Н.,че в процесното жилище са живели през годините от 1994-1995 г. до настоящия момент и са ползвали всички движими вещи длъжникът С. Ив.С. и съпругата му В.,синът им И. Сп.И.,а от 2015 г. и съпругата на последния,дъщерята на първите и сестра на жалбоподателя А..Длъжникът е допуснал по своя воля членовете на семейството си да живеят в имота и да ползват движимите вещи в него.Касае се за търпими действия,т.е. действия,основани на добри семейни взаимоотношения,извършвани със съгласието на длъжника като собственик и владелец на вещите,а не за владение.При упражняване на търпими действия давност не тече,поради което и третото лице-жалбоподател И. Сп.И. като син на длъжника С. Ив.С. не е могло да придобие по давност изброените движими вещи,находящи се в дома на длъжника.

Жалбата в частта,с която се настоява за отмяна на описа на движимите вещи диван,секция,полюлей,килим и два фотьойла,е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Разноски за настоящото производство са претендирани от жалбоподателя и от взискателя.Длъжникът не е отправил такова искане.По правилата на чл.78 ал.1 и 3 от ГПК жалбоподателят има право на разноски за уважената част от жалбата си,а взискателят-за отхвърлената част от жалбата.Наведено е и възражение от взискателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение,изплатено от жалбоподателя.

Жалбоподателят И.С.И. е сторил разноски,както следва:25 лв държавна такса по обжалването,400 лв адвокатско възнаграждение,платено в брой съгласно договора за правна защита и съдействие на лист 44 от делото.Взискателят Д.И.Д. е сторил разноски в размер на 300 лв,платено в брой адвокатско възнаграждение съгласно договора за правна защита и съдействие на лист 42 от делото.

По смисъла на чл.10 ал.1 т.5 и чл.11 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение за обжалване действията на съдебен изпълнител е 200 лв,а когато жалбата се разглежда в открито съдебно заседание-300 лв.В случая жалбата се разглежда в открито съдебно заседание,поради което минимумът на адвокатското възнаграждение е 300 лв.Жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв,което в случая обаче не е прекомерно предвид това,че делото се отличава със завишена правна и фактическа сложност.В този смисъл възражението за прекомерност,наведено от взискателя Д.,не е основателно и не следва да се уважава.

На базата на сторените от страните разноски,предвид факта,че предмет на жалбата са общо седем движими вещи /микровълнова фурна,диван,секция,полюлей,килим и два фотьойла/,и с оглед изхода от спора следва да се приеме,че жалбоподателят И.И. има право на разноски в размер на 60,71 лв съразмерно на уважената част от жалбата му,а взискателят Д.Д. има право на разноски в размер на 257,14 лв съразмерно на отхвърлената част от жалбата.Разноските в полза на жалбоподателя следва да се изплатят от взискателя,който е оспорил жалбата /длъжникът е заел позиция за основателност на жалбата и лично с поведението си не е станал повод за производството-по арг.чл.78 ал.2 от ГПК/.

Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд

 

                                                Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ описа на движима вещ-микровълнова фурна марка „Sharp”,посочена в т.1 от протокола за опис на движими имущества,извършен на 29.09.20** г. в жилище,находящо се в гр.Д.,ул.”А.С.” №*,вх.*,ет.*,ап.**,по изп.д.№201573704008** по описа на ЧСИ Л.Т. с район на действие ДОС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на И.С.И. с ЕГН ********** *** срещу извършен на 29.09.20** г. опис на движими вещи в жилище,находящо се в гр.Д.,ул.”А.С.” №*,вх.*,ет.*,ап.**,по изп.д.№201573704008** по описа на ЧСИ Л.Т. с район на действие ДОС,в частта,с която се атакува описът на движими вещи-диван,секция,полюлей,килим и два фотьойла.

ОСЪЖДА  Д.И.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на И.С.И. с ЕГН ********** *** сторени съдебно-деловодни разноски в размер на 60,71 лв /шестдесет лева и 71 стотинки/ съразмерно на уважената част от жалбата.

ОСЪЖДА И.С.И. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.И.Д. с ЕГН ********** *** сторени съдебно-деловодни разноски в размер на 257,14 лв/двеста петдесет и седем лева и 14 стотинки/ съразмерно на отхвърлената част от жалбата.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                       2.