Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 37
гр.Д.
14.02.2017 год.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Д.кият
окръжен съд
гражданско отделение
На
шести февруари
2017 год.
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ЕЛИЦА СТОЯНОВА
Секретар:С.Д.
Прокурор:………………………
като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №668 по описа за 20** год.,
за
да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на чл.435 ал.4 от ГПК.Подадена
е жалба от И.С.И. с ЕГН ********** *** в качеството му на трето на изпълнението
лице срещу извършен на 29.09.20** г. опис на движими вещи в жилище,находящо се
в гр.Д.,ул.”А.С.” №*,вх.*,ет.*,ап.**,по изп.д.№201573704008** по описа на ЧСИ Л.Т.
с район на действие ДОС.Атакува се описът на част от вещите.Изложени са
доводи,че част от описаните вещи,а именно микровълнова
печка,диван,секция,полюлей,килим и два фотьойла,посочени в т.1,2,3,4,7,8 и 9 от
описа,не са собствени на длъжника по изпълнението,а на третото
лице-жалбоподател,което ги било закупило,респ. владяло повече от 10
години.Настоява се за отмяна на описа на посочените движими вещи поради
насочване на изпълнението върху чуждо имущество.
Взискателят по изпълнението Д.И.Д. с ЕГН ********** ***
намира жалбата за неоснователна и настоява за оставянето й без уважение.
Длъжникът по изпълнението С.И.С. с ЕГН ********** ***
изразява становище за основателност на жалбата и счита,че същата следва да бъде
уважена.
Като постави на разглеждане депозираната жалба,Д.кият
окръжен съд установи следното:
Жалбата е подадена в рамките на срока по чл.436 ал.1
от ГПК.Жалбоподателят И.С.И. е трето на изпълнението лице,но е присъствал по
време на описа,извършен на 29.09.2016 г.,т.е. е узнал за него в деня на
осъществяването му.Същият е подписал и протокола за опис.В този случай срокът
за обжалване по отношение на същия е изтекъл на 06.10.2016 г.Жалбата е подадена
на 06.10.2016 г.,т.е. в рамките на законоустановения преклузивен срок /в последния
ден от срока/.Третото лице-жалбоподател е заварено да упражнява фактическата
власт върху описаните движимите вещи към датата на извършване на описа,когато е
наложен по реда на чл.450 ал.1 от ГПК и запор върху вещите.Вещите са намерени
именно в държане на третото лице,т.е. към деня на налагане на запора именно
това трето лице упражнява фактическата власт върху описаните вещи и по смисъла
на чл.435 ал.4 изр.1 от ГПК то е активно легитимирано да обжалва насочването на
изпълнението към процесните вещи.Предвид изложеното жалбата е процесуално
допустима.Разгледана по същество,същата е частично основателна.
Изп.д.№201573704008** по описа на ЧСИ Л.Т. е
образувано по повод изпълнителен лист,издаден по гр.д.№184/2014 г. на ДОС,съгласно
който С.И.С. е осъден да заплати на Д.И.Д. сума от 15 000 евро ведно със
законната лихва,считано от 19.03.2014 г. до окончателното плащане,както и
съдебно-деловодни разноски в размер на 1 235 лв.За събиране на горните
суми са предприети и действия по принудително изпълнение,като на 29.09.2016 г. И.М.-помощник-ЧСИ
при ЧСИ Л.Т. с район на действие ДОС извършва опис на движими вещи в дома на
длъжника С. Ив.С. ***.Че жилището на горния адрес в гр.Д. е собственост на
длъжника по изпълнението С. Ив.С.,не е спорно по делото.Описани са следните
движими вещи:т.1-микровълнова фурна марка „Sharp” с посочен сериен номер;т.2-разтегателен диван;т.3-светлобежова
секция ПДЧ;т.4-полюлей от 4 осветителни тела,с вентилатор;т.5-секция с бюро от
ПДЧ,цвят черно и мръсно бяло,вкл. двукрилен гардероб и нощно шкафче в двата
цвята-в комплект със секцията-посочени под т.7 и т.8 в протокола за опис;т.6-легло
с матрак-бяло,ПДЧ;т.7-килим светло бежов,правоъгълен;т.9-2
бр.фотьойли-промазана дамаска в черно и светло кафяво;т.10-дървена ракла.В
протокола за опис е посочено,че са изключени от описа следните несеквестируеми
вещи на длъжника-хладилник,готварска печка,кухненска
маса,столове,табуретка,една спалня-двойна и един разтегателен диван.Опис не е
извършен и на други движими вещи като телевизор LG,секция „СИТИ 139”,холов ъгъл
„Сантафе”,за които е представена фактура за собственост на третото лице И.С.И..Отразено
е изявление на последния,че живее в имота.
Твърдението на жалбоподателя-трето лице И. Сп.И.,че
също живее в жилището-собственост на длъжника,в което е извършен описът,се
подкрепя от представеното от него удостоверение за настоящ адрес изх.№****/17.08.2016
г.,според което същият има заявен настоящ адрес ***,считано от 16.03.2009
г.Според представеното от взискателя извлечение от партидата на третото лице в
СВ-гр.Д. /лист 27 от делото на ДОС/ И. Сп.И. и съпругата му В.Е.В. са закупили
през септември 2013 г. жилище-апартамент в гр.Д.,ул.”Ген.С.” №*,вх.*,ет.*,ап.**,но
според обясненията на жалбоподателя в съдебно заседание на 06.02.2017 г. и
според показанията на разпитаната като свидетел по делото А. П. Н. синът на
длъжника И. Сп.И. все още не живее в закупеното жилище,а продължава и до
настоящия момент да живее заедно с бременната си съпруга в дома на родителите
си на адреса на извършения опис,тъй като новозакупеното жилище било старо
строителство,не било пригодно за живеене и се нуждаело от ремонт,какъвто се
извършвал понастоящем.Според цитираната свидетелка И. Сп.И. до 2009-2010 г.
учил в гр.Р.,след което се завърнал в гр.Д.,където заживял в жилището на
родителите си в гр.Д.,ул.”Ал.С.” №*.Същият бил донесъл от гр.Р. свои движими
вещи.Че в апартамента на длъжника са намерени движими вещи-собственост на
третото лице И. Сп.И.,става ясно от изложеното в самия протокол за опис.Както
бе посочено по-горе,пом.ЧСИ И.М. не е описала три движими вещи,за които са й
били представени фактури на името на третото лице,а именно телевизор LG,секция
„СИТИ 139” и холов ъгъл „Сантафе”.За последните две вещи /секция и холов ъгъл/
третото лице депозира доказателства и пред окръжния съд за собствеността си
върху тях,придобита чрез покупко-продажба.На листи 15 и 16 от делото на ДОС са
приложени касова бележка от 04.03.2015 г. и фискален бон за закупен от И. Сп.И.
холов ъгъл „Сантафе”.На листи 17 и 18 от делото са депозирани фактура проформа
от 16.03.2015 г. и фискален бон за закупена от И. Сп.И. секция „СИТИ 139”.Тези
две вещи обаче не са описани от пом.ЧСИ М.,изрично са изключени от нея от описа
според отразеното в протокола от 29.09.20** г. и очевидно не са идентични с
вещите по т.3-светлобежова секция ПДЧ и т.5 секция с бюро,двукрилен гардероб и
нощно шкафче,за които липсват писмени доказателства да са закупени от третото
лице И. Сп.И..За процесната секция по т.3 от протокола за опис и за секцията по
т.5,7 и 8 /в т.7 и 8 са описани мебели в комплект към секцията по т.5/ не са
депозирани писмени доказателства да са закупени от И. Сп.И..Представената от
него фактура проформа от **.03.2015 г. касае друга секция,която не е
описана.Липсват писмени доказателства за закупени от третото лице разтегателен
диван /диванът по т.2 от описа очевидно не е идентичен с холовия ъгъл
„Сантафе”,за който е представена касова бележка от 04.03.2015 г./,полюлей по
т.4 от описа,килим по т.7 от описа и 2 бр.фотьойли по т.9 от описа.Депозираните
гаранционни карти и фискални бонове на листи 11,12,13 и 14 от делото на ДОС
изобщо не касаят процесните вещи-предмет на жалбата.Така гаранционната карта на
листи 11 и 12 от делото касае закупен от И.И. на **.01.2009 г. уред с марка
„Индезит”,но не става ясно точно какъв по вид уред е бил закупен.Същото се
отнася и до гаранционната карта на лист 13 от делото /касае неидентифициран
уред с марка „Индезит”/.Уреди с марка „Индезит” не са предмет на жалбата и
атакувания опис.Документът на чужд език на лист 14 /виж депозирания превод на
листи 38 и 39 от делото/ касае закупуване от третото лице на пералня,която също
не е предмет на процесната жалба,нито на атакувания опис.Разпитаната по делото
свидетелка А. Н. не сочи изобщо жалбоподателят да е закупувал и поставял в дома
на баща си полюлей с четири осветителни тела и вентилатор,бежов правоъгълен
килим и 2 бр.фотьойли.Единствените конкретни вещи,за които свидетелката
твърди,че са донесени от И. при завръщането му от гр.Р. през 2009-2010 г.,са
диван и секция,но свидетелката не индивидуализира по никакъв начин горните две
вещи,за да се установи идентичност на същите с някоя от вещите-предмет на
процесния опис и в частност с вещите по т.2 /разтегателен диван/ и по т.3,5,7 и
8 /секции в комплект с бюро,гардероб и нощно шкафче/.Посочената свидетелка
депозира твърде неубедителни показания.Така същата не може да посочи какви
мебели е имало в отделните стаи на жилището и какво представляват тези
мебели.От една страна уклончиво заявява,че донесените от И. вещи диван и секция
били поставени в трапезарията на жилището,но същевременно сочи,че още при
настаняване на родителите му в жилището в трапезарията е имало такива
вещи.Свидетелката признава,че информацията й за донесени от И. вещи е
опосредена-получена от неговата майка В..От уклончивите отговори на
свидетелката става ясно,че същата не е много добре запозната с обзавеждането в
отделните стаи на жилището,поради което и предвид факта,че предава споделена с
нея информация от майката на жалбоподателя,а не свои преки впечатления,съдът не
следва да кредитира показанията й в горната насока като достоверни.Както бе
посочено,показанията й са недостатъчно обстоятелствени,за да послужат за
категорични изводи относно това какви свои вещи жалбоподателят е донесъл в дома
на своите родители.Предвид изложеното съдът намира,че липсват убедителни
доказателства жалбоподателят И. да е собственик по силата на покупко-продажба
на процесните вещи диван,секция,полюлей,килим и два фотьойла.Единствено за
вещта микровълнова фурна има депозирани доказателства,които навеждат на
извод,че същата е била собствена на жалбоподателя към деня на описа /датата на
налагане на запора върху вещта/.Представени са гаранционна карта №***/20.12.2015
г. /листи 8,9 и 10/ и фискален бон на лист 7.В гаранционната карта,издадена от
„Технополис” ЕАД,не е посочено име на
купувача,но в придружаващия фискален бон /фактура №***/20.12.2015 г./,е посочен
като клиент И.С.И.,заплатил на дата 20.12.2015 г. сума от **9 лв-цена на
микровълнова фурна „Sharp R 200 IN”.Следва да се приеме,че жалбата на третото лице е
основателна само в частта й срещу описа на горната микровълнова фурна.В тази
част следва да бъде уважена,тъй като се установява от представените писмени
доказателства,че към датата на описа горната движима вещ е била собствена на
жалбоподателя.
Не се удостоверява от жалбоподателя същият да е
придобил преди описа останалите процесни движими вещи
/диван,секция,полюлей,килим и два фотьойла/ чрез другия посочен способ-по
давност.Според разпоредбата на чл.80 от ЗС движима вещ се придобива по давност
с непрекъснато владение в продължение на 5 години.В случая,ако се приеме,че
жалбоподателят е живял без прекъсване в жилището на баща си-длъжника С. Ив.С.
от 2009-2010 г. до датата на описа-29.09.20** г.,то очевидно са изтекли 5
години,през които същият непрекъснато е упражнявал фактическа власт върху
процесните вещи.За да се придобият по давност процесните вещи обаче,следва
упражняването на фактическата власт да е осъществено с намерение за своене на
вещите,намиращи се в жилището.Няма и индикации третото лице И.С.И. да е имал
субективно отношение към вещите в дома на баща си като към свои,при което не се
твърди той да е демонстрирал пред действителния собственик това свое
намерение,да е манифестирал владение чрез отблъсване владението на длъжника С.
Ив.С..Напротив установява се от твърденията на самия жалбоподател в жалбата и
от показанията на свидетелката Н.,че в процесното жилище са живели през
годините от 1994-1995 г. до настоящия момент и са ползвали всички движими вещи
длъжникът С. Ив.С. и съпругата му В.,синът им И. Сп.И.,а от 2015 г. и съпругата
на последния,дъщерята на първите и сестра на жалбоподателя А..Длъжникът е
допуснал по своя воля членовете на семейството си да живеят в имота и да
ползват движимите вещи в него.Касае се за търпими действия,т.е.
действия,основани на добри семейни взаимоотношения,извършвани със съгласието на
длъжника като собственик и владелец на вещите,а не за владение.При упражняване
на търпими действия давност не тече,поради което и третото лице-жалбоподател И.
Сп.И. като син на длъжника С. Ив.С. не е могло да придобие по давност
изброените движими вещи,находящи се в дома на длъжника.
Жалбата в частта,с която се настоява за отмяна на
описа на движимите вещи диван,секция,полюлей,килим и два фотьойла,е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Разноски за настоящото производство са претендирани от
жалбоподателя и от взискателя.Длъжникът не е отправил такова искане.По
правилата на чл.78 ал.1 и 3 от ГПК жалбоподателят има право на разноски за
уважената част от жалбата си,а взискателят-за отхвърлената част от
жалбата.Наведено е и възражение от взискателя за прекомерност на адвокатското
възнаграждение,изплатено от жалбоподателя.
Жалбоподателят И.С.И. е сторил разноски,както
следва:25 лв държавна такса по обжалването,400 лв адвокатско
възнаграждение,платено в брой съгласно договора за правна защита и съдействие
на лист 44 от делото.Взискателят Д.И.Д. е сторил разноски в размер на 300
лв,платено в брой адвокатско възнаграждение съгласно договора за правна защита
и съдействие на лист 42 от делото.
По смисъла на чл.10 ал.1 т.5 и чл.11 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минималното възнаграждение за обжалване действията на съдебен изпълнител е 200
лв,а когато жалбата се разглежда в открито съдебно заседание-300 лв.В случая
жалбата се разглежда в открито съдебно заседание,поради което минимумът на
адвокатското възнаграждение е 300 лв.Жалбоподателят е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв,което в случая обаче не е прекомерно предвид
това,че делото се отличава със завишена правна и фактическа сложност.В този
смисъл възражението за прекомерност,наведено от взискателя Д.,не е основателно
и не следва да се уважава.
На базата на сторените от страните разноски,предвид
факта,че предмет на жалбата са общо седем движими вещи /микровълнова
фурна,диван,секция,полюлей,килим и два фотьойла/,и с оглед изхода от спора следва
да се приеме,че жалбоподателят И.И. има право на разноски в размер на 60,71 лв
съразмерно на уважената част от жалбата му,а взискателят Д.Д. има право на
разноски в размер на 257,14 лв съразмерно на отхвърлената част от
жалбата.Разноските в полза на жалбоподателя следва да се изплатят от
взискателя,който е оспорил жалбата /длъжникът е заел позиция за основателност
на жалбата и лично с поведението си не е станал повод за производството-по
арг.чл.78 ал.2 от ГПК/.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ описа на движима вещ-микровълнова фурна марка „Sharp”,посочена в т.1 от протокола за опис на движими
имущества,извършен на 29.09.20** г. в жилище,находящо се в гр.Д.,ул.”А.С.” №*,вх.*,ет.*,ап.**,по
изп.д.№201573704008** по описа на ЧСИ Л.Т. с район на действие ДОС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на И.С.И. с ЕГН **********
*** срещу извършен на 29.09.20** г. опис на движими вещи в жилище,находящо се в
гр.Д.,ул.”А.С.” №*,вх.*,ет.*,ап.**,по изп.д.№201573704008** по описа на ЧСИ Л.Т.
с район на действие ДОС,в частта,с която се атакува описът на движими
вещи-диван,секция,полюлей,килим и два фотьойла.
ОСЪЖДА Д.И.Д. с
ЕГН ********** *** да заплати на И.С.И. с ЕГН ********** *** сторени
съдебно-деловодни разноски в размер на 60,71 лв /шестдесет лева и 71 стотинки/
съразмерно на уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА И.С.И. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.И.Д.
с ЕГН ********** *** сторени съдебно-деловодни разноски в размер на 257,14
лв/двеста петдесет и седем лева и 14 стотинки/ съразмерно на отхвърлената част
от жалбата.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.