Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 49, гр. Добрич, 22. 02. 2017 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на тридесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА ПЕЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИЦА СТОЯНОВА

                                                                                        МАРИНА Г.

                                                                                        

При участието на секретаря С.Д., разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 671 по описа на Добричкия окръжен съд за 2016 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

 

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба, вх. № 20739/ 07.12.2016 г., подадена от процесуалния представител на ответника М.П.М. ***, с ЕГН **********, против решение № 1166/ 21.11.2016 г. по гр. д. № 4686/ 2015 г. по описа на РС гр. Добрич, с което е признато за установено в отношенията му с ищеца В.Д.П., ЕГН **********,***, ж. к. „Д.” бл. *, вх. *, ап. *, че му дължи присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение № 392/ 29.10.2015 г., издадена по ч. гр. д. № 3597/2015г. по описа на ДРС суми: 7500 евро, представляващи задължение по договор, обективиран в документ, именован признание за заем № 19 от 09.01.2012г., нотариално заверен от нотариус Н. К. Г. към Знаменитата колегия на К. О., ведно със законната лихва върху главницата от 7500 евро, считано от 12.10.2015г. до окончателното издължаване на сумата; 103.73 евро, представляващи нотариална такса за заверка на документ, именован признаване на заем №19/09.01.2012г.; 60.00 лв., представляващи разходи за извършване на превод на документ - признаване на заем №19/09.01.2012г. от испански на български език, както и присъдените в полза на ищеца съдебно – деловодни разноски, сторени в исковото и в заповедното производство. Решението било неправилно поради необоснованост, тъй като доказателствата по делото не установявали договор за заем. От самия писмен документ също не можело да се приеме, че е налице сключен такъв или че изобщо са налице някакви търговски, облигационни или други отношения между страните. Решението било постановено при нарушение на материалния закон, тъй като ищецът не установил при условията на пълно и главно доказване сключването на заемен договор, а също при съществено нарушение на съдопроизводствените правила касателно оценката на представеното от испанския нотариус писмено доказателство, което не било подкрепено от допустими по българското право доказателствени средства. Настоява се за отмяна на решението като незаконосъобразно и неправилно, като въззивният съд, по съществото на спора, отхвърли като недоказани по основание и размер заявените претенции.

По реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК ответната по въззива страна В.Д.П. не е представил писмен отговор.

Препис от обжалваното решение е било връчено на ответника чрез процесуалния му представител на 24. 11. 2016г. Въззивната жалба е подадена на 07.12.2016г., ведно от пощенското клеймо на плика, с който е подадена, попада в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу съдебен акт в подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по предявена от В.Д.П. против М.П.М. претенция за признаване на установено в отношенията помежду им, че ответникът дължи на ищеца сумата от 7 500 евро по договор за признаване на заем № 19 от 09.01.2012г., нотариално заверен от нотариус Н. К. Г. към Знаменитата колегия на К. О., за която сума е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 392/29.10.2015 г., издадена по ч. гр. д. № 3597/2015г., ведно със следващата се върху сумата законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и изплащане. Настоява се да бъде признато за установено съществуването на вземането на ищеца и за следните парични суми: 103.73 евро или 202. 88 лв., представляващи нотариална такса за заверка на документ, именован признаване на заем №19/ 09.01.2012г., 60.00 лв., представляващи разходи за извършване на превод на документ - признаване на заем №19 /09.01.2012г. от испански на български език, както и сумата от 298. 63 лв., представляващи сторени в заповедното разноски за внесена държавна такса. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, страните са сключили въпросния документ за признаване, по силата на който ответникът е признал задължението си към В.Д.П. в размер на 7 500 евро и се е задължил да върне същата на ищеца до 31.01.2012 г. Документът е с нотариална заверка на подписите на нотариус Н. К. Г. към Знаменитата колегия на К. О.. Тъй като М.П.М. не изпълнил задължението си, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение № 392/ 29.10.2015 г., издадена по ч. гр. д. № 3597/2015г. по описа на ДРС, срещу която длъжникът по реда на чл. 414 ал. 1 от ГПК депозирал писмено възражение. В този смисъл ищецът е предявил иска си за установяване на вземането си съгласно чл. 422, вр. чл. 415 ал. 2 от ГПК. Настоява за удовлетворяване на претенцията си, претендира разноски.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът М.П.М., чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който се е противопоставил на основателността на предявения иск с възраженията, че исковата молба била противоречива. Между страните не съществували облигационни отношения по сключен между тях договор за заем, такъв не бил подписван от ответника. Липсвали доказателства В.П. да е предал реално на М.М. сумата от 7 500 евро, в самия документ за признаване липсвало и такова упоменаване. Не се съдържали данни дали и кога бил сключен такъв договор за заем, за да се съобрази дали вземането не е било погасено по давност още към момента на подписване на документа, което би девалидизирало признаването. С отговора ответникът е оспорил представения документ за признаване, тъй като не бил придружен от удостоверяване „апостил“. Върху документа не бил положен подпис на ответника. В тази връзка се настоява за отхвърляне на исковата претенция, претендирани са разноски.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса, Добричкият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Като доказателства е представен документ за признаване № 19/ 09.01.2012 г., който е с нотариална заверка на подписите на страните, извършена от Н. К. Г. в А. – Л. К., Т., нотариус към Знаменитата Колегия на К. О.. Според съдържанието на документ, лично явилите се пред нотариуса страни: В.Д.П. и от друга страна М.П.М., и двамата постоянно местоживеене в И. и постоянно пребиваващи там, са изложили следните факти: че М.П.М. декларира и признава посредством този документ налично задължение в размер на 7 500 евро към В.Д.П. по повод техни търговски взаимоотношения и всякакви други отношения, които двамата са имали помежду си. За да гарантира задължението си за плащане на заема, признат от М.П.М. към В.Д.П., двете страни са се договорили заемът да бъде скрепен със запис на заповед чрез приетия от страните публичен текст, по силата на който се съгласяват, че основната сума /главница на задължението/, която М.П.М. дължи на В.Д.П., считано от 09.01.2012 г., е в размер на 7 500 евро. Тази сума длъжникът се е задължил да върне на 31.01.2012 г. или по – рано, изцяло или на части, като задължението не е лихвоносно и не генерира наказателни лихви за забава. Длъжникът се е съгласил да заплати всички разноски, които възникват със съставянето на документа, издаването на копия, заплащането на такси, както и тези, които са във връзка с бъдещ иск за неизпълнение, като е изразил съгласие документът да има характер на извънсъдебно изпълнително основание. Нотариусът е декларирал, че е изчел съдържанието на документа на страните, те са го потвърдили, положили са подписи, след което документът е бил подписан и заверен от нотариуса. За заверката на документа, съгласно § 2, 4, 8 от тарифата на нотариуса, с предмет: признаване на сума от 7 500 евро, е била събрана нотариална такса в размер на 103. 73 евро.

Документът е представен в превод на български и в заверен от нотариуса официален препис на испански език. По повод изискания от първоинстанционния съд препис, който да съдържа подписите на страните, нотариусът е представил извадка от Закона за нотариалните дейности от 28.05.1862 г., съгласно чл. 32 от който оригиналът или протоколната книга не могат да бъдат изнасяни от сградата, в която се съхраняват, дори при съдебна заповед или друг съдебен указ, освен за пренос на съответните документи и в случай на непреодолима сила. Съгласно чл. 221 от Постановлението от 02.06.1944 г., с което се одобрява и обявява за влязъл в сила Правилника за организацията и управлението на нотариусите, за официални документи се считат оригиналът и преписите от него, издадени по надлежния ред, съгласно разпоредбите на закона. Същата стойност имат и полиците, приложени към протокола. Копията трябва да възпроизвеждат или предават вярно съдържанието на оригинала или полицата. На приложените документи към оригинала могат да се правят копия за справка или преписи. § 2 на същия член гласи, че преписите могат да бъдат пълни или частични, на хартиен или електронен носител. Преписите на хартиен носител трябва да бъдат подписани от издаващия ги нотариус, ако да на електронен носител, трябва да бъдат подписаните с електронен подпис на издаващия ги нотариус.

По запитване, направено от  ДРС, нотарисуът Н. К. Г. е изпратил писмо, в което е удостоверил, че съобразно постановеното в испанския Закон за нотариата и Наредбата за нотариусите, в заверените копия на матриците на нотариалните актове в никакъв случай не се възпроизвеждат подписите на предоставящите лица. Съгласно чл. 17 – 1 от Органичния закон за нотариата от 18.05.1862 г., нотариусът съставя матриците на нотариалните актове, намесва се при застрахователните договори, извършва и заверява актове, издава копия, свидетелства, узаконявания и легализации, като оформя протоколи и книги – регистри на операции. Публичните нотариално документи имат съдържание, присъщо на декларации за намерение, юридически актове, които налага предоставяне на съгласие, договори и юридически сделки от всякакъв характер. Според § 2 на с. чл., матрицата на нотариалния документ е  оригинал, който Нотариусът съставя по договор или за акт, който трябва да се завери от него, подписан от предоставящите лица, от инструменталните свидетели, или който на свой ред трябва да се сведе до знанието му, и се подписва, и се подпечатва от самия Нотариус. Първото копие е прехвърлянето на матрицата на нотариалния документ, за което има право да получи всяко едно от представящите лица. Според чл. 31 от същия закон, само Нотариусът, отговорен законово за протоколирането му, може да издава копия от него. А съгласно чл. 32, нито матрицата на нотариалния документ, нито книгата за протоколирането може да се изнесе от сградата, в която се съхранява, нито дори със съдебно постановление или висша заповед, с изключение на прехвърлянето им в съответния архив или в случай на действие на по – висша сила. Въпреки това може да се отдели от протокола матрица на нотариалния документ, срещу която се установят улики или констатации, които са достатъчни да се счете за състав на престъпление, като за тази цел преди това се разпореди съдът, информиран за това, и като във всеки случай се остави дословно удостоверение за това, с намесата на прокуратурата. Според чл. 221 от действащата в И. Наредба за Нотариусите, считат се за публични нотариални документи освен матрицата, нейните копия, издадени съобразно законовите разпоредби…Копията трябва да отразяват или в тях да се прехвърли вярно съдържанието на матрицата…Заверените копия на хартиен носител трябва да са подпечатани и подписани от нотариуса, който ги издава. Чл. 222 от същата гласи, че само нотариусът, в чието владение се намира по закон протоколът, има правомощието да издава копия или други прехвърляния или да то показва на незаинтересовани лица. В случай на пропусната част няма право да допълва, съкращава или по никакъв начин да го изменя или повлиява на прехвърлената част.

Районният съд е извършил справка с ОД на МВР гр. Добрич относно издаваните на М.П.М. документи за самоличност. От представената такава става ясно, че притежава лична карта с номер, упоменат от нотариуса в документа за признаване № 19/ 09.01.2012 г.

Производството по ч. гр. д. № 3597/ 2015 г. по описа на ДРС е образувано по подадено от В.Д.П. против М.П.М. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на представения като доказателство документ за признаване, в превод на български език, за който е заплатена сума в размер на 60 лв. от заявителя, видно от представената разписка от 12.08.2014 г., издадена от Агенция „Б.“ ООД – Бюро за преводи и легализации. Със заповед № 392/ 29.10.2015 г. длъжникът М.П.М. е бил задължен да заплати на кредитора В.Д.П. сумата от 7 500 евро, с левова равностойност 14 668. 76 лв., представляваща неплатено задължение по договор за заем от 09.01.2012 г., задължение, признато с договор за признание № 19/ 09.01.2012 г., ведно със законната лихва върху главното задължение, считано от датата на подаване на заявлението – 12.10.2015 г. до окончателното му изплащане, 103. 73 евро, с левова равностойност 202. 88 лв., представляваща нотариална такса за заверка на документа за признаване за заем № 19/ 09.01.2012 г., 60 лв., представляваща разходи за извършване на превод на договора за признаване за заем № 19/ 09.01.2012 г. от испански на български език, както и сторените в заповедното производство разноски за заплащане на държавна такса в размер на 298. 63 лв. Срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът подал писмено възражение, поради което и по реда на чл. 415 ал. 2 от ГПК заявителят В.Д.П. е предявил претенцията за установяване на вземането си, предмет на настоящото производство.

При така изложените фактически данни Добричкият окръжен съд достига до следните правни изводи:

Предявеният от В.Д.П. против М.П.М. иск, черпещ правното си основание от нормата на чл. 422, вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК, е процесуално допустим, страните в исковото, идентични със страните в заповедното производство, са легитимирани да участват в процеса. Решението е постановено от законен съдебен състав в рамките на предоставените му от ГПК правомощия, поради което при извършената служебна проверка въззивната инстанция намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Същото е правилно като краен резултат, макар мотивите на първостепенния съд да се споделят отчасти от настоящата съдебна инстанция.

За да удовлетвори ищцовата претенция, Районният съд е приел, че документът за признаване № 19/ 09.01.2012 г. удостоверява договор за заем по българското право. Действително, и двете страни по договора са български граждани, но са постоянно пребиваващи в Кралство И. и там е обичайното им местопребиваване. В този смисъл и на основание чл. 94 ал. 1 от Кодекса за международно частно право предвижда, че когато страните не са избрали приложимото право, прилага се правото на държавата, с която договорът е в най-тясна връзка. Ал. 2 на с. чл. сочи, че се предполага, че договорът е в най-тясна връзка с държавата, в която страната, която трябва да изпълни характерната престация, е имала своето обичайно местопребиваване или главно управление към момента на сключване на договора. Следователно представения документ за признаване № 19/ 09.01.2012 г. следва да бъде ценен съобразно испанското материално право.

На първо място, документът в представения му вид на заверен от нотариус препис, представлява официален документ съобразно чл. 221 от Наредбата за нотариусите, вр. чл. 17 § 1 и § 2 от Органичния закон за нотариата от 18.05.1862 г. Независимо, че според българското право заверката на подписа върху частен документ изключва официалното свидетелстване относно съдържанието му, от представените доказателства относно приложимото испанско право сочи, че самият документ за признаване представлява официален /публичен, както е посочен в самия него/ свидетелстващ документ и разполага с обвързваща материална доказателствена сила относно това кои лица са се явили пред нотариуса и какъв е характера на техните изявления. Обстоятелството, че в този препис не е поставен подписа на нито една от страните, а единствено е подпечатан и подписан от нотариуса, не го прави частен документ по испанското право, нито пък го девалидизира. В документа за признаване се съдържа признание, че М.П.М. дължи на В.Д.П. сумата от 7 500 евро със задължение да я върне до 31.01.2012 г.В процесния случай е ирелевантно за изхода на спора какви точно отношения се уреждат, търговски или други, между страните по документа за признание. Това е така, тъй като по силата на самия документ М.П.М. е признал, че дължи от този ден, т. е. от 09.01.2012 г. сумата от 7 500 евро и се е задължил да я върне в срок до 31.01.2012 г. Именно в този смисъл следва да се тълкува и съглашението на страните, обективирано в документа за признаване № 19/ 09.01.2012 г., че заемът да бъде скрепен със запис на заповед чрез приетия от страните публичен текст, т. е. придали са на страните допустима съобразно испанското право сила на извънсъдебно изпълнително основание.

При тези съображения следва да се приеме, че документът за признаване № 19/ 09.01.2012 г. удостоверява признанието на ответника, че дължи на ищеца сумата от 7 500 евро. За да бъде годно доказателствено средство в настоящото исково производство и съобразно българското процесуално право не е необходимо той да бъде легализиран /заверен с „апостил“ според въззивника/, тъй като попада в чл. 1 б. d от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове. Съгласно чл. 3 от същата, единствената формална процедура, която може да се изисква за удостоверяване истинността на подписа, на качеството, в което е действало лицето, подписало документа, и при необходимост достоверността на печата или марката, поставени върху документа, е прилагането на описаното в чл. 4 удостоверение от компетентния за това орган на държавата, от която произхожда документът. Но тази формална процедура, упомената в предходната алинея, не може да се изисква в случаите, в които закон, правилник или утвърдилата се практика в държавата, в която се представя документът, или договореност между две или повече договарящи държави я изключват, опростяват или освобождават документа от легализация.

Автентичността на документа не е оборена от М.П.М.. Не са представени писмени доказателства, които да установят изпълнение на поетото задължение от негова страна към кредитора, поради което последният разполага с вземане към ответника в размер на 7 500 евро. В този смисъл вземането по заповедта за изпълнение, с която кредиторът се е снабдил срещу длъжника, е доказано, ерго исковата претенция е основателна и правилно е била уважена от първоинстанционния съд.

Решението е правилно и по отношение установяване вземането на ищеца и по отношение акцесорните суми за платена нотариална заверка /103. 73 евро, представляващи нотариална такса за заверка на документа за признаване № 19/ 09.01.2012г., както и сумата от 60.00 лв., платена от ищеца за превода на документа от испански на български език.

В заповедното производство са сторени разноски от заявителя, които правилно са били възложени на ответника, както и платената от ищеца държавна такса за исковото производство. Съобразно изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски в размер на 970 лв. за адвокатско възнаграждение.

Предвид всички изложени съображения, въззивната инстанция намира жалбата, инициирала настоящото производство, за неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 271 и сл. от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1166/ 21.11.2016 г. по гр. д. № 4686/ 2015 г. по описа на РС гр. Добрич.

ОСЪЖДА М.П.М. ***, с ЕГН **********, да заплати на В.Д.П.,***, ж. к. „Д.” бл. *, вх. *, ап. *, с ЕГН **********, сумата от 970 лв. /деветстотин и седемдесет лева/, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                     2.