Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                        

 

                                                        № 46

  

                                    гр.Добрич     20.02.2017 год.      

 

                          В      И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

Добричкият окръжен съд                                  гражданско отделение

На осми февруари                                              2017 год.

В публичното заседание в следния състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

                                ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                                    ЕЛИЦА СТОЯНОВА

 

Секретар:П.П.

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №672 по описа за 2016 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

 

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Етажната собственост на жилищна сграда в гр.Добрич,ул.”***” №4,вх.А срещу решение №1095/03.11.2016 г. по гр.д.№1059/2016 г. на Добричкия районен съд,с което е отменено като незаконосъобразно решение на Общото събрание  на горната Етажна собственост,взето на 14.03.2016 г.  и обективирано в протокол от  14.03.2016 г. ,а именно да се предостави за безвъзмездно ползване на *** част от измивно помещение и коридор от общо 3,5 кв.м,която е затворила и обособила санитарен възел за ползване от фризьорски салон,във вида и в състоянието,в което се намират в момента,като ЕС е осъдена да заплати на В.И.К. разноски по делото в размер на 30 лв държавна такса,3 лв банков комисион по заплащане на таксата и 300 лв адвокатско възнаграждение.Според въззивника атакуваното решение е неправилно,тъй като събраните по делото доказателства установявали по безспорен начин,че е била залепена покана на таблото за обяви във входа,т.е. на общодостъпно място.Установено било,че залепването на поканата е осъществено на 04.03.2016 г. в 16,00 часа,за което бил съставен и протокол,подписан от присъствалите при залепването лица.Не било съобразено,че изискванията на ЗУЕС са изпълнени,а именно,че поканата за ОС е залепена на общодостъпно място във входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието с отразяване дата и час на поставянето й.Настоява се за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на иска.Претендират се от въззивника сторените от него разноски по делото.

В отговор на жалбата въззиваемият В.И.К. *** изразява становище за неоснователност на същата и настоява за потвърждаване на атакуваното решение,като претендира и сторените от него разноски в настоящата инстанция.Изложено е в отговора,че ОС на ЕС е свикано при нарушение на чл.13 от ЗУЕС поради липса на посочени дата и час на поставяне на поканата на видно място,в каквато насока се цитира задължителна съдебна практика на ВКС на РБ.Изтъкват се и други нарушения като липсата на подпис на управителя на ЕС в поканата,липса на достоверна дата в протокола за поставяне на поканата,липса на кворум и мнозинство за приемане на атакуваното решение на ОС съгласно чл.17 ал.2 т.1 от ЗУЕС,незаконосъобразно изготвяне на протокола от ОС поради неправилно посочване на притежаваните ид.части от общите части на сградата относно двама от етажните собственици-М. О. и П. П.,както и непосочване мястото на провеждане на събранието.Горното становище се поддържа и в хода на въззивното производство.

Като постави на разглеждане депозираната въззивна жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 14.11.2016 г.,а жалбата е подадена на 28.11.2016 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 28.11.2016 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Гр.д.№1059/2016 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,с която е предявен иск на основание чл.40 ал.1 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/ от В.И.К. *** срещу Етажната собственост /ЕС/ на жилищна сграда,находяща се в гр.Добрич,ул.”П. Д.” №*,вх.*,за отмяна като незаконосъобразно на решение на Общото събрание /ОС/ на ЕС от 14.03.2016 г. за предоставяне за безвъзмездно ползване на част от измивно помещение и коридор с обща площ от 3,5 кв.м на ***.Изложени са доводи в исковата молба,че атакуваното решение е незаконосъобразно поради 1.ненадлежно свикване на ОС предвид нарушение на процедурата за свикване по чл.13 от ЗУЕС,изразяващо се в неизготвяне на покана с всички изискуеми реквизити,респ. непоставянето на такава на видно и общодостъпно място във входа на сградата;2.провеждане на ОС при липса на изискуемия кворум при неправилно отразяване в протокола от ОС на притежаваните от отделните етажни собственици идеални части от общите части на ЕС;3.вземане на атакуваното решение при липса на предвиденото от закона мнозинство за това /абсолютно мнозинство от 100 % ид.части от общите части на сградата/ предвид факта,че решението е всъщност за промяна предназначението на общи части.

В отговора на исковата молба ЕС оспорва иска като неоснователен и настоява за отхвърлянето му.Твърди,че е спазена процедурата по свикване на ОС,като включително били връчени и индивидуални покани за ОС на всеки от етажните собственици.Притежаваните от етажните собственици идеални части от общите части на сградата били отразени в протокола от ОС съобразно данните за това в нотариалните актове,с които етажните собственици се легитимирали.

Ищецът В.И.К. е етажен собственик в процесната сграда,като същият заедно със съпругата си Д. Х. К. притежава апартамент №*,находящ се в гр.Добрич,ул.”***” №*,вх.А,ет.1 /в тази насока удостоверение за граждански брак между двамата,сключен на ** г.;нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане №*,т.*,д.№** г. на нотариус при ДРС;договор за доброволна делба от 23.08.2004 г.,по силата на който апартаментът е поставен в дял на двамата съпрузи/.В този смисъл ищецът К. е активно легитимиран да предяви иска,тъй като има качеството на етажен собственик.От отметката върху протокола от ОС /лист 8 от делото на ДРС/,проведено на 14.03.2016 г.,е видно,че протоколът е връчен на ищеца В.К. на 20.03.2016 г.Ако се приеме,че това е датата на узнаване на атакуваното решение от К.,доколкото според разпитаните свидетели същият е напуснал събранието преди гласуването на решенията и липсват твърдения и данни за провеждане на процедурата по оповестяване изготвянето на протокола по реда на чл.16 ал.7 от ЗУЕС,то искова молба вх.№6721/14.04.2016 г. е депозирана в рамките на преклузивния 30-дневен срок по чл.40 ал.2 от ЗУЕС.В този смисъл като предявен от активно легитимирано лице и в законоустановения срок искът е допустим.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като постановено по предявения допустим иск.Като краен резултат същото е и правилно,като съображенията за този извод са следните:

Видно от протокола на лист 7 от делото на ДРС,на 14.03.2016 г. е проведено ОС на ЕС в гр.Добрич,ул.”***” №*,вх.*,на което е взето и процесното решение общи части на сградата-част от измивно помещение и коридор от общо 3,5 кв.м,затворени и обособени от етажния собственик *** в санитарен възел за ползване от фризьорски салон,да се предоставят на последната за ползване във вида и в състоянието,в което се намират /обособени и затворени по посочения начин/.

Според разпоредбата на чл.13 ал.1 от ЗУЕС в редакцията към датата на провеждане на горното ОС /редакция от ДВ,бр.57 от 2011 г./ Общо събрание на етажна собственост се свиква чрез покана,подписана от лицата,които свикват ОС.Поканата се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието,а в неотложни случаи-не по-късно от 24 часа.Датата и часът задължително се отбелязват върху поканата от лицата,свикващи ОС,за което се съставя протокол.Според даденото тълкуване в цитираното от първоинстанционния съд решение по чл.290 от ГПК №149/16.07.2013 г. по гр.д.№1210/2013 г. на І г.о.,ГК на ВКС в поканата трябва да фигурират-1.дата и час на провеждане на ОС,които са част от съдържанието на поканата и 2.дата и час на поставяне на поканата на видно и общодостъпно място.С отбелязването на дата и час на поставяне се удостоверява спазването на предвидените в чл.13 ал.1 от ЗУЕС срокове за поставяне на поканата преди датата на провеждане на ОС /7-дневен и 24-часов/.Горният реквизит е необходим независимо от това дали е бил съставен и протокол за поставяне на поканата.В поканата за процесното ОС /на лист 31 от делото на ДРС/ е посочено на коя дата,в колко часа,къде и при какъв дневен ред ще се проведе ОС.Поканата е подписана от свикващия събранието управител на ЕС и етажен собственик Х. И. Х..Същата е подписана и от етажни собственици-***,В.И.К.,*** Т.,В. Ж. Д.,А. Л. П.,С. Д. Й.,***,*** и М. Г. О..В протокола от ОС,проведено на 14.03.2016 г.,е отразено,че във вх.А има 10 апартамента и 12 бр.собственици.Поканата обаче е подписана от 10 поименно изброени собственика,като фигурира и още един 11-ти подпис без посочено име.Очевидно не всички етажни собственици са подписали поканата като уведомени на визираната в нея дата 04.03.2016 г.Отделно са представени индивидуални покани до отделни етажни собственици,връчени им лично срещу подпис на 04.03.2016 г.-покани до П. П. и М. О. /лист 33 от делото на ДРС/,до Г. Й. и Н. Д. /лист 34/,до А. П. и Х. Х. /лист 35/,до Т. Т. и В. Д. /лист 36/.Връчени са индивидуални покани до осем етажни собственика,част от които съвпадат с лицата,подписали поканата,залепена на видно място във входа /така П. П.,М. О.,Н. Д.,А. П.,Х. Х.,Т. Т. и В. Д./.Няма доказателства за отделно връчени покани до Т. Й.,В.К.,С. А.,но същите са уведомени на 04.03.2016 г. съгласно подписа им върху общата покана,залепена на видно място.От представените документи за собственост върху самостоятелни обекти-етажна собственост се установява,че етажни собственици са и лицата Д. Х. К.,Ж. С. Д.,***,за които липсват доказателства да са били индивидуално уведомени за провеждането на ОС от 14.03.2016 г.Не е ясен кръгът от етажни собственици в процесния вх.А,тъй като въпреки изрично дадените на въззивника и ответник по делото-ЕС-указания в тази насока от въззивния съд с определението му по чл.267 ал.1 от ГПК /определение №11 от 05.01.2017 г./ не бяха представени доказателства за правата върху всички самостоятелни обекти.При тази неяснота кои конкретни лица са етажни собственици във вх.А на сградата в гр.Добрич,ул.”***” №* не може да се провери на първо място дали всички етажни собственици са получили индивидуални покани за процесното ОС или са подписали общата покана.При невъзможността за такава пълна проверка не би могло да се приеме с категоричност,че срещу индивидуален подпис всички етажни собственици са уведомени за ОС на 14.03.2016 г. още на дата 04.03.2016 г.,т.е. повече от 7 дни преди ОС.Ако всички бяха надлежно уведомени по този начин,би било ирелевантно дали в общата покана фигурират дата и час на поставянето й.Посочената в нея дата на уведомяване на част от етажните собственици /04.03.2016 г./ не е равнозначна на дата на поставяне на поканата на видно и общодостъпно място във входа.Именно изписването на последната /датата на поставяне/ в общата покана щеше да гарантира,че съобщението за ОС е достигнало своевременно до знанието на всички етажни собственици,а не само до знанието на тези,които са били индивидуално уведомени.Липсата на изписани в поканата дата и час на поставяне е първото нарушение по свикване на ОС,което обуславя незаконосъобразност на взетото от това ОС атакувано решение.Това нарушение не се санира и от наличието на нарочно съставен протокол за залепване на поканата /лист 32 от делото на ДРС/.Ищецът К. е оспорил достоверността на датата 04.03.2016 г.,посочена в протокола като дата,на която е залепена поканата.Според разпоредбата на чл.181 ал.1 от ГПК частният документ има достоверна дата за трети лица от деня,в който е заверен,или от деня на смъртта или от настъпила физическа невъзможност за подписване на лицето,подписало документа,или от деня,в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ,или от деня,в който настъпи друг факт,установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.В случая няма такова събитие от изброените,което да очертава конкретна достоверна дата на протокола от 04.03.2016 г. спрямо ищеца К.,който се явява трето лице,неподписало протокола за залепване на поканата.Дори лицата,подписали протокола и разпитани като свидетели по делото,не удостоверяват по категоричен начин съставянето му на 04.03.2016 г. и залепването на поканата на видно място именно на посочената дата.Така свидетелят А. П. заявява:”Поканата беше залепена,но кога не си спомням…Не съм присъствал при залепването”.Свидетелят Д. Х. твърди,че протоколът е съставен в деня на залепване на поканата на табло до входната врата,но не уточнява конкретната дата.Предвид свидетелските показания посочената в протокола на лист 32 дата на залепване на поканата не може да обвърже ищеца К.,който я е оспорил,като ответната ЕС не успява да подкрепи с други убедителни доказателства посочената дата на поставяне на поканата.Именно поради възможността за такова оспорване и трудността при доказването в самата покана следва да фигурират дата и час на поставяне,както изисква законът.

Както бе посочено,кръгът на етажните собственици не е установен.В протокола от процесното ОС е посочено,че във входа има 12 етажни собственика.От представените документи за собственост на самостоятелни обекти в етажната собственост се установяват следните етажни собственици:Д. Х. К. и В.И.К.-собственици на ап.2 /договор за доброволна делба на лист 17 от делото на ДРС/;М. Г. О.-собственик на ап.10 /нотариален акт за замяна на недвижими имоти на лист 39 от делото на ДРС/;***-собственик на 1/3 ид.ч. от апартамент на ет.5,вероятно ап.9 /нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка на лист 41 от делото на ДРС/;***-собственик на таван №10,таван №9 и ап.8 на ет.4 с прилежащи изба и таван №5 /нотариален акт за дарение на лист 42,нотариален акт за дарение на лист 43 и нотариален акт за покупко-продажба на лист 44/;С. Д. Й. и Г. П. Й.-собственици на ап.7 /нотариален акт на лист 45 от делото на ДРС/;Х. И. Х.-собственик на ап.6 /нотариален акт на лист 46/;А. Л. П.-собственик на ап.5 /нотариален акт за дарение на лист 47/;Ж. С. Д. и В. Ж. Д.-собственици на ап.4 /нотариален акт на гърба на лист 49/;*** Т.-собственик на 1/3 ид.ч. от ап.3 /нотариален акт за покупко-продажба на лист 50/.Неизяснено остава по делото кои са останалите собственици /съсобственици/ на ап.9 и ап.3,нито кой/кои са собствениците на ап.1.Може само да се предполага,че съсобственик на ап.9 е и ***,за чийто брак с *** не се представиха доказателства от ЕС въпреки указанията на ДОС.Не се представиха доказателства за собствеността на посочената като етажен собственик в протокола от 14.03.2016 г. ***.В тежест на ответника по иска ЕС е да удостовери кои са етажните собственици във вх.А и какъв е размерът на притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата,от които зависи изчисляването на необходимия кворум за провеждане на ОС.Според разпоредбата на чл.15 ал.1 от ЗУЕС ОС се провежда,ако присъстват лично или чрез представители собственици на най-малко 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост.Като не е установен кръгът от етажни собственици в цялост и не са представени всички титули за собственост,съдът не е в състояние да изчисли с точност какви идеални части притежават лицата,присъствали на събранието,и дали техните ид.части са в съотношение минимум 67 на сто от общите части.В този смисъл наличието на изискуемия кворум за провеждане на ОС не е доказано.

Не на последно място атакуваното решение на ОС по своя характер е такова за промяна предназначението на общи части,като от коридор и измивно помещение,обслужващи всички етажни собственици,е формирано сервизно помещение /тоалетна/ към фризьорски салон на етажния собственик *** /в тази насока за характера на образуваното помещение виж показанията на свидетелите П. и Д./.При вземане на решение за промяна предназначението на общите части е необходимо пълно мнозинство-100 на сто от идеалните части от общите части на етажната собственост /така чл.17 ал.2 т.1 от ЗУЕС/.Според отразеното в протокола от 14.03.2016 г. за това решение са гласували собственици,притежаващи 80,6 % на сто от ид.части от общите части,т.е. по-малко от изискуемия процент.Най-малкото ищецът К. и посочената като етажен собственик Т. Й. не са присъствали при гласуване на решението /първият е напуснал преди гласуването,а втората изобщо не е присъствала на събранието/,което е достатъчно да изключи възможността да са гласували „за” 100 % от етажните собственици.

Всичко гореизложено обосновава незаконосъобразност на атакуваното решение на ОС,което подлежи на отмяна.Първоинстанционното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено,вкл. в частта,с която на основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца К. са присъдени сторените от него в първата инстанция съдебно-деловодни разноски.

И двете страни са претендирали разноски за настоящата инстанция.С оглед изхода от спора въззивникът ЕС няма право на разноски.Право на такива има въззиваемият и ищец по делото В.И.К.,който е сторил разноски във въззивната инстанция в размер на 300 лв адвокатско възнаграждение,платено в брой,съгласно договора за правна защита и съдействие на лист 31 от делото на ДОС.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

 

                                                 Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №1095/03.11.2016 г. по гр.д.№1059/2016 г. на Добричкия районен съд.

ОСЪЖДА Етажната собственост на жилищна сграда в гр.Добрич,ул.”***” №*,вх.* да заплати на В.И.К. с ЕГН ********** *** сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лв /триста лева/ адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.2 т.2 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                       2.