РЕШЕНИЕ

№32

гр.Д.ч,09.02.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Д.ЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на двадесет и пети януари  през 2017г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

                   АЛБЕНА ПЕЕВА

при секретаря П.П. в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело № 676 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№19763/25.11.2016г., от К.С.М. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Д.Д., срещу решение №1139/14.11.2016г. по гр.д.№2185/2016г.на ДРС, поправено с решение №1208/02.12.2016Г., в частта на определения режим на лични контакти с детето му Н.К.М. и в частта на осъждането му да изплаща на същото месечна издръжка за разликата от 150лева до 200лева, както и по въззивна жалба вх.№20154/30.11.2016г. от Н.Р.А. с ЕГН ********** ***, срещу същото решение в отхвърлителната част по иска за издръжка за горницата от 200лв. до 400лева.

К.С.М. счита решението в обжалваните части за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и при неправилна преценка на доказателствата. Конкретните му доводи се свеждат до несъгласие личните му контакти с детето да се осъществяват без приспиване в дома му. Възрастта на детето не счита да е проблем то да приспива в дома му, нито пък счита това да е против интереса на детето. Излага и, че в дните 18-20 ноември детето е нощувало в дома му и от това не са произлезли проблеми. Счита, че постановяването на режим на лични контакти с приспиване на детето в дома му ще позволи да се запази изключително добрата емоционална връзка между тях, ще му позволи и да полага грижи за детето в пълен обем.

По отношение на присъдената издръжка –счита определения размер от 200лева за прекомерно завишен, несъобразен с потребностите  на детето, относно които излага конкретни твърдения. Предлага режим на лични контакти с преспиване на детето в дома му и издръжка от 150лева. Иска отмяна на решението в частта на определения от съда режим и издръжка за горницата от 150лева до 200лева.

Н.Р.А.  счита решението в обжалваната от нея част за незаконосъобразно и необосновано. Изразява несъгласие с извода на съда относно нуждите на детето и размера на средствата, необходими за тяхното задоволяване. Излага конкретни твърдения относно размера на средствата за задоволяване на различните видове ежедневни нужди на детето, непредвидени разходи за лечение на детето, бъдещи нужди – заплащане на детска гради и други. Счита да е налице и възможност на бащата да осигури нужните средства за издръжка на детето в искания размер от 400лева.Иска отмяна на решението в отхвърлителната част за горницата над 200лева и уважаване на иска в пълен размер.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата на К.С.М. е подаден от Н.Р.А., която счита определения от съда режим на лични отношения за съобразен с интереса на детето. Детето преспало в дома на баща си две нощи и била върнато със зачервени очи, раздразнително, сърдело се, през нощта не спало добре, събуждало се често и не искало да спи само в креватчето си. Имало запек, което говорело, че не му е давана подходяща храна. Счита, че до навършване на 3 годишна възраст на детето не е в негов интерес да преспива в дома на баща си. Изразява несъгласие с предложения от бащата с виззивната жалба режим на лични отношения, като подробно излага твърдения за неудобствата, които същия би създал. Прави съпоставка на собствените си финансови възможности, включително бъдещи, и тези на бащата, подробно описва месечните нужди на детето по вид, количество, единична и обща цена, и извежда извод за необходимостта и възможностите на бащата да участва с 400лева месечно за тяхното задоволяване.

При данни атакуваното решение да е връчено и на двамата въззивника  на 17.11.2016г., и двете въззивни жалби се явяват подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, поради което са допустими. Подлежат на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно упражнено право на иск от Н.Р.А. с ЕГН ********** ***, против К.С.М. с ЕГН ********** ***,  за упражняването на  родителските права по отношение на детето Н.К.М. с ЕГН **********,за съвместно живеене на детето с нея,  за режим на лични отношения на детето с ответника, за осъждането на ответника  за плащане на месечна издръжка на детето в размер на 400лв.

Районният съд е разгледал предявените искове и е постановил упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Н. на майката, местоживеене на детето на адреса на майката, определен е режим на лични отношения между бащата и детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца във времето от 9.00 часа 18.00 часа (без преспиване в събота вечерта), като бащата взема и връща детето в дома на майката; две седмици през летните месеци (юни, юли, август) във времето, когато майката не ползва платен годишен отпуск, като ежедневно взема детето от дома й в 9.00 часа и го връща в 19.00 часа;  в четни години бащата ще може да вижда и взема детето на рождения му ден от 09.00 часа до 18.00 часа; в нечетни години бащата ще може да вижда и взема детето на именния му ден от 09.00 часа до 18.00 часа; всяка четна година бащата ще може да вижда и взема детето в деня на Бъдни вечер (24-ти декември) от 09.00 часа до 18.00 часа, а всяка нечетна – в деня на Коледа (25-ти декември) от 09.00 часа до 18.00 часа; всяка четна година – на **-ви декември от 09.00 часа до 18.00 часа, а всяка нечетна – на 01-ви януари следващата година от 09.00 часа до 18.00 часа; на Великден – в деня на празника от 09.00 часа до 18.00 часа всяка четна година и в деня след празника всяка нечетна година, и осъдил бащата да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 200лв.

Решението в частта на произнасянето по иска за упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Н. и неговото местоживеене не е обжалвано. В предмета на настоящото производство е спора относно режима на лични отношения на детето с родителя, който не упражнява родителски права, т.е. бащата, и размера на издръжката, която същият следва да заплаща на детето.

Основната цел на режима на лични контакти на детето с родителя, който не упражнява родителски права, е да се осигури възможността на детето да расте под грижата и с подкрепата и на двамата си родителя, което е задължително за хармоничното му развитие като личност. При определяне обема и начина на осъществяване на тези контакти водещ е единствено интересът на детето.

Детето Н. е родено на ***г. Не е спорно, че от раждането си до фактическата раздяла на родителите му, датираща от 02.07.2016г., е живяло заедно с двамата, в дома на бащата. Грижи за него през първите четири месеца от живота му са полагали и двамата родители. Детето понастоящем живее с майката, в дома на родителите на последната, заедно с тях и брата на майката. По данни от социалния доклад жилището е от три стаи, кухня и сервизни помещения. Майката с детето обитава самостоятелна стая с обособен кът за детето.  В дома /жилище от две стаи с кухня с трапезария и сервизни помещения/ на бащата, който живее сам, по данни от социалния доклад има детска стая с креватче за детето.

След раздялата си, на 12.07.2016г. страните са подписали споразумение по чл. 16 от Закона за медиацията/не одобрено от съда по реда на чл. 18, ал. 2 от Закона за медиацията/, с което /наред с въпросите относно родителски права, местоживеене, издръжка/ са постигнали съгласие и относно режим на лични контакти на бащата с детето,  с предоставяне на възможност на същия да взема детето в дома си два и повече последователни дни, конкретно посочени, както и в конкретно посечени празнични дни, без нощуване в дома му. Въпреки така уговорения начин на осъществяване на режима на лични контакти, майката признава еднократно нощуване на детето в дома на бащата по причина, че тя самата е имала работа извън града, както и, че в дните на лични контакти детето преспива при бащата през деня. При изслушването и по реда на чл.59, ал.6 жт СК майката признава и, че бащата се справя с грижите за детето, но се противопоставя на оставането на детето да нощува в дома му, защото се събуждало по няколко пъти през нощта и имало нужда от нейното присъствие. Бащата иска режим на лични контакти с нощуване на детето в дома му.  Споделя при изслушването му, че е присъствал на раждането на детето и бил първият човек след лекаря, поел го в ръцете си. Иска да е част от живота на детето, то да расте с него, той да се грижа за детето всеки ден.

 Събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на св.Георгиева/без родство със страните/, св.А./майка на ищцата/, св.М./майка на ответника/, данните от социалния доклад, обясненията на страните по реда на чл.59, ал.6 от СК, установяват активно участие на бащата в живота на детето, участие в грижите за него/взел отпуск след раждането му, къпел го, обличал, извеждал на разходка, играел с него/  както преди раздялата с майката, така и след нея. Не е спорно, че след раздялата си страните са спазвали уговорения в производството по медиация режим, и  бащата е контактувал с детето в уговорената честота- всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 09.00 часа до 18.00 часа, както и една седмица през лятото, но без нощуване на детето в дома му. Този режим датира от времето, когато детето е било на четиримесечна възраст, т.е. когато с оглед възрастта си е  прекарвало в сън в дома на баща си и определено време през деня. Установява се, че бащата се е справял с грижите за детето в тази му ниска възраст по времето на тези контакти/така св.А. и св.М./. Няма данни при така осъществяваните контакти с извеждане на детето в периода на по-ранната му бебешка  възраст от обичайната му обстановка да е имало негативни последици за него от какъвто и да е характер. Св. А. споделя, че когато бащата го върне, детето е добре, здраво е, всичко е наред с него.  Понастоящем детето Н. е на почти едногодишна възраст /родена на ***г./ с  присъщия за възрастта си режим на сън и бодърстване, хранителен режим в преход от бебешка към т.нар. обща храна, без здравословни проблеми, без специални нужди. Бащата не само показва декларативна готовност да участва, но е участвал и участва в грижите по нейното отглеждане, възпитание, развитие, с емоционална привързаност и родителски чувства на обич. Не се разкрива причина, която да налага контактите на бащата с детето да изключват нощуване на последното в дома му. С оглед действието на режима на лични контакти напред във времето, ниската понастоящем възраст на детето не следва да е единствения критерий при определяне обема на контактите му с бащата. Следва да се отдаде по-голямо значение на отношението, подхода, адекватната грижа на  бащата за детето, отколкото  на зависимостта на детето от обичайната му обстановката за нощен сън. Следва да не се подценяват и възможностите на детето за адаптация, когато е обгрижвано с любов и загриженост. Вън от това, при липсата на препятстващи обективни и субективни фактори за нощуването на детето в дома на бащата, свързани било с родителския капацитет на бащата, било със здравословни  или други проблеми или специфични нужди на самото дете, при създадените в този дом условия за детето, изградената към момента добра емоционална връзка между бащата и детето, способността на бащата за адекватна за възрастта на детето грижа, не се явява оправдано да се отлага привикването на детето към обстановката за нощуване в дома на бащата му за който и да е по-късен момент. В интерес на детето е да може да общува максимално пълноценно и с двамата си родители, да има възможност да изгради и запази в максимална степен връзката с баща си, а за целта режима на лични отношения следва да осигурява пълноценен контакт между двамата. Подходящ според настоящата инстанция е режим на лични контакти с продължителност и честота както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца във времето от 9.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване в дома на бащата, като бащата взема и връща детето в дома на майката; две седмици през лятото, във времето, когато майката не ползва платен годишен отпуск, с приспиване в дома на бащата;  всяка четна година бащата може да вижда и взема детето на рождения му ден от 09.00 часа до 18.00 часа; всяка нечетна година бащата може да вижда и взема детето на именния му ден от 09.00 часа до 18.00 часа; всяка четна година бащата може да вижда и взема детето за Коледа от 9.00часа на 24 декември с приспиване, до 18часа на 25декември; всяка нечетна година бащата може да вижда и взема детето за Нова година от 9.00часа на ** декември с приспиване, до 18часа на 1 януари; бащата може да вижда и взема детето за Великден – всяка четна година в деня на празника от 09.00 часа до 18.00 часа,  всяка нечетна година в деня след празника.

Определеният в случая режим ще спомогне за запазване на отношенията на привързаност между бащата и детето, ще даде възможност на бащата да изразява своите родителски чувства и да изпълнява своя родителски дълг, от който не е лишен, ако и упражняването на родителските права да е предоставено на майката. Вън от това, определянето на режим на лични контакти от съда не изключва възможността за осъществяване на такива и извън него по споразумение между майката и бащата, които следва да възстановят диалога помежду си и да проявят воля за сътрудничество в интерес на детето си. Отношенията между родителите не следва да бъдат обстоятелства, определящи занапред участието на всеки един от двамата в живота на детето, тъй като то е задължително, каквито и чувства двамата да изпитват един към друг. Създаването и запазване на Д. отношения на детето с родителя, който не упражнява родителски права,  чрез по пълноценни лични контакти между тях следва да бъде подпомагано и стимулирано, вкл.от другия родител.

         Решението в частта на определения режим на лични отношения следва да бъде отменено и спора да бъде решен съобразно установеното по-горе.

 Въпросът относно размера на дължимата от бащата издръжка следва да бъде разрешен в съотвествие със съдебната практика, установена с П. № 5/16.11.1970 г. и П. № 5/30.11.1981 г., според която възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация, а нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените условия за живот на тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая.

Понастоящем Н. е почти на едногодишна възраст с типичните за възрастта си нужди от храна, облекло, играчки, памперси, козметика, отопление, осветление. Няма специфични или изключителни потребности, за задоволяването на които да са необходими средства над необходимите за задоволяване на типичните и потребности. Възрастта на детето предполага по динамична промяна в количествените стойности на нуждите и от памперси, адаптирано мляко, бебешки пюрета и други, което прави безпредметно обсъждането на вида и количеството храна, приемана от детето в рамките на едно хранене или един месец, респ.стойността на същата, броя и стойността на използваните памперси и т.н.  С оглед нуждите на детето, съобразно възрастта му, доходите на родителите, цялостната му издръжка следва да бъде определена в размер на сумата от 300лева, осигуряването на която следва да бъде разпределено между двамата родителя съобразно възможностите на всеки и при отчитане непосредствените грижи на упражняващата родителските права майка. По големите материални възможности на родителите сами по-себе си не са основание за определяне на издръжка, несъответна на целите, за които е предназначена – да задоволява реални нужди на детето.

 В случая майката не притежава недвижими имоти; има лек автомобил; получава обезщетение за временна неработоспособност в размер на 420 лева и детски добавки в размер на 37 лева. Бащата притежава поземлен имот в село Ловчанци с площ от 3871 кв.м. и апартамент в град Д.ч, в който живее. Има брутен доход за периода м.март 2016г.-м.август 2016г.  от 14505.65лева. Има кредитно задължение, за погасяването на което плаща месечна вноски от 641,35 лева. И двамата родителя нямат задължения за издръжка към други деца. Не е спорно между страните, че бащата е заплащал месечна издръжка на детето от 105 лева за периода м.юли – м.октомври 2016г. включително.

При съпоставка на възможностите на родителите, преценката на районния съд, че бащата може да предостави издръжка на детето в размер на 200 лв., при участие с по-малък дял в издръжката на майката, която ще полага и грижите по отглеждането и възпитанието на детето, се споделя от настоящата инстанция като правилна. При изменение на обстоятелствата относно  нуждите на детето и възможностите на родителя, присъдената издръжка също подлежи на изменение.

 Решението в частта на издръжката следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция /уважаване на жалбата на К.М. в частта на режима на лични контакти/ , право на разноски има  въззивника  К.М.  и такива следва да му бъдат присъдени в размер на 25лева държавна такса дължима и внесена за разглеждане на жалбата в частта за режима на лични контакти. Изхода от спора пред въззивната инстанция не дава основание за преразпределяне отговорността за разноските в първоинстанционното производство.

С оглед гореизложеното, съдът

 

                                      РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение №1139/14.11.2016г., поправено с решение №1208/02.12.2016Г по гр.д.№2185/2016г.на Д.чки районен съд, в частта на определения режим на лични контакти на бащата К.С.М. с ЕГН ********** ***, с детето Н.К.М., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата К.С.М. с ЕГН ********** ***, с детето Н.К.М. с ЕГН **********, всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 9.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване в дома на бащата, като бащата взема и връща детето в дома на майката; две седмици през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, с приспиване в дома на бащата;  всяка четна година бащата може да вижда и взема детето на рождения му ден от 09.00 часа до 18.00 часа; всяка нечетна година бащата може да вижда и взема детето на именния му ден от 09.00 часа до 18.00 часа; всяка четна година бащата може да вижда и взема детето за Коледа от 9.00часа на 24 декември с приспиване, до 18часа на 25декември; всяка нечетна година бащата може да вижда и взема детето за Нова година от 9.00часа на ** декември с приспиване, до 18часа на 1 януари; бащата може да вижда и взема детето за Великден – всяка четна година в деня на празника от 09.00 часа до 18.00 часа,  всяка нечетна година в деня след празника.

ПОТВЪРЖДАВА решение №1139/14.11.2016г., поправено с решение №1208/02.12.2016г. по гр.д.№2185/2016г.на Д.чки районен съд, в останалата обжалвана част относно издръжката.

 ОСЪЖДА Н.Р.А. с ЕГН ********** ***, да заплати на К.С.М. с ЕГН ********** ***, съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 25лева държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 от ГПК в частта на определения режим на лични контакти, а в частта относно издръжката е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                                                                                                             2.