Р Е Ш Е Н И Е

 

№  47     , гр. Добрич, 21. 02. 2017 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на осми февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

                                                                              ЧЛЕНОВЕ : ЕЛИЦА СТОЯНОВА

                                                                                         МАРИНА ГЕОРГИЕВА

 

При участието на секретаря П.П., разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 7 по описа на Добричкия окръжен съд за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

 

            Съдебното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба, вх. № 3945/06.12.2016 г., подадена от процесуалния представител на ответника В.И.Й. ****, с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез пълномощника му адв. Кр. П., против решение № 115/ 21.11.2016 г. по гр. д. № 283/ 2016 г. по описа на РС гр. Ген. Т., с което е била изменена издръжката, дължима от въззивника в полза на ненавършилите му пълнолетие деца И.В.Й., с ЕГН **********, и Т.В.Й., с ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител К.Т.Й. ЕГН ********** ***, като е била увеличена, както следва: за детето И.В.Й. от 100 лв. на 250 лв., а за детето Т.В.Й. - от 80 лв. на 200 лв. Решението се обжалва и в частта на присъдените в полза на ищците съдебно – деловодни разноски. Решението се обжалва за разликата над 115 лв. до уважените от първостепенния съд размер на издръжката на всяко от децата. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, решението е незаконосъобразно и неправилно, постановено при превратно тълкуване на събраните по делото доказателства. Значително увеличени нужди на децата не са установено, а за доходите на бащата – въззивник доказателства не са събрани. За сметка на това майката разполагала с по – големи финансови възможности. Съдът не съобразил, че въпреки невисоката възраст на децата, определил издръжка, несъотносима с установената за страната работна заплата. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната му част, като въззивният съд, по съществото на спора, отхвърли за разликата от 115 лв. до 250 лв., съответно от 115 лв. до 200 лв. като неоснователна.

По реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК ответните по въззива страни - И.В.Й. и Т.В.Й., чрез тяхната майка и законен представител К.Т.Й., чрез пълномощника им, са представили писмен отговор, в който се противопоставят на възведените в жалбата оплаквания. Настоява се за потвърждаване на решението, претендира разноски.

            Препис от обжалваното решение е било връчено на ответника чрез процесуалния му представител на 22. 11. 2016г. Въззивната жалба е подадена на 06.12.2016г., попада в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

            Първоинстанционното производство е образувано по предявени К.Т.Й. ***, с ЕГН **********, като майка и законен представител на децата И.В.Й., с ЕГН **********, и Т.В.Й., с ЕГН **********, против В.И.Й. ***8, с ЕГН **********, претенции за увеличаване присъдената месечна издръжка на детето И. от 100 лв. на 250 лв. и на детето Т. – от 80 лв. на 200 лв. месечно. В исковата молба са изложени твърдения, че бракът между родителите е прекратен с решение по гр. д. № 537/ 2013 г. по описа на РС – гр. Ген. Т., с което ответникът е бил осъден да заплаща на своите деца месечна издръжка в горния размер. От този момент изтекъл значителен период от време, в който нуждите на децата нараснали, всички разходи по техните грижи били поемани от майката, чиито доходи не били високи и трудно осигурявала пълноценен живот на децата, както и необходимостта им от учебници, квити за четене, рисуване, допълнителни занимания, каквито за детето И. били заплащани изцяло от майката. Детето Т. било диспансеризирано, което налагало ежемесечното купуване на лекарства от майката. При тези съображения настоява дължимата от ответника месечна издръжка да бъде увеличена от предходния определен за всяко от децата размер на 250 лв. за всяко от тях, считано от датата на предявяване на иска – 31.08.2016 г. до настъпването на законни причини за нейното изменяване или прекратяване

            По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът В.И.Й. депозирал писмен отговор, в който се противопоставил на заявената претенция с възраженията, че от момента на предходно определяне на издръжката е изминал период, по – малък от три календарни години. Искът бил основателен и се признава от ответника за сумата от 115 лв. за всяко от децата. Бащата бил вписан в „Бюро по труда“ гр. Ген. Т. като безработен в периода 23.11.2015 г. – 07. 09. 2016 г., понастоящем бил в чужбина. Полученото от него обезщетение при прекратяване на служебното му правоотношение с МВР не оказвало влияние върху платежоспособността му за бъдещ период от време. В тази връзка се изразява становище за уважаване на ищцовите претенции до размер от 115 лв. за всяко от децата, отхвърляне на същите за горницата до предявените размери, претендирани са разноски.

            С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса и представените по делото доказателства, Добричкият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

            С решение № 143/ 18. 12. 2013 г. по гр. д. № 00537/ 2013 год. по описа на ГТРС, поправено с Решение № 85 от 31. 08. 2016 година, съдът е прекратил с развод по взаимно съгласие брака между К.Т.Й. и В.И.Й., като е предоставил упражняването на родителските права по отношение на родените от брака им деца И., роден на *** г., и Т., роден на *** г. на майката, а бащата е осъдил да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лв. за детето И. и 80 лв. за детето Т..

            Детето Т. посещава ОДЗ „Р.“. През учебната 2016/ 2017 г. е посещавал Клуб по латино танци „А. – Р.“, тренировъчните занимания по баскетбол „Спорт за децата в детските градини“ на Министерство на младежта и спорта и Детска вокална група „Ж.“ при Народно читалище „С.**** г.“ гр. Ген. Т.. Детето е диспансеризирано с диагноза „Бронхиална астма“ ежемесечно му се предписват лекарства, плащани частично от НЗОК. В тази връзка детето страда ежемесечно от остри вирусни инфекции, ринофарингити и ларингити, за което са приложени амбулаторни листи.

Детето И. е ученик в ОУ „Х.С.“ гр. Ген. Т.. От представената служебна бележка от училището става ясно, че детето е било на ученическа екскурзия за периода от 09.06. до 11.06.2016 г., стойността на която – 120 лв., е за сметка на родителите. Детето И. е състезател по хокей на трева, видно от приложената служебна бележка от СКХТ „С. – ГТ“ гр. Ген. Т., посещавал е всички първенства и турнири, залегнали в държавния спортен календар на БФХТ, за които, за периода 01.01.2015 г. – 31.07.2016 г. е заплатена сума в размер на 480 лв.

            Майката К.Т.Й. е трудово ангажирана като служител в „***“ АД, като за периода м. 07.2015 г. – м. 06. 2016 г. е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 13 338. 29 лв. /нетно такова в размер на 10 570. 76 лв./.

            Бащата В.И.Й. е изпълнявал длъжността „пътен полицай“ до 20.11.2015 г., след което е вписан в „Бюро по труда“ гр. Ген. Т. като безработен. При прекратяване на служебното му правоотношение е получил обезщетение за прослужени години в размер на 8 216. 40 лв.

            Майката е представила като доказателства справка от банковата си сметка за блокирана сума от 69. 95 лв. за учебни помагала, както и множество фискални касови бонове, които писмени доказателства не са били оспорени от ответната страна.

            Ищцовата страна е ангажирала гласни доказателства посредством разпита на свидетелите П.П. Т. и К. Д.К.

            Св. Т., майка на ищцата, е заявила, че всички разходи по отглеждането на децата били поемани от майката. Бащата купил помпа против астматични пристъпи на детето Т., но след като тя се счупила, майката трябвало да плати, за да купи нова. Бащата пътувал в чужбина, не посещавал децата, не им пращал подаръци. Веднъж им взел спортни обувки, правил им подаръци, но рядко. Майката, с помощта на родителите си, взела на децата компютър /в тази връзка е приложена касова бележка/. Че бащата бил в чужбина, свидетелката знаела от детето И., с което бащата споделил.

            Св. К. живее с К.Й. на съпружески начала. Всички разходи по отглеждането на децата били поети от майката. Свидетелят чувал, че ответникът карал тир в Западна Европа и получавал 2 – 3 хиляди евро заплата. Таксите за допълнителните занимания на децата се плащали от майката. Лятото водели децата на море, в А.. Бащата купил подаръци на децата за рождените им дни.

            По делото е представен социален доклад, от който се установява, че децата се отглеждат от майката при добри битови условия. Когато пребивавал в България, децата се срещали с баща си. Независимо от установения режим на лични отношения, майката държала бащата да я предупреждава няколко дни предварително, че ще ги взема. Контактите понякога се осуетявали, тъй като майката планирала други събития. Майката плащала таксите във връзка с класните и извънкласни занимания на децата. Бащата плащал издръжка и давал допълнителни финансови средства извън дължимата издръжка.

            При така изложената фактическа обстановка Добричкият окръжен съд достига до следните правни изводи:

            Предявените от майката и законен представител на ненавършилите пълнолетие деца И. и Т. против техния баща иск с правно основание чл. 150 от СК, за изменение на присъдената на децата месечна издръжка е допустим и страните са легитимирани да участват в процеса. При извършената служебна проверка въззивната инстанция намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

            Въззивният съд намира решението за частично неправилно в обжалваната му част, предвид следното:    

            По отношение на детето Т. първоинстанционният съд не е съобразил възрастта на детето, факта, че посещава детска градина, както и обстоятелството, че извънучебните занимания, в които участва, няма данни да са плащани от родителите. Действително това дете е диспансеризирано с диагноза „астма“, но лекарствата се доплащат от НЗОК, а от пациента се доплаща сума, по – малка от 10 лв. месечно. Затова за това дете общата месечна издръжка възлиза в размер на 300 лв., като всеки от родителите дължи половината от тази сума. Действително, майката полага и непосредствените грижи при отглеждането и възпитанието на детето, но разпоредбата на  чл. 142 ал. 1 от СК предвижда, че размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Задължението на всеки родител, съобразно своите възможности и материално състояние, е да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. По делото са налице доказателства относно трудовите доходи на майката, но за бащата такива не са представени. Ангажираните по делото гласни доказателства, имайки предвид заинтересоваността им от изхода на делото /майка на, съответно съжителстващ с К.Й./, още повече, че самите показания на свидетелите са опосредени и се основават на твърдения,  че детето И. е споделило с тях, не са достатъчни, за да удостоверят доходите на бащата – въззивник в твърдения от майката размер – около 2 – 3 хиляди евро. Полученото от него обезщетение при прекратяване на служебното му правоотношение не е При тези съображения въззивната инстанция намира, че издръжката на детето Т. следва да бъде поета в равни части от двамата родители, т. е. всеки от тях дължи такава в размер на 150 лв. Тъй като детето живее с и се отглежда от неговата майка, бащата В.И.Й. следва да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на детето Т. чрез неговата майка и законен представител в размер на 150 лв., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска, до настъпването на законни причини за нейното изменение или отменяване. Първоинстанционното решение в частта му относно произнасянето за това дете за разликата над посочения от Окръжния съд размер от 150 лв. до предявения такъв от 200 лв. е неправилно и следва да бъде отменено, като ищцовата претенция бъде отхвърлена в тази и част.

            По отношение произнасянето на първостепенния съд по отношение претенцията за издръжка на детето И., то мотивите му се споделят от настоящата съдебна инстанция. Касае се за дете на около 13 години, което освен необходимост от храна, облекло и учебни пособия, има нужда от посещаване на извънкласни занимания, участие в екскурзии и пр. За нуждите му е бил закупен компютър /представените от ищцовата страна разходни документи не са били оспорени от ответника/. Следователно общият размер на дължимата за това дете издръжка следва да бъде определен на 500 лв., като съобразно гореизложените съображения всеки от родителите дължи половината от същата. В този смисъл бащата следва да заплаща издръжка на детето И. в размер на 250 лв.,  ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска, до настъпването на законни причини за нейното изменение или отменяване. Първоинстанционното решение в частта му относно произнасянето за това дете е правилно и следва да бъде потвърдено.

            С оглед изхода на спора и с оглед императива, че страните дължат разноски съобразно уважената, съответно отхвърлената част от исковете, то за първоинстанционното производство в полза на ответника – настоящ въззивник следва да бъде присъдени допълнителни разноски в размер на 50 лв. При настоящото разглеждане на спора на въззиваемата ищца следва да бъдат присъдени 150 лв. за платено адвокатско възнаграждение, а на въззивника – ответник – 250 лв. за адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно съобразно чл. 7 ал. 1 т. 6 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

            Водим от горното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

Р Е Ш И :

            ОТМЕНЯВА решение № 115/ 21.11.2016 г. по гр. д. № 283/ 2016 г. по описа на РС гр. Ген. Т. в частта му, с която В.И.Й. ****, с ЕГН **********, е бил осъден да заплати на своето дете Т.В.Й., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител К.Т.Й. ***, с ЕГН **********, месечна издръжка за разликата над 150 лв. /сто и петдесет лева/ до 200 лв. /двеста лева/, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

            ОТХВЪРЛЯ претенцията на К.Т.Й. ***, с ЕГН **********, в качеството на майка и законен представител на детето Т.В.Й., с ЕГН **********, против В.И.Й. ****, с ЕГН **********, за осъждането му да заплаща месечна издръжка на детето Т.В.Й., чрез неговата майка и законен представител К.Т.Й., в размер на сто лева, за разликата над уважения от съда размел от 150 лв. /сто и петдесет лева/ до 200 лв. /двеста лева/.

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 115/ 21.11.2016 г. по гр. д. № 283/ 2016 г. по описа на РС гр. Ген. Т. в останалите му части.

            ОСЪЖДА В.И.Й. ***8, с ЕГН **********, да заплати на К.Т.Й. ***, с ЕГН **********, сторени от нея разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/ съобразно уважената част от исковете.

            ОСЪЖДА на К.Т.Й. ***, с ЕГН **********, да заплати на В.И.Й. ***8, с ЕГН **********, сторени от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 50 лв. /петдесет лева/ допълнително за първоинстанционното и 250 лв./ двеста и петдесет лева/ за въззивното производство.

            На основание чл. 280 ал. 2 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                      2.