Р Е Ш Е Н И Е

№ 44 , гр. Добрич, 20. 02. 2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 46 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 435 ал. 2 от ГПК, по жалба, вх. рег. № 687/ 02.02.2017 г., подадена от „***“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. В., общ. Г.Т., ул. „***“ № 2, с ЕИК ***, чрез процесуалния му представител, против постановление от 02. 12. 2016 г. /неправилно в жалбата е посочено, че е постановено на 02. 02. 2016 г./, постановено по изп. д. № 59/ 2016 г. по описа на СИС при ГТРС, с което е оставено без уважение искането на длъжника – жалбоподател, за възлагане разноските по изпълнителното производство в тежест на взискателя, на основание чл. 78 ал. 2 от ГПК. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на атакуваното постановление, тъй като от съдържанието му не ставало ясно защо съдебният изпълнител се произнесъл едва на 02. 12. 2016 г., след като имало няколко предходно подадени молби в тази насока. Тенденциозно съдебният изпълнител приемал, че адресатът на електронната поща не бил получил съобщението по нея, тъй като от доказателствата не ставало ясно, дали същата е отворена или не. Приложените извлечения от електронна кореспонденция установявали, че взискателят поради недобросъвестност отказал да получи изпратения му редовен телеграфен запис, с който дългът му се изплащал, като по този начин поставял длъжника в състояние на неизпълнение, товарейки го допълнително с разноски. В тази връзка било налице явно противоречие между становището на процесуалния представител на взискателя и приложената кореспонденция. Неправилно съдебният изпълнител приемал, че изпълнителното производство било образувано с подаването на молба на 05. 10. 2016 г., след като образуването му било с разпореждането от 10. 10. 2016 г. Към този момент вече е било извършено плащане на дълга в полза на взискателя посредством телеграфен запис от 07.10.2016 г., за което и съдебният изпълнител е бил уведомен. Липсвали мотиви защо ДСИ не възприел становището на длъжника в молбата от 10.10.2016 г. и кое наложило образуването на изпълнителното производство. В обжалваното постановление не било съобразено поведението на страните, както и фактите, че плащане на дълга било извършено преди образуване на изпълнителното производство, както и че взискателят умишлено не го приемал. Неправилно били изчислени и лихвите от съдебния изпълнител, при положение, че в самия изпълнителен лист липсвал посочен техния размер. Нито в изпълнителния лист, нито в самото съдебно решение бил посочен размера на главницата, върху която следвало да се начислява законна лихва, което съответно ги опорочавало. Определяйки самоволно размера на законната лихва, съдебният изпълнител превишавал правомощията си и се е произнесъл свръх искането на взискателя. Независимо, че бил уведомен за извършеното преди образуването на изпълнителното производство плащане на дълга, съдебният изпълнител наложил запор върху банковата сметка на длъжника, сумата била преведена от банката по сметка на съдебния изпълнител, но запорът бил вдигнат около двадесет дни по – късно, което водело до препятстване възможността дружеството – длъжник да оперира със собствените си средства. Освен това в поканата за доброволно изпълнение и в запорното съобщение били вписани различни суми. При определяне размера на законната лихва в запорното съобщение, ДСИ не съобразил, че няма правно основание за това, а в самия изпълнителен лист не била определена законната лихва по основание и размер. Самият съдебен изпълнител я определил произволно, в по – голям от дължимия размер, след като в самия изпълнителен лист не била посочен размера на главното задължение. Най – сетне не ставало ясно защо запорът бил вдигнат едва на 04.11.2016 г., обжалваното постановление било постановено на 02.12.2016 г., а изпълнителното производство все още не било прекратено. В тази връзка се настоява Окръжният съд да отмени или обезсили обжалваното постановление и да присъди на жалбоподателя сторените разноски.

Взискателят М.М.М., чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за нейната неоснователност. Неправилни били твърденията за извършено плащане на сумата преди образуване на изпълнителното производство. Разноските по изп. производство били действително сторени и подкрепени с разходнооправдателни документи. Настоява се за оставяне на жалбата без уважение, претендирани са разноски във въззивното производство за платено адвокатско възнаграждение.

Държавният съдебен изпълнител при СИС при ГТРС не е приложил писмени мотиви на основание чл. 436 ал. 3 от ГПК.

По изп. дело липсват доказателства относно връчването на постановлението на длъжника чрез процесуалния му представител. Същата е депозирана от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване, съобразно чл. 435 ал. 2 от ГПК съдебен акт, следователно Окръжният съд приема подадената жалба за процесуално допустима.

Изп. дело № 59/ 2016 г. по описа на СИС при ГТРС е образувано по молба, вх. № 681/ 05.10.2016 г., подадена от М.М.М. от гр. С., ул. „***“ № 14 ет. 5 ап. 15, с ЕГН **********, чрез процесуалния и представител, против „***“ ЕООД с. В., с приложен изпълнителен лист № 211/ 04. 10.2016 г., издаден по гр. д. № 355/ 2014 г. по описа на ГТРС, с което дружеството е било осъдено да заплати на взискателя сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за ползването без правно основание на собствения и недвижим имот, находящ се в землището на с. С., общ. Г.Т., представляващ нива с площ от 10 дка, имот № *** за стопанската 2011/ 2012 г., ведно със законната лихва, считано от 03.11.2014 г. до окончателното и издължаване, както и сумата от 600 лв., представляващи сторени по делото разноски. Към молбата е приложена и разпечатка от лихвен калкулатор за изчисляване на законна лихва в периода от 03.11.2014 г. до 05.10.2016 г., възлизаща на 156. 50 лв. Държавният съдебен изпълнител издал на 10.10.2016 г. разпореждане за образуване на изпълнителното производство, ведно със справка за законната лихва до тази дата, възлизаща на 157. 31 лв. На същата дата, под № 682, процесуалният представител на длъжника депозирал молба, в която посочил, че задължението към взискателя е изцяло платено, като с телеграфен запис от 07.10.2017 г. и е изпратена сума в размер на 1750. 50 лв. Представени като доказателства са разписка за изпратения телеграфен запис, извлечение за изчислената към 07.10.2016 г. проста лихва, както и електронна кореспонденция до взискателя и неговия пълномощник за изпратената посредством телеграфен запис парична сума. По разпореждане на съдебния изпълнител препис от молбата е връчена на взискателя за становище. На 11. 10. 2016 г. е постъпило такова от пълномощника му, в което е посочено, че М.М. не е получавала парични суми чрез телеграфен запис. На 16. 11. 2016 г. процесуалният представител на длъжника депозирал молба, вх. № 755, с която е претендирано сторените по изп. производство разноски да бъдат възложени на взискателя на основание чл. 79 ал. 2 от ГПК, тъй като длъжникът изпълнил задължението си преди образуване на изпълнителното производство, но взискателят неоснователно отказвал да приеме изпълнението. По молбата съдебният изпълнител се произнесъл с обжалваното постановление, с което оставил без уважение молбата, тъй като е приел, че изп. дело е образувано на 05.10.2016 г., с постъпването на молбата за образуване на изпълнителното производство, а телеграфенят запис е изпратен след тази дата – на 07.10.2016 г., без доказателства да е бил получен от взискателя. Липсвали доказателства за извънсъдебно плащане на взискателя. Освен това, независимо от разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК, специалната такава на чл. 79 от ГПК предвиждала, че разноските в съдебното изпълнение се възлагат в тежест на длъжника.

Така изложените съображения се споделят от настоящия състав на Окръжния съд.

Общата разпоредба на чл. 125 от ГПК, приложена по аналогия, предвижда, че производството се счита образувано от момента на постъпване на съответната молба в съда, в случая – 05.10.2016 г. Постановяването на разпореждане за образуване на по – късна дата е формален акт, който обаче е ирелевантен за датата, на която молбата е проявила своето деволутивно действие. В тази връзка изложените в жалбата твърдения са неоснователни.

Основните оплаквания на длъжника касаят извършено от него доброволно извънсъдебно плащане на дълга преди образуване на изпълнителното производство. Изпращането на телеграфен запис е извършено на 07.10.2016 г., след постъпването на молбата за образуване на изпълнителното производство в съда, поради което не погасява задължението на длъжника. В този случай и на основание чл. 79 ал. 1 т. 1 от ГПК, при плащане поради изпълнение след образуване на изпълнителното производство, разноските се дължат от длъжника. Разпоредбата е специална по отношение на общата такава по чл. 78 ал. 2 от ГПК, поради което изложените в жалбата оплаквания са неоснователни. Атакуваното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

За пълнота въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че в настоящото производство не подлежат на разглеждане оплакванията във връзка със срока на произнасяне на съдебния изпълнител, доколкото не е подадена молба за определяне на срок при бавност, твърденията за тенденциозност на съдебния изпълнител или за шикан от страна на взискателя и неговия процесуален представител. В този смисъл разпоредбата на чл. 455 ал. 1 от ГПК предвижда императивен ред, по който се съхраняват сумите по изпълнителното дело, като постъпилите от длъжника суми се превеждат по сметка на съдебния изпълнител. Оплакванията относно размера на лихвите, изчислени от ДСИ, също не подлежат на разглеждане в настоящото производство, нито съдът следва да се занимава с предприетите от съдебния изпълнител действия по запор на банковите сметки на длъжника.

При така изложените съображения се налага извода за неоснователност на подадената жалба. С оглед изхода на спора в съдебното производство, на въззиваемия взискател следва да бъдат присъдените претендираните от него разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 437 от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. рег. № 687/ 02.02.2017 г., подадена от „***“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. В., общ. Г.Т., ул. „***“ № 2, с ЕИК ***, чрез процесуалния му представител, против постановление от 02. 12. 2016 г. /неправилно в жалбата е посочено, че е постановено на 02. 02. 2016 г./, постановено по изп. д. № 59/ 2016 г. по описа на СИС при ГТРС.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. В., общ. Г.Т., ул. „***“ № 2, с ЕИК ***, да заплати на М.М.М. от гр. С., ул. „***“ № 14 ет. 5 ап. 15, с ЕГН **********, сумата от двеста лева, адвокатски хонорар в съдебното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.