Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

№   29                                      07.02.2017 год.                                  гр.Добрич

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд                                        гражданско отделение

На седми февруари                                                                               2017 год.

В закрито заседание в следния състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:        ДИАНА ДЯКОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ:         ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

                                                                                   ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

Като разгледа докладваното от председателя в.ч.гр.д.№ 51/2017 год. за да се произнесе съобрази следното:

 

         Производството по делото е образувано въз основа на жалба рег.№3546/08.11.2016 год. ,подадена от С.И.П.,ЕГН **********,като законен представител на Б.Л.М.,ЕГН ********** срещу отказ на Държавен съдебен изпълнител по изп.д.№***/2016 год. на  СИС при Добричкия районен съд  по чл. 4 ал.1 от Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка ,във връзка с чл. 152 от СК.С доводи за незаконосъобразност на отказа се настоява за отмяната му,като ДСИ бъде задължен да извърши поисканото изпълнително действие.

         ДСИ счита жалбата за недопустима,тъй като обжалваното действие не е от вида на посочените в разпоредбата на чл. 435 от ГПК,респективно за неоснователна поради липсата на предпоставките по чл. 4 ал.1 от Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка ,във връзка с чл. 152 от СК.

         От събраните по делото доказателства,съдът намира за установено от фактическа страна следното:

         По силата на  изпълнителен лист ,издаден на дата 16.05.2016 год. по гр.д.№ ***/2015 год. на ДРС,Л.П.М. е осъден да заплаща за детето Б.Л.М.,чрез неговата майка   и законен представител С.И.П. месечна издръжка в размер на 95.00 лв.,считано от 15.05.2015 год.Въз основа на изпълнителния лист и подадена молба рег.№ ***/19.06.2016 год. е било  образувано изп.д.№ ***/2016 год. на СИС при ДРС.Взискателят е  отправил писмено искане ,още с молбата за образуване на производството,да се извърши пълна проверка на имуществото на длъжника и при липса на такова  да бъде задължена Община Добрич да изплаща месечната издръжка за детето. Съдебният изпълнител е извършил  цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника.Констатирал е,че гражданския брак между Л.П.М. и С.И.П. е бил сключен на дата 03.05.2008 год. и прекратен с развод на дата 07.10.2015 год.Съобразно данните от Службата по вписванията  гр.Добрич ,на дата 04.06.2008 год., С.И.П. е придобила по договор апартамент в гр.Добрич с площ от 62.460 кв.м.Взискателят е отправил повторна  молба вх.№ ***/14.10.2016 год.,съдебният изпълнител да задължи Община Добрич да изплаща месечната издръжка за детето,тъй като  недвижимият имот ,следвало да се счита за придобит единствено от съпругата,фигурираща в договора и изцяло с нейни и на майка средства,без участието на длъжника  в изплащане на ипотечен кредит.

         На дата 20.10.2016 год.,ДСИ е постановил отказ,поради липсата на основанията по чл. 4 ал.1 от Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка ,във връзка с чл. 152 от СК.Отказът е връчен на взискателя на дата 01.17.2016 год.

         Така изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи:

         Съгласно разпоредбата на чл. 435 ал.1 от ГПК,взискателят може да обжалва  отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие.

         Последователна е законодателната политика на държавата да създава специални правила,насочени към охраняване и защита интереса на определена категория лица-ненавършилите пълнолетие деца.

Задължението за издръжка е парично,като освен общата уредба за изпълнението на паричните задължения са предвидени и допълнителни специални правила,както в ГПК,така и в СК и Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка.Така например съобразно разпоредбата на чл. 445 ал.2 т.1 от ГПК, длъжниците по задължения за издръжка  не се ползват от забраните за несеквестируемостта,а прекратяване на изпълнението не може да настъпи по правилото на чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК по дело за издръжка. Държавата изплаща присъдената на ненавършил пълнолетие български гражданин издръжка за сметка на неизправния длъжник,когато по изпълнителното дело се установи,че неизправният длъжникът няма доходи и не притежава имущество,върху които да се насочи принудително изпълнение.Неизправният длъжник е задължен да възстанови платената от държавата издръжка,а държавата се смята за присъединен взискател за  платената издръжка по образуваното изпълнително дело-така чл. 152 ал.1,2 ,6 и 7 от СК.Обстоятелствата по чл.152 ал.2 от СК се установяват от съдебния изпълнител в констативен протокол,след като по писмено  възлагане от взискателя извърши цялостно проучване на доходите и имущественото състояние на длъжника.Искането за изплащане на издръжка от държавата се подава от взискателят чрез съдебния изпълнител.За всяко извършено плащане и неговия размер се уведомява съдебния изпълнител от съответната община.На всеки 6 –месеца съдебният изпълнител извършва служебна проверка на обстоятелствата по чл. 152 от СК и съответно уведомява общината.Когато длъжникът започне да плаща издръжка или тя се събира по принудителен ред,съдебният изпълнител е длъжен да уведоми общината . Държавата се смята за присъединен взискател за  платената издръжка по образуваното изпълнително дело,а длъжникът възстановява чрез съдебния изпълнител платената издръжка -така чл.4,чл.6,чл.8,чл.11 и чл.14 от Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка.

Независимо,че правилата се съдържат в различни нормативни актове, изплащането на издръжката от държавата е по съществото си част от изпълнителното производство,предпоставено е от наличието на образувано изпълнително дело и от извършването на определени действия от съдебния изпълнител до навършване на пълнолетие на детето .С оглед на горното,отказът на съдебния изпълнител  да извърши действие,което да даде началото на процедурата по изплащане на издръжката от държавата подлежи на обжалване по реда на чл. 435 ал.1 от ГПК.  Жалбата е подадена в срока по чл.436 ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

При извършеното цялостно проучване на доходите и имущественото състояние на длъжника,ДСИ е констатирал  ,че родителите на детето са придобили по време на брака си недвижим имот-апартамент  в гр.Добрич,съставляващ обект на СИО по правилото на чл. 21 от СК.Прекратяването на брака им с развод има за последица прекратяване и на общността  при равни дялове-чл.27 и чл. 28 от СК,т.е. длъжникът притежава ½ ид.ч. от недвижим имот в съсобственост със законния представител на взискателя.Възраженията на жалбоподателя,че правото на собственост е обект на лично притежание на съпругата на длъжника  не могат да бъдат разглеждани в изпълнителното,а само в исково производството.След като неизправният длъжник притежава имущество,предпоставките  за издаване на протокола и изпращането на искането на взискателя на общината не са налице,т.е. отказът на ДСИ е законосъобразно постановен.

По тия съображения,съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА отказа от дата 20.10.2016 год. на Държавен съдебен изпълнител по изп.д.№***/2016 год. на  СИС при Добричкия районен съд за издаване на протокол  по чл. 4 ал.1 от Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                       2.