О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86, 1.02.2017 година, град Добрич
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение
На първи февруари две хиляди и седемнадесета година
В закрито заседание в следния състав :
Председател : ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
АЛБЕНА ПЕЕВА
като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно частно гражданско дело номер 39 по описа за 2017 година, намира следното :
Производството е образувано по частна жалба с вх.№ 129 от 23.01.2017 г. ( по регистратурата на ТРС ) на адвокат М.Г. ,пълнощник на заявителя С.Т.П. *** срещу разпореждане № 19 от 9.01.2017 година на Т.ския районен съд по ч.гр.д.№ 7/2017 г., отхвърлящо нейно заявление за из-даване на заповед за изпълнение по член 410 от ГПК за две парични вземания, законни лихви и разноски.
В частната жалба се поддържа довод, че разпореждането е незаконосъобразно, защото обратно на посоченото в него, заявлението ( в т.ч. по-пълненото съдържание по т.12 от образеца ) отговаря на изискването на член 127,ал.1,т.4 от ГПК за посочване на основанието и размера на взема-нията и защото няма в закона няма изискване за представяне на доказателства . Иска се отмяна на разпореждането и уважаване на заявлението с издаване на заповед за изпълнение.
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице с правен интерес да иска отмяна на неизгоден за него съдебен акт, подлежащ на обжалване съгласно член 413,ал.2 от ГПК . Правото на частна жалба е упражнено редовно ( без дължима ДТ съобразно член 83,ал.1,т.1 от ГПК ) в едноседмичния срок, считан от 17.01.2017 г.
Противната страна няма право на отговор на основание член 413,ал.2 от ГПК .
Преценката за нередовност на заявлението е неправилна. Заявление-то по член 410 ,ал.1 от ГПК , каквото е подаденото - за парични вземания по член 410,ал.1,т.1 от ГПК , следва да отговаря на изискването на член 127,ал.1 от ГПК, но не и на това по член 127,ал.2 от ГПК ,защото към това правило препращане от член 410,ал.2 от ГПК няма. Заповедният съд в производство по член 410 от ГПК не проверява никакви доказателства, защото целта на производството е само установяването на безспорността на вземането . Относимите към заявлението изисквания на член 127,ал.1 от ГПК са спазени. Заявените вземания са две . Видно от посоченото в заявлението в т.9 и т.12, едното е за обезщетение за оставане без работа поради съдебно установена с решение по гр.д.№ 2/2016 г. по описа на ТРС незаконност на уволнението на заявителката от длъжността „ специалист административно обслужване П. Савово ” в отдел Дирекция АИООП на Община Т. по заповед № 118 от 11.12.2015 година за шестмесечен срок, считан от 11.12.2015 г. ( следователно с край -11.06.2016 г. ) в размер на 3 216 лева и второто е за възнаграждение ,дължимо от средства за СБКМ за великденските празници пред 2016 г. на основание съществуващо трудово правоотношение между заявителката и Община Т. ,в размер от 100 лева . Това е достатъчно ,за да се приеме, че заявените вземания са конкретизирани по основание и не е налице пречка по член 411,ал.2, т.1 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за тях и за претендираните законни лихви от подаване на заявлението и разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 420 лева. Горното налага отмяна на разпореждането и постановяване от въззивния съд на определение за издаване на заповедта по член 410 от ГПК.
Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 19 от 9.01.2017 година на Т.ския районен съд по ч.гр.д.№ 7/2017 г.,КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ИЗДАВА по завление с вх.№ 28/5.01.2017 г. ( по регистратурата на Т.ския районен съд ) заповед за изпълнение по член 410 от ГПК в пол-за на С.Т.П., ЕГН: ********** *** срещу длъжника Община град Т. за : сумата от 3 216 ( три хиляди двеста и шестнадесет ) лева, обезщетение за оставане без работа поради незаконност на уволнението й от длъжност
„ специалист административно обслужване П. Савово ” в отдел Дирекция АИООП на Община Т. по заповед № 118 от 11.12.2015 година на Кмета за шестмесечен срок, считан от 11.12.2015 г. ; сумата от 100 ( сто) лева, неизплатени средства СБКМ за великденските празници през 2016 година по съществуващо трудово правоотношение ,ведно със законните лихви върху двете суми, считано от датата на подаване на заявлението – 5.01.2017 г. до окончателно плащане и за сумата от 420 ( четиристотин и двадесет ) лева, разноски за адвокатско възнаграждение за защита в запо-ведно производство.
ВРЪЩА делото на Т.ския районен съд за изготвяне на заповед-та.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.