О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 99 07.02.2017 год. гр.Добрич

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На седми февруари 2017 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА ПЕЕВА

МАРИНА ГЕОРГИЕВА

Като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№ 49/2017 год. за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл.413 ал.2 от ГПК по жалба на „***” ЕАД, ЕИК *** , седалище и адрес на управление гр.София, ****************** срещу разпореждане № ***/16.12.2016 год. по ч.гр.д.№ ***/2016 год. на Добричкия районен съд,с което е отхвърлено изцяло заявление рег.№ ***/15.12.2016 год. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу *** , ЕГН ********** *** за суми представляващи незаплатена цена за предоставени от заявителя услуги и лихви по два договора за телекомуникационни услуги- от 16.07.2014 год. и от 21.08.2014 год.С доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане се настоява за отмяната му,като въззивният съд постанови издаването на заповед по чл. 410 от ГПК срещу длъжника на търговското дружество.При данни,че разпореждането е било връчено на жалбоподателя на дата 28.12.2016 год.,жалба рег.№ 154/05.01.2017 год.,изпратена по пощата на дата 03.01.2017 год. е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Заявителя е претендирал да бъде снабден със заповед за изпълнение относно 2 парични вземания:1./102.35 лв. -незаплатена далекосъобщителна услуга ,в това число разговори, данни, съобщения,месечни абонаменти,допълнителни пакети,лизингови вноски и 2./18.67 лв.-мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 03.02.2015 год. до 21.112016 год.Сумата по т.1 била дължима по два договора за далекосъобщителни услуги от дати 16.07.2014 год. и 21.08.2014 год.,като размера на задълженията били посочени общо и в една фактура от дата 18.01.2015 год. с падеж на плащане -02.02.2015 год.,а мораторната лихва начислена върху общия размер на задълженията,считано от 03.02.2015 год.

Съгласно дадените разяснения в тълк.р.№ 4/2013 от 18.06.2014 год. по т.д.№4/2013 год. на ОСГТК на ВКС /т.1 и 2б/,точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение.Според изричната разпоредба на чл. 410 ал.2 от ГПК,заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127 ал.1 от ГПК,т.е. необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата,на които се основават претендираните вземания,които пък следва да бъдат индивидуализирани по периоди ,основание и размер.Горното е от значение за преценката на длъжника ,дали да упражни правото си на възражение относно всяко едно от вземанията,респективно при оспорване ,предмета на иска по чл. 415 от ГПК е ограничен до установяване на вземането,така както е удостоверено в изпълнителното основание –заповедта за изпълнение,възпроизвеждаща съответна част на заявлението.

В съответствие с изложеното по-горе е направената от заповедния иск преценка за нередовност на заявлението.Вземането по т.1 е сбор от задължения на *** по два договора и с различен произход- разговори, данни, съобщения,месечни абонаменти,допълнителни пакети,лизингови вноски.Конкретния размер на всяко едно от посочените задължения ,респективно периода ,в който е възникнало не са посочени.

Липсата на надлежна индивидуализация,налага заявлението да бъде отхвърлено изцяло,а разпореждането на ДРС да бъде потвърдено.

По тия съображения,съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № ***/16.12.2016 год. по ч.гр.д.№ ***/2016 год. на Добричкия районен съд,с което е отхвърлено изцяло подаденото от „***” ЕАД, ЕИК *** , седалище и адрес на управление гр.София, ****************** заявление рег.№ ***/15.12.2016 год. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу *** , ЕГН ********** ***.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.