О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№146 , гр. Добрич, 24. 02. 2017г.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. ч. гр. д. № 52 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК, по частна жалба, вх. № 563/ 13.01.2017 г., подадена от „***“ ЕАД, с ЕИК ***, чрез процесуалния му представител, против определение № 2336/ 23.12.2016 г., постановено по гр. д. № 3252/ 2016 г. по описа на РС гр. Добрич, с което е била върната исковата му молба против Р.З.М., с ЕГН ********** и производството по делото е прекратено. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, първоинстанционният съд не е съобразил, че ищецът е изпълнил изцяло и в срок указанията му за отстраняване нередовностите в исковата молба, поради което се настоява за отмяна на определението и връщането делото на Районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съгласно чл. 129 ал. 3 от ГПК препис от жалбата не се връчва на противната страна.

Препис от определението е връчено на ищеца на 03.01.2017 г. Частната жалба е подадена на 10.01.2017 г., видно от пощенското клеймо на плика, с който е изпратена, попада в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и като депозирана от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по предявена от „***“ ЕАД против Р.З.М. претенция за признаване на установено вземането на ищеца за следните парични суми: 2 661. 51 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2015 г., както и акцесорна претенция за сумата от 295. 21 лв., представляваща лихва за забава за плащане на главното парично задължение, изчислена по размер на законната лихва за периода 14.09.2014 г. – 23.06.2016 г.; както и за сумата от 21. 12 лв., представляваща главница за услуга за дялово разпределение, както и акцесорна претенция за мораторна лихва в размер на 2. 64 лв., за които вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 2504/ 2016 г. по описа на СРС, 14 – ти състав. Главните задължения са претендирани ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното им изплащане. Претендирани са разноски.

С разпореждане от 18.11.2016 г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение, указвайки на ищеца да внесе допълнителна държавна такса в размер на 97. 70 лв. по сметка на ДРС, а също да отстрани нередовностите в исковата си молба, като конкретизира всяко от отделните вземания по главницата за отчетен период и по размер, съответно всяко от отделните вземания за обезщетение за забава по период на забавата и по размер. Предупредил е страната за процесуалните последици от неизпълнението на дадените и указания.

В указания от съда срок „***“ ЕАД е депозирала молба, вх. № 20675/ 07.12.2016 г., с която е представила банково бордеро за внесена държавна такса, както и справка – извлечение от сметка за абонатен номер 187881, в която са упоменати номер на фактурата, общата дължима по същата сума, разбита като главница и лихви за забава, месеца и годината, за която се отнася. Справката касае и двата иска.

С обжалваното определение Районният съд приел, че ищцовата страна е изпълнила указанието за внасяне на държавна такса, но не е отстранила нередовността в исковата молба, като конкретизира всяко от отделните вземания за главница по отчетен период и по размер, съответно всяко от отделните вземания за обезщетение за забава по период на забава и по размер. Според съда, ищецът приложил справка, но в нея не били конкретизирани периодите, за които се претендирани съответните лихви за забава, с начало и край на периода, по отношение на главните задължения били посочени номерата на фактурите, по които се претендирали търсените суми, но не било посочено каква част представлява енергия за сградна инсталация, енергия за отопление и енергия за подгряване на вода, не било посочено всяка от фактурите за кой период на потребление на ел. енергия се отнася. Освен това съдържанието на претендираното от ищеца право не можело да бъде обосновано чрез препращането към частен документ, какъвто била представената справка в табличен вид.

Обжалваното определение е валидно и допустимо, но по същество – неправилно.

За да наложи процесуална санкция – връщане на исковата молба, на ищцовата страна поради неизпълнение на дадените и указания за отстраняване нередовностите в исковата молба, съдът е следвало да даде пълни, точни, ясни и конкретни указания, при неизпълнение на които да върне исковата молба. За разлика от цитираната в обжалваното определение съдебна практика, в които такива указания са били дадени, то в първоинстанционното производство съдът е дал на страната семплите указания да конкретизира всяко от отделните вземания по главницата за отчетен период и по размер, съответно всяко от отделните вземания за обезщетение за забава по период на забавата и по размер. Тези указания са били изпълнени от ищеца с представянето на справката, още повече, че към самата искова молба са представени съобщения към фактура № 0056029686 и № 65031754, с оглед специфичността на отчитането на разпределената топлинна енергия. С обжалваното определение Районният съд е поставил ищцовото дружество в състояние на изненада, тъй като е върнал исковата молба поради неизпълнение на указания, каквито фактически не е дал.

Друг е въпросът, че указания за отстраняване нередовност в исковата молба съдът е задължен да даде когато заявената претенция е неясна или неточна. В тази връзка следва да се има предвид и характера на производството, по което исковата молба се счита предявена от момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, налагащо и пълен идентитет на предмета на заповедното и исковото производство.

Въззивната инстанция намира за неправилни мотивите на първоинстанционния съд, че основанието на ищцовата претенция не може да препраща към частен документ. Всъщност основанието на ищцовата претенция са облигационните отношения между страните по договора приобщи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, по силата на които потребителят на такава дължи заплащането и на доставчика. Размерът на отделните вземания се определят по фактурите, които обаче не представляват основание на исковата претенция, а доказват нейния предмет. Размерът на претендираната сума ясно и точно е посочен в исковата молба, следователно е определен, а справката за издадените фактури представлява писмено доказателство, но неяснотата или непълнотата на доказателствата по делото не влече нередовност на исковата молба.

Предвид всички изложени съображения въззивната инстанция намира атакуваното определение за незаконосъобразно и неправилно, поради което следва да бъде отменено, а делото – върнато на Районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА определение № 2336/ 23.12.2016 г., постановено по гр. д. № 3252/ 2016 г. по описа на РС гр. Добрич и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.