Р Е Ш Е Н И Е

№ 8

град Добрич, 27.02.2017 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на четиринадесети февруари, две хиляди и седемнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЪР МОНЕВ

ЧЛЕНОВЕ : КАЛИНА ДИМИТРОВА

МИЛЕНА ХАРАЛАМБИЕВА

При участието на прокурор Виолета Великова и съдебен секретар Ж.Х. разгледа докладваното от съдия Петър Монев в.н.о.х.д. №488/2016г. по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.313 и следващите от НПК.

С Присъда № .. от 08.11.2016г., постановена по НОХД №../2016г. по описа на Районен съд – Тервел подсъдимия В.И.М. с ЕГН **********, роден на ***г***, е признат ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 07.03.2016г. в землището на с.Нова Камена, общ.Тервел, обл.Добрич, чрез използване на МПС лекотоварен автомобил – Ситроен Джъмпер с ДК № В6749СТ, отнел чужди движими вещи – 37 броя пчелни кошери, 34 броя тип дадан блат с пчелни семейства, един брой кошер без пчелно семейство, един брой кошер нуклеус с пчелно семейство, един брой кошер нуклеус без пчелно семейство, на обща стойност 8 140 лева от владението на Г.Г.Т. от с.Нова Камена, общ.Тервел, обл.Добрич, без негово съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4 предл.1 във вр. чл.194 ал.1 във вр.с чл.58а ал.1 от НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ, което наказание да изтърпи в затвор или затворническо общежитие закрит тип при първоначален строг режим.

На основание чл.59 от НК от така определеното наказание е приспаднато времето, през което спрямо осъдения е била взета мярка за неотклонение “задържане под стража” считано от датата на фактическото му задържане 10.03.2016 г. до 07.06.2016 г.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК на подсъдимия В.И.М. са възложени съдебно-деловодни разноски в размер на 128,08 лева по сметка на ОД - Полиция гр.Добрич и 13,97 лева - по сметка на Районен съд - Тервел.

Недоволен от така постановената присъда останал подсъдимия М., който я обжалва в законоустановения за това срок посредством процесуалния си представител в частта на определеното наказание.

Жалбата е подадена в срок и като такава е допустима.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В съдебно заседание, проведено на 14.02.2017г. пред Въззивната инстанция подсъдимият се явява, представлява се и от процесуален представител. Поддържа депозираната жалба и с оглед заявена явна несправедливост на наложеното наказание настоява същото да бъде намалено по размер. В последната си дума подсъдимият настоява от обжалваното наказание да бъде приспаднато изтърпяното по друга постановена присъда.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, съобразявайки се с изложените в жалбата обстоятелства, становищата на страните, събраните по делото доказателства, мотивите на атакувания съдебен акт и след цялостна проверка на присъдата съгласно чл.314 ал.1 от НПК, констатира следното :

Производството пред първата инстанция е образувано въз основа на обвинителен акт по обвинението на В.И.М. *** дол за престъпление по чл. 195, ал. 1 , т. 4, пр. 1 във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, а именно : на 07.03.2016г. в землището на с.Нова Камена, общ.Тервел, обл.Добрич, чрез използване на МПС лекотоварен автомобил – Ситроен Джъмпер с ДК № …, отнел чужди движими вещи – 37 броя пчелни кошери, 34 броя тип дадан блат с пчелни семейства, един брой кошер без пчелно семейство, един брой кошер нуклеус с пчелно семейство, един брой кошер нуклеус без пчелно семейство, на обща стойност 8 140 лева от владението на Г.Г.Т. от с.Нова Камена, общ.Тервел, обл.Добрич, без негово съгласие с намерението противозаконно да ги присвои.

Първоинстанционното производство е преминало по реда на съкратеното съдебно следствие – подсъдимия е признал вината си и на основание чл.373, ал. 3 от НПК районният съд е приел за установени изцяло фактите и обстоятелствата, посочени в обвинителния акт. Не се спори по въпросите на вината, поради което Въззивната инстанция намира за излишно анализирането на фактическата обстановка. Същата е безспорно установена и доказана от самопризнанията на подсъдимия, както и от всички останали събрани по делото писмени и устни доказателства. У Въззивната инстанция не възниква никакво съмнение, че със своите действия подсъдимият М. от обективна и субективна страна е осъществил фактическия състав на престъплението по чл.195, ал.1, т.4 предл.1 във вр. чл.194 ал.1 от НК.

Относно наложеното с обжалваната присъда наказание - съобразно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от НК районният съд правилно, обосновано и законосъобразно е взел предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства като е приел наличието на превес на отегчаващите вината обстоятелства. Въззивната инстанция напълно споделя изложените от РС – Тервел изводи и намира за неоснователни обективираните в жалбата претенции за превес на смекчаващите вината обстоятелства. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 6 април 2009г. на Върховният касационен съд на Република България, ОС на НК самопризнанието следва да се оценява с оглед на характеристиките и съдържанието му като форма на съдействие при установяване на обективната истина. Ако е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител още в хода на досъдебното производство, а не е следствие от ефективната дейност на компетентните органи, същото би могло да се третира като смекчаващо обстоятелство, включително и в пределите на отговорността по чл. 55 НК. Формалното волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК, с което подсъдимият признава фактите в обвинителния акт, не трябва обаче да се интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на санкцията, съобразно изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК във вр. с чл. 55 НК. Благоприятната последица от този вид самопризнание е предопределена от закона (чл. 373, ал. 2 НПК), поради което то не трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение. Видно от материалите по делото подсъдимия е направил своето самопризнание в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, когато органите на досъдебното производство вече са събрали достатъчно данни за извършеното деяние и за извършителя и са внесли в съда обвинителния акт. Следователно по смисъла на цитираното тълкувателно решение това самопризнание не съставлява смекчаващо вината обстоятелство.

Колкото до отегчаващите вината обстоятелства – видно от материалите по делото, подсъдимия М. е бил осъждан многократно за престъпления от общ характер, включително и за същите по вид престъпления. Налице са и изключително лоши характеристични данни, които сочат подсъдимия като лице с трайно установена склонност към незачитане на установения в държавата правов ред. Същевременно предвид стойността на отнетото имущество деянието се характеризира със сравнително висока степен на обществена опасност.

Не на последно място следва да се отбележи, че районният съд е индивидуализирал наказанието под средния размер на предвиденото в закона наказание. Чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 във вр. чл. 194, ал.1 от НК предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до десет години. В конкретния случай на подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което при условията на чл. 58, ал. 1 от НК е редуцирано с една трета като окончателния размер на наказанието на подс. М. е определен на две години лишаване от свобода.

С оглед изложеното Въззивната инстанция намира, че така индивидуализирано наложеното на подсъдимия наказание е справедливо и е в състояние да постигне целите на персоналната и генерална превенция на наказателната репресия по смисъла на чл. 36, ал. 1 от НК – да поправи и превъзпита осъденият към спазване на законите и добрите нрави, да въздейства предупредително върху него и да му отнеме възможността да върши други престъпления и същевременно да въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото.

Направеното в жалбата искане за зачитане на изтърпяното от подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № …/2009г. по описа на РС – Добрич, Въззивната инстанция намира за недопустимо в настоящото производство. Същото следва да бъде предявено и разгледано по друг процесуален ред, пред първоинстанционния съд по реда на чл.59 от НК или пред прокуратурата по реда на чл.417 от НПК.

С оглед на изложените фактически обстоятелства и правни изводи Въззивната инстанция установи, че при постановяване на обжалвания съдебен акт не са допуснати процесуални нарушения, които да съставляват основания за неговата отмяна или изменение.

Водим от гореизложените съображения и на основание чл.338 от НПК, Добричкият окръжен съд,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда №.. от 08.11.2016г., постановена

по НОХД №../2016г. по описа на Районен съд – Тервел.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : …………… ЧЛЕНОВЕ :

1………………….

2…………………..