Р Е Ш Е Н И Е

№ 6

гр.Добрич, 13.02.2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добрички окръжен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на седми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Флорентина Неделчева ЧЛЕНОВЕ:Калина Димитрова

Милена Хараламбиева

при секретар Ж.Х.

и в присъствието на прокурора Златко Тодоров

изслуша докладваното от съдия Хараламбиева в.н.о.х.д. № 4/2017г.

и за да се произнесе взе предвид следното :

С присъда №18/17.11.2016г. по н.о.х.д. №171/2016г. Районен съд-гр.Ген.Тошево е признал подсъдимия С.А.С. с ЕГН ********** за виновен в това, че през периода от 25.11.2015г. до 27.11.2015г. в гр.Ген.Тошево, обл.Добрич, при условията на продължавано престъпление отнел чужди движими вещи – 2 бр. телефонни апарати със СИМ карти и български пари – 347 лв, всичко на обща на стойност 670 лв от владението на Х.А.А. от с.Люляково, обл.Добрич и М.Д.Й. от гр.Ген.Тошево, без ничие съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1 , б.”б” и във вр. с чл. 54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от пет години, което постановил да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим, като зачел предварителното задържане по делото, считано от 13.02.2016г.

С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на М.Д.Й. сумата от 347 лв ведно със законната лихва, представляваща обезщетение за нанесените с деянието имуществени вреди.

В тежест на подсъдимия са били възложени и сторените по делото разноски.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия чрез защитника му адв.М. И., с която се настоява за изменение на присъдата и намаляване размера на наложеното наказание, алтернативно – за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава или за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда или на прокурора, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В съдебно заседание подсъдимият лично и чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и настоява за уважаването й на посочените основания.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Добрич изразява становище за неоснователност на предприетото обжалване и пледира за потвърждаване на първоинстанционния акт.

Добричкият окръжен съд на основание чл. 314, ал. 1 от НПК извърши изцяло проверка на правилността на атакуваната присъда, като констатира, че същата е постановена при допуснато съществено процесуално нарушение в хода на досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и съставляващо основания по чл. 335, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК .

Проверяваната присъда е постановена в съдебно производство по нохд № 171/2016г. по описа на РС – гр.Ген.Тошево, образувано по внесен обвинителен акт по дъсъдебно производство № …/2015г. по описа на РУ на МВР – гр.Ген.Тошево. Видно от материалите по делото е, че досъдебното производство е започнало по реда на чл. 212, ал.2 от НПК на 25.11.2015г., като за наблюдаващ прокурор е бил определен прокурор Маринов. Последният е изготвил обвинителния акт по досъдебното производство, дал началото на нохд № …/2016г., както и е участвал в проведените първи две съдебни заседания по делото. Видно от протокола от съдебното заседание, от 03.11.2016г. е, че след разпита на явилите се свидетели и вещо лице, прокурор Маринов е депозирал самоотвод, който съдът приел, предвид обстоятелството, че с протоколно определение по искане на защитата на подсъдимия е бил допуснат до разпит в качеството на свидетел Красимир С. Маринов, брат на прокурор Маринов.

От доказателствата, събрани в досъдебното производство се установява, че К.М. в качеството си на специалист -технически помощник е вписан в протокола за оглед на местопроизшествие, изготвен на 27.11.2015г., както и в същото качество е изготвил албумите от проведените три следствени действия – разпознаване на лица по снимки. Или К.М. като специалист технически помощник е бил ангажиран в провеждането на тези процесуално-следствени действия, като подбрал и подредил снимковия материал, респ. извършил заснемане в хода на самите разпознавания и изготвил приложените фотоалбуми.

Съобразявайки гореизложеното въззивният съд намира, че в случая са били налице основания за отвеждане на прокурора. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 1 и 2 НПК участващият в наказателното производство прокурор е длъжен сам да си направи отвод, когато заинтересуваните лица не се възползват от правото си да поискат такъв, в случаите на чл. 29, ал. 1, т. 1, 4-8 и ал. 2 НПК. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че в коментирания казус е било налично абсолютно основание за отвод на прокурор Маринов, залегнало в нормата в чл. 29, ал. 1, т. 7 във вр. с т. 6 от НПК, тъй като той е брат /близък роднина по смисъла на параграф 1, ал. 1 от ДР на НПК/ на специалиста-технически помощник по делото. Или при съществуващото абсолютно основание за отвод на прокурора още в хода на досъдебното произовдство, той не е депозирал такъв, а е изпълнявал всички функции, съобразно чл. 46 НПК, като включително е съставил и обвинителния акт по делото, респ. взел участие в проведените две съдебни заседания по делото, в които ход на делото е бил даден и са били събирани доказателства.

Нужно е да се спомене, че възможността за отвод на прокурора е законодателно уредена и цели да осигури обективност и безпристрастност на досъдебното производство, както и да гарантира правилното реализиране на притежаваната от прокурора процесуалната функция. Следва да се подчертае също, че основанията за отвод на прокурора, визирани в нормата на чл. 29, ал. 1 от НПК са абсолютни, т.е. те не подлежат на преценка, достатъчно е да е наличен някой от посочените факти, за да последва отвод. Ето защо в разглеждания казус, участието в делото пред първата инстанция на прокурор, за който е било налице абсолютно основание за отвод, се явява съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия и в двете фази на процеса /досъдебна и съдебна/. Това нарушение е неотстранимо от въззвиния съд и може да бъде преодоляно единствено при ново разглеждане на делото след връщането му на прокурора и преповтаряне на всички процесуални действия, извършени с негово участие, съответно съставяне на ново постановление за привличане на лице в качеството на обвиняем и ново предявяване на материалите от разследването.

Допуснатото на досъдебното производство по делото съществено нарушение на процесуалните правила, поради неизпълнение на задълженията на съда, регламенитрани в чл. 249, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 248, ал. 2, т. 3 от НПК и чл. 288, ал. 1, т. 1 от НПК е довело до опорочаване на проведеното съдебно следствие и постановения по съществото на делото съдебен акт. Тези нарушения не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция, а от друга страна препятстват възможността й да провери правилността на атакуваната присъда и да се произнесе с обоснован, законосъобразен и справедлив акт. РС–гр.Ген.Тошево е следвало да констатира тези недостатъци и да използва предвидените процесуални способи за отстраняването им, като върне делото на прокурора, а не да разглежда същото в съдебно заседание, ограничавайки законовите права на страните. Предвид гореизложеното настоящият състав намира, че следва присъдата да бъде отменена, а делото да бъде върнато за ново разглеждане на прокурора за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.

С оглед изложеното Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА изцяло присъда № ../17.11.2016г. по н.о.х.д. № …/2016г. на Районен съд-гр.Ген.Тошево и връща делото на РП-гр.Ген.Тошево за отстраняване на допуснатите нарушения.

Решението не подлежи на обжалване и протест .

Председател : Членове : 1.

2.