Р    Е    Ш    Е    Н   И   Е

№ 10

                                            Гр.Добрич    03 .02.2017г.

                                           В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Добричкият окръжен съд търговско отделение в публично заседание на седемнадесети януари   през две хиляди и седемнадесета  година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АНГЕЛОВА

При секретаря  Б.М.-Юсуф                                   като разгледа докладваното от Т.Ангелова т.д.№ 231/2015г. по описа на Окръжен съд гр.Добрич и за да се произнесе,взе предвид следното:     

          Предявен е иск от „Д. П.”АД ЕИК ** –в несъстоятелност ,гр.Добрич,бул.”**”№ *  чрез адв.Д.Д. -ДАК срещу  „И. М.”ЕООД ЕИК ** гр.Добрич,бул.”**”№ *,който  е допустим,тъй като е дадено разрешение на съда по несъстоятелността по чл.660 ал.2 ТЗ на синдика,същият е упълномощил адвокат Д. за процесуално представителство по делото,синдикът е потвърдил действията по предявяване на исковата молба/съгл. становище на АС-Варна по ч.т.д.№ 236/16г./.Искът е предявен за сумата 1 032 037.53 лв. лв.  ,т.е. делото предвид чл.104 ал.1 т.4 е подсъдно на Окръжен съд.Твърди се в исковата молба,че между страните е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот –земя и реална част от сграда ,с подробни данни в исковата молба,срещу заплащане на цена от 411 226 евро от купувача,ищец по делото.Уговорено е разсрочено плащане на цената за срок от 8 години с лихва от 5% годишно и авансово плащане на вноска за земята - задатък от 50 000 евро .Съгласно договора за първата година ще се заплати само дължимата лихва от 5% върху цената или 18 061 евро на 12 равни месечни вноски,а за всяка следваща година –по 51 603 евро без ДДС за сградата,лихва от 5% върху дължимата част от цената и 1/7 от разходите за ремонт на покрива ,които ще се заплатят на 12 равни месечни вноски.С договора е уточнено,че продавачът ще извърши ремонт на покрива за своя сметка при съгласуване на разходите с купувача,последният ще ги заплати впоследствие.С Констативен протокол от 14.03.2007г. страните са приели,че разходите за извършване на ремонт на покрива са в размер на 156 643.02 лв.Уговорено е заплащане на неустойка при забава от страна на купувача за плащане на дължими вноски,без да е получил изрична покана от  продавача.Договорено е с чл.9 от договора ,че при забава на купувача и неполучаване на 3 месечни вноски от продавача той може да развали договора с писмено предизвестие до купувача като задържи платеното от купувача капаро и получените до момента суми.На 26.06.2014г. на ищеца е връчено предизвестие,че продавачът разваля предварителния договор на осн. чл.9 и упражнява правото си да задържи платеното капаро и всички получени суми ,като кани ищеца да предаде владението на недвижимия имот.Сочи се,че владението на имота е предадено с протокол от 09.07.2014г. като оттогава и досега ответникът е във владение на имота.Твърди се,че са извършени плащания като ищецът се позовава на извадки от Главната книга и фактури,първоначално еднократно на сумата от 97 791 лв. равностойност на 50 000 евро –задатък,общо 323 757.87 лв. по 71 бр. фактури от 01.09.2007г.до 01.12.2013г. като вноски за земя,общо 273 399.70 лв. по 71 бр. фактури от 01.09.2007г. до 01.12.2013г. вноски за сграда,общо 148 921.66 лв. по 86 бр.фактури от 01.01.2007г. до 01.12.2013г. лихви от 5% годишно върху неизплатената част от продажната цена,общо 156 643.20 лв. по 70 бр. фактури от 01.09.2007г. до 01.12.2013г. за ремонт на покрив,5 011.08 лв. неустойка за забава от 0.1% дневно по 8 бр. фактури и 4 086.66 лв.по поканата за доброволно изпълнение.Твърди се в исковата молба,че клаузата на чл.9 от предварителния договор в частта,с която страните са уговорили,че получените до развалянето  суми ,платени от купувача следва да останат за продавача е недействителна ,нищожна предвид чл.26 ал.1 във вр. с чл.206 ал.3 ЗЗД.Сочи се,че нищожността на тази клауза дава основание да се претендира полученото  по разсрочено плащане на цената  след разваляне на договора като получено на отпаднало основание предвид чл.55 ал.1 изр.2 ЗЗД във вр. и евентуално с чл.88ал.1 ЗЗД и чл.34 ЗЗД.На същото правно основание подлежали на връщане след разваляне на договора сумите заплатени за ремонт  на сградата,както и платените по чл.8 от договора неустойки за забава.Претендира се на осн .чл.55 ал.1 изр.2 ЗЗД връщане на получените суми,посочени по-горе,с изключение на задатъка,ведно със законните лихви до окончателното изплащане,както и съдебно-деловодни разноски.

       В срока по чл.367 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор,в който оспорва исковете като недопустими.Твърди,че приложима относно предявените искове е нормата на чл.649 ал.2 ТЗ,съгласно която попълване на масата на несъстоятелността  се извършва по правилата на неоснователното обогатяване.Сочи,че исковете са предявени от лице  без представителна власт.Не били предявени обуславящите искове по чл.645,646 и 647 от ТЗ.Твърди,че исковете са неоснователни и недоказани по размер.Не оспорва сключването на договора и твърдяните факти в исковата молба.Оспорва твърдението,че по силата на предварителния договор ответникът продава на ищеца недвижимия имот срещу заплащане на цената,като сочи,че по силата на договора ответникът обещава и се задължава  да сключи окончателен договор за покупко-продажба на недвижимия имот под формата на нотариален акт,с който да му прехвърли правото на собственост.Невярно били посочени размерите на извършените плащания от ищеца.Твърди,че към датата на сключване на предварителния договор ищецът е нямал финансови възможности да заплати цената и да придобие собствеността,поради което е постигнато съгласие да му се предаде владението като ищецът е ползвал имота през целия срок на договора.Като ползвател ищецът се е задължил да заплаща разходите за ползване на имота ,консумативите и ремонта на покрива/чл.6 ал.3 и чл.5 ал.6/.Уговорката за различните плащания е била с оглед ищецът да не заплаща наем ,а да придобие собствеността след 8 години.Поради това е договорено и правото на ответника при разваляне на договора по вина на купувача  да задържи получените суми до този момент.Тази договореност следвало да се приеме като уговорка за неустойка,в противен случай купувачът би ползвал имота безвъзмездно.Възразява срещу твърдението на ищеца ,че клаузата на чл.9 от договора е нищожна поради противоречие с чл.206 ал.3 ЗЗД,като посочва,че разпоредбите на чл.205 и чл.206 ЗЗД са приложими по отношение на продажба на изплащане със запазване на собствеността,а процесният договор е предварителен такъв за сключване на договор за продажба.Твърди,че горепосочените текстове на ЗЗД касаят само движими вещи,а не и недвижим имот,разпоредбата на чл.206 ал.3 от ЗЗД била императивна,тези разпоредби не се прилагали по аналогия за недвижими имоти,не се прилагали за търговски сделки.Посочват се теоретично  приликите и различията на чл.335 ал.2 ТЗ и чл.206 ал.2 ЗЗД като аргумент в подкрепа на тезата за действителност на клаузата на чл.9 от договора.Позовава се на чл.88 ал.1 от ЗЗД,че предварителният договор има продължително и периодично действие,поради което развалянето му няма обратно действие.Сочи,че не е налице хипотезата на чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД,тъй като даденото не подлежи на връщане на отпаднало основание,не била налице и хипотезата на чл.34 ЗЗД,изискваща връщане на даденото по признат нищожен договор,тъй като договорът от 22.08.2006г. е действителен.Ако евентуално се приемело обратното прави възражения,че е недоказан размерът на сумите за връщане и лихвите за забава,не била представена справка по чл.366 ГПК за паричните вземания,не се сочели доказателства –платежни нареждания,фактури,извлечения от банкови сметки.Оспорва представените извадки от главна книга по фактури и счетоводни справки,същите нямали подпис,дата,кой ги е изготвил и в какво качество,твърди,че съдържанието им е невярно,тъй като ищецът не е водил редовно счетоводство.Сочи,че ищецът е следвало да поиска счетоводна експертиза с изброени задачи.Твърди,че не подлежи на връщане сумата ,заплатена като разход за ремонт на покрива предвид чл.2 чл.6 ал.3 ,представляващи елемент от фактическия състав на договор за наем,с който се предоставя имота.Касаело се за отделна сделка,платените от ищеца суми не били дадени на отпаднало основание,тъй като разваленият договор бил друг.Недължими били претендираните лихви предвид чл.84 ал.2 ЗЗД,тъй като ответникът е поканен едва с исковата молба.Прави възражение за прихващане с насрещно вземане на ответника за сумата 1 364 239.80 лв. като възнаграждение за ползването на недвижимия имот,определено въз основа на наемната цена на сградата и земята за периода от 22.06.2006г. до 09.07.2014г.ведно с лихвите,като твърди,че прихващането било извършено извънсъдебно,едновременно с предизвестието за разваляне на договора.Претендира разноски.

       В допълнителната искова молба ищецът оспорва всички твърдения на ответника относно недопустимост на исковете,относно правната квалификация.Сочи,че част от твърденията на ответника са по съществото на спора.Оспорва възраженията относно приложимостта на чл.205 и чл.206 ЗЗД,включително и твърдението,че договорът е търговска сделка.Оспорва изцяло доводите в отговора на ответника,както и направеното възражение за прихващане.Твърди,че представените доказателства са допустими и в хода на производството ще се установява дали отразеното в тях отговаря на реално извършени и получени плащания.

        В допълнителния отговор ответникът поддържа изцяло първоначалния си отговор като изяснява подробно становището си по съществото на спора.Поддържа възражението си по доказателствата на ищеца.Поддържа възражението за прихващане.

        В писмените си бележки ищецът се позовава на чл.88 ал.1 изр.1 от ЗЗД като сочи,че при разваляне на договора действието на облигационното правоотношение отпада с обратна сила ,при което всяко едно имуществено благо,което е предоставено от страната в изпълнение на надлежно поето договорно задължение следва да бъде реституирано на насрещната страна.Позовава се на реш. №128/11.10.2012г. по т.д. № 1100/12г. на ВКС-1 т.о.ТК относно възникналото му притезание за връщане на даденото при отпаднало правно основание по чл.55 ал.1 пр.3-то от ЗЗД.Сочи,че е без значение вината за неизпълнение на договора,последната е от значение за упражняване правото на разваляне на договора,но не и за отпадане на основанието да се задържи получената вече престация.Поддържа твърдението,че клаузата на чл.9 от предварителния договор е нищожна на осн. чл.26 ал.1 във вр. с чл.206 ал.3 ЗЗД,като нищожността не води до недействителност на целия договор ,но полученото по разсроченото плащане на цената след разваляне на договора подлежи на връщане като получено на отпаднало основание.Сочи решение на Апелативен съд гр.София по аналогичен казус като се позовава на чл.206 ал.3 ЗЗД като основание за нищожност на клаузата от договора.Опровергава твърдението на ответника,че уговорката за задържане на цената по договора била неустойка за неизпълнение като сочи противоречие с института на неустойката.Позовава се на ТР № 7/2013г. от 13.11.2014г. като твърди,че в договора липсва уговорка за заплащане на неустойка при развалянето му.Възражението на ответника,че е налице хипотезата на чл.88 ал.1 от ЗЗД било незаконосъобразно.Мотивира претенцията за заплащане на сумите по ремонт на покрива с чл.5 т.6 от предварителния договор.Твърди,че възражението за прихващане с дължимо възнаграждение за ползването на недвижимия имот е неоснователно,ответникът би имал право след разваляне на договора евентуално на обезщетение,каквото не е претендирал.

        В писмената си защита ответникът поддържа,че имотът е предоставен на ищеца преди сключване на окончателен договор за да го ползва за своята дейност без да плаща наем,с оглед да придобие собствеността след време,поради което и било договорено правото на продавача при разваляне на договора по вина на купувача да задържи не само капарото,но и всички получени до момента суми по него.Развива теоретично правната същност на сключената сделка като предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот по чл.19 от ЗЗД,както и че сделката е търговска.Посочва,че чл.9 от договора не може да противоречи на чл.206 ал.3 от ЗЗД,след като не е клауза от договор,прехвърлящ право на собственост като се позовава на систематичното място на чл.206 в ЗЗД.Разпоредбите на чл.205 и чл.206 от ЗЗД били приложими за продажба на изплащане само на движими вещи,но не и недвижими имоти.За търговската продажба на изплащане съществувала специална уредба в чл.335 от ТЗ,на която чл.9 от договора не противоречи,поради което претенцията с основание чл.34 ЗЗД била неоснователна и следва да се отхвърли.Твърди се,че с чл.9 страните са уговорили неустойка при разваляне на договора изразяваща се в правото на продавача да задържи получените до развалянето суми.Твърди,че допълнително поетите с процесния договор права и задължения са с продължително и периодично изпълнение,поради което взаимната реституция в случая е невъзможна,развалянето нямало обратно действие,а има действие само занапред.Поради това и претенцията на осн. чл.55 ал.1 изр.3 ЗЗД следвало да се отхвърли поради неприложимостта на чл.88 ал.1 изр.1 от ЗЗД.Твърди,че ако се приеме,че дължи на ищеца суми за ремонта,то това е неамортизираната стойност на извършения ремонт,но не и всички разходи.Твърди се,че ищецът не е доказал исковете си по размер като  прилага таблица с установени разлики.Поддържа възражението за прихващане с твърдението,че е с основание чл.335 ал.3 ТЗ като прави аналогия с чл.206 ал.2 ЗЗД.Твърди,че прихващането е извършено извънсъдебно-едновременно с предизвестието до ищеца,което му е връчено от нотариус на 27.06.2014г.  

       След преценка на събраните писмени и гласни доказателства,заключенията на вещото лице Г.В. и доводите на страните съдът приема за установено следното:

        На 22.08.2006г. между ответника като продавач и ищеца като купувач е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – земя  5060 кв.м в парцел 5/пети/ „за ПСД”,кв.38 по ЗРП на Промишлена зона „С.” на гр.Д. и реална част от сграда – дял четвърти  от „Главен производствен корпус” със застроена площ от 3 594 кв.м с административен адрес гр.Добрич,бул.”**” № * срещу заплащане на цена от 411 226 евро/без ДДС за сградата/.Срокът за сключване на окончателен договор е 31.05.2014г.

        С чл.3 ал.2 от договора страните са уговорили разсрочено плащане на цената в срок от 8 години с лихва от 5 % годишно върху дължимата остатъчна сума.Договорено е заплащане на задатък за изпълнение на задължението за плащане от купувача в размер на 50 000  евро в срок до 25.08.2006г. като авансова вноска за земята,гратисен период за главницата за първата година  на действието на договора,като дължимата лихва от 5% върху цената/без задатъка/ в размер на 18 061 евро купувачът ще заплати на 12 равни месечни вноски.За всяка следва година купувачът заплаща по 51 603 евро/без ДДС/ за сградата,отделно,лихва в размер на 5% върху неплатената част от цената и 1/7 от разходите по чл.3 ал.6 за ремонт на покрива,които купувачът ще заплати на продавача на 12 равни месечни вноски,платими до 30-то число на месеца.

        Съгласно чл.5 ал.6 от предварителния договор продавачът се задължава самостоятелно за своя сметка да извърши ремонт на покрива на продавания имот,като разходите за ремонта ще бъдат предварително съгласувани с купувача и впоследствие заплатени от него при условията на този договор.

        С чл.8 от договора е предвидено при забава на купувача за плащане на дължими вноски,съгласно уговорените с чл.3 срокове заплащане на неустойка в размер на 0.1% за всеки ден забава върху стойността на дължимата сума,като купувачът дължи неустойка и без да е получил изрична покана от продавача за това.

        С  чл.9 от предварителния договор страните са се уговорили,че при забава от страна на купувача и при неполучаване на три дължими месечни вноски от продавача,той може да развали договора като отправи писмено предизвестие до купувача и да задържи платеното от купувача капаро и получените до момента суми.

        С двустранно подписан Констативен протокол от 14.03.2007г.като неразделна част от предварителния договор страните приемат,че разходите за ремонт на покрива на сградата са в размер на 156 643.02 лв./стр.37/.

        С протокол от 28.05.2013г.страните уточняват неизплатени задължения на купувача към продавача с определен срок за издължаване/стр.39/.

        На 05.03.2014 г. страните са сключили Споразумение към предварителния договор за продажба на недвижим имот като са уточнили неизпълнените задължения с определен срок за изпълнение/стр.36/.

        С Предизвестие от 26.06.2014г.,връчено на ищеца на 27.06.2014г. от нотариус Р.Георгиев с рег. № * на НК ответникът-продавач уведомява ,че разваля предварителния договор на основание чл.9 ,поради забава от купувача и неполучаване на 3 дължими месечни вноски.В Предизвестието продавачът заявява,че упражнява правото си да задържи платеното капаро и получените до момента суми ,като кани купувача да предаде владението върху имота/стр.14/.

        С протокол от 09.07.2014г. ,двустранно подписан,ищецът е предал на ответника владението върху недвижимия имот,предмет на предварителния договор.

        При извършените съдебно-счетоводни експертизи,неоспорени от страните, вещото лице Г.В. установява,че през периода преди разваляне на предварителния договор ищецът като купувач е заплатил на ответника като продавач 282 718.16 лв. като цена на земята,250 295.50 лв. цена на сградата,161 274.94 лв. лихва като част от цената за разсрочването, 155 040.61 лв. за ремонт на покрив, 12 062.19 лв. неустойка.

        При тези данни съдът намира за установено следното:

        Безспорно е сключването на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в гр.Добрич между страните с цел сключване на окончателен договор .Договорът съдържа всички съществени уговорки съгл. чл.19 ЗЗД.Безспорно е развалянето на предварителния договор с предизвестие от продавача,както и извършените плащания по уговореното разсрочено плащане на цената от купувача-ищец.От представения Протокол за предаване от 09.07.2014г.е видно,че ищецът е предал владението върху недвижимия имот на ответника.Съгл. чл.55 ал.1 ЗЗД който е получил нещо  без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание следва да го върне,а съгл. чл.88 ал.1 ЗЗД като последица от разваляне на договора е обратното му действие,т.е. задължението на страните да възстановят статуквото от преди сключването на договора.

       Неоснователни са възраженията на ответника,че съгл. чл.9 от предварителния договор има право след развалянето на последния да задържи всички заплатени по договора суми от ищеца.Клаузата на чл.9 от договора е нищожна предвид чл.26 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.206 ал.3 ЗЗД като противоречаща на закона.Няма спор между страните,че сключеният между тях договор представлява търговска сделка- продажба на изплащане.Съгл. чл.335 ал.3 от ТЗ продавачът има право  да претендира обезщетение за ползването на имота,но не и да задържи платената цена.По аналогия, предвид чл.288 от ТЗ , съгласно който за неуредените в закона положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, при  специални случаи на предварителен договор следва да се приложи разпоредбата на чл.206 ал.3 от ЗЗД.Не може да се приеме за основателна тезата на ответника,че след като чл.206 ал.3 от ЗЗД е неприложим в случая,страните с чл.9 от договора за уговорили заплащане на неустойка като обезщетение  за вредите,които ще понесе при разваляне на договора.В договора липсва договореност за заплащане на неустойка като обезщетение за вредите от разваляне.Дори да се приеме,че клаузата на чл.9 касае  уговорка за компесаторна неустойка,същата следва да се признае за нищожна,тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна,обезщетителна и санкционна функции,нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща условия за неоснователно обогатяване,когато вследствие на заплащането й ще е налице неравностойност на насрещните задължения по договора.Задържането като обезщетение на всички платени суми за процесния имот в размер на 861391.40 лв./по заключението на съдебно-счетоводната експертиза/,представляващи почти пълната стойност на имота,от продавача,който е запазил собствеността си върху същия и  е относима възможността му да го продаде на трети лица ,като реализира вземане за пълната стойност на имота отново,е извън  обезщетителната  и санкционната функции на неустойката като води до неоснователно имуществено разместване.Предвид изложените съображения клаузата на чл.9 от предварителния договор е нищожна и не може да породи сочените правни последици –задържане на платените суми от купувача по договора.Неоснователно е възражението на ответника,че договорът е с продължително и периодично действие,поради което развалянето му има действие само занапред.Касае се до договор с разсрочено във времето плащане на цената,т.е. уговорена на изплащане продажба,поради което изключението на чл.88 ал.1 изр.1 ЗЗД не  е релевантно.  

        Предявеният иск по чл.55 ал.1 ЗЗД във вр. чл.88 ал.1 ЗЗД като основателен следва да се уважи до размера установен от вещото лице.Основанието за получаване на сумите от ответника е отпаднало,поради което същите подлежат на връщане. Извършените разходи за ремонт на покрива на сградата,предвидени в т.5.6 от предварителния договор са в размер на 156 643.02 лв.Този размер страните са приели и одобрили с Констативен протокол от 14.03.2007г./стр.37/ и няма спор,че сумата от 155 040.61 лв.е изплатена от ищеца на ответника.Не е налице самостоятелен договор за изработка относно ремонта на покрива.Задължението  и начина на извършване на ремонта,както  и заплащането са предвидени в самия договор- чл.5ал.6 ,поради което като последица от разваляне на договора следва и връщане на заплатените от купувача суми за извършения ремонт. Съдът не възприема извършените от вещото лице по искане на ответника редукции на заплатените суми за ремонт,тъй като съгл. чл.55 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.88 ал.1 от ЗЗД на връщане подлежат всички заплатени по договора суми,включително получените и като неустойка за забава по чл.8 от сключения договор.От заключенията на вещото лице Г.В. е видно,че в периода до разваляне на договора ищецът е заплатил на ответника 282 718.16 лв. като цена на земята,250 295.50 лв. като цена на сградата,161 274.94 лв. договорна лихва като част от цената за разсрочване на вноските,155 040.16 лв. за ремонт на покрив,12 062.19 лв. неустойка за забава или общо 861 390.95 лв.Исковете следва да се уважат като се имат предвид констатираните разлики между претендираните от ищеца суми и установените от вещото лице.Като основателен следва да се уважи искът за сумата от 282 718.16 лв. цена на земя като се отхвърли в останалата част до 323 757.87 лв.,основателен е искът за 250 295.50 лв. цена на сгради,като се отхвърли като неоснователен за разликата до 273 399.70 лв.,като основателен следва да се уважи за 148 921.66 лв. заплатена лихва като част от цената за разсрочването.Основателен е искът предвид чл.86 ЗЗД и за мораторни лихви от 05.07.2014 г./датата следваща развалянето на договора/до  датата на предявяване на исковете в размер на 39 423.56 лв. върху заплатената цена на земята,като в останалата част до  предявения размер от 44 335.04 следва да се отхвърли като неоснователен, основателен за 34 902.39 лв. –лихви върху цената на сградата,в останалата част до 37 439.05 лв. следва да се отхвърли,20 393.17 лв.по предявените с исковата молба лихви върху лихвите,заплатени като част от цената,21 450.55 лв. лихва върху сумата за ремонт.Основателен е иска в предявения от ищеца размер относно заплатената неустойка по чл.8 за 5 011.08 лв. с изтекли лихви от 686.21 лв.

        Съдът намира за неоснователно направеното от ответника евентуално възражение за прихващане на исковите претенции с насрещно вземане от ищеца за възнаграждение за ползването на недвижимия имот .С предизвестието за разваляне на договора ответникът не е направил възражение за прихващане,както твърди,а е посочил,че съгл. чл.9 ще задържи заплатените до момента суми.Ответникът не търси законово предвиденото обезщетение съгл.чл.335  ал.3 от ТЗ във връзка с търговска сделка или обезщетение за вредите съгл. чл.88 ал.2 от ЗЗД,нито обезщетение за лишаване от ползване на имота в размер на наема.Посоченото възнаграждение за ползването на имота не е скрепено с доказателства относно реална възможност за отдаване на обекта под наем,получени оферти ,сключени договори с други наематели,за получаване на доходи чрез използването му за осъществяване на търговска дейност  и пр.,т.е наличие на обективни възможности имота да е бил отдаван под наем за съответните нужди,поради което възражението е недоказано и неоснователно.

        Предвид чл.78 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца съдебно-деловодните разноски  от 370 лв. заплатено възнаграждение на вещо лице,както и дължимата държавна такса в полза на съда от 37 495.69 лв.

        Воден от гореизложеното Окръжният съд

                         Р    Е    Ш    И   :

        О С Ъ Ж Д А  „И. М.”ЕООД ЕИК ** със седалище и адрес на управление гр.Добрич,бул.”**” № * да заплати на „Д. П.” АД ЕИК ** – в несъстоятелност сумите   282 718.16 лв./двеста осемдесет и две хиляди седемстотин и осемнадесет лева 16 ст./заплатена цена на земята,ведно с изтекли лихви от 39 423.56 лв./тридесет и девет хиляди четиристотин двадесет и три лв.56 ст./,250 295.50 лв./двеста и петдесет хиляди двеста деветдесет и пет лв. 50 ст./заплатена цена на сградата,ведно с изтекли лихви от 34 902.39 лв./тридесет и четири хиляди деветстотин и два лв.39 ст./,148 921.66 лв./сто четиридесет и осем хиляди деветстотин и един лева 66 ст./ заплатена лихва като част от цената по договора,ведно с изтекли лихви от 20 393.17 лв./двадесет хиляди триста деветдесет и три лева 17 ст./,155 040.61 лв./сто петдесет и пет хиляди и четиридесет лева 61 ст./заплатени за ремонт на покрив,ведно с изтекли лихви от 21 450.55 лв./двадесет и една хиляди четиристотин и петдесет лв. 55 ст./, 5011 .08 лв. неустойка по чл.8 от договора,ведно с изтекли лихви от 686.21 лв./шестстотин осемдесет и шест лв.21 ст./,представляващи дължими суми по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в гр.Добрич ,бул.”**”№ * от 22.08.2006 г.,ведно със законна лихва върху главниците,начиная от 17.11.2015г. до окончателното изплащане,както и съдебно-деловодни разноски от 370 лв./триста и седемдесет лева/,като в останалата част за 64 143.91 цена на земя и сгради,1602.59 лв. ремонт на покрив и 7 448.14 лв.изтекли лихви ОТХВЪРЛЯ ИСКА.

      О С Ъ Ж Д А „И. М. „ЕООД ЕИК ** гр.Добрич,бул.”**”№ * да заплати по сметка на Окръжен съд гр.Добрич държавна такса от 37 495.69 лв./тридесет и седем хиляди четиристотин деветдесет и пет лв. 69 ст./.

         Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от съобщението до страните.

                                                                                   Съдия: