Р Е Ш Е Н И Е

№ 19

Гр.ДОБРИЧ 14.02.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ДВАДЕСЕТ И СЕДМИ ЯНУАРИ 2017г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА И.

При участието на секретаря Н.Б. като разгледа докладваното от Председателя т.д.№ 221/2016г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена от ООД „ ***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:област Добрич,община Генерал Тошево,гр.Ген.Тошево,ул.“ ***“ № 3,представлявано от управителите ***,ЕГН:********** и ***,ЕГН:**********,чрез адв.О.Б.,***,искова молба,с която против И.М.Б.,ЕГН:**********,***,са предявени:главен иск,с правно основание чл.79,ал.1,пр.1 от ЗЗД,за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 46 752.51 лв.,ведно със законната лихва върху тази сума,от датата на завеждане на иска-14.10.2016г.,до окончателното й изплащане;евентуален иск,с правно основание чл.59 ЗЗД,за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 46 752.51 лв.,ведно със законната лихва върху тази сума,от датата на завеждане на иска-14.10.2016г.,до окончателното й изплащане.

Прави се искане за присъждане и на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

От изложените в исковата молба обстоятелства се установява следното:

На 28.01.2011г.***,ЕГН:**********,от гр.Генерал Тошево,в качеството си на Земеделски производител,чрез пълномощника си ***,ЕГН:**********,от гр.Генерал Тошево,е сключила 6 нотариално заверени договора за аренда на земеделска земя,конкретизирани в исковата молба,за общо 381.800 дка в землището на гр.Тервел,със срок на действие пет години и арендна вноска в размер на 35% от получената продукция,но не по-малко от 40 лв./дка,платима в двуседмичен срок от реализацията на продукцията.

До 2014г.обработката на арендованата земеделска земя е извършвана с техника на ***,а с договор от 05.07.2014г.арендованата земя е пренаета от ищеца ООД „ ***“,ЕИК ***,гр.Генерал Тошево,представлявано от управителите ***,ЕГН:********** и ***,ЕГН:**********,което дружество е внесло и заявление до ДФ „ Земеделие“ за получаване на субсидии.

За стопанската 2014/2015г.,поради ангажираност на техниката му за обработка на земеделска земя в гр.Генерал Тошево и гр.Средец,обл.Бургас,ищецът се свързал с ответника,който също се занимава с обработка на земеделска земя в района на гр.Тервел,като след преговори между страните те се договорили за следното:Ответникът Б. със своя техника да извърши обработка на земите,да ожъне реколтата и след реализацията на продукцията и след приспадане стойността на всяка една обработка,съобразена с действащите цени на обработките на земите в региона,да предаде на ищеца сумите от продажбата,с които ООД „ ***“ да се разплати с арендодателите си.

Върху предоставените на Б. площи са били засети следните култури: пшеница-163 дка;слънчоглед-103.500 дка и рапица-115.300 дка,от които съобразно средните разходи по обработките,добиви и цени на реализация за региона за стопанската 2015г.,изрично посочени и конкретизирани в исковата молба,ответникът дължи и следва да заплати на ищцовото дружество следните суми:за пшеница-19 669.21 лв.;за слънчоглед 11 245.30 лв.;за рапица- 15 838 лв.,или общо 46 752.51 лв.

По силата на първоначалната уговорка между страните,ответникът е следвало да заплати тази сума на ищеца до 20.12.2015г.,но не е изпълнил задължението си,с мотив,че чака по-висока продажна цена от добитата царевица.

През м.януари 2016г.ищецът е поканил ответника да му заплати поне част от дължимите суми,за да изплати договорените ренти на собствениците на земята,но плащане отново няма.

Впоследствие връзката с ответника е преустановена,поради което с покана по телепоща ищецът е определил на ответника срок до 03.05.2016г.,в който да му изплати дължимите суми.Поради неосъществено и в този срок плащане,ищцовото дружество е сезирало Тервелска районна прокуратура,която по преписка № 99/2016г. приема,че няма данни за извършено престъпления от общ характер,а отношенията между страните следва да бъдат разрешени по реда на гражданско-правния спор.Поради това,с исковата молба,въз основа на която е образувано производството по настоящото дело,ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати на основание възникналите между страните облигационни отношения главница в размер на 46 752.51 лв.,ведно със законната лихва върху тази сума,от датата на завеждане на иска-14.10.2016г.,до окончателното й изплащане.

В условията на евентуалност,ако искът бъде отхвърлен на предявеното договорно основание,исковата сума се претендира на основание чл.59 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума,от датата на завеждане на иска-14.10.2016г.,до окончателното й изплащане.

В депозиран по делото писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск по чл.79,ал.1,предл.1 от ЗЗД като недопустим,а по същество като неоснователен и недоказан,като моли за отхвърлянето му изцяло,както и за присъждане на сторените съдебни разноски,вкл.адвокатски хонорар.

Допустим иск може да предяви само надлежна страна,и то срещу друга надлежна страна.Според И.Б.,в случая не е налице връзка между описаното в исковата молба и лицето,посочено като ответник,поради което искът е недопустим и не следва да се разглежда по същество.

Оспорва ищцовото твърдение,че е ползвал процесните земи,находящи се в землището на с.Тервел,че е добивал реколта от тях,както и че е реализирал доход от добива й.

Договорите за обработка на земя се сключват в писмена форма с нотариална заверка и се вписват съгласно изискването на чл.112,б.“е“ от ЗС.Видно от представените към исковата молба договори за аренда,през процесния период задължения към собствениците има само и единствено ищецът.Той не представя анекс към договорите,нито нов договор,сключен от страна на собствениците с ответника или такъв между ищеца и ответника за преотдаване на земите.

Извън горното,представените към исковата молба доказателства от ДФ „Земеделие“ удостоверяват,че ищецът е заявил процесните земи като обработвани от него,за да получи субсидии.Съгласно договора за пренаемане на земеделска земя от 05.07.2014г.,пренаемател е ищцовото дружество,а не ответника.Изрично в чл.3 от този договор е посочено,че пренаемателят няма право да преотстъпва ползването на имотите,предмет на договора,на трети лица под каквато и да било форма и с каквито и да било съглашения и договори,което безспорно доказва,че ползването и обработката на процесните земи се е осъществило от ищеца.

Ответникът отрича да е поемал задължение към ищеца със своя техника да обработи земите,да ожъне реколтата и след реализацията й да предаде на ищеца сумите от продажбата след приспадане стойността на обработката,съобразно действащите цени на обработките на земи в региона.Ищецът не представя сключен между страните писмен договор или приемо-предавателен протокол за пренаемане на процесните имоти,респ. договор за обработката им.Ответникът твърди,че между страните в настоящото производство никога не е имало описаните в исковата молба уговорки,дори и устни такива.

В допълнителна искова молба,именувана „ възражение“,ищецът оспорва възраженията на ответника в писмения му отговор за недопустимост и неоснователност на иска.Счита,че искът е допустим,като предявен срещу надлежна страна-физическо лице,а по същество-основателен.Твърденията на ответната страна,че не е поемала каквито и да било ангажименти към ищеца относно процесните земи не кореспондират с обясненията на И.Б.,дадени на 12.03.2016г.по пр. № 99/2016г.на Тервелска районна прокуратура,препис от които се прилага към допълнителната искова молба.

В допълнителен отговор ответникът поддържа възраженията си в отговора на исковата молба.Според него,твърденията на ищеца относно постигнатата между страните договореност звучат нелогично.Описаната в исковата молба уговорка е по-скоро договор за изпълнение на поръчка по чл.280 и сл. от ЗЗД,по смисъла на който довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия срещу възнаграждение.Неестествено е да обработваш земя,да добиеш продукция,да реализираш печалба от получената продукция и да предадеш печалбата на трето лице,което дори не е собственик на земята,а между другото се е облагодетелствал,като е получил субсидия за всеки декар.Нито в исковата молба,нито във допълнителната такава ищецът не посочва точно основание на предявения иск,каквото е задължителното условие за подаване на исковата молба и сезиране на компетентния съд.На какво основание и с какъв правен интерес се е задължил ответника да стори всичко това,без да реализира печалба,респ.доход,може само да се гадае,тъй като не се сочат от страна на ищеца конкретни доказателства,респ.сключен между страните договор.Недоказани и голословни остават твърденията на ищеца за това какво количество продукция е произведено и на какви цени е реализирана продажбата.

Видно от представените обяснения на ответника,дадени пред ДП,което е прекратено,договорите за аренда са на стойност 40 лв./дка,а разликата между получената субсидия и сумата по аренден договор е само 10лв./дка.Според ответника,представените обяснения по ДП са неотносими по спора,но дори и така представени,те са отново в противоречие с исканията и твърденията на ищеца в исковата молба.

Във връзка с разясняване твърденията на ищцовата страна в исковата молба на поставени му от съда на основание чл.145,ал.2,във вр. с чл.377 от ГПК въпроси,в проведеното на 27.01.2017г.открито съдебно заседание по делото пълномощникът на ищеца прави следните уточнения:

Ползата на ответника от постигната между страните и описана в исковата молба договореност,се състои в добитите от него печалби,калкулирани в цената на всяка от извършените обработки на процесните земи.Б. е реализирал печалба от това,че е извършил услуга със своите машини върху чуждите земи и именно това го е мотивирало да сключи процесния договор.Що се отнася до причината за неспазване на цитираната от ответника норма на чл.3 от договора за пренаемане на земеделска земя от 05.07.2014г.,тя е единствено описаната и в исковата молба-липса на техника,с която ищецът сам да обработва земите.

По подробно изложени в определението по чл.374 от ГПК мотиви,които поддържа и понастоящем,съдът намира за неоснователни направените от ответника възражения за недопустимост на главния иск.Същият е допустим,а по същество-неоснователен и недоказан и като такъв подлежи на отхвърляне изцяло.

За успешното провеждане на иска по чл.79,ал.1,пр.1 от ЗЗД и предвид позицията на ответника в тежест на ищеца по делото беше да установи при условията на пълно и главно доказване следните,твърдени от него факти: Сключването на договор между страните,по силата на който ищецът е поел задължение да предаде процесните земи на ответника,а ответникът е поел задължение да ги обработи,да ожъне реколтата,да я продаде и след реализацията й и приспадане стойността на всяка една обработка,съобразена с действащите цени на обработките на земите в региона,да предаде на ищеца сумите от продажбата;Предаването на земите от ищеца на ответника за обработка;Фактът,че ответникът реално е обработвал земите и е добил реколта от тях,която е продал.При наведено възражение от ответника,че процесните земи не са обработвани от него,не е в негова тежест да установява,че не е обработвал земите,а в тежест на ищеца е да докаже,че ответникът ги е обработвал;Какъв е получения приход от продажбата на всяка една от културите,какъв е разхода за обработката на земите,засети с отделните култури,както и че след приспадане на разходите за обработка от реализираните приходи ответникът дължи на ищеца исковите суми: за пшеница-19 669.21 лв.;за слънчоглед 11 245.30 лв.;за рапица- 15 838 лв.,или общо 46 752.51 лв.

Подобно доказване по делото не беше проведено.

На първо място,не се установява от доказателствата по делото,че ищецът е бил валидно оправомощен да сключи с ответника договор,по силата на който да му предостави ползването и обработката на процесните земеделски земи.

Ищцовото дружество се легитимира като пренаемател на процесните земи по силата на приложен към исковата молба и приет като доказателство по делото/стр.26,27/ договор за пренаемане на земеделска земя,от 05.07.2014г.,ведно с Приложение № 1 към него/стр.28/.Съгласно изричната норма на чл.3 от този договор,пренаемателят няма право да преотстъпва ползването на имотите,предмет на този договор под каквато и да е било форма и с каквито и да било съглашения и договори.Цитираната норма сочи на липсата на правомощия у ищеца да сключва договори за преотдаване на процесните земи на трети лица,в т.ч и на ответника.Съгласно чл.5 от договора за пренаемане от 05.07.2014г.,ООД „***“,в качеството му на пренаемател,се е задължило да спазва условията на първоначалните арендни договори,сключени от пренаемодателя с арендодателите-трети лица,заверени копия от които договори е получил.С подписването на шестте броя договори за аренда на земеделска земя/стр.8-25/ арендодателите изрично са дали съгласието си единствено арендаторът ЗП ***,ЕГН:**********,от гр.Генерал Тошево,да има правата по чл.11,ал.1 от ЗАЗ.В този смисъл е разпоредбата на чл.12 от договорите за аренда.Други лица,извън арендодатора,не са валидно упълномощени с правата по чл.11,ал.1 от ЗАЗ.При това положение и при условие,че чл.3 от договора за пренаемане от 05.07.2014г.въвежда изрична забрана за пренаемателя ООД „ ***“ да преотстъпва имотите,предмет на този договор на трети лица под каквато й да било форма,единствената възможност вместо ищеца ответникът да обработва процесните земи през стопанската 2014/2015г.,е изменение по взаимно съгласие на страните,изразено в писмена форма,на договорите за аренда от 28.01.2011г.-раздел IV,т.1 от договорите.Не се представят анекси към договорите за аренда,нито нови договори,сключени от страна на арендодателите с ответника за преотдаване на процесните земи.Вместо това,ищецът се позовава на твърдение за постигната между страните устна договореност за преотстъпване на ответника на ползването и обработката на процесните земеделски земи.

На второ място,липсата на техника като сочена от ищеца причина за сключване на процесния устен договор между страните,не би могло да бъде основание за преотдаване на земеделски земи за обработка на трето лице.Нелогично звучат и уточненията на ищеца относно ползата и интереса на ответника да сключи твърдения договор,а именно-да добие печалби,калкулирани в цената на всяка от извършените от него обработки на процесните земи.При липса на техника,ООД „ ***“ има възможност да наеме такава по силата на договор с ответника,въз основа на който договор И.Б. да заяви цените на извършваните от него услуги за обработка на земите,а ищецът да му ги заплати,а не ответникът да обработва преотстъпените му от ищеца за обработка земи,при това срещу задължение да заплаща на ООД „ ***“определени парични суми.Извън това,ищцовото твърдение за липса на техника като единствена причина за сключване на договор между страните,се опровергава от показанията на свидетеля Йорданов-работник при ищеца от 8 години,според когото през 2014г.ищцовото дружество е имало достатъчно свободна техника,за да обработва само земите.

На следващо място,по делото не се събраха доказателства,удостоверяващи по безспорен и категоричен начин съществуването на устен договор между страните,с твърдените от ищеца характеристики.

Не представляват подобно доказателство показанията на двамата,допуснати в полза на ищеца свидетели.

Извън възможната им заинтересованост,предвид това,че работят в ищцовото дружество,която съдът отчита на основание чл.172 от ГПК,нито един от свидетелите не е присъствал лично на разговор между управителя на ищцовото дружество *** и ответника И.Б.,в който страните да са се договорили по начина,описан в исковата молба.

Така св.*** изрично заявява,че на разговор между двамата не е присъствал.През м.август на 2014г.по настояване на *** неговите работници са спрели да орат земя,намираща се по пътя за с.Безмер,в дясно,дългия блок,като Катранджиев им обяснил,че щял да предоставя земята на Б.,той да си прави обработките,така се били разбрали.Свидетелят е категоричен,че не е виждал на полето работници на ответника,негови машини,които да извършват обработки на земята,да прибират конкретни култури,не е бил свидетел и ответникът да е извършвал продажба на добита продукция.От показанията на Реджебов не става ясно и за кои конкретно земи се отнасят те и че става дума за процесните такива.

Подобни са и показанията на св.***.Макар да твърди,че е присъствал на разговор между *** и ответника,единственото,което свидетелят може да удостовери във връзка с този разговор,е,че страните се били разбрали работниците на ищеца да спрат оранта,защото занапред И.,цялото му име свидетелят не знае,ще си прави обработките сам.И вторият свидетел е категоричен обаче,че след този разговор не е ходил на земите,относно които показанията му също не внасят яснота,няма представа кой ги е обработвал,не знае подробности за уговорката между страните.

При тези показания на двамата свидетели,недоказано е ищцовото твърдение,че по силата на постигната между страните устна договореност ООД „ ***“ е предоставило на ответника,а той е ползвал през стопанската 2014/2015г.предоставените му процесни земи в землището на с.Тервел,че е добивал реколта от тях и конкретно такава от пшеница,слънчоглед и рапица,както и че е придобил доход от реализацията на тази реколта.

Твърденията на ищеца не се подкрепят и от писмените доказателства по делото.

Съгласно заключението на назначената ССЕ,изготвено след проверка на доказателствата по делото и на счетоводните документи и на двете страни за стопанската 2014/2015г./01.10.2014г.-01.10.2015г./ и обясненията на експерта в съдебно заседание,процесните земеделски земи по шестте нотариално заверени договори за аренда,приложени към исковата молба,през стопанската 2014/2015г.са засети от ООД „ ***“ със следните култури: 163.654 дка пшеница и 220.00 дка слънчоглед,общо засети 383.654 дка.Рапица не е сята от ищеца,няма счетоводни данни както за направени разходи по засяване на тази култура,така и за приходи от придобита продукция от рапица.За стопанската 2014/2015г.ответникът е засял пшеница на 10.250 дка в землището на гр.Тервел,като нивата,на която е засята пшеницата,не отговаря на имотите,посочени в шестте договора за аренда,приложени към исковата молба.Общо обработваните от ответника за стопанската 2014/2015г.земеделски земи са 827.957 дка,като няма счетоводни данни сред тях да са процесните земи.Счетоводството на ответника,което според експерта е редовно водено,в съответствие със законовите изисквания,не се води по землища и отделни земеделски имоти,каквото нормативно изискване няма,а разходите за обработката на земите са осчетоводявани общо по култури – засети декари с култури и по аналитични признаци-по видове разходи и добита и заприходена продукция по отделни култури-общо добито количество и себестойност.Анализът на счетоводните документи,справки и регистри на ответника,касаещи цялата обработвана от него през стопанската 2014/2015г. земеделска земя,обосновават извода на вещото лице,че средният размер на разходите,извършени от ответника за обработка на всяка от културите-пшеница,слънчоглед и царевица,превишава този от приходите от продажбата на добитата продукция от всяка от трите култури,т.е,че ответникът не е реализирал печалба,а е на загуба.При това положение и при липса на доказателства за наличие на устен договор между страните,с описаното в исковата молба съдържание,неоснователно е искането на ищеца съдът да осъди ответника да му заплати съобразно т.3,вариант 3 от ССЕ сумата от 42 631.51 лв.

В подкрепа на извод,че ищецът,а не ответникът е този,който е ползвал и обработвал процесните земи,са и приложените към исковата молба и приети като доказателства по делото документи,видно от които ООД „***“,гр.Генерал Тошево е заявило в ДФ „Земеделие“ земите като обработвани от него,с цел получаване на субсидии.Получаването на субсидии не се спори от ищеца,изрично признание за този факт се съдържа и в писмената защита на пълномощника му,съгласно която за процесните земи ищецът е получил субсидии,общо в размер на 10 018.00 лв.

При липса на други доказателства,вкл.на счетоводно отразяване при страните в този смисъл,сами по себе си картите на парцелите от 09.05.2015г./стр.71-75/,приложени към исковата молба и приети като доказателства по делото,на които се позовава ищецът,не могат да обосноват извод за основателност на претенцията му по чл.79,ал.1 ЗЗД,в частност не удостоверяват твърдението му,че на Б. били предоставени и 115.300 дка,засети с рапица.В преклузивните срокове по ТЗ ищецът е направил искане за назначаване на ССЕ,която да извърши проверка на счетоводните документи на ответника,но не и на процесните карти.Предвид това,същите не са били предмет на изследване от назначената и приета по делото експертиза.Приложената на стр.75 и приета като доказателство по делото анкетна карта,подадена от ищеца във връзка със заявката му за участие по схемите и мерките за директни плащания,удостоверява само и единствено, че на определено поле е засята рапица,и никакви други,релевантни за настоящия спор обстоятелства.

При липса на други доказателства не е достатъчно само по себе си да обоснове извод за основателност на заявената претенция по чл.79,ал.1 ЗЗД и представеното от ищеца към допълнителната му искова молба/стр.99/,и прието като доказателство по делото обяснение на ответника от 12.03.2016г.,дадено по преписка № 0099/2016г.на ТРП.Твърдението на ищеца,че в това обяснение ответникът признавал обстоятелството,че получил от ООД „ ***“ процесните ниви за обработка през стопанската 2014/2015г.не кореспондира със съдържанието на документа.От обяснението не може да се изведе извод,че обработваните от ответника земи са именно процесните,както и че са му предадени за обработка от ищцовото дружество.Съгласно документа,през 2014/2015г.ответникът е обработвал земи в землището на гр.Тервел на ***.При липса на допълнителна конкретизация за какви точно земи,като общ размер,индивидуализация се отнася обяснението,на уточнение,че става дума за земи,предоставени на ответника за обработка от ищцовото дружество,представлявано от управителя му ***,на други доказателства по настоящото дело,удостоверяващи колко общо и какви земи в землището на гр.Тервел е обработвал Катранджиев и в какво качество,липсва опора за извод,че обяснението касае точно процесните земи.Освен това,даденото обяснение не кореспондира,а е в противоречие с твърденията в исковата молба,доколкото навежда на други договорености между страните, различни от описаните от ищеца.

По гореизложените мотиви,съдът намира,че като неоснователен и недоказан подлежи на отхвърляне изцяло главния иск с правно основание чл.79,ал.1,пр.1 от ЗЗД,за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 46 752.51 лв.

Поради сбъдване на процесуалното условие с отхвърляне на главния иск,съдът дължи произнасяне и по евентуалния такъв.

Съгласно чл.59,ал.1 от ЗЗД,извън случаите по чл.55-58 ЗЗД,всеки,който се е обогатил без основание за сметка на другиго,дължи да му върне онова,с което се е обогатил,до размера на обедняването.

Изложените в исковата молба фактически обстоятелства,на които се основава претенцията за неоснователно обогатяване,са същите,на които се основава и претенцията за договорно изпълнение.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване,визиран в чл.59 от ЗЗД,изисква ищецът да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки:имуществено разместване между ищеца и ответника,в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца до размера на исковите претенции;връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника;липса на основание за имущественото разместване.

Подобно доказване не беше проведено.

Доколкото от заключението на ССЕ не се установява обогатяване на ответника от обработваната от него за стопанската 2014/2015г.земеделска земя,напротив,счетоводният резултат е отрицателен,още по-малко обогатяване в размер на исковата претенция на И.Б. за сметка на ООД „ ***“ от ползването без основание през стопанската 2014/2015г.на процесните земеделски земи,като неоснователна и недоказана подлежи изцяло на отхвърляне и евентуалната искова претенция.

При този изход на спора и на основание чл.78,ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сторените по делото разноски,в размер на 2 000.00 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.

Предвид обстоятелството,че в определения му законен срок ищецът не е изпълнил задължението си да довнесе дължимия депозит на вещото лице за изготвяне на приетата по делото експертиза,с настоящия съдебен акт ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ДОС сумата от 80.00 лв.,дължима за изплащане на вещото лице Г.В.,изготвило ССЕ.

Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от ООД „ ***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:област Добрич,община Генерал Тошево,гр.Ген.Тошево,ул.“ ***“ № 3,представлявано от управителите ***,ЕГН:********** и ***,ЕГН:**********,чрез адв.О.Б.,***,против И.М.Б.,ЕГН:**********,***, главен иск,с правно основание чл.79,ал.1,пр.1 от ЗЗД,за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 46 752.51 лв./четиридесет и шест хиляди седемстотин петдесет и два лева и петдесет и една стотинки/,претендирана като дължима на основание сключен между страните устен договор за обработка от ответника през стопанската 2014/2015г.на 381.800 дка земеделски земи в землището на гр.Тервел.

ОТХВЪРЛЯ предявения от ООД „ ***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:област Добрич,община Генерал Тошево,гр.Ген.Тошево,ул.“ ***“ № 3,представлявано от управителите ***,ЕГН:********** и ***,ЕГН:**********,чрез адв.О.Б.,***,против И.М.Б.,ЕГН:**********,***, евентуален иск,с правно основание чл.59 ЗЗД,за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 46 752.51 лв./четиридесет и шест хиляди седемстотин петдесет и два лева и петдесет и една стотинки/,с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца в резултат на ползването без основание през стопанската 2014/2015г.на 381.800 дка земеделски земи в землището на гр.Тервел.

ОСЪЖДА ООД „ ***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:област Добрич,община Генерал Тошево,гр.Ген.Тошево,ул. „***“ № 3,представлявано от управителите ***,ЕГН:********** и ***,ЕГН:**********,да заплати на И.М.Б.,ЕГН:**********,***,сумата от 2 000.00 лв./две хиляди лева/-сторени по т.д.№ 221/2016г.по описа на ДОС разноски-заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА ООД „ ***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:област Добрич,община Генерал Тошево,гр.Ген.Тошево,ул. „***“ № 3,представлявано от управителите ***,ЕГН:********** и ***,ЕГН:**********,да заплати по сметка на ДОС сумата от 80.00 лв./осемдесет лева/,дължима за изплащане на вещото лице Г.В.,изготвило ССЕ по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд,гр.Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните,чрез пълномощниците им по делото.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: